О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
16.06.2021 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
16.06. |
година |
2021 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
141 |
по описа за |
2021 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от
Административно процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.117,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и във вр.
с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано
е по
жалба от Ф.М.М., с посочен в
жалбата постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.М.И.Ш. от АК-***, с посочен съдебен адрес за призоваване
и връчване на книжа: *** - адв.М.Ш., против Решение
№2153-08-97 от 10.05.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. С
обжалваното решение, на
основание чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с чл.27, ал.2, т.1
от АПК, Е ОТМЕНЕНО по жалба на Ф.М.М., действащ чрез пълномощника си - адв.М.Ш.
от АК-***, Разпореждане
№2113-08-69#2 от
17.02.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО и Е ОСТАВЕНО БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението на Ф.М.М. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, с Вх.№2113-08-69 от
28.01.2021 год., като
недопустимо и Е ПРЕКРАТЕНО административното производството
по същото.
Жалбоподателят Ф.М. сочи в жалбата, че със Заявление Вх.№2113-08-19
от 06.03.2020 год. направил искане да му се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и че с Разпореждане №Ц 2140-08-33/16.06.2020 год.
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО при ТП на НОИ - Кърджали му признал
стаж: I-ва категория - 01 год., 00 мес., 26 дни; II-ра категория -
09 год., 02 мес., 17 дни и III-та категория - 04
год., 09 мес., 05 дни; По чл.104, ал.3, 5, 7 от КСО -
00 год., 04 мес., 24 дни или Общ осигурителен стаж
без превръщане - 15 год., 05 мес., 12 дни и Действителен
осигурителен стаж - 13 год., 03 мес., 11 дни.
Жалбоподателят сочи, че периодът на редовната наборна военна служба – 02 год.,
02 мес. и 01 ден се признава за общ осигурителен
стаж, но не бил признат за действителен стаж за отпускане на пенсия. Заявява,
че към онзи момент преценил, че издаденото Разпореждане №Ц2140-08-33 от 16.06.2020
год. е правилно и законосъобразно, не го обжалвал и пропуснал срока за
обжалване. Твърди, че впоследствие разбрал от други лица от страната с натрупан
стаж минимум 15 години, че в този стаж/15 год./ са включени и приобщени и
стажът/периодът/ на отбиване на редовната наборна военна служба в редовете на
БНА, като на тези лица им била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО и предвид това, подал ново Заявление в
ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№2113-08-69 от 28.01.2021 год., за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че с Разпореждане
№2113-08-69#2 от 17.02.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ - Кърджали му се признавал общ осигурителен стаж без превръщане – 15 год.,
05 месеца и 12 дни, но без мотиви и основания, периодът на наборната му служба
в БНА, с продължителност 02 години, 02 месеца и 01 ден, въпреки че се зачита за
стаж, се приспадал от общия осигурителен стаж, с твърдения, че не следва да се
зачита за действителен по смисъла на параграф 1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО и неоснователно се намалявал общо набрания стаж от 15 год.,
за да не му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО. Жалбоподателят сочи, че обжалвал Разпореждане №2113-08-69#2 от 17.02.2021
год., пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който, с Решение №2153-08-97 от
10.05.2021 год., отменил обжалваното от него Разпореждане №2113-08-69#2 от 17.02.2021
год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, оставил без разглеждане
подаденото Заявление с Вх.№2113-08-69 от 28.01.2021 год. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратил административното
производство, с твърдението, че е налице основанието по чл.27, ал.2, т.1 от АПК
- влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна
пречка за неговото повторно решаване от органа и че няма приложени нови
документи и т.н., както и че влязлото в сила Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, въпросът
дали жалбоподателят има право на пенсия или не е, бил решен, т.е. придавало се
все едно сила на присъдено нещо на Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год.
Жалбоподатеят намира това решение на директора на ТП
на НОИ - Кърджали, за неоснователно, немотивирано и за издадено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, като счита, че
правото му да иска и да подаде заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано. Сочи, че разпореждането на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали не е било предмет на съдебен контрол по
същество и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със
сила на пресъдено нещо. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло Решение №2153-08-97 от 10.05.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
да възобнови разглеждането на подаденото от него Заявление с Вх.№2113-08-69 от
28.01.2021 год. и да върне преписката на административния орган с указания по
тълкуване и прилагане на закона, за да му се отпусне исканата лична пенсия. Моли
също така, да му бъдат присъдени и направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ –
Кърджали, чрез
когото е подадена жалбата, е изпратил окомплектованата
преписка по издаване на оспорения акт в съда, със съпроводително писмо с
Изх.№2153-08-97#2 от 02.06.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали, но в него не е изразил становище, респ. възражение,
по така подадената жалба.
