№ 441
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20202100502017 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай
Николов,, против Решение № 1657 от 16.07.2020 г. по гр.д. 924/2020 г. на
Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на
Ш.Е.Ш с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № **, сумата от 1 757,65 лв. -
неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в
периода 01.01.2017 г. – 31.01.2020 г. – разликата между положения нощен
труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска до окончателното
й изплащане; 250,18 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 01.05.2017 г. – 10.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска до окончателното
й изплащане и 350 лв. – за направените по делото съдебни разноски, и с което
решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е
осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 120,31 лв. –
дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения
1
са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като
общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1
ЗМВР, какъвто е иищецът. Счита, че приложението на общите правила по
ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187,
ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи
издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не
са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете,
към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на
труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на
служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а
специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете
положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е
равно на коефициент 1,143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР
положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
0,25 лв. на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи. Излагат се твърдения, че в заключението по СИЕ е
налице съществено разминаване между исковата претенция и предмета на
експертизата. Твърди се, че в експертизата са посочени общият брой часове
положен нощен труд, като не е отчел, че той е по-голям от този, който е
положен по графици за дежурства. Твърди се, че за част от положения нощен
труд вече е изплатено допълнително възнаграждение като за извънреден труд.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид
разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Г.П. чрез адв. Златина
Билянова, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се
подборни доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира
същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото
доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на
2
изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Делото пред районния съд е образувано по исковата молба на Ш.Е.Ш.
Ищецът претендира, че в периода 01.01.2017г. до 31.01.2020г. е полагал труд
като „старши спасител“ в Сектор СОД – Бургас към РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност
и защита на населението“ МВР. Сочи се, че за процесният период ищецът бил
работил на 24- часови работни смени, които се отчитали на тримесечие.
Твърди се, че за посоченият период , ищецът бил полагал по 7 или 8 смени
месечно. Претендира се, че посочения период бил положил общо 1600часа
нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на
1829часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 229часа, който
не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 1374.00лева.
Претендира се и за законна лихва за забава върху посочените отделни суми,
съобразно периодите от началото на исковия период за всяка календарна
година и до края на исковия период. Забавата се претендира според
тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата претендирана
като лихва за забава е в размер на150.00лева, считано от датата на
възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число
на месеца, следващ месеца на дължимо плащане, до датата на предявяване на
иска в съда. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба са изложени и подробни правни съображения. По реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК е направено изменение на иска, като се претендира
осъждане на ответника са сумата 1757.65 лева за положен извънреден труд,
приравнен от нощен в дневен такъв, както и за сумата от 250.18лева
обезщетение за забавено плащане върху главницата, както и законна лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба.
Ответникът РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител ст.
юрисконсулт Татяна Стойкова. Исковата молба се счита за допустима , но
неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение
между него и ищеца, който заемал длъжността „старши спасител“ в Сектор
СОД – Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.
Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана. Оспорва се
твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по – специално
твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания
коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича
основанието на иска си се прилага само за работници по КТ. Сочи се, че
ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение
3
се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта Наредба № 8121з- 776/
29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време ,
за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Прави се анализ и на отношението на посочената с
Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. Извежда се виждането, че според
приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на
служителите на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения
1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която
е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен
период , когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за
организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но
според ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с
последвалите издадени наредби. Ответникът смята, че не се прави разлика
между извънреден и нощен труд, според разпоредбите на ЗМВР. Цитира се и
съдебна практика в подкрепа на твърденията. Излагат се подробни
съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за
приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се писмо на МТСП.
Отрича се и основателността на претенцията за лихва.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че
във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на
съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и
приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до
4
това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради
което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на
непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.
ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под
извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време“. В
случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и
6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата
хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са
създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за
процесния период 01.01.2017 г. до 31.01.2020 г. са действали правилата на
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове
относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и
5
през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете
наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното
време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до
десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при
отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в
протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано
правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд
намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни
актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в
този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и
настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са
държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения
следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията
на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това,
че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било
уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго,
за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна
пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на
чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с
наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на
изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в
случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за
6
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР
в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение
и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от
КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно
неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в
нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в
дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на
претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-
икономическа експертиза, от която се установява, че разликата между
преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и
реално положения труд за процесния период възлиза на 248, 25 часа, който не
е отчетен по протоколи за положен труд и стойността на тези часове е в
размер на 1757,65 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца.
Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания
размер от 1757,65 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по
дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –
Луковит, не налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване на
националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
7
труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по
общото трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената
значимост и правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че
именно прилагането на трудовото законодателство осигурява прилагането в
пълнота на европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба - оставена без уважение като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните.
Предвид изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на
основание чл.78, ал. 3 ГПК. Последните са своевременно поискани, като са
представени доказателства за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1657 от 16.07.2020 г. по гр.д. 924/2020 г.
на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на
Ш.Е.Ш с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № **, сумата от 350 лв.
представляваща направените във въззивното производство пред БОС съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8