№ 3273
гр. Варна, 02.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Радостин Г. Петров
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501713 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр. чл. 279 от ГПК.
Възз.ч.гр.дело № 1713/2022год. по описа на ВОС е образувано по частна жалба с вх.
№ 37122 от 03.06.2022г. от ИВ. Н. ИВ. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв. М.Д. ВАК
срещу Разпореждане № 17349 от 19.05.2022г., постановено по ч.гр.д. № 13085/2021г. по
описа на ВРС, с което е върната подадената от частния жалбоподател частна жалба с вх. №
18850/22.03.2022г. по ч.гр.д. № 13085/2021г. по описа на ВРС
Частният жалбоподател счита, че съдът недопустимо, евентуално неправилно е
постановил обжалвания съдебен акт. Сочи, че съдът не го е уведомил по молбата му за
продължаване на срока, като при справка по телефона му било съобщено, че е поставено
препис от частната жалба да се изпрати на другата страна. Настоява се за обезсилване,
съотв. отмяна на постановения съдебен акт.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по чл.275
ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Производството по жалбата е допустимо
и същата подлежи на разглеждане по същество :
Производството по ч.гр.д.№ 13085/2021г. по описа на ВРС е образувано въз основа
на подадено от АКПС ЕООД ЕИК ********* гр.София по реда на чл.410 от ГПК заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ИВ. Н. ИВ. с ЕГН **********.
С определение № 2633 от 08.03.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 13085/2021г. по
описа на ВРС, съдът, на осн.чл.248 от ГПК, е изменил определение № 1133/31.01.2022г. в
частта за разноските, присъдени в полза на ИВ. Н. ИВ. с определение № 1133/31.01.2022г.,
като е осъдил АСПС ЕООД да му заплати сумата от 344.71 лева, сторени в заповедното
1
производство разноски.
В указания от съда за обжалване на постановения акт срок ИВ. Н. ИВ., чрез
пълномощник подава частна жалба с вх. № 18859 от 22.03.2022г. Същата съдът намира за
нередовна и с разпореждане № 10159 от 24.03.2022г. указва на частния жалбоподател да
представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението доказателства за внесена ДТ
в размер на 15 лева, както и да подпише частната жалба с КЕП или да представи идентичен
екземпляр от жалбата със саморъчно положен подпис и препис за насрещната страна.
Съобщението е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 07.04.2022г., който
изпраща по ел. поща на 14.04.2022г., входирана във ВРС на 15.04.2022г. с вх. № 25675
молба, придружена с вносна бележка за внесена по сметка на ВОС ДТ в размер на 15 лева и
съдържаща искане за продължаване на срока за цялостно изпълнение на задълженията по
разпореждане № 10159 от 24.03.2022г.
С разпореждане № 13389 от 18.04.2022г. съдът е преценил след извършена проверка,
че частна жалба с вх. № 18850/22.03.2022г. отговаря на формалните и съдържателните
изисквания за редовност, и е разпоредил връчване на препис от същата на насрещната
страна с право на отговор в едноседмичен срок от съобщаването.
В последствие с разпореждане № 14861 от 29.04.2022г. ВРС като е разгледал молба с
вх.№ 25675 от 15.04.2022г. е разпоредил продължаване на срока за изпълнение указанията
на съда с още една седмица, считано от изтичане на първоначалния срок, респ. от
14.04.2022г.
С разпореждане № 17349 от 19.05.2022г. след като е констатирал, че до крайния срок,
в който е следвало да бъдат изпълнени указанията на съда, а именно – до 21.04.2022г. вкл.
това не е сторено, доколкото и към настоящия момент страната не е изпълнила указанията
на съда за подписване на частната жалба с КЕП или представяне на идентичен екземпляр от
жалбата със саморъчно положен подпис и препис за насрещната страна, на осн.чл.275, ал.2
във вр.чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върнал частна жалба с вх. № 18850/22.03.2022г.
В трайно установената съдебна практика, застъпена и в определение №
147/15.03.2010 г. по ч. гр. дело № 84/2010 г. на III-то г. о. на ВКС, се приема, че съдът няма
задължение да съобщава на страната акта си за продължаването на срока по реда и на
основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, а страната сама следва да следи за постановяването на този
акт, тъй като той не подлежи на самостоятелно обжалване и в разпоредбата на чл. 63, ал. 2
от ГПК са посочени както началото на продължавания срок (изтичането на първоначалния),
така и неговата минимална продължителност (не по-кратък от първоначалния).
Същевременно, следва да се отчете, че продължаването на един законов процесуален
срок има за цел да улесни заинтересуваната страна и да я подпомогне реално при
осъществяването на процесуалните й действия. Поради това съдът следва да съобрази
продължителността на новия срок както с момента на изтичане на първоначалния, така и с
момента на разрешаването на продължения срок.
Така в случай, че съдът приеме искането за продължаване на срока за основателно,
2
съотв. го уважи, то следва да държи сметка за обективната възможност страната да се
възползва максимално от продължителността на новоопределения срок.
Конкретно още към момента на разрешаване продължаването на срока с една
седмица, считано от изтичане на първоначалния срок – 14.04.2022г. , новият срок е бил
изтекъл, което не кореспондира с идеята на правната норма и не обслужва процесуалния
интерес на заинтересуваната страна. Съдът е следвало да съобрази това обстоятелство,
независимо от причините, които са наложили късното му произнасяне по искането по чл. 63
ал. 1 от ГПК, и да даде подходящ и адекватен към този момент срок. Следва да се отбележи,
че процесуалното действие на съда не кореспондира и с произнесеното предходно
разпореждане от 18.04.2022г., с което съдът вече е приел, че частната жалба е редовна от
формална и съдържателна страна и е предприел администрирането й.
Поради това, като е дал неподходящ нов срок за изпълнение на указанията му, съдът
е постановил незаконосъобразно определение за връщане на исковата молба и прекратяване
на производството, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния
съд за продължаване на процесуалните действия от момента на произнасяне по молбата по
чл. 63 ал. 1 от ГПК, като в случай, че съдът прецени основателност на искането, то в акта си
следва да посочи кои нередовности следва да бъдат поправени и предостави подходящ срок
за това.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 17349 от 19.05.2022г., постановено по ч.гр.д. № 13085/2021г. по
описа на ВРС.
ВРЪЩА гр.д.№ 13085/2021г. на Районен съд гр.Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгласно указанията, дадени в настоящия съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3