РЕШЕНИЕ
№ 1952
Град Пловдив 09.11.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на
прокурор Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2227/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Одрин-8 ЕООД,
ЕИК***, седалище в гр.Пловдив, подадена чрез пълномощника адв.К.К. против Решение
№ 891/25.05.2023г., постановено по АНД № 20225330204461 по описа за 2022г. по
описа на Районен съд гр.Пловдив, ХХIII н.с., с
което е изменено наказателно постановление № НП-5/14.06.2022 година на Министъра
на културата, с което на касационният жалбоподател за нарушение на чл. 71, ал.1,
т.1 от ЗКН наложеното на основание чл.197 ал.1 Законът за културното наследство
административно наказание имуществена санкция в размер на 23000 лв. е намалена
на 15000лева.
Жалбоподателят Одрен -8 ЕООД, чрез
процесуалния си представител адвокат К., иска да се отмени решението, както и
потвърденото с него НП. Излага доводи за незаконосъобразност и за наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по касационната жалба - Министър
на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата
като неоснователна, а оспореният съдебен акт счита за законосъобразен. Иска се
отхвърляне на касационната жалба.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като провери законосъобразността
на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
При извършената от касационната
инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния
закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.
Производството пред районен съд е
образувано на 10.08.2022 г., след
влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г., в сила от 23.12.2021 г.. Във връзка със законодателната неяснота в
разпоредбата на чл.61 от ЗАНН, на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г.
Обжалваното тук решение е постановено след това -на 25.05.2023г.. Съгласно чл.
61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т.
е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В Разпореждането на РС от 12.09.2023г.
за насрочване на въззивното дело не е посочен конкретен ответник, като за
съдебното заседание е призован и е конституиран като страна Министерство на
културата, а не издателя на акта Министър на културата. Участие в
производството е взело като страна Министерство на културата, вкл. и в
последното съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване на
09.05.20223г, т.е. след влизане в сила на посоченото Тълкувателно постановление
№ 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г.. Такава е и
страната, записана в протоколите от проведените открити съдебни заседания.
Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното НП, е Министър на
културата на Р България, който е и дал отговора на касационната жалба.
Именно административнонаказващия орган е следвало и да бъде конституиран в
производството като ответник в съдебното заседание от 09.05.2023г., респективно
и надлежно призоваван. В този смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г., в което се приема, че в случаите на
обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 ЗАНН, издадени от наказващ орган,
следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на
защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и
от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на
учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като не е конституирал надлежната
страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и е постановил
недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното конституиране на
страна има тежка последица, а именно правните последици на постановеното съдебно
решение нямат обвързващ ефект. Касае се за съществено нарушение на
процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с
ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
Ето защо по аргумент от Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от
Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело №
5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в
производствата по чл. 63в ЗАНН. Установеният порок на обжалвания съдебен акт –
недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили
на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При
новото разглеждане на делото следва да се конституира административнонакзващия
орган като ответник.
По исканията за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при
новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното, Административен съд
–Пловдив- ХХIII състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 891/25.05.2023г.,
постановено по АНД № 20225330204461/2022г. по описа на Районен съд гр.Пловдив,
ХХIII н.с.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.