Р Е Ш Е
Н И Е
№226
гр. Несебър, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа АНД № 479 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К.И.Т. срещу наказателно постановление №
19-0304-000158 от 04.02.2019г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ
Несебър, с което на жалбоподателя на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв.
и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателя твърди, че в
НП не е посочена вярна фактическа обстановка. Развива свои твърдения за
реализираните факти. Сочи, че в АУАН като нарушен е посочен различен текст от
този, посочен в НП. Намира, че липсват доказателства за виновно нарушение, допуснато
от него. Обръща внимание, че не притежава друга професия и отнетото
свидетелство за управление на МПС ще му попречи да извършва дейността си. С
тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено, респ. наложените наказания да
бъдат намалени.
Ответната страна
в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 15.01.2019г., около 21:20 часа, в гр. Обзор, ул. „Славянска”, пред
дискотека „Евент – 87”, в посока от центъра към гр.
Варна, жалбоподателят управлявал лек автомобил „ВАЗ”, с рег. № ******. Автомобилът
бил спрян за проверка от служители в полицейския участък в гр. Обзор. При
проверката възникнали съмнения, че Т. е употребил алкохол, поради което на
място бил извикан актосъставителят М.М., мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър.
Жалбоподателят бил приканен да бъде изпробван с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол, но отказал. От св. М. бил изготвен талон
за изследване № 0005093, който Т. отказал да му бъде връчен. Последното било
удостоверено с подписа на Данаил Събев. При това положение от св. М. бил съставен
АУАН № 846853 от 15.01.2019г. АУАН бил предявен и връчен лично на К.И.Т., за което той положил подписа си. Въз основа на АУАН
било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 846853 от 15.01.2019г., талон за изследване №
0005093 от 15.01.2019г., Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, както и от показанията на разпитания по делото
актосъставител. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и водят до
извод, че фактическата обстановка се е реализирала по описания начин. Посоченото
в АУАН се установява напълно от всички останалите доказателства по делото, вкл.
и от показанията на актосъставителя М., поради което
възраженията на жалбоподателя, че констатациите в АУАН не са доказани, са
неоснователни. Не се споделят и неговите доводи за друга фактическа обстановка,
тъй като в жалбата си и лично в съдебно заседание той по-скоро се опитва да
изведе причини, поради което е отказал да му бъде направена проба, но на
практика не оспорва, че е налице отказ от негова страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Отразената като нарушена норма в АУАН е посочена и в НП, поради
което възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този
извод са следните:
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда
задължение за съответния водач на моторно превозно
средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
наркотични вещества и техни аналози или да изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Такова съдействие може да бъде дадено чрез съгласие на
лицето да бъде изпробвано с техническо средство, или чрез изпълнение от негова
страна на медицинско предписание, предписание с доказателствен анализатор за
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества. Това са и методите за
установяване на употребата на алкохол или наркотични вещества от водачите на
МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е
употребил алкохол или наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже
съдействие за реализирането на който и да е от методите (съответно за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му или употребата на наркотични
вещества), той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на
съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено
количеството алкохол в кръвта му. Независимо от методите, които водачът е
отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно, поради което
посочването в НП, че той е отказал да бъде изпробван с техническо средство и да
даде кръв за анализ, не представлява описание на две различни нарушения. В
такава насока е и практиката на касационната инстанция – напр. Решение № 799 от
05.05.2015г. по КАХД № 587/2015г. по описа на Административен съд Бургас.
Според
чл. 3а от Наредбата установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест. В случая талон за медицинско изследване е издаден по реда на чл. 3а
от Наредбата поради отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо
средство. Издаден е талон, в който е вписан отказ на жалбоподателя да бъде
изпробван, като в горната част на талона е записано, че се издава за проверка
на алкохол. Обстоятелствата по чл. 3а от Наредбата са отразени от св. М. в
талона – в изпълнение на чл. 6, ал. 5 от Наредбата. В случая жалбоподателят е
отказал да попълни, подпише и получи талона за изследване, което се установява
с подписа на още един свидетел. Т.е. талонът е издаден при спазване на чл. 6,
ал. 8 от Наредбата. Самият талон издаден при спазване на бланката, предвидена в
Приложение № 1 към Наредбата, като в долната му част е отразено, че лицето
отказва да бъде изпробвано за употребата на алкохол чрез доказателствен
анализатор и медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Това
вписване е съобразено с чл. 6, ал. 4 от Наредбата, касаеща употребата на
алкохол. Налага се извод, че талонът е издаден при спазване на изискванията за
това.
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са предвидени наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, както и че е
отказал да даде кръв за извършване на проба за медицинско изследване – чрез отказ да получи талон за
медицинско изследване. Т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Същата норма има характер и на санкционна, като
наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не съществува възможност да
се отклонява от него. При правилно определена квалификация на извършеното от Т.
административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП в тази
си част напълно съответства на чл. 27 от ЗАНН и следва да бъде потвърдено.
Изложените от жалбоподателя доводи, че се уплашил и бил
убеден, че това не са полицейски служители и поради тази причина не съдействал
на проверката, са нелогични. Както в съдебно заседание сочи и самият той,
поведението на актосъставителя М. е било съобразено с
изискванията за поведение на полицейски служител. Самият жалбоподател няма
претенции към този служител. Неясно остава защо при това положение той не му е
съдействал за извършване на нужната проверка с дрегер, което е било достатъчно,
за да му спести пътуване до гр. Несебър.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 120 лв. Посочената сума следва да бъде присъдена в
полза на юридическото лице, към което принадлежи РУ Несебър – ОД на МВР Бургас
– арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-000158 от 04.02.2019г. на началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на К.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да
управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД на МВР Бургас,
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата от 120 лв.,
представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението,
че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: