№ 276
гр. Благоевград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500464 по описа за 2025 година
Въззивно производството по трудов спор по реда на чл. 357 КТ вр. чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на А. Д. Р., ЕГН **********, подадена
чрез адв. Б. Н., срещу Решение № 249 от 31.03.2025 г. по гр. д. № 3416/2024 г.
на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени
предявените от жалбоподателката срещу „ЮВЕМИТА“ ЕООД, ЕИК *, искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване на незаконността и отмяната на
уволнението на ищцата от длъжност „касиер“, извършено на основание чл. 71,
ал. 1 КТ със Заповед № 13 от 17.10.2024 г., за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „касиер“ и за заплащане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ в размер на 3000 лв. за периода 17.10.2024 г. – 17.12.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /17.12.2024 г./, до окончателното изплащане на главницата.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество сумата
от 1600 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, направени в първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че решението е
незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят оспорва доводите на
първоинстанционния съд, че със сключеното допълнително споразумение № 6
от 01.10.2024 г. към трудовия договор и превръщането му в безсрочен не са
били изменени и други условия в него, вкл. клаузата за изпитване. Сочи, че в т.
7 от допълнителното споразумение се посочва, че няма изменение по другите
1
условия на трудовия договор. Счита, че с това споразумение договорът е
станал безсрочен и без уговорка за изпитване. Изразява становище, че в КТ не
е уреден трудов договор, който да е безсрочен и със срок за изпитване. Моли
да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба на „ЮВЕМИТА“ ЕООД,
подаден чрез адв. П. З., в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата и за правилност на обжалваното решение. Въззиваемият оспорва
твърдението на жалбоподателя, че със споразумението трудовият договор се е
превърнал в такъв без клауза за изпитване. Счита, че такава клауза може да се
уговори и в безсрочен трудов договор. Позовава се на определение № 260 от
14.03.2016 г. по гр. д. № 274/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 11 от
27.01.2015 г. по гр. д. № 4911/2014 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 108 от
25.03.2014 г. по гр. д. № 4838/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 155 от
27.06.2016 г. по гр. д. № 418/2016 г., Г. К., III г. о. на ВКС. Поддържа, че
работодателят законосъобразно е упражнил правото си на осн. чл. 71, ал. 1 КТ
да прекрати трудовия договор. Моли да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовeн e и
подадения отговор.
Окръжен съд Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба на А. Д. Р. срещу
„ЮВЕМИТА“ ЕООД. В нея ищцата е навела обстоятелствата, на които
основава своя иск. Тя твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с
ответника, като въз основа на трудов договор № 23 от 09.09.2024 г. е заемала
длъжността „касиер“. Поддържа, че в трудовия й договор е била включена
клауза за изпитване за 6 месеца в полза на ответника-работодател. Излага, че
на 01.10.2024 г. с допълнително споразумение към договора трудовият й
договор станал безсрочен. Сочи, че в периода от 11.10.2024 г. до 04.11.2024 г. е
била в отпуск за болест. Заявява, че със заповед на работодателя на основание
чл. 71, ал. 1 КТ, издадена на 17.10.2024 г., трудовото й правоотношение е било
прекратено, считано от 17.10.2024 г. Поддържа, че е получила препис от
заповедта на 17.12.2024 г. Намира уволнението за незаконосъобразно. Излага
доводи, че след допълнителното споразумение договорът е станал без клауза
за изпитване. Счита, че безсрочен трудов договор не може да се прекратява на
основание чл. 71, ал. 1 КТ. Намира, че работодателят е нарушил чл. 333, ал. 5
КТ. Твърди, че след уволнението е останала без работа, поради което
претендира обезщетение за двумесечен период, считано от 17.10.2024 г., в
размер на 3000 лв.
Ищцата е предявила искове с правна квалификация: по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението,
извършено със Заповед № 13/16.10.2024 г. на работодателя; по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ ищцата да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност; по
2
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода 17.10.2024 г. – 17.12.2024
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 17.12.2024 г., до окончателното погА.ване.
Ответникът е оспорил предявените искове. Поддържа, че уволнението е
законосъобразно. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е работила при него
по безсрочен трудов договор на длъжността „касиер“ до 17.10.2024 г., когато
със Заповед № 13/16.10.2024 г. на работодателя трудовото й правоотношение
било прекратено. Оспорва останалите фактически твърдения на ищцата.
Поддържа, че в срока за изпитване надлежно е упражнил правото си да
прекрати трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Заявява, че в случая
не е приложима предварителната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ.
Първоинстанционният съд е приел, че прекратяването на трудовото
правоотношение на осн. чл. 71, ал. 1 КТ изисква наличието на клауза за
изпитване в полза на работодателя, както и трудовият договор да е бил
прекратен в рамките на уговорения срок за изпитване. Посочил е, че
трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а е
самостоятелен вид трудов договор. Посочил е и че срок за изпитване може да
се уговори при сключване на договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни трудови договори. Уточнил е, че по взаимно съгласие на
страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор, като предмет
на изменение може да бъде всяка негова клауза. Посочил е, че разпоредбата на
чл. 119 КТ изисква за изменението писмена форма.