Административният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По
допустимостта на жалбата:
В
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2 от КСО
е направено изчерпателно посочване на
разпорежданията, по които ръководителят на
териториалното поделение на НОИ е овластен да се
произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с
правомощията си, дадени му с разпоредбата на
чл.117, ал.3 от КСО. В конкретната хипотеза разпореждането за отказ за
отпускане на лична пенсия за ОСВ попада в кръга на
разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат
контролирани по специалния ред за осъществяване на
административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. След като на съдебен контрол, както се посочи по-горе, е
решението на директора на ТП на НОИ -
Кърджали, макар същото да не е постановено по съществото на спора, то с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото
второ заявление за отпускане на лична
пенсия за ОСВ, поради което постановеният отказ да се издаде индивидуален
административен акт подлежи на съдебен
контрол по реда на чл.197 от АПК.
Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ
административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило
искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.
В
настоящия случай, в оспореното решение също е указано, че може да бъде
обжалвано по реда на чл.118, ал.1 от КСО, в 14/четиринадесет/-дневен срок от
връчването му, чрез директора на ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд
- Кърджали. Видно от приложеното по административната преписка известие за
доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.8/, Решението с №2153-08-97 от
10.05.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали е получено на датата
21.05.2021 год., от пълномощника на жалбоподателя – адв.М.Ш.,
за което последният е положил подпис и е вписал имената си. Жалбата против това
решение е подадена чрез директора на ТП на НОИ – Кърджали, до Административен
съд – Кърджали, на датата 31.05.2021 год., регистрирана в деловодството на ТП
на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-97#1 от същата дата,
видно от положения щемпел на същата/л.3/.
От това следва, че жалбата е подадена на 10-ия/десетия/ ден сред получаване на
решението от пълномощника на жалбоподателя, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично
указан и в самото решение. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е
допустима - подадена е в срок, по предвидения ред, в предвидената от закона
писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е подала
жалба до по-горестоящия административен орган и която
е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която,
с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като
прецени събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От
документите, съдържащи се в пенсионното досие на Ф.М.М.
е видно, че по повод на подадено от жалбоподателя Ф.М.М.
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с
Вх.№Ц2113-08-19 от 06.03.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.34-л.35/, е издадено Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –Кърджали/л.25/, с което, на основание чл.68,
ал.3 от КСО, на Ф.М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали
е посочил, че жалбоподателят М. няма изискуемия се действителен стаж от 15
години, като е приел, че същият има 13 год., 03 мес.
и 11 дни действителен осигурителен стаж, поради което е отказано отпускане на исканата
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това Разпореждане №Ц 2140-08-33 от
16.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали
не е било обжалвано в указания в същото едномесечен срок, поради което е влязло
в законна сила на 08.09.2020 година.
Впоследствие,
жалбоподателят М. подал жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№Ц 1012-08-418
от 13.10.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.24/,
с която е изразил несъгласие с това разпореждане, както и че според него не му
е зачетен трудов стаж в ***, като по повод тази жалба, на същия е било
изпратено писмо с Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали/л.23/, с което същият
е бил уведомен, че към подаденото искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не е приложил трудова книжка и предвид твърдението
в жалбата му, с предходно писмо Изх.№Ц 1012-08-418#2 от 16.10.2020 год. е бил
уведомен за необходимостта, в 7-дневен срок да представи в ТП на НОИ - Кърджали
трудовата си книжка, като това писмо е било получено лично от него на
23.10.2020 година. В писмото е посочено също, че предвид обстоятелството, че и към
момента не е представил искания документ, със същото го уведомяват, че въз
основа на представените от него удостоверителни документи, съдържащи се в
пенсионното досие, е изчислен и действителния му осигурителен стаж, като отново
е описано, на колко възлиза този стаж при съответните категории труд. Против
това уведомително писмо с Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год.
