№ 3282
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110213490 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Р. Я. А. срещу НП № BG2024/5800-402/НП от 22.08.2024 г., издадено от заместник-
директор на ТД М.С. в Агенция „М.“, с което на жалбоподателя на основание чл. 112а, ал. 4
от ЗАДС (в хипотеза на повторност) е наложено административно наказание глоба в размер
на 3000 лева, като на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено и отнемането на 300
броя кутии цигари, явяващи се предмет на нарушението. От страна на жалбоподателя (в
това число чрез процесуален представител) се иска отмяна на постановлението, като се
твърди липса на ясно и непротиворечиво посочване на същностни елементи от състава на
твърдяното нарушение, недостоверност на изложената в НП фактическа обстановка,
неправилно приложение на чл. 91в, ал. 7 от ЗАДС, липса на доказателства за търговска цел,
неправилна преценка за наличието на умисъл, неправилна преценка за обществена опасност
на деянието, прекомерност на наложената санкция и нарушаване на принципа на
пропорционалността. Административно-наказващият орган чрез процесуалния си
представител претендира потвърждаване на постановлението и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, излагайки конкретни аргументи за процесуална и
материална законосъобразност на НП.
Жалбата е неоснователна. От ангажираните писмени доказателствени материали (по
арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително ангажирането и на гласни,
а в случая такова ангажиране не е и необходимо за изясняване на обстоятелствата по
делото), а именно приобщените с определения с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН и чл. 159 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа, по еднозначен и напълно
безпротиворечив (без каквито и да било основания за съмнение) начин се установява
изложената в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова
препращане липсва в релевантната нормативна уредба, което не означава, че настоящата
инстанция, бидейки такава и по фактите, не установява и не излага конкретна фактическа
обстановка; излагането на установените факти в съответната насока се извършва
посредством препращане към съдържанието на налични по делото материали, които са
достъпни за страните, при което положение няма как да е налице неяснота на волята на съда
1
в съответната насока), както и оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП за
административни нарушения от съответния вид въз основа на писмена (и подписана)
заповед на директора на Агенция „М.“, а също и това, че плащането на глобата по
визираното в атакуваното постановление предходно споразумение е осъществено на датата
на сключване на 12.03.2024 г., предвид което правилни се явяват и правните изводи на
наказващия орган, изложени в НП (в това число що се отнася до обосноваването на
повторността и на отнемането на съответните вещи като предмет на нарушението), към
които съдът също препраща (съобрази съответно изложеното преди малко касателно
препращането досежно фактическата обстановка по НП!). Няма до кои други количествени
ограничения по ППЗАДС да се отнася препратката по чл. 91в, ал. 7 от ЗАДС (и въобще
липсват каквито и да било основания да бъде счетено, че последната посочена разпоредба е
приложена неправилно) освен до тези по чл. 4в от ППЗАДС (при преглед на цялостната
уредба по визирания правилник). Съобразно уредбата по чл. 3 от ЗАНН в случая няма
междувременно (след извършване на административното нарушение) влезли в сила
разпоредби, които да се явяват по-благоприятни за нарушителя спрямо действалите към
момента на извършване на процесното административно нарушение, респективно на
прилагане подлежат в случая (и за тях става дума в настоящото изложение) именно
последните визирани разпоредби. Административното нарушение и обстоятелствата, при
които то е извършено, са описани пределно ясно, по непротиворечив начин (за твърдяната от
страна на жалбоподателя противоречивост на описанието впрочем не се сочи никаква
конкретика по делото) и подробно в АУАН и НП, по начин, позволяващ в пълнота
упражняването на процесуалното право на защита. Съобразявайки чл. 7 от ЗАНН, вината
може да бъде и под формата непредпазливост (при всяко положение в случая вина е налице,
независимо дали се касае за умисъл или за непредпазливост). Съобразявайки превишението
в процесната хипотеза на ограничението, указано в чл. 4в, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ППЗАДС,
случаят няма как да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (като
законът не изисква наличие на обществена опасност непременно под формата на увреждане
на съответните обществени отношения, а не само застрашаване от такова увреждане, както е
в случая, за да е съставомерно деянието по чл. 112а, ал. 4 от ЗАДС – арг. от чл. 10 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН), нещо повече - наложеното административно наказание, което е
индивидуализирано в минималния размер по чл. 112а, ал. 4 от ЗАДС, няма как да се явява
несправедливо и непропорционално във вреда на нарушителя (същото очевидно не е
непропорционално /спрямо административното нарушение/ тежко за нарушителя с оглед
преследваната от законодателя легитимна цел). Съставомерността по чл. 112а, ал. 4 от ЗАДС
е свързана със самото количество и не е необходимо в тази връзка установяване на търговска
цел.
В обобщение, при извършената служебно, включително и вън от доводите от страна
на жалбоподателя, цялостна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът
не намери причини за изменение или за отмяна на НП, в това число като в случая е
съобразена уредбата по чл. 126, ал. 2 от ЗАДС, поради което при съобразяване на чл. 63, ал.
9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН атакуваното постановление следва да бъде
потвърдено. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при този изход на
делото се явява основателно (чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК; при
формулирането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН законодателят е допуснал
редакционна неточност, доколкото от една страна се препраща към всички хипотези по чл.
58д от ЗНН, а от друга страна се говори за защитаване от съответния процесуален
представител на учреждението или организацията, чийто орган е издал съответния обжалван
акт, а съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН единствената хипотеза, при която като страна в
съдебните производства от вида на настоящото участва учреждението или организацията,
чийто орган е издал обжалвания акт, е тази, при която се обжалва визираният в чл. 58д, т. 4
от ЗАНН ЕФ, т. е. разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН подлежи на съответното
2
корективно тълкуване в смисъл, че в действителност същата разпоредба визира и
хипотезите, при които съответното представителство е било осъществявано в полза на самия
участващ като страна орган, издал обжалвания акт), като с оглед степента на фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
минималният съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (съобразно
редакцията на разпоредбата, която е в сила и понастоящем) вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 63д,
ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН (досежно това в полза на кого следва да се присъдят разноските е
необходимо да се държи сметка и за уредбата по Устройствения правилник на Агенция "М."
касателно това, че юридическо лице се явява самата Агенция „М.“, но не и която и да е от
нейните отделни структури).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № BG2024/5800-402/НП от 22.08.2024 г., издадено
от заместник-директор на ТД М.С. в Агенция „М.“.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на Агенция „М.“ сумата от 80 лева –
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3