Решение по дело №372/2014 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 630
Дата: 28 декември 2015 г. (в сила от 21 юни 2017 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20141510100372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

28.12.2015

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                  Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                VII

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                      състав

15.12.

 

2015

 
 


на                                                                                    Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Елза Гюрова

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

372

 

2014

 
 


                               дело №                          по описа за                          г.

 

М.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, Т.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***, В.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Р.А., адрес: ***, са предявили срещу С.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.341 ГПК вр. с чл.69 от ЗН и чл.537, ал.2 от ГПК. Производството е във фазата по извършване на съдебната делба.

С решение №508 от 29.09.2014 г., в законна сила от 18.05.2015 г., съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на Урегулиран поземлен имот, парцел VII /седми/, отреден за имот с планоснимачен номер 284 /двеста осемдесет и четири/ в квартал 19 /деветнадесети/ по регулационния план на с. ***, одобрен със Заповед № 4387/01.10.1963 г., целия с площ от 558 /петстотин петдесет и осем/ квадратни метра, при граници и съседи на имота: УПИ — парцел VI /шести/, отреден за имот с планоснимачен № 283; УПИ — парцел VII /седми/, отреден за имот пл. № 285, УПИ — парцел V /пети/, отреден за имот с планоснимачен № 282, УПИ - парцел III /трети/, отреден за имот с планоснимачен № 281, улица с осови точки от 46 до 47, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с достъп откъм улица с осови точки 46 - 47, съгласно правата на страните: за М.И.А. - ¼ ид. част; за Т.Д.Б. - ¼ ид. част; за В.Д.А. - ¼ ид. част; за С.Д.А. - ¼ ид. част.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съдът по искане на страните е приел за разглеждане възлагателни претенции за неподеляемата жилищна сграда – от М.И.А. на основание чл.349, ал.1 ГПК и от С.Д.А. на основание чл.349, ал.2 ГПК. Приел е за разглеждане на основание чл.346 ГПК: претенции от М.И.А. за осъждане на С.Д.А. да й заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за ползване на делбения имот в периода от м.06.2014 г. до м.09.2015 г., както и за осъждане на С.Д.А. да й заплати сумата 20 000 лв., представляващи вложени от нея труд, средства и материали при построяването на процесната двуетажна масивна жилищна сграда /цялата до етап груб строеж и довършване на първия етаж/ през 1979 г.; от В.Д.А. за осъждане на С.Д.А. да й заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за ползване на делбения имот в периода от м.06.2014 г. до м.09.2015 г.; претенции от С.Д.А. за осъждане на М.И.А. и В.Д.А. да му заплатят всяка от тях по 13 055 лв. за извършени подобрения: 1. замазка на двор през 2007 г. - 36 кв. м. х 25 лева - 900 лева, като от тях 700 лв. материали и 200 лв. работа; 2. изграждане на дворна /външна/ чешма през 2007 г. - 200 лева, като от тях 100 лв. материали и 100 лева работа; 3. външна изолация на къщата през 2006 г. - 45 кв. м. х 18 лв. -765 лева, материали 405 лв., работа 360 лв.; 4. направа на подпорни стени през 2007 г. - 200 лева, от които 100 лв. работа и 100 лв. материали; 5. смяна на дограма през 2004 г. - 2100 лева, от които 2000 лв. материали и работа 100 лв.; 6. поставяне на гипскартон през 2005 г. - 69 кв. м. - 617 лева, от които материали 317 лв., работа 300 лева; 7. шпакловка на стени през 2007 г. - 94 кв.м. х 5.80 - 545 лева, от които 300 лв. материали, 245 работа; 8. поставяне на тапети през 2010 г. - 21.5 кв. м. х 2 - 43 лева, от които 23 лв. материали, 20 лева работа; 9. боядисване на стени през 2010 г. - 70 кв.м. х 2 лв. - 140 лева, работа 70 лв., материали 70 лв.; 10. поставяне на ламинат през 2008 г. - 34.5 кв. м. х 19 лева - 655 лева, от които 555 лв. материали, 100 лв. работа; 11. лепене на плочки през 2008 г. - 28 кв. м. х 15 лева - 423 лева, от които 323 лв. материали, 100 лв. работа; 12. 3амазка на стаи през 2005 г. - 45 кв. м. х 4 лв. - 182 лева, от които 152 лв. материали и 30 лв. работа; 13. направа на барплот през 2008 г. - 770 лева, от които 420 лв. материали и 350 лв. работа; 14. поставяне на мивка и батерия през 2008 г. - 100 лева, от които 80 лв. материали, 20 лв. работа; 15. поставяне на вертикални щори през 2009 г. - 450 лева, от които за материали 400 лв., работа 50 лв.; 16. ремонт на покрив през 2006 г. - 350 лева, от които материали 250, работа 100 лв.; 17. поставяне на моноблок през 2006 г. - 120 лева, от които 100 лв. материали, 20 лв. работа; 18. прокарване на електрическа инсталация през 2009 г. - 70 лева, от които 50 лв. материали, 20 лв. работа; 19. поставяне на блиндирана врата през 2006 г. -380 лева, от които 300 лв. материали, 80 лв. монтаж; 20. поставяне на ключове и контакти през 2009 г. - 16 бр. х 3 лева - 48 лева, от които 38 лева материали, 10 лева монтаж; 21. арматурно желязо за плоча през 2006 г. - 314 лева, от които 214 лв. материали и 100 лв. работа; 22. капандури за покрива през 2006 г. - 31 лв. материали; 23. тухли през 2006 г. - 420 лева материали; 24. парно камина - 547 лева, 447 лв. материали, 100 лв. работа; 25. поставяне на радиатори през 2008 г. - 700 лева; 26. материали за парното през 2008 г. - 347 лева; 27.В и К части през 2015 г. - 450 лева за материали; 28. материали през 2014 г. /цимент и пясък/ - 750 лева; 29. вар през 2014 г. - 100 лева за материали; 30. первази и ъгли за ламинат - 100 лева за материали; 31. стъкленица през 2007 г. - 200 лева, от които 150 лв. материали и 50 лв. работа.

М.А. и В.А. са направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите по сметки, предявени срещу тях от С.А..

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с направеното искане за възлагане С.А. е представил декларация относно обстоятелството, че не притежава друго жилище и при смъртта на наследодателя през 2004 г. е живял в делбения имот. Във връзка с претендираните подобрения е представил сключен от него през 2011 г. договор за потребителски кредит, както и фактури и разписки за закупувани строителни материали и мебели, сред които стокова разписка от 20.04.2015 г. за закупени водопроводни части на стойност 117, 45 лв.

М.А. и В.А. са представили обратна разписка за връчено на С.А. на 29.05.2014 г. писмо и покана до С.А. за заплащане на наем за делбения имот.

Видно от заключението на вещото лице Е.Т. по назначената съдебно – техническа експертиза /л.164-173/ и допълнителна съдебно – техническа експертиза /л.185-196/, процесната жилищна сграда е неподеляема. Пазарната стойност на поземления имот с построената в имота двуетажна жилищна сграда е 49 529 лв. Месечната наемна цена на поземления имот и жилищната сграда възлиза на 80 лв.; с оглед на дела на М.А. и В.А., за периода от м.06.2014 г. до м.09.2015 г. претендираното от всяка от тях обезщетение възлиза на 360 лв.

Във връзка с претенциите по сметки на страните е назначена съдебно – техническа експертиза /л.197-202/, видно от заключението по която общата стойност на направените подобрения възлиза на 12 911 лв., с колкото се е увеличила и стойността на имота – без тези подобрения стойността му възлиза на 25 147 лв.

Свидетелят *** *** сочи, че първият етаж на процесната жилищна сграда е строен през 1979 г., а вторият – през 1985 г., като той участвал в зидарските работи. На работниците заплащали М. и съпругът й.

Свидетелят *** ***, брат на М.А., също сочи, че е помагал при строителството на къщата, като средствата били осигурявани от ищцата.

Свидетелят  Г. сочи, че процесната жилищна сграда е направена годна за живеене от С.А. преди около десет години: поставил дворна врата, циментирал двора, изградил дворна чешма, подпорна стена, поставил ПВЦ-дограма, ламинат, плочки, електроинсталация, водопровод, ремонт на покрива.

Свидетелката В.К. също сочи, че къщата била в състояние на груб строеж и била довършена преди около десет години от С.А.. Преди около година изградил нов водопровод с дължина около 100 метра. ПВЦ-дограмата и ремонта на покрива са извършени през 2008 г.

С.А. е представил копие от нотариален акт № 17, т.ІІ, рег.№ 2359, д.№ 197/2015 г. на нотариус А. Радкова за извършена на 03.07.2015 г. продажба от Т.Д.Б. на ответника на притежаваните от нея идеални части от делбените имоти.   

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

В настоящия случай, делбеният имот - жилищна сграда в УПИ VII - 284 в кв.19 по плана на с. ***, е наследствен, жилищен и неподеляем, като под "жилище" по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към нея.

Претенцията на М.А. на основание чл.349, ал.1 ГПК е неоснователна. Делът от делбените имоти на М.И.А. е установен с влязло в сила решение по гр. д. № 182/2009 г. по описа на ДРС, възлиза на ¼ ид. част и е равен на дела на останалите съсобственици, т.е. не е установено тези имоти да са представлявали съпружеска имуществена общност. Следователно липсва една от предпоставките за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.   

Безспорно установено е, че ответникът С.Д.А. се е установил да живее в построената къща в процесния имот приживе на наследодателя, като след смъртта му останал да живее в нея. Ответникът твърди, че не притежава друго жилище, за което е представил декларация. Това негово твърдение не се оспорва от другите съделители. Следователно от доказателствата се установи, че С.Д.А. не притежава в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот и е обитавал наследствения имот трайно, както приживе на наследодателя, така и след смъртта му.

Предвид изложеното, доколкото са налице предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК, процесният имот следва да бъде възложен в дял на съделителя С.Д.А.. На основание чл.349, ал.2 във вр. с ал.5 и ал.6 от ГПК С.Д.А. следва да бъде осъден да заплати на останалите съделители уравнение на дяловете им, съобразно техните квоти, а именно: на М.И.А. - 12 382, 25 лв.; на В.Д.А. - 12 382, 25 лв.; не следва да заплаща уравнение на дела на Т.Д.Б., предвид представените доказателства за придобиването на притежаваните от нея идеални части от делбените имоти.

На основание чл.349, ал.5 от ГПК уравнението, ведно със законната лихва, трябва да се изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

М.И.А. е предявила срещу С.Д.А. иск за осъждането му да й заплати сумата 20 000 лв., представляващи вложени от нея труд, средства и материали при построяването на процесната двуетажна масивна жилищна сграда /цялата до етап груб строеж и довършване на първия етаж/ през 1979 г.

Предвид периода на извършване на описаните строителни дейности - преди откриване на наследството на *** *** А., починал на 27.06.2004 г., не се касае за претенция по сметки между съсобствениците, а за иск по чл.12, ал.2 от ЗН - за увеличаване на наследството приживе на наследодателя. В първоначалната и в поправената молба от М.И.А. не са изложени твърдения за наличие на предпоставките по чл.12, ал.2 от ЗН /че ищецът приживе на наследодателя е извършил описаните строителни дейности и по този начин е спомогнал за увеличение на наследството към момента на неговото откриване, не е възнаграден по друг начин, поради което претендира стойността на увеличението/ и следователно е недопустимо съдът да се произнесе по непредявен иск с правно основание чл.12, ал.2 ЗН. Предявено като претенция по сметки между съделителите, искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като претендираните подобрения са извършени преди откриване на наследството, когато ответникът не е бил собственик на имота.

М.А. и В.А. са предявили и претенция по чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за ползването на процесния жилищен имот, от което са били лишени, в размер на по 1500 лв. за периода от м.06.2014 г. до м.09.2015 г. Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да се уважи претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, в тежест на ищеца е да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да е лишил ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. От доказателствата по делото - обратна разписка за връчено на С.А. на 29.05.2014 г. писмо и покана до С.А. за заплащане на наем за делбения имот, неоспорени от ответника, се установява отправена писмена покана, получена от С.А., който не твърди да е осигурил достъп до имота на съделителите след поканата. 

Следователно е налице хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС и претенцията следва да бъде уважена, като С.А. бъде осъден да заплати на М.А. и В.А. за периода от м.06.2014 г. до м.09.2015 г. сума в общ размер на 360 лв. на всяка от тях, съобразно заключението на вещото лице. За сумата над 360 лв. до претендираната 1500 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

