№ 440
гр.
Перник, 29.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Окръжен съд Перник гражданска колегия, в публичното
заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове:
Кристиян Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов
в. гр. дело № 587 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 802 от 16.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 8231 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. съдът е признал за
установено по иск, предявен от ЕТ „М.Ж. - М.”, с ЕИК: ********* и седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от М.Г.Ж., със съдебен адрес: ***,
срещу „Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Л.С.,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1942,25 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2007 г. до 31.08.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010 г. по ч.г.д. № 6703/2009 г.
на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 1233/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.
поради изтекла погасителна давност, като отхвърлил като неоснователни исковете,
с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът дължи на ответника и
разликата до пълния предявен размер на иска за главница от 2089,97 лв., както и
за исковете за сумата от 310,27 лв., представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.10.2007 г. до 12.10.2009 г. и за сумата от
142,01 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство. С решението Районният съд е осъдил страните
да заплатят направените разноски в първоинстанционното производство съобразно уважените и отхвърлени искове.
Срещу така постановеното решение,
в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищеца М.Г.Ж., в която
се развиват съображения за постановяването му в противоречие с материалния
закон. Изложени са съображения, че районния съд не е съобразил, че в рамките на изпълнителното производство разпределенията
на постъпилите суми се извършват по реда на чл. 136 от ЗЗД и съгласно
посочените в него привилегии, а не по реда на чл. 76, ал. 2 от ГПК, както се
сочи в решението. Моли при уважаване на жалбата да му бъдат присъдени направените пред
двете инстанции разноски.
В законоустановения срок
въззиваемото дружество е депозирало отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Претендира разноски
по въззивното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Районен съд Перник, е бил сезиран
с обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл. 439, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът при въззивния контрол за
правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба,
след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Установено е, че оспореното
вземане по чл. 439 ГПК е за 2089.97
лв. – главница (топлинна енергия), 310.27
лв. – мораторна лихва и сумата от 142,01 лв., представляваща направени разноски
в заповедното производство, за които в
полза на „Топлофикация Перник” АД срещу ЕТ „М.Ж. – М.“ е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010 г.
по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на същите по молба на
„Топлофикация Перник” АД от 21.06.2010 г. е образувано изп. дело № 479/2010 г.
по описа на ЧСИ Е.Д., рег. № ***, в която взискателят е поискал прилагане на
конкретни изпълнителни способи съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК – запор и възбрана. С образуването на изп. дело
на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на
следващо – погасителната давност е прекъсната съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД,
съответно при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. (приложимо по отношение на висящите към
този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение № 170/17.09.2018г. по
гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение №51/21.02.2019 по дело
№2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.). По принцип предпоставките и действията
за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези
за прекъсването и спирането на давностния срок и обратно, затова срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано от следващия ден на
молбата по чл. 426, ал. 2 ГПК по горецитираното изп. дело – 24.01.2014 г. От
приложеното изп. дело се установява, че с разпореждане от 01.11.2010 г.
на ЧСИ Е. Д. е наложен запор на МПС – лек автомобил „Мицубиши Галант”,
регистриран на името на М.Г.Ж.. По изпълнителното дело са постъпили плащания от
длъжника, поради което и с разпореждания на ЧСИ са извършени плащания на ответника
на три пъти, съответно на 11.01.2011 г., на 01.03.2011 г. и на 26.10.2011 г.,
за сумите от по 200 лв. за всяко плащане, които са надлежно отбелязани на гърба
на изпълнителния лист. С постановление от 03.04.2018 г. съдебният изпълнител е
констатирал наличие на основание по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК за прекратяване по
право на изп. дело № 479/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д..
По отношение на правилността на
същото настоящата инстанция намира следното:
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС
Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно
спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло
изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба
оплакване, че Районният съд не е съобразил, че в рамките на изпълнителното
производство разпределенията на постъпилите суми се извършват по реда на чл.
136 от ЗЗД и съгласно посочените в него привилегии, а не по реда на чл. 76, ал.
2 от ГПК. В тази връзка Районният съд е изложил подробни мотиви,
които изцяло се споделят и от настоящият въззивен състав. В допълнение на
изложеното от първата инстанция следва да бъде допълнено следното: Текстът на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД предвижда, че с
право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135
- от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски. Формулировката въвежда критерии при предпочтителното
удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва тезата, че в този
ред се вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да се даде
предимство на тези от тях, които са направили разноски за действия, от които се
ползват и останалите взискатели. Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението
предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата,
постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.
В настоящият казус разпоредбата
на чл. 136 от ГПК е неприложима, тъй като взискателят по изпълнителното дело е
само един. В случая следва да се има предвид, че за погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след
това лихвите и накрая главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. При
това положение правилно и законосъобразно Районният съд в мотивите си се е
позовал на относимата към конкретния казус разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответното дружество претендира
разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на
обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други
процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева и такова следва да бъде присъдено на въззиваемата страна по жалбата.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 802 от 16.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 8231 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА ЕТ „М.Ж.
- М.”, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от М.Г.Ж., да заплати на „Топлофикация
- Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Л.С. сумата от 100 лв.
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.