Районният съд е счел, че закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не се
прилага при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ.
Намерил е, че по отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен
при условията на чл. 70, ал. 1 КТ не се прилага и закрилата по чл. 333, ал. 1
КТ, която е приложима само по отношение на изчерпателно изброените
уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ.
Първоинстанционният съдебен състав е посочил, че страните са изрично
уговорили в т. 7 от допълнителното споразумение, че няма изменение по
другите условия на трудовия договор. Съдът е намерил, че заповедта за
прекратяване е била връчена на работника още на 17.10.2024 г. при условията
на отказ от получаване. От писмените доказателства е намерил за установено,
че към 17.10.2024 г., ищцата е била в отпуск по болест.
Районният съд е намерил, че в случая е налице основанието по чл. 71, ал.
1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочил е, че заповедта
за уволнение по чл. 71, ал. 1 КТ е била връчена в рамките на изпитателния
срок, поради което е намерил, че уволнението е законно. Приел е, че е
неоснователно възражението на ищцата, че с допълнителното споразумение е
отпаднала клаузата за изпитване, тъй като договорът е станал безсрочен. Счел
е, че с допълнителното споразумение от 01.10.2024 г. само е било увеличено
трудовото възнаграждение на ищцата, като останалите клаузи на трудовия
договор не са били изменени.
Първоинстанционният съд е посочил, че към датата на прекратяване на
3
трудовия договор – 17.10.2024 г., ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност. Приел е, че това обстоятелство не прави
незаконосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Изложил е доводи, че ищцата не се ползва с предварителната закрила съгласно
чл. 333, ал. 5 КТ, тъй като основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение – чл. 71, ал. 1 КТ, не е сред тези, които се ползват с такава.
Затова е намерил, че договорът със срок за изпитване може да бъде прекратен
и в случаите, когато работникът е в отпуск поради временна
неработоспособност. По тези съображения е счел, че искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ е неоснователен, а поради неговото отхвърляне е намерил, че се явяват
неоснователни и другите искове.
Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнА.
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основна предпоставка от фактическия състав на разпоредбата на чл. 71,
ал. 1 КТ е съществуването на трудов договор със срок на изпитване (решение
№ 50024 от 01.03.2023 г. по гр. д. № 1922/2022 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС). В
случая в т. 11 от трудов договор № 23/09.09.2024 г. изрично е предвидено, че
договорът е сключен със срок за изпитване в размер на 6 месеца, който е
уговорен в полза на работодателя.
Според т. 7 от процесния трудов договор той е бил сключен за
неопределено време. Следователно трудовият договор е бил безсрочен от
самото начало, а не е станал безсрочен едва със сключването на
допълнителното споразумение. Според решение № 178 от 18.02.2000 г. по гр.
д. № 1132/1999 Г., III г.о. на ВКС договорът със срок за изпитване може да
се сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов договор, като в него
се включи уговорката за това. Това разрешение е възпроизведено и в решение
№ 581 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 869/2009 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС.
Съгласно решение № 11 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 4911/2014 Г., Г. К., ІІІ
г. о. на ВКС срок за изпитване може да се уговори както при договор за
неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на
трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.
Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната,
в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в
рамките на срока на изпитване. В този смисъл са и решение № 33 от
28.02.2013 г. по гр. д. № 1284/2012 Г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и решение № 108
от 25.03.2014 г. по гр. д. № 4838/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Затова следва да
се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че не е налице правна възможност
безсрочен трудов договор да бъде сключен със срок за изпитване.
Следователно поради наличието на клауза за изпитване в полза на
работодателя в рамките на срока за изпитване той е можел да прекрати без
предизвестие трудовото правоотношение.
Съгласно определение № 260 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 274/2016 г., Г. К.,
ІV г. о. на ВКС по взаимно съгласие на страните с допълнително писмено
споразумение може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Всяка
договорна клауза може да бъде променена, включително и тази за
4
изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в
допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. То обаче
може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за
конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на
трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в
писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на
трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за
отпадане едновременно на повече от една клауза, но промяната на едни клаузи
като тези за мястото на работа и срока на договора не представляват нов
трудов договор. С такива изменения не може да се обоснове извод за
мълчалива отмяна и на клаузата за изпитване. Такова тълкуване не
отговаря на действителната обща воля на страните да променят точно
определена клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия
договор е постигнато изрично съгласие само за изменение мястото на работа и
срока на договора, то това означава, че няма валидно съгласие за отпадане
на клаузата за изпитване. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия
договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи.
Страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне
могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване.
Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Те
са различни по своята същност и за тяхното сключване и прекратяване има
различни законови изисквания. В този смисъл е и решение № 155 от
27.06.2016 г. по гр. д. № 418/2016 г., Г. К., III г. о. на ВКС.
С допълнително споразумение № 6 от 01.10.2024 г. към трудовия договор
е бил изменен размера на трудовото възнаграждение. Както посочва и самият
жалбоподател, в т. 7 от допълнителното споразумение изрично се сочи, че
няма изменение по отношение на другите условия на трудовия договор.
Съдебната практика, обективирана в определение № 260 от 14.03.2016 г.
по гр. д. № 274/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и решение № 155 от 27.06.2016 г.
по гр. д. № 418/2016 г., Г. К., III г. о. на ВКС, изисква в писмена форма да са
налице изрични волеизявления на страните, за да се приеме, че със
сключеното между тях допълнително споразумение е отпаднала клаузата за
изпитване, понеже тя не може да бъде мълчаливо отменена посредством
изменението на други клаузи на договора по реда на чл. 119 КТ. В
допълнително споразумение № 6 от 01.10.2024 г. такива изрични
волеизявления на страните не са налице, поради което не може да се приеме,
че със сключването му е отпаднала уговорката за изпитване. Напротив, в
споразумението страните изрично са посочили, че останалите уговорки от
договора (т.е. и клаузата за изпитване) не се изменят.
Следователно и след сключването на допълнителното споразумение в
съдържанието на трудовото правоотношение на страните по делото е
продължавала да поражда действие клаузата за изпитване, което е била
уговорена от тях със самото сключване на трудов договор № 23/09.09.2024 г.
По тези съображения следва да се приеме, че трудовият договор между
страните е бил с клауза за изпитване и към момента на неговото прекратяване
на 17.10.2024 г. Срокът за изпитване не е бил изтекъл, поради което са били
налице предпоставките на чл. 71, ал. 1 КТ за прекратяването му на това
основание.
5
Нарушаването на разпоредбите за предварителната закрила на работника
или служителя би обусловило незаконосъобразност на уволнението. Ищцата
сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е ползвала
отпуск поради временна нетрудоспособност.
Договор със срок на изпитване може да бъде прекратен от работодателя и
до изтичане на срока, когато срокът е уговорен в негова полза дори и в
случаите когато работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност
(решение № 620 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 1716/2009 г., Г. К., ІV г. о. на
ВКС). Договорната връзка е неокончателна, несигурна и се прекратява
облекчено – без мотиви и предизвестие, както и без закрила по чл. 333 от КТ
(виж решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр. д. № 6968/2014 г., Г. К., ІІІ г. о. на
ВКС).
Според решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3302/2016 г., Г. К., ІV г.
о. на ВКС закрилата по чл. 333, ал. 5 и, ал. 6 КТ не важи и при
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ. Договорът със
срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността
на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът
да провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване
работодателят извършва преценка за годността на работника да изпълнява
възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до
изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия
договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент
от изпълнението му. Характерът на договора изключва приложението на
предварителната закрила - работодателят не може да бъде задължен да
продължи трудовия договор с работник, след като е преценил, че не е годен да
изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора
в срока, за който страните предварително са се споразумели.
Съгласно решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3302/2016 г., Г. К., ІV
г. о. на ВКС по отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен
при условията на чл. 70, ал. 1 КТ не важи и закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ,
която е приложима само по отношение на изчерпателно изброените уволнения
на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Следователно в случая не е била налице хипотеза на предварителна
закрила. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
155 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 418/2016 г., Г. К., III г. о. на ВКС. Затова не е
налице нарушение на чл. 333 КТ, което да обуславя незаконосъобразност на
уволнението.
Независимо, в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се
прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писмено изявление на
страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна,
без да се излагат причините мотивирали страната да прекрати договора
(определение № 429 от 03.04.2013 г. по гр. д. № 1349/2012 г., Г. К., ІІІ г. о. на
ВКС). Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционният съдебен
състав, че в случая писменото изявление на работодателя е достигнало до
работника на 17.10.2024 г. при условията на отказ от получаване.
Шестмесечният срок за изпитване все още не е бил изтекъл. Следователно тъй
като към този момент страните по делото са били обвързани от наличието на
трудов договор с клауза за изпитване в полза на работодателя, правилно
6
районният съд е приел, че на тази дата е било налице основание по чл. 71, ал. 1
КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Това обуславя
законосъобразност на уволнението и неоснователност на иска с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно се явяват неоснователни
и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По тези съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК
жалбоподателя дължи заплащането на разноски по делото в полза на
въззиваемия. Той е отправил искане за тяхното присъждане с отговора на
въззивната жалба (л.11). Представил е договор за правна защита и съдействие
(л.20-21), с който се доказва заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв. Въззивникът не е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението, поради което същото следва да се присъди в пълния
претендиран размер.
Настоящото решение е постановено по въззивно дело по трудов спор.
Налице е произнА.не по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, поради което
на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 249 от 31.03.2025 г. по гр. д. № 3416/2024
г. по описа на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК А. Д. Р., ЕГН **********,
да заплати на „ЮВЕМИТА“ ЕООД, ЕИК *, сума в размер на 1200 лв.,
представляваща разноски, сторени във въззивното производство, изразили се в
заплащането на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7