№ 48
гр. Силистра, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500073 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение № 260045/23.12.2021г., постановено по гр.д. № 376/2019г.,
ДРС е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол, съгласно
който допуснатия до делба недвижим земеделски имот, находящ се в
землището на с.Черник с ЕКАТТЕ 81966, общ. Дулово, се разделя на следните
два дяла: ПЪРВИ ДЯЛ - Поземлен имот с идентификатор 81966.38.100 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Черник, одобрени със
Заповед РД-18- 87/26.11.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК, в
местността „Алмалъ Башъ“, с площ от 5001 кв.м. /пет хиляди и един
квадратни метра/, трета категория, начин на трайно ползване - НИВА, трайно
предназначение на територията - земеделска, при граници и съседи:
81966.38.33, 81966.38.96, 81966.38.99,81966.38.18., и ВТОРИ ДЯЛ - Поземлен
имот с идентификатор 81966.38.99 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Черник, одобрени със Заповед РД-18- 87/26.11.2015г. на
Изпълнителен директор на АГКК, в местността „Алмалъ Башъ“, с площ от
5001 кв.м./ пет хиляди и един квадратни метра/, трета категория, начин на
трайно ползване - НИВА, трайно предназначение на територията -земеделска,
при граници и съседи: 81966.38.18, 81966.38.100, 81966.38.96, 81966.38.75.
Осъдил е „Омега Агро Инвест” ЕООД гр.Пловдив да заплати на Д. ИВ. Б. от
гр.Дулово сумата от 1 350 лева, представляваща обезщетение под формата на
наем, за три стопански години - 2017/2018 г., 2018/2019г. и за 2019/2020г.,
1
дължимо за това че е бил лишен от правото да ползва полагащата му се
ид.част от допуснатият до делба поземлен имот, както и е осъдил “Омега
Агро Инвест” ЕООД гр.Пловдив да заплати по сметка на PC-Дулово, дължима
държавна такса в размер на 54 лева, върху уваженият размер на исканията на
ищеца по сметките.
Недоволно от постановеното решение в частта, в която е осъдено да
заплати на съделителя „по сметките” Д. ИВ. Б. сума в размер на 1 350 лв. -
представляваща обезщетение под формата на наем за три стопански години
/2017/2018, 2018/2019г. и 2019/2020г./, е останало “ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ”
ЕООД, което го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е
неправилно в обжалваната част и моли да бъде отменено в тази част, като
вместо това се постанови друго, с което да се намали размера на дължимата
рентна цена съобразно идеалната част, която ищеца притежава, а именно до
сума в размер на 630.12 лв.
Ответната страна Д. ИВ. Б. не се явява в съдебно заседание и не
депозира становище по жалбата.
СОС, като съобрази жалбата и данните по делото, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е частично основателна.
На основание чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане на
делбата, съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си,
които произтичат от съсобствеността. С ППВС 7/1973 г. е прието, че
съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат
връзка с общността, предмет на делбата. По своята правна същност тези
искания са самостоятелни имуществени претенции и представляват
последващо обективно съединяване на искове, които могат да бъдат заявени и
в делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между
съделителите във връзка със запазването, съхранението или увеличаването
стойността на съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират
едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения,
свързани с нея.
Безпротиворечиво ВКС приема, че претенциите по сметки,
преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след
допускането на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и
устно в съдебно заседание и трябва да съдържат елементите, от които да се
определи спорното право - фактическите твърдения, от които може да се
извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на
претенцията. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за
предявяване на исканията по реда на чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред -
няма изискване за писмена форма и препращане към нормата на чл. 127 и чл.
128 ГПК, но като самостоятелен имуществен иск и претенцията по сметки по
чл. 346 ГПК, въпреки предвидения от законодателя облекчен ред по
предявяването в производството по делбата, следва да отговаря на
изискванията за редовност, касаещи индивидуализацията на спорното право.
Задължение на съда е да определи правната квалификация на предявения иск
2
и надлежните страни по него, като присъди на съсобственика дължимата
съобразно тази правна квалификация сума.
В настоящият случай съделителят Б. своевременно е предявил по реда
на чл. 346 от ГПК претенциите си по сметките, касаещи заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на имота, предмет на делбата. В
първото с.з. след делбата – от 17.12.2019г. /стр.64 от първоинстанционното
дело/ е посочил, че на осн. чл. 30, ал.2 ЗС за стопанските 2017/2018г. и
2018/2019г. претендира ½ ид.ч. от арендното възнаграждение, по 90 лв. на
дка, отговарящи на неговия дял, като в с.з. на 4.06.20г. включва и претенция
за стопанската 2019/2020г.
Видно от заключението по назначената съдебно-техническа и ценова
екпертиза /стр.96/, ВЛ е изчислило дължимото за ищеца обезщетение под
формата на част от рентата за три стопански години - 2017/2018г. и
2018/2019г. и 2019/2020г., съобразявайки изплащаната рента за дка нива от
ЗК „Детелина - 92“, която и за трите стопански години е 90 лв. на дка, без да
се влияе от категорията на земята.
От представеният по делото Договор за аренда на земеделски земи от
16.12.2016г. се установява, че процесният поземлен имот е отдаден под
аренда от ответника на „Агро Финанс Консулт“ ЕООД за срок от 15
стопански години, считано от 01.10.2016г. до 30.09.2031г., при дължимо
арендно плащане в размер на 214.74 евро за всяка стопанска година.
В срока на действие на този аренден договор „Агро Финанс Консулт“
ЕООД е предоставил по силата на Договор за преаренда на земеделски земи
от 20.07.2017г. на ЕТ „Васил Димитров-2002“, за временно и възмездно
ползване процесния имот за срок от 5 стопански години, считано от
01.10.2017г. до 30.09.2022г., като дължимото преарендно плащане за трите
стопански години за които ищецът е предявил искания по сметките, е както
следва: за стопанската 2017/2018 година - 320.82 евро, т.е. по 32,08 евро на
дка, за стопанската 2018/2019г. - 346.49 евро, т.е. по 34,64 евро на дка и за
стопанската 2019/2020г. - 374.21 евро или по 37,41 евро на дка. Видно от
приложения по делото договор за преаренда, за следващите две стопански
години до петгодишния срок уговорената цена нараства съответно на 39,66
евро на дка и 42,04 евро на дка за последната уговорена стопанска година.
Както правилно е приел и ДРС, в случая не се спори по делото, че към
момента и двата договора са действащи и по тях се извършват арендни
плащания в договорените размери, а и доказателства в обратната насока
липсват. Правилно е посочено от първоинстанционния съд също, че страните
са свободни да договарят условията на договора, а тази свобода е обвързана
от добрите нрави, като съгласно нормата на чл.26,ал.1,т.З ЗЗД сделки,
сключени при нееквивалетност на престациите, са нищожни.
В случая обаче неправилно съдът е преценил, че ответникът по този
иск е накърнил „добрите нрави” и злепоставил чуждите интереси, с цел
извличане на собствена изгода, тъй като е налице нееквивалентност на
престациите. До този извод ДРС е стигнал, посочвайки че съгласно
експертизата стойността на изплащаната рента за дка нива от ЗК „Детелина -
3
92“ е 90 лв. за дка, а по договора за аренда цената е 42 лв. за дка, което е с
близо 50% по-ниска от средната пазарна рентна вноска за земите в землището
на с.Черник. Допълнително, като аргумент за противоречие с добрите нрави,
съдът е преценил и обстоятелството, че ищецът не би могъл да защити
правата си по друг ред, тъй като при отхвърляне на исканията по сметките,
той би бил обвързан от сключения договор за аренда през следващите 10
години, при договорената цена от 42 лева за декар, като той не е страна по
договора за аренда от 16.12.2016г. и не би могъл да иска изменение на
рентното плащане. С тези аргументи ДРС е приел за база за изчисляване на
претендираното обезщетение посочената пазарна рентна вноска от експерта
по назначената експертиза.
В случая обаче следва да се има предвид, че видно от ценовата
експертиза на ВЛ, не е налице проучване за средната пазарна рентна вноска за
земите в землището на с.Черник. ВЛ е посочило единствено изплащаната
рента за дка нива в същото землище от ЗК „Детелина - 92“, без да проучи и
съответно да посочи други съществуващи договори за отдаване под наем на
земеделски земи от същата категория в региона. Само на база тази
информация не може да се приеме, че е извършено сравнително проучване.
Видно от находящия се на стр. 114 Договор за преаренда на земеделски
земи от 20.07.2017г. на ЕТ „Васил Димитров-2002“ за временно и възмездно
ползване на процесния имот за срок от 5 стопански години, считано от
01.10.2017г. до 30.09.2022г. включително, за всяка стопанска година е
уговорена конкретна рентна цена, като за всяка следваща година тя нараства.
Съдът, съобразявайки че официалният курс на българския лев към
еврото е 1.95583, счита че не е налице нееквивалентност на престациите по
този договор, действащ за процесния претендиран период по отношение на
процесния имот, сравнявайки цените по договора от 20.07.17г. с единствената
посочена от ВЛ цена, изплащана от ЗК“Детелина – 92“ – 90 лв. на дка, без
значение от категорията земя.
За стопанската 2017/2018 година, съгласно посочения договор за
преаренда, е договорена цена по 32,08 евро на дка или 62,72 лв. за дка, за
стопанската 2018/2019г. - по 34,64 евро на дка или 67,75 лв. за дка и за
стопанската 2019/2020г. - по 37,41 евро на дка. или 73,17 лв. на дка.
Липсват данни по делото, от които да се направи извод, че този
договор не се изпълнява или пък, че е сключен за целите на настоящото
производство, с оглед ощетяване на ответника при присъждане на
претендираното от него обезщетение. Договорът е сключен две години преди
завеждане на настоящото дело за делба. Освен това, уговореното по него не се
разминава съществено с посоченото рентно плащане от ЗК „Детелина – 92“,
за да се приеме, че е налице нееквивалентност, респективно накърняване на
добрите нрави.
Както сам ДРС сочи в мотивите си, страните са свободни да договарят
условията на договора и според СОС в настоящата хипотеза, при изчисляване
на дължимото на ищеца обезщетение за лишаване от правото му да ползва
имота през претендирания период, следва да се има предвид като база именно
4
реално уговореното плащане за процесния имот в този договор, а не
посочената сума в заключението на ВЛ на база рентни плащания от ЗК
„Детелина – 92“.
Предвид гореизложеното съдът счита, че на ответника следва да се
присъди обезщетение под формата на наем за процесния период,
съобразявайки именно този действащ договор за ппреаренда на процесния
имот. За стопанската 2017/2018 г. дължимото обезщетение от ответника е в
размер на 314,23 лв. / 5,001 дка(1/2 ид.ч. от 10, 002 дка) х 62,72 лв. за дка/, за
стопанската 2018/2019г. – 338, 82 лв. /5,001 дка х 67,75 лв./ и за 2019/2020г. –
365,92 лв. /5,001 дка х 73,17 лв./ или общо 1 018,97 лв.
Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта над
1 018,97лв. до горницата от присъдените 1 350 лева, както и в частта, в която
са присъдени разноски в полза на ДРС в частта над 40,76 лв., която се явява
дължимата ДТ съобразно уважената част от иска. Съответно в полза на СОС
следва да се доплати ДТ в размер 5,76 лв. /дължимата ДТ е 1/2 от дължимата
ДТ пред ДРС, т.е. пред СОС е дължима ДТ от 20,76 лв., като 15 лв. са
заплатени/.
Що се касае до доводите на ДРС, че ищецът би бил ангажиран през
следващите 10 години със сключения от ответника договор за аренда от
16.12.16г., който договор противоречи с добрите нрави и той не би могъл да
защити правата си по него, то тези доводи са неотносими към настоящия
спор.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260045/23.12.2021г., постановено по гр.д. №
376/2019г. по описа на ДРС, в частта, в която е осъдено „Омега Агро Инвест”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
район „Северен”, бул. „Дунав” № 5, да заплати на Д. ИВ. Б., с ЕГН
**********, от гр.Дулово, ул. Шуменско шосе № 47, обл.Силистра, сумата
над1 018,97 /хиляда и осемнадесет лева и 97 ст./ до присъдените 1 350
/хиляда триста и петдесет лева/ лв., представляваща обезщетение под формата
на наем, за три стопански години - 2017/2018 г., 2018/2019г. и за
2019/2020г.,дължимо за това че е бил лишен от правото да ползва полагащата
му се ½ ид.част от допуснатият до делба поземлен имот, както и в частта, в
която е осъдено “Омега Агро Инвест” ЕООД гр.Пловдив да заплати по сметка
на PC-Дулово, дължима държавна такса в размера над 40,76 /четиридесет
лева и 76 ст./ лв. до присъдените 54 /петдесет и четири лева/ лв. - ДТ върху
уваженият размер на исканията на ищеца по сметките, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. ИВ. Б. да бъде осъдено „Омега Агро
Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район „Северен”, бул. „Дунав” № 5, да заплати на Д. ИВ. Б., с
5
ЕГН **********, от гр.Дулово, сумата над 1 018,97 /хиляда и осемнадесет
лева и 97 ст./ до присъдените 1 350 /хиляда триста и петдесет лева/ лв.,
представляваща обезщетение под формата на наем за три стопански години -
2017/2018 г., 2018/2019г. и за 2019/2020г., дължимо за това че е бил лишен от
правото да ползва полагащата му се ½ ид.част от допуснатият до делба
поземлен имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260045/23.12.2021г., постановено по
гр.д. № 376/2019г. по описа на ДРС, в частта, в която е осъдено „Омега Агро
Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, район „Северен”, бул. „Дунав” № 5, да заплати на Д. ИВ. Б., с
ЕГН **********, от гр.Дулово, ул. Шуменско шосе № 47, обл.Силистра,
сумата до 1 018,97 /хиляда и осемнадесет лева и 97 ст./ лв., представляваща
обезщетение под формата на наем, за три стопански години - 2017/2018 г.,
2018/2019г. и за 2019/2020г., дължимо за това че последният е бил лишен от
правото да ползва полагащата му се ½ ид.част от допуснатият до делба
поземлен имот.
ОСЪЖДА „Омега Агро Инвест” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район „Северен”, бул. „Дунав”
№ 5, да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 5,76 /пет
лева и 76 ст./ лв.- ДТ за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6