С.А. е предявил обективно съединени осъдителни искове за осъждане на М.И.А. и В.Д.А. да му заплатят всяка от тях по 13 055 лв. за извършени подобрения в делбения имот. Направеното от М.И.А. и В.Д.А. възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД е частично основателно, относно следните претенции за ремонтни работи, извършени до 06.03.2009 г. /искът за делба е предявен на 06.03.2014 г./:  замазка на двор през 2007 г. - 36 кв. м. х 25 лева - 900 лева, като от тях 700 лв. материали и 200 лв. работа; изграждане на дворна /външна/ чешма през 2007 г. - 200 лева, като от тях 100 лв. материали и 100 лева работа; външна изолация на къщата през 2006 г. - 45 кв. м. х 18 лв. -765 лева, материали 405 лв., работа 360 лв.; направа на подпорни стени през 2007 г. - 200 лева, от които 100 лв. работа и 100 лв. материали; смяна на дограма през 2004 г. - 2100 лева, от които 2000 лв. материали и работа 100 лв.; поставяне на гипскартон през 2005 г. - 69 кв. м. - 617 лева, от които материали 317 лв., работа 300 лева; шпакловка на стени през 2007 г. - 94 кв.м. х 5.80 - 545 лева, от които 300 лв. материали, 245 работа; поставяне на ламинат през 2008 г. - 34.5 кв. м. х 19 лева - 655 лева, от които 555 лв. материали, 100 лв. работа; первази и ъгли за ламинат - 100 лева за материали; лепене на плочки през 2008 г. - 28 кв. м. х 15 лева - 423 лева, от които 323 лв. материали, 100 лв. работа; 3амазка на стаи през 2005 г. - 45 кв. м. х 4 лв. - 182 лева, от които 152 лв. материали и 30 лв. работа; направа на барплот през 2008 г. - 770 лева, от които 420 лв. материали и 350 лв. работа; поставяне на мивка и батерия през 2008 г. - 100 лева, от които 80 лв. материали, 20 лв. работа; ремонт на покрив през 2006 г. - 350 лева, от които материали 250, работа 100 лв.; поставяне на моноблок през 2006 г. - 120 лева, от които 100 лв. материали, 20 лв. работа; прокарване на електрическа инсталация в неуточнен и неустановен по делото период на 2009 г. - 70 лева, от които 50 лв. материали, 20 лв. работа; поставяне на блиндирана врата през 2006 г. - 380 лева, от които 300 лв. материали, 80 лв. монтаж; поставяне на ключове и контакти през неуточнен и неустановен по делото период на 2009 г. - 16 бр. х 3 лева - 48 лева, от които 38 лева материали, 10 лева монтаж; арматурно желязо за плоча през 2006 г. - 314 лева, от които 214 лв. материали и 100 лв. работа; капандури за покрива през 2006 г. - 31 лв. материали; тухли през 2006 г. - 420 лева материали; парно камина - 547 лева, 447 лв. материали, 100 лв. работа; поставяне на радиатори през 2008 г. - 700 лева; материали за парното през 2008 г. - 347 лева; стъкленица през 2007 г. - 200 лева, от които 150 лв. материали и 50 лв. работа; поставяне на вертикални щори през неуточнен и неустановен по делото период на 2009 г. - 450 лева, от които за материали 400 лв., работа 50 лв. Следователно посочените претенции следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Неоснователни са претенциите за закупени материали през 2014 г. /цимент и пясък/ - 750 лева, вар - 100 лева, тъй като по делото не се събраха доказателства за какви конкретни строителни дейности са използвани тези материали.

С.А. е предявил срещу М.И.А. и В.Д.А. и претенции за заплащане на: поставяне на тапети през 2010 г. - 21.5 кв. м. х 2 - 43 лева, от които 23 лв. материали, 20 лева работа; боядисване на стени през 2010 г. - 70 кв.м. х 2 лв. - 140 лева, работа 70 лв., материали 70 лв.; В и К части през 2015 г. - 450 лева за материали за изграден нов водопровод.

С оглед фактическите твърдения за вида и характера на извършените разноски и събраните доказателства /показанията на свидетелите относно състоянието на къщата на етап груб строеж преди предприетите довършителни и ремонтни дейности/, при претенциите за поставяне на тапети и боядисване на стени се касае за необходими разноски, доколкото са направени за съхраняването на имота, без да е необходимо да са увеличили стойността му, като е достатъчно да са били наложителни с оглед запазването на вещта. В случая съдът намира, че предприетите ремонтни дейности съставляват именно разноски по запазването на вещта, които са били наложителни, за да бъде имотът годен за ползване. Следователно отношенията между страните по делото следва да се уредят по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС, а именно, че всеки съсобственик следва да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си; без значение са твърдения за съгласие или противопоставяне на ответника по иска за извършване на разноските.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на направените разходи за труд и материали за поставяне на тапети възлиза на 40 лв., а за боядисване на стени - на 190 лв. С оглед на законовото изискване всеки съсобственик да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си, съдът намира, че припадащата се на съделителите част от необходимите разноски по поддържане на общата вещ съобразно квотите, при които е допусната делбата, възлиза на: за поставяне на тапети - 10 лв.; за боядисване на стени - на 47, 50 лв.

Следователно М.И.А. и В.Д.А. следва да бъдат осъдени да заплатят на С.А. всяка от тях за поставяне на тапети - 10 лв. и за боядисване на стени – по 35 лв., съобразно претенцията на ищеца. Исковете в останалата им част до пълния предявен размер за поставяне на тапети през 2010 г. - 43 лева, и за боядисване на стени през 2010 г. - 140 лева, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Изграждането на нов водопровод през 2015 г. има характер на подобрение, като М.И.А. и В.Д.А. твърдят, че са се противопоставили на извършените строителни работи. Следователно  подобрителят е  водил чужда работа без пълномощие в чужд и в собствен интерес, като съгласно чл.63, ал.3 ЗЗД във връзка с чл.59 ЗЗД се дължи по-малката сума от направените разноски и увеличената стойност на имота. Претенцията е за стойността на закупени В и К части през 2015 г., като са представени доказателства само за закупени водопроводни части на стойност 117, 45 лв. /стокова разписка от 20.04.2015 г./.  Припадащата се на всеки от съделителите част от разноските съобразно квотите, при които е допусната делбата, възлиза на 30 лв. Следователно М.И.А. и В.Д.А. следва да бъдат осъдени да заплатят на С.А. всяка от тях по 30 лв. за материали за изграден нов водопровод. Исковете в останалата им част до пълния предявен размер от 450 следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Във връзка с претенциите по сметки С.А. е представил доказателства за закупуване на мебели и домакински електроуреди, включително преносима камина /уточнено от вещото лице в съдебно заседание/ и радиатори, т.е. за движими вещи, поради което са неотносими към предмета на доказване и не следва да бъдат обсъждани.

На основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати съразмерно със стойността на дела си държавна такса в размер на 4%, а именно: С.А. - 990, 58 лв., М.И.А. и В.Д.А. - по 495, 29 лв.

По присъединения иск по чл.31, ал.2 ЗС С.А. следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 50 лева.

По уважените присъединени искания по сметки М.И.А. и В.Д.А. следва да бъдат осъдени да заплатят всяка от тях държавна такса в размер на 50 лева.

В делбения процес разноските се определят по правилата на чл.355 ГПК с решението по извършване на делбата, като съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, включително и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. Тези разноски са разпределени от съда съобразно дяловете на страните още при самото им извършване; към тях не се отнасят разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като не са направени в интерес на всички съделители.

 В представените договори за правна защита /л.1 и л.75/ липсва посочване на предявените искания по сметки, респ. - отделно уговорено възнаграждение във връзка с присъединените искания във втората фаза на делбата, за разноските по които е приложим общият ред по чл.78 ГПК. Поради това претенциите за разноски за адвокатско възнаграждение са неоснователни.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ВЪЗЛАГА в дял на С.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, следния допуснат до делба недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот, парцел VII /седми/, отреден за имот с планоснимачен номер 284 /двеста осемдесет и четири/ в квартал 19 /деветнадесети/ по регулационния план на с. ***, одобрен със Заповед № 4387/01.10.1963 г., целия с площ от 558 /петстотин петдесет и осем/ квадратни метра, при граници и съседи на имота: УПИ — парцел VI /шести/, отреден за имот с планоснимачен № 283; УПИ — парцел VII /седми/, отреден за имот пл. № 285, УПИ — парцел V /пети/, отреден за имот с планоснимачен № 282, УПИ - парцел III /трети/, отреден за имот с планоснимачен № 281, улица с осови точки от 46 до 47, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с достъп откъм улица с осови точки 46 – 47.

ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати: на М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** - 12 382, 25 лв.; на В.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** - 12 382, 25 лв. за уравнение на дяловете им, ведно със законната лихва, в 6 - месечен срок от влизане в сила на решението по извършване на делбата. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

На основание чл.349, ал.3 от ГПК указва на М.И.А. и В.Д.А., че за вземането си за уравнение на дяловете могат да впишат законна ипотека върху имота.

ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 ЗС С.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на М.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, сума в общ размер на 360 лв., и на В.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, сума в общ размер на 360 лв., представляваща обезщетение за ползването на собствените им идеални части от УПИ VII – 284, кв. 19 по плана на с. *** и от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда за периода от м.06.2014 г. до м.09.2015 г., като за сумата над 360 лв. до претендираните от М.И.А. и В.Д.А. по 1500 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** и В.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят всяка от тях на С.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***: на основание чл.30, ал.3 ЗС за поставяне на тапети през 2010 г. – по 10 лв. и за боядисване на стени през 2010 г. – по 35 лв.; на основание чл.63, ал.3 ЗЗД във връзка с чл.59 ЗЗД - по 30 лв. за материали за изграден нов водопровод през 2015 г.; ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер за поставяне на тапети през 2010 г. - 43 лева, за боядисване на стени през 2010 г. - 140 лева, за  материали за изграден нов водопровод през 2015 г. - 450 лв., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.А. срещу С.Д.А. иск за осъждането му да й заплати сумата 20 000 лв., представляващи вложени от нея труд, средства и материали при построяването на процесната двуетажна масивна жилищна сграда /цялата до етап груб строеж и довършване на първия етаж/ през 1979 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.А. искове за осъждане на М.И.А. и В.Д.А. да му заплатят за извършени подобрения в делбения имот: за замазка на двор през 2007 г. - 36 кв. м. х 25 лева - 900 лева, като от тях 700 лв. материали и 200 лв. работа; изграждане на дворна /външна/ чешма през 2007 г. - 200 лева, като от тях 100 лв. материали и 100 лева работа; външна изолация на къщата през 2006 г. - 45 кв. м. х 18 лв. -765 лева, материали 405 лв., работа 360 лв.; направа на подпорни стени през 2007 г. - 200 лева, от които 100 лв. работа и 100 лв. материали; смяна на дограма през 2004 г. - 2100 лева, от които 2000 лв. материали и работа 100 лв.; поставяне на гипскартон през 2005 г. - 69 кв. м. - 617 лева, от които материали 317 лв., работа 300 лева; шпакловка на стени през 2007 г. - 94 кв.м. х 5.80 - 545 лева, от които 300 лв. материали, 245 работа; поставяне на ламинат през 2008 г. - 34.5 кв. м. х 19 лева - 655 лева, от които 555 лв. материали, 100 лв. работа; первази и ъгли за ламинат - 100 лева за материали; лепене на плочки през 2008 г. - 28 кв. м. х 15 лева - 423 лева, от които 323 лв. материали, 100 лв. работа; замазка на стаи през 2005 г. - 45 кв. м. х 4 лв. - 182 лева, от които 152 лв. материали и 30 лв. работа; направа на барплот през 2008 г. - 770 лева, от които 420 лв. материали и 350 лв. работа; поставяне на мивка и батерия през 2008 г. - 100 лева, от които 80 лв. материали, 20 лв. работа; ремонт на покрив през 2006 г. - 350 лева, от които материали 250, работа 100 лв.; поставяне на моноблок през 2006 г. - 120 лева, от които 100 лв. материали, 20 лв. работа; прокарване на електрическа инсталация в неуточнен и неустановен по делото период на 2009 г. - 70 лева, от които 50 лв. материали, 20 лв. работа; поставяне на блиндирана врата през 2006 г. - 380 лева, от които 300 лв. материали, 80 лв. монтаж; поставяне на ключове и контакти през неуточнен и неустановен по делото период на 2009 г. - 16 бр. х 3 лева - 48 лева, от които 38 лева материали, 10 лева монтаж; арматурно желязо за плоча през 2006 г. - 314 лева, от които 214 лв. материали и 100 лв. работа; капандури за покрива през 2006 г. - 31 лв. материали; тухли през 2006 г. - 420 лева материали; парно камина - 547 лева, 447 лв. материали, 100 лв. работа; поставяне на радиатори през 2008 г. - 700 лева; материали за парното през 2008 г. - 347 лева; стъкленица през 2007 г. - 200 лева, от които 150 лв. материали и 50 лв. работа; поставяне на вертикални щори през неуточнен и неустановен по делото период на 2009 г. - 450 лева, от които за материали 400 лв., работа 50 лв.; за закупени материали през 2014 г. /цимент и пясък/ - 750 лева, вар - 100 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА страните да заплатят държавна такса по иска за делба по сметка на РС - Дупница в размер на 4% върху стойността на дяловете им, а именно: С.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** - 990, 58 лв. /деветстотин и деветдесет лева и петдесет и осем стотинки/; М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** - 495, 29 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/; В.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** - 495, 29 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/.

ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса по присъединения иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** и В.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят по сметка на РС - Дупница по уважените присъединени искания по сметки всяка от тях държавна такса в размер на 50 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: