Р Е Ш Е Н
И Е
№.............
гр.Плевен,
25,02,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното
от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7481 по описа
на съда за 2018 г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД
Пред ***е постъпила искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***и Р.Б., чрез юрк.Б.И.,
против Е.К.А., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 28,01,2016 г. в ***е
реализирано ПТП между л.а., управляван от ответника, и ***, управляван от П.М.А.,
в резултат на което са настъпили материални щети по ***. Твърди се, че ***,
пострадал при ПТП, е бил застрахован по застраховка ***при ищеца, заведена е ***,
и след направен ремонт на пострадалия автомобил е изплатена сумата от 2540,04
лева на сервиза, отремонтирал автомобила.
Твърди се, че МПС , управлявано от ответника – ***, се е движел с
несъобразена скорост, не е спазил ***, и не е имал сключена валидна застраховка
“гражданска отговорност” към датата на ПТП. Сочи се, че след изплащане на
сумата, ищецът е отправил регресна покана до ответника, но в дадения
едноседмичен срок плащане не е постъпило, поради което ищецът има право да
потърси и обезщетение за забава в размер на 558,60 лева за периода 15,08,2016
г. – 19,10,2018 г. Твърди се, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, след
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата и има право на регресен иск. В
заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което на основание чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ да осъди ответника за заплати на ***сумата от 2540,04 лева
главница, 558,80 лева обезщетение за забавено плащане за периода 15,08,2016 г.
– 19,10,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й плащане. Ищеца претендира и направените
по делото разноски. В ИМ, и в допълнителна молба от 30,01,2019 г., е направено
и искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не
представи отговор на ИМ и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира
писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание, за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
Съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
- на ответника Е.К.А.,
ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към
нея /съобщение на л.26 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание /л.32
от делото/. Въпреки, че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същият не е
депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен
преклузивен срок, нито е изпратил представител в проведеното публично съдебно
заседание;
- искът е вероятно основателен с оглед
приложените по делото писмени доказателства – декларация, протокол за ***протокол
за оглед на МПС, застрахователна ***, опис-протокол по *** по ***, регресна покана
от 04,08,2016 г. – връчена на 08,08,2016 г., и с
оглед осъщественото плащане от страна на ищцовото дружество /на 03,08,2016 г./ на
сумата по щетата на сервиза, отремонтирал автомобила, в полза на застрахователя
е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата, на основание чл.410,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2540,04 лева главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по ***, и сумата от 558,80
лева - обезщетение за забавено плащане за периода от 15,08,2016 г. /след
изтичане на дадения седемдневен срок за доброволно плащане/ до 19,10,2018 г.
Главницата се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното й плащане.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски в размер на 152,00
лева за държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
По изложените
съображения и на основание чл.239 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ Е.К.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.Ц.и Р.Б., сумата от 2540,04 лева главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 19,10,2018 г., до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Е.К.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.Ц.и Р.Б., сумата от 558,80 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата от 2540,04 лева за периода 15,08,2016 г. –
19,10,2018 г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 вр.ал.8 от ГПК Е.К.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Ц.и Р.Б.,
направените деловодни разноски в размер на 152,00 лева за държавна такса и
150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
районен съдия: