№ 6139
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20251100101524 по описа за 2025 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
30
Ищецът - Т. М. М., твърди че на 25.07.2022г., около 15.ч., в гр. София. ул.
„Опълченска“ № 107, на паркинга пред бл. № 42А, настъпило ПТП между ТА марка
„Дачия“, ДК№ ****, и пешеходеца М.К.М., ЕГН **********, при следните обстоятелства:
МПС с водач П.Л.Д., ЕГН **********, се движел по ул. „Опълченска" с посока на движение
от ул. „Охрид” към ул. „Кавала” и в района на № 107 (паркинга пред бл. 42А), при движение
на заден ход реализирал ПТП с намиращият се зад него пешеходец. Последният починал. В
хода на наказателното производство, починал и делинквентът.
Ищцата била дъщеря на пострадалия, която приела болезнено случилото се.
ГО на делинквента била застрахована при ответника – „АРМЕЕЦ” АД.
С оглед изложеното, моли да се осъди дружеството да заплати сумата от 150 000
лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
ПТП, заедно със законната лихва, считано от 17.11.2023г.
Претендира разноски.
Ответникът – „АРМЕЕЦ” АД, оспорва иска:
- оспорва фактите по делото, изложени в исковата молба, без обстоятелството, че
покрива отговорността на лицето, сочено за делинквент, по ГО;
- оспорва вината на лицето, сочено за делинквент;
- прави възражение за съпричиняване (чл. 113-4 от ЗДП);
- искът бил завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
По делото е представен протокол за ПТП, който обвързва съда до установяване
на нещо различно от страната, която има интерес да го стори. От него е посочено, че: на
30
25.07.2022г., в гр. София, около 15,ч., товарен автомобил Дачия Докер с водач П.Л.Д., ЕГН **********, се е
движел по ул. „Опълченска" с посока на движение от ул. „Охрид” към ул. „Кавала” и в района на № 107
(Паркинга пред Бл. № 42А), участва в ПТП, с намиращият се зад него пешеходец М.К.М., ЕГН **********.
Последният е откаран в УМБАЛ „Света АННА“ с опасност за живота.
Г-н М. е починал на 29.07.2022г., а ищцата му е дъщеря (Удостоверение – л. 36).
Депозирани са СМЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на второто в.л. в о.с.з. от 07.10.2025г., се
установява, че:
1. При огледа и аутопсията на М. М. е установено:
• Открита черепно-мозъчна - разкъсно-контузна рана в дясната тилна област на
главата, кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка вдясно;
линейно счупване на черепа от тренапационното отвърстие надолу към крилото на дясната
клиновидна кост, травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка (на скенера в
болницата е описан с дебелина 30 мм., а при аутопсията е видян такъв с дебелине 1 см. -10
мм., съставен от ронлива и суховата кръвениста материя и тъмно червена и сочна
коагулирана кръв), дискретен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (зацапване с кръв
под твърдата мозъчна обвивка), травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
който е описан с дебелина 5-6 мм.; компресия на мозъка, малкомозъчно вклиняване.
• Състояние след оперативно отваряне на главата (трепанация) с трепанационно
отвърстие 8/8 см. в дясна теменно-тилна и слепоочна области.
• Съмнение за счупване на станичния израстък на първи шиен прешлен (по КТ
данни).
• Вертикални охлузвания по гърба преминаващи и към поясно кръстовата област и
ставащи и по-дълбоки рани.
• Двустранна бронхопневмония.
• Аорто-коронаро склероза.
• Начално трупно разложение.
По време на престоя в болницата е доказан чрез PCR и Covid 19 идентифицирана
вирусна инфекция.
Гореописаните травматични увреждания (черепно-мозъчната травма и охлузванията
по гърба) се дължат на действието на твърди тъпи предмети.
Те могат да се получат при ПТП - блъскане на заден ход, при което пешеходеца пада
2
по гръб върху терена (при което е получена гореописаната черепно-мозъчна травма с
контакт дясната тилна област на главата и провлачване на тялото по терена (при което са
получени охлузванията по гърба).
Причината за смъртта на М. е гореописаната черепно- мозъчна травма.
Между нея и процесното ПТП съществува пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка.
Описаните в информацията он НЗОК заболявания: други остри инфекции на горните
дихателни пътища с множествена локализация, бъбречна колика с камък на пикочните
пътища, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, увреждания на
междупрешленните дискове поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия
нямат практическа стойност за настъпването на смъртта, която е с травматичен произход.
Трябва да се има предвид, че смъртта на М. е несъмнено травматична и независимо,
че в хода на лечението на черепно-мозъчната травма е доказана с PCR – Covid 19 вирусна
инфекция, последната не води неминуемо до смърт.
30
2. Механизмът на произшествието най-вероятно е: на 25.07.2022г. около 15.ч., в гр.
София, ул. „Опълченска“ № 107 (на паркинга пред блок 42А), пешеходецът - М. М.,
движейки се по тротоара и слязъл на паркинга, продължил движението си към ул. „Кавала“
– посоката на огледа и на около 15 метра след ориентира и спрял полу обърнат с дясната си
страна по посоката на огледа. Времето изминало от навлизането на пешеходеца на паркинга
до момента на удара е било от порядъка на 29 секунди. В даден момент водачът на товарен
автомобил „Дачия“, паркиран пред входа на „Инфотел 2000“ е предприел потегляне от място
и движение на заден ход, като в района на шахтата скоростта му е била от порядъка 10 км/ч,
в района на спирката скоростта му е била от порядъка на 17-18 км/ч, след което автомобилът
е продължил да ускорява, достигнал скорост от порядъка на 29 км/ч при което е настъпил
удар между задната му част в областта на задна дясна врата на товарния отсек и пешеходеца.
След удара в следствие на силите и моментите възникнали при него тялото на пешеходеца е
било отхвърлено назад паднало е на терена при което е получена черепно мозъчната травма.
Автомобилът, от своя страна, е преустановил движението се на мястото описано в протокола
за оглед.
Преди да потегли назад, водачът на автомобила е разполагал с 20,01 секунди, през
които е имал възможност да възприеме, намиращия се зад него на 34- 35 метра на паркинга,
пешеходец.
Субективните действия на водача на автомобила предприел движение на заден ход
без да се съобрази с положението на намиращия се на паркинга неподвижен пешеходец, за
което е имал възможност.
На мястото няма пътна маркировка. Има тротоар от двете страни на паркинга, няма
пешеходна пътека.
Времето за движение на автомобила, потегляйки от място на заден ход, е от порядъка
на 9 секунди, за което време пешеходецът е имал възможност да се придвижи към левия
3
тротоар, считано по посоката на огледа, като по този начин излезе от коридора на движение
на автомобила. Вещото лице не може да прецени дали пострадалият слухово е възприел
колата, но зрително е могъл да го стори, като се има предвид обаче, че е бил застанал под
ъгъл 60 градуса с поглед насочен към блока. За да възприеме осезаемо автомобила би
следвало да си обърне главата на дясно, но не го е сторил.
Към експертизата е приложен и снимков материал, изготвен от в.л. от него (по-
специално л. 136, гръб -7) може да се направят следните изводи: посоката на движение на
паркиралите на паркинга л.а.-и е обратна на тази в която се е движил делинквентът,
съответно и където се е намирал пешеходецът. Изходът от паркинга е бил в посока при
движение напред, а не назад на автомобила, управляван от г-н Д.. Улицата, успоредно на
паркинга, е широка, има движение и спирка в близост до мястото на сблъсъка (Огледът е
способ да се съберат веществени доказателства - Р. 1510-77-I).
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. М. и К.. От показанията им се
установява, че:
-св. М.: познавала семейството на ищцата още от ученическите си години. Г-жа М.,
била много травмирана, тъй като с баща си имали много силна връзка.
-св. К.: потвърждава изложеното по-горе. Ищцата в момента живеела със съпруга си
и двете им децата (на 5 и 8 години). Тя е единственото дете на починалия.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно цитираната от ищеца практика, а именно - Решение № 269 от 11.V.1983г. по
н.д. № 226/83г., III н.о., в опасната зона за спиране на моторното превозно средство може да се окаже един
пешеходец, когато се намира на платното за движение, а водачът се движи с несъответствуваща скорост или
отклонено внимание, но това може да стане и когато необосновано пресече платното за движение на опасна
близост или се опита да спира превозното средство с навлизане в пътя. Когато пешеходец е застанал на платното
за движение неподвижен, той представлява възникнала опасност за движението и водачът е задължен във всички
случаи да го възприеме и да предотврати блъскането му независимо дали движението се извършва в светлата или
тъмната част на денонощието. При пресичане на пешеходец в опасната зона за спиране на моторното превозно
средство водачът не нарушава правилата за движение, щом като скоростта му е съобразена с конкретната пътна
обстановка. Необоснованото пресичане на платното за движение без вземане на мерки за личната безопасност е
самостоятелна причина за настъпване на транспортното произшествие; също: Решение № 1204 от
31.Х.1974г. по н.д. № 1118/74г., III н.о. и Решение № 147 от 21.IV.1989г. по н.д. № 77/89г., III
н.о. Изложеното се отнася само до евентуален довод за случайно събитие, а не до
съпричиняване.
От страна на водача е нарушена нормата на чл. 40 от ЗДП (и двете алинеи), а и
съобразно посоченото в „от фактическа страна“, се е движел в неправилната посока.
В случая, пострадалият се е намирал на паркинг. Това е пътно платно, което може да
се пресече, но това е добре да се стори своевременно. Действително не е място за
позициониране на пешеходец (арг. и от нормата на чл. 108 от ЗДП).
4
Същевременно обаче, от страна на пешеходеца няма съпричиняване. Той не е длъжен
да очаква движещо се в неправилната посока превозно средство, което очевидно, предвид
останалите констатации на в.л. по СТЕ, е било и относително отдалечено от него. Нарушена
е и нормата на чл. 37, ал. 2-3 от ЗДП / чл. 84, ал. 2-3 от ППЗДП, приложима по аналогия,
която в гражданското право е допустима, за разлика от наказателния процес.
Няма данни за внезапно навлизате на лентата за движение на паркинга, а г-н М. би
следвало да се огледа в обратната посока (т.е. нормите на чл. 113-4 от ЗДП не се били
нарушени). Констатациите на решаващия орган относно вида на улицата (огледа на
фотоматериалите), наличието на спирка и обстоятелството, че инцидентът е от ранния
следобед, предполагат наличие на съществен шумът, причинен от пътния трафик, който
обяснява (освен евентуалната изненада на пешеходеца), че не е доловил слухово или по друг
начин приближаването на МПС-то.
Деликвентът се е движел назад над 20 секунди и то със скорост, която за това място
на улицата/паркинга е недопустимо (арг. от чл. 20, ал. 2 от ЗДП). При такава маневра водачът
следва да е сигурен, че има възможност да наблюдава пътя и трябва да очаква възможно
препятствие (предприемащ маневра друг паркирал л.а., минувач или дете).
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Ищцата е единствено дете на починалия, който действително не е бил в много
напреднала възраст, т.е. тя несвоевременно е загубила опора и близък човек.
При това положение обезщетение от 150 000 лева би било адекватно към момента, но
следва да се съобразят и инфлационните процеси.
Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият
принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната
валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се
стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер
равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното
задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към
този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. №
2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров). Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в
намиращите се в обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е
равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.
Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска
от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника. Принципът на номинализма е
5
легално установен (за разлика от валоризационната теория). Плащанията задължително се
приемат в пълната номинална стойностна паричните единици - чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ.
Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност
на парите към датата на инцидента. Така, инфлацията е съобразена като относителен
критерий за определяте на покупателната/обезщетителна стойност на националната валута
към момента на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).
Според интернет калкулатора за инфлация (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т.
д. № 83/2013 г., I т. о., ТК; също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело №
3502/2018г.), от датата на инцидента до настоящия момент, обезценяването на националната
вулата е 17,10 % (https://www.nsi.bg/statistical-data/114/372).
Или, обезщетението би могло да се определи към настоящия момент по реда на чл.
152 от ГПК на 200 000 лева. След корекция (17,10 %) сумата възлиза на 124 350 лева.
по разноските:
1. На процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение.
Проблемът е, че исковата молба е подписана от адв. С. и адв. Л. (л. 6), договорът за правна
помощ също е сключен с двамата (л. 19а). Процесуалната активност е обща – например
молба от 06.03.2025г. (л. 50), като това се отнася до всички волеизявления от името на
ищеца, включително и представителството по време на двете о.с.з.-я. Дори претенцията в
хода по същество е в множествено число – искането ни за разноски … Нормата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК предполага уважаване на претенцията за разноски, но само за един адвокат.
Това означава, че адвокатско възнаграждение следва да се присъди на първия от тях –
в случая адв. Я.ов и то за ½ част от уважената част от иска. Всеки един от процесуалните
представители е положи идентичен труд.
Дължимата сума възлиза на 5 624 лева (чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 38 от ЗА).
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска – 233,42 лева
(чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).
Разноските се компенсират, дори и когато са постановени по чл. 38 от ЗА; и в тази
хипотеза (уговорено, но незаплатено) трябва да има списък по чл. 80 от ГПК (Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС); разноските се компенсират -
(Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; Решение № 288 от
2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав
Белазелков). Съобразено е в някаква степен и нарушението на чл. 3 от ГПК.
По компенсация ответникът дължи - 5 390,58 лева.
2. Ответникът дължи на основание чл. 77 от ГПК сумата от 5 761,55 лева, дължима
държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от претенцията.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А. К., М.И. К.В., Д.М. и В.К., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа” № 2 (ЕПЕП – л. 70), да заплати
на Т. М. М., ЕГН **********, гр. София. ул. ****, съд.адр.: гр. София, жк ****. партер,
офис № Б-12, чрез адв. Я. С. и адв. К. Л., сумата от 124 350 (сто двадесет и четири хиляди
триста и петдесет) лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в резултат на ПТП от 25.07.2022г. – делинквет П.Л.Д., ЕГН **********, управлявал
товарен автомобил марка „Дачия“, с ДК№ ****, при което е починал бащата на ищцата –
М.К.М., ЕГН ********** (щета № 10023100102524Н), ведно със законната лихва, считано от
17.11.2023г. до окончателното ù изплащане (**** **** **** ****), като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ГПК, във вр.с чл. 38 от ЗА,
„АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А. К., М.И.
К.В., Д.М. и В.К., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа” № 2
(ЕПЕП – л. 70), да заплати на адв. Я. С. сумата от 5 390,58 (пет хиляди триста и
деветдесет лева и петдесет и осем стотинки) лева, адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А. К., М.И. К.В., Д.М. и В.К., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа” № 2 (ЕПЕП – л. 70), да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 5 761,55 (пет хиляди седемстотин шестдесет и един
лева и петдесет и пет стотинки) лева, дължима държавна такса и възнаграждение за вещи
лица, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7