Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-565 28.06.2019г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и осми юни 2019
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Т.Р.-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова
гражданско дело номер 463 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на депозирана частна жалба от В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А., А.Т.А.,
С.А.В. и от Д.И.Т., Л.К.Т. и Т.К.Т. (тримата в качеството им на наследници на
починалия К. Д.Т.) против действията на Частния съдебен изпълнител И. Миндова с
рег. № 704 на КЧСИ, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнително дело
№ 20177040401457, обективирани в съобщения, изпратени
до всеки един от длъжниците от 17.04.2018г. в размер на 650 лева –
възнаграждение за адвокат, 355, 20 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и такса в
размер на 56 лева за образуване на изпълнително производство, връчване на
покани за доброволно изпълнение и уведомления по ТТРЗЧСИ. В жалбата се посочва,
че липсва яснота по начина, по който са определени дължимите такси и
възнаграждения, посочва се, че некоректно е изчислена дължимата такса за всеки
един от тях по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и не е ясно определен редуцирания размер
на адвокатското възнаграждение. С жалбата се претендира да бъдат отменени така определените
разноски. Не се представят доказателства и не се отправят искания за събиране
на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната
страна по жалбата – взискатели в образуваното изпълнително производство не
изразяват конкретно становище и не депозират по делото писмен отговор. Не се
представят доказателства и не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
По делото са
представени Мотиви по обжалваните действия от страна на Частен съдебен
изпълнител И. Миндова по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Изпълнителното производство с
номер 1457/2017г. по описа на ЧСИ И. Миндова е образувано въз основа на
депозирана Молба с вх. № 15807/27.11.2017г. по описа на ЧСИ И. Миндова от В.И.Г., К.И.Р., Н.Д.О., Г.Г.О., Д.Г.О., Д.Х.С., К.Г.Т., П.Г. Т., И.Я.П., К.Д.П., Н.М.И., П.А.М., М.Н.К., Ж.Д.П. – всички чрез техния процесуален
представител – адвокат Николай Димитров ***, с която се претендира да бъде
образувано изпълнително производство против длъжниците
- В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А., К. Д.Т., А.Т.А. и С.А.В. за заплащане на присъдените
пред Районен съд – Бургас разноски в размер на от по 1 200 лева за всеки
един от взискателите, както и да заплатят на всички взискатели сума в размер от
1 200 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство
в касационното производство.
Към молбата е
представен Изпълнителен лист от 20.11.2017г., от който е видно, че Районен съд
– Бургас, като е констатирал, че Решение № 1967/10.12.2015г., постановено по
гр. дело № 4975/2014г. по описа на Районен съд – Бургас и Определение №
315/26+.05.2017г., постановено по гр. дело № 124/2017г. по описа на ВКС на РБ и
Определение № 179/27.10.2017г., постановено по частно гр. дело № 4019/2017г. по
описа на ВКС но РБ са влезли в сила и не подлежат на обжалване е разпоредил да
се издаде изпълнителен лист, по силата на който
В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А., К. Д.Т., А.Т.А. и С.А.В. са осъдени да заплатят
на всеки един от взискателите сумата от 1 200 лева за направените пред
Районен съд – Бургас разноски по гр. дело № 4975/2014г. и в размер на
1 200 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство
в касационното производство.
По делото са
представени тринадесет Договора за правна защита и съдействие от 16.11.2017г.,
от които е видно, че всеки един от взискателите е сключил договор с Адвокатско
дружество „Радулов, Петров, Д. & Козаров“ с предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в образуване на изпълнително производство съгласно изпълнителен лист по
влезлите в сила съдебни актове на различните съдебни инстанции по гр. дело №
4975/2014г. оп описа на БРС, процесуално
представителство и защита по същество против длъжниците, посочени в този
изпълнителен лист срещу възнаграждение в размер на 600 лева с включен ДДС, като
изрично във всеки един от представените договори е отразено, че сумата е
платена в брой. По делото е представено едно Пълномощно, от което е видно, че
тринадесет взискатели – 1. В.Г., 2. К.Р., 3. Н.О., 4. Г.О., 5. Д.О., 6. Д.С.,
7. К.Т., 8. П.Т., 9. И.П., 10. К.П., 11. Н.И., 12. П.М. и 13. Ж.П. са
упълномощили адвокат Н.Д.Д. да инициира изпълнително
производство съгласно изпълнителен лист, издаден по влезлите в сила съдебни
актове на различните съдебни инстанции по гр. дело № 4975/2014г. по описа на
БРС, да ги представлява и защитава по същото дело.
По делото са
постановени тринадесет Постановления за приемане на разноски от 29.11.2017г. от
страна на Частен съдебен изпълнител И. Миндова, от които е видно, че за всеки
един от тринадесетте взискателя са приети разноски в размер на от по 600 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
С Покана за
доброволно изпълнение, изпратена до всеки един от длъжниците – съдебният
изпълнител е посочил, че всеки един от тях дължи сума в размер на 2 800
лева – неолихвяема сума, 56 лева разноски по
изпълнителното дело, както и такса по т. 26 с включен ДДС в размер на 417, 60
лева в полза на ЧСИ И. Миндова, както и други суми, дължими до този момент в
общ размер на 1 300 лева (в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр.).
Видно от
представеното изпълнително производство – длъжниците са депозирали молби за
разсрочване на дълга, а на 06.03.2018г. по делото е депозирано и възражение от
тяхна страна относно размера на разноските, сочени като „други суми“, дължими
до този момент в размер на 1 300 лева и се претендира да бъде
преразгледано постановеното относно присъдените разноски, дължими от всеки един
от длъжниците по изпълнителното дело.
С Протокол от
20.03.2018г., съдебният изпълнител е приела, че правната и фактическа сложност
на делото е ниска и това е основание за редуциране на приетите с Постановление
от 29.11.2017г. разноски за адвокатско възнаграждение от по 600 лева за всеки
един от взискателите – респективно – дължимо в размер на 1 300 лева за
всеки един от длъжниците, поради което е намалила приетите разноски за
адвокатско възнаграждение до размера на от по 300 лева за всеки един от
взискателите или по 650 лева, дължими от всеки един от длъжниците. Впоследствие
– на длъжниците отново са изпратени съобщения, в които е отразено, че дължат
следните суми – 2 800 лева – главница, 650 лева – адвокатско
възнаграждение, 355, 20 лева, дължими на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ, 56 лева – такси за образуване на
изпълнителното дело, връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомления
по ТТРЗЧСИ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да
обжалва постановлението за разноски, поради което и с оглед характера на
обжалвания акт, съдът намира жалбата за допустима.
Предвид
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба когато таксите по изпълнението
не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Безспорно е, че такива
такси и разноски се дължат в изпълнителното производство, но същите следва да
бъдат коректно изчислени, по основание и размер. Разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ
съдържа изискване при събиране на таксите по изпълнението да се изготвя сметка
в два или повече екземпляра, подписани от съдебния изпълнител, единият от които
се връчва на задълженото лице. В сметката следва да бъдат посочени разпоредбите
въз основа, на които се дължат всички такси, материалния интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата, както и последиците при неплащане. В
настоящия случай по делото няма изготвени сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, а
единствено с тринадесет поредни Постановления от 29.11.2017г. са приети
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на от по 600 лева за всеки
един от взискателите и впоследствие – с Протокол от 20.03.2018г. в мотивната част на изготвения протокол е уважено възражение
на длъжниците по делото и е намалено възнаграждението за адвокат, като
съдебният изпълнител е приел, че длъжниците следва да заплатят 200 лева за
образуване на изпълнителното дело и 213 лева за процесуално представителство –
тоест общо 413 лева, но впоследствие са намалени разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за всеки един от взискателите без да става
ясно тази сума както включва.
От друга страна
съдът намира и възражението на длъжниците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно, тъй като е безспорно, че макар всеки от
взискателите да е упълномощил адвокат Димитров във връзка с поотделно сключени
Договори за правна защита и съдействие, техният пълномощник е извършил едно
общо процесуално действие, изразяващо се в депозиране на молба за образуване на
изпълнително производство, в която е възложено на Частния съдебен изпълнител да
се извърши пълна справка за имуществото и наличните банкови сметки на
длъжниците и да се предприемат всички процесуални действия за събиране на
задълженията. От друга страна е безспорно, че действителната фактическа и
правна сложност на спора по настоящото изпълнително производство не надхвърля
минималната за този тип дела (налице е към настоящия момент доброволно плащане
на част от дълга и молби за разсрочено плащане на останалата част от
задължението) , поради което и възнаграждението, съразмерно на положения
юридически труд е съответно на минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева – общо за образуване на изпълнителното
производство и на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
4 от цитираната наредба в размер на 1034 лева – общо за всички взискатели. В
този смисъл и Определение № 7 от 15.01.2018г., постановено по частно гр. дело №
4019/2017г. по описа на ВКС на РБ, ІІ г.о.
Отделно от
изложеното – по делото няма данни и какви такси се включват в определените
разноски в размер на 56 лева (за всеки един от длъжниците – общо – сума в
размер от 336 лева), тъй като само общия сбор на посочените суми от съдебния
изпълнител – в размер на 144 лева за връчване и в размер на 168 лева за седем
броя уведомления е 312 лева, а не както е посочена и съответно претендирана от длъжниците сума в размер на 336 лева.
Следва да се
отбележи, че с оглед приетото в т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на
ВКС на РБ ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен
изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато длъжникът
отговаря за тази такса, поради което и настоящият състав намира, че отправеното
възражение в този смисъл от страна на жалбоподателите е неоснователно и
правилно съдебният изпълнител е насочил за събиране тези такси от страна на
длъжниците в изпълнителното производство.
Определените
разноски следва да се отменят и в частта, в която е определена сумата, дължима
на основание т. 26, буква „в“ от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, тъй като в случай, че се промени дължимото
възнаграждение за адвокат в изпълнителното производство, то това ще се отрази и
на дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че депозираната жалба е основателна и определените
разноски от страна на Частен съдебен изпълнител И. Миндова по изпълнително дело
№ 20177040401457, обективирани в съобщения, изпратени
до всеки един от длъжниците от 17.04.2018г. (връчено им на 25.04.2017г.) следва да бъдат отменени, а делото да бъде
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът не се
произнася по направени разноски в настоящото производство, тъй като такива не
са поискани нито от жалбоподателите, нито от ответната страна – взискатели в
производството.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А., А.Т.А., С.А.В. и от Д.И.Т.,
Л.К.Т. и Т.К.Т. (тримата в качеството им на наследници на починалия К. Д.Т.),
определените разноски по изпълнително дело № 20177040401457, образувано при
Частен съдебен изпълнител И. Миндова, рег. № 704 на КЧСИ, обективирани в
съобщения, изпратени до всеки един от длъжниците от 17.04.2018г. в размер,
дължим от всеки един от длъжниците, както следва - 650 лева – възнаграждение за
адвокат, 355, 20 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и такса в размер на 56 лева
за образуване на изпълнително производство, връчване на покани за доброволно
изпълнение и уведомления по ТТРЗЧСИ.
ВРЪЩА делото на Частен съдебен
изпълнител за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.