на директора на ТП на НОИ – Кърджали е била подадена жалба от Ф.М., чрез
директора на ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, с Вх.№Ц 1012-08-522
от 02.12.2020 год. на КТП на НОИ – Кърджали/л.21-л.22/,
като по този повод, в настоящия съд е било образувано административно дело
№349/2020 год. по описа на съда. С постановеното по това дело Определение №219
от 15.12.2020 год./л.17-л.19/,
жалбата на Ф.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***,
подадена чрез пълномощник – адв.М.И.Ш. от АК-***, против
писмо с Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, е била оставена без разглеждане, като недопустима и производството по
това административно дело №349/2020 год. по описа на Административен съд – Кърджали е било
прекратено. В мотивите към това определение е прието, че оспореното с жалбата
писмо с Изх.№Ц 1012-08-418#3 от 09.11.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали не съставлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК и че това уведомително писмо не създава права и
задължения за оспорващия, нито пък има характер на решение на ръководителя на
ТП на НОИ – Кърджали по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО, както се твърди в
жалбата, което да подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.118 от КСО, като
същото има уведомителен или по-скоро разяснителен характер и с него всъщност,
на жалбоподателя Ф.М.М. е било
разяснено, колко и какъв осигурителен стаж му е бил зачетен, въз основа на
представените от него документи, включително и му е било разяснено, че е бил
зачетен и положения от него стаж в ***, при условията на ІІ/втора/ категория
труд. В мотивите е посочено също, че е безспорно, че против издаденото
Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали не е била подадена жалба до директора на
ТП на НОИ – Кърджали в законоустановения едномесечен
срок и че разпореждането е влязло в законна сила на 08.09.2020 год., както и е
посочено, че е безспорно също така, че жалбата, по повод която е издадено процесното писмо, е била подадена 36 дни след влизането на
това разпореждане в сила, поради което и доколкото същата е била насочена
против същото разпореждане, то директорът на ТП на НОИ – Кърджали е следвало да
остави същата без разглеждане, като недопустима. Това Определение №219 от
15.12.2020 год., постановено по административно дело №349/2020 год. по описа на
АдмС – Кърджали, също не е било обжалвано и е влязло
в законна сила на 30.12.2020 год., което се установява от направена служебна
справка в деловодната система на съда/л.47/.
Така,
на 28.01.2021 год., жалбоподателят Ф.М.М. е подал ново
заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-69/28.01.2021 год. на
ТП на НОИ – Кърджали/л.15-л.16/, с
което отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като към това ново заявление, от страна на жалбоподателя не са били представени
никакви нови документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж. По повод
това подадено заявление е издадено Разпореждане №2113-08-69#2 от 17.02.2021 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.12/, с което, на основание чл.68,
ал.3 от КСО, на жалбоподателя Ф.М.М. отново е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като отново
мотивът за постановения отказ е бил, че жалбоподателят няма изискуемия се действителен
осигурителен стаж от 15 години, както и отново е прието, че Ф.М.М. има 13 год., 03 мес. и 11 дни
действителен осигурителен стаж. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на
датата 09.04.2021 год., видно от оформената разписка на справка за върнати
документи/л.11/. На същата дата,
против това Разпореждане №2113-08-69#2 от 17.02.2021
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали е подадена
жалба от Ф.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адвокат М.Ш.
от АК-***, с Вх.№1012-08-230/09.04.2021 год.
на ТП на НОИ – Кърджали/л.9/, до
директора на ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата Ф.М. е заявил, че не е съгласен с Разпореждане
№2113-08-69#2 от 17.02.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, като счита същото за неоснователно и
немотивирано, като отново е посочил, че му се признава общ осигурителен стаж от
15 год., 05 мес. и 12 дни, но без мотиви и основания,
периодът на наборната военна служба с продължителност от 2 год., 02 мес. и 01 ден, въпреки че се зачита за стаж, се приспада от
общия му стаж и неоснователно същият му се намалява, като това довело до отказ
за отпускане на заявената лична пенсия за ОСВ. Въз основа на изложените
възражения с жалбата е поискал обжалваното разпореждане за отказ за отпускане
на пенсия да бъде отменено и вместо него да се разпореди отпускането на пенсия.
Така,
по повод тази жалба е постановено и Решение №2153-08-97
от 10.05.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.7/,
с което,
на основание чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е отменено, по жалбата
на Ф.М.М., действащ чрез
пълномощника си - адв.М.Ш.
от АК-***, Разпореждане
№2113-08-69#2 от
17.02.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО и е оставено
без разглеждане заявлението на Ф.М.М. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-69 от
28.01.2021 год., като
недопустимо, съответно е прекратено
и образуваното административно производство по това заявление.
Следва
да се отбележи, че с жалбата против това решение, от жалбоподателя Ф.М. и пред
съда не са представени никакви нови доказателства, касаещи осигурителния му
стаж, а от директора на ТП на НОИ – Кърджали е изпратена административната
преписка, съдържаща изброените по-горе документи /административни актове и
съдебни актове/.
Въз
основа на така приетото от фактическа
страна, от правна страна съдът прави следните изводи:
Както
бе обосновано и по-горе в настоящото изложение, жалбата се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.
След
извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира най-напред, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ
подлежат разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и
за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях. При липса на
изрична уредба в специалния закон, субсидиарно
приложима е разпоредбата на чл.88, ал.2, предл.II/второ/ от АПК,
съгласно която, оставянето без разглеждане на
оспорването по административен ред, е в правомощията на по-горестоящия административен орган,
компетентен да разгледа това оспорване по същество. В случая решението за
оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване
на производството е издадено от директора
на ТП
на НОИ
– Кърджали, в пределите на неговата
материална и териториална компетентност. Оспореното Решение №2153-08-97 от 10.05.2021
год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали
е издадено в изискуемата се писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно
изложение на правните основания, както и
на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.
Съдът
в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно като резултат и по
отношение прилагането на относимите процесуални норми на
закона.
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон, т.е. в АПК правила, вкл. следва да
провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, преди да
започне производството административния орган задължително следва да провери за
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен
акт, а именно: липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни; липса на висящо административно производство със същия предмет, пред
същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на
издаване или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг орган,
когато актът не може да бъде издаден без предварително решаване на този въпрос;
дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и
организации; наличие на други специални изисквания, установени със закон.
В
конкретния случай, с влязлото в сила на 08.09.2020 год. Разпореждане №Ц 2140-08-33
от 16.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали, въпросът дали жалбоподателят Ф.М.М. има
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж към
заявлението му за отпускане на пенсия от 06.03.2020 год., е решен. С последващо заявление с Вх.№2113-08-69 от 28.01.2021 год. на
ТП на НОИ - Кърджали, от жалбоподателя М. отново е поискано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, но към това заявление не са представени
никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от него осигурителен
стаж, т.е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл
в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета
в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т.е. на нови
писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на Ф.М.М., тъй като по отношение на наличните такива,
удостоверяващи осигурителния стаж, респ. правото на пенсия, представени от
жалбоподателя с първото му заявление, пенсионният орган при ТП на НОИ -
Кърджали е направил своята преценка още при издаването на първото Разпореждане
№Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год., влязло в сила на 08.09.2020 год. Подаденото
ново заявление на 28.01.2021 год., без наличието на нови писмени доказателства,
т.е. на удостоверителни документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи
осигурителния стаж на жалбоподателя, няма как да новира
производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. От това се налага извода, че при наличие на влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет и страни, ръководителят на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали не е следвало да издава обжалваното
Разпореждане №2113-08-69#2 от 17.02.2021 год., в което на практика е преповторено
цялото съдържание, т.е. мотивите, на вече издаденото преди това и влязло в сила
Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020 год. досежно
зачетения действителен осигурителен стаж на жалбоподателя Ф.М., служещ като
мотив за разпоредения отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Влезлият
в сила индивидуален административен акт, с който е решен един въпрос, е
абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, разбира
се, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата
на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, приложима в
настоящия случай, въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното производство, наличието на влязъл в сила индивидуален административен
акт със същия предмет и страни, като в случая, Разпореждането с №Ц 2140-08-33
от 16.06.2020 год. се ползва със стабилитет, т.к. с издаването му
компетентността на административния орган
по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от
жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и
обстоятелства. От това следва извода, че оспореното второ разпореждане за отказ
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с №2113-08-69#2 от 17.02.2021 год., е
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, при
наличие на абсолютна процесуална пречка за неговото издаване - чл.27, ал.2, т.1
от АПК, поради което се явява недопустимо.
Дори
и да се приеме, че разпореждането по чл.98 от КСО не се ползва със стабилитет и
че същото може да бъде изменено или отменено при условията и предпоставките на чл.99 от КСО от органа, който го е издал и
че тази норма създава специално правило, което дерогира
общите такива, посочени в АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се
касае за разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. При това положение, следва да се има предвид
нормата на чл.99, ал.1, т.2, б.„г” от КСО, която изрично регламентира, че
влязлото в сила разпореждане по чл.98, с което е отказано отпускането на
пенсия, може да се отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се
установи, че отпускането на пенсията е неправилно отказано, но не и по
заявление на лицето, както и сторено в настоящия случай. Ясно е, че при тази
хипотеза, правото да инициира административното производство по изменение или
отмяна на разпореждането е предоставено
единствено и само на органа. Така
подаденото на 28.01.2021 год. заявление от жалбоподателя би могло да
представлява единствено отправено към пенсионния орган предложение или сигнал,
тъй като след 01.01.2017 год., подателят му не разполага със защитено от закона
субективно потестативно право да инициира
административно производство на соченото
правно основание. Следва да се отбележи също, че съгласно чл.99, ал.1, т.1 от КСО, разпореждането по чл.98 от КСО може да се измени или отмени от органа,
който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит
трудов стаж и осигурителен доход, но придобит преди пенсионирането, за
гражданското си състояние и др. По делото не е спорно, че е налице влязло в
сила на 08.09.2020 год. предходно разпореждане, с което на жалбоподателя Ф.М. е
отказано отпускането на пенсия за ОСВ, т.е.
в случая, същият не е бил пенсиониран и е нямал качеството „пенсионер”, за да
може да се възползва от възможността за подаване на заявление за изменение или
отмяна на влязлото в сила разпореждане по реда на чл.99, ал.1, т.1 от КСО. От изложеното
по-горе, според настоящия съдебен състав следва, че подаденото второ заявление
от Ф.М.М. за отпускане на пенсия, с Вх.№ 2113-08-69 от
28.01.2021 год., към което не се представени нови доказателства и липсват нови
факти и обстоятелства, които да налагат преразглеждане за отмяна или изменение на влязлото в сила разпореждане, е недопустимо
и компетентният орган - ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
– Кърджали, е следвало да откаже да разгледа по същество заявлението и да се
произнесе с ново разпореждане и съответно е следвало да прекрати образуваното
въз основа на това заявление административно производство.
Предвид
горното съдът намира, че макар да е обективирано в
писмена форма, да е подписано от издателя си и да изхожда от административен
орган, който по принцип разполага с материална и териториална компетентност да
постанови разпореждане, с което да откаже отпускането на лична пенсия за ОСВ, процесното Разпореждане №2113-08-69#2 от 17.02.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали се явява нищожен административен акт, т.к. същото е
постановено, след като с предходно Разпореждане №Ц 2140-08-33 от 16.06.2020
год., влязло в законна сила на 08.09.2020 год., същият ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали вече се е произнесъл по същество по
подадено предходно заявление от жалбоподателя Ф.М., с което е установено по
безспорен начин, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия при условията
на чл.68, ал.3 от КСО. Произнасяйки се по същество по недопустимо, по
изложените по-горе съображения, искане – подаденото второ заявление от
28.01.2021 год. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, административният орган - ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали е постановил нищожен
индивидуален административен акт, опорочен по смисъла на чл.146, т.1 от АПК -
липса на компетентност.
Независимо
от така установените и възприети факти, горестоящият административен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, не е обявил обжалваното
Разпореждане №2113-08-69#2 от 17.02.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, за нищожно, съобразно правомощията му,
определени в чл.97 от АПК, а го е отменил. Предвид това, в тази му част,
Решение №21 на директора на ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде отменено, като бъде
обявено за нищожно Разпореждане №2113-08-69#2 от 17.02.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали. В останалата му
част, с която е оставено без разглеждане второто по ред заявление, с
Вх.№2113-08-69/28.01.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от Ф.М.М., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и е прекратено образуваното административно производство, поради
недопустимост на искането по см. на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и досежно тази част, жалбата Ф.М.М. от ***,
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Независимо
от изхода на спора по настоящото дело, на
ответника по жалбата не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива
не са били поискани, а и реално не са сторени от него.
Водим
от горното и на основание чл.200, ал.1,
във вр. с чл.197 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-97 от 10.05.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали
в частта му, с която е отменено, по жалба на Ф.М.М. от ***, Разпореждане
№2113-08-69#2 от
17.02.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което на Ф.М.М. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
ОБЯВЯВА за нищожно Разпореждане
№2113-08-69#2 от
17.02.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което на Ф.М.М. от ***,
с ЕГН **********, е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.М.М. от ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-08-97 от
10.05.2021 год. на директора на Териториално поделение на НОИ – Кърджали, В
ЧАСТТА МУ, с която е оставено без разглеждане заявлението на Ф.М.М. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-69 от
28.01.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали, като недопустимо и е прекратено административното производство по това заявление.
Преписи от настоящото определение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в
7/седем/-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд – Кърджали,
като съгласно Тълк.решение №2 от 24.03.2021 год.,
постановено по Тълк.дело №10/2019 год. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за директора на Териториално
поделение на НОИ – Кърджали.
С Ъ Д
И Я: