№ 9964
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110117159 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че на 10.09.2022 г. е сключен договор № ** за
предоставяне на паричен заем от разстояние по силата на чл. 6 ЗПФУР с ответника В. Г. И.
при приложимите общи условия на ищцовото дружество. Ищецът отпуснал паричен заем от
700 лв. със срок на издължаване 08.10.2022 г. и възнаградителна лихва от 21,56 лв. На
08.10.2022 г. кредитът падежирал. Начислени били мораторни лихви в размер на 92,44 лв. за
периода 08.10.2022 г.-17.11.2023 г. И до момента сумите не били платени от ответника. За
тези суми ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане. В
тази връзка било образувано ч.гр.д. № 64503/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като в
полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Тъй като препис
от заповедта бил връчен на длъжника по чл. 47 ГПК, на ищеца били дадени указания по
реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което в законоустановения срок се предявявали
настоящите искове. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи сумата от 700 лева, представляваща главница
по договор за заем № **/10.09.2022 г., ведно със законна лихва от 24.11.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 21,56 лева, възнаградителна лихва за период от 10.09.2022 г. до
08.10.2022 г., сумата от 92,44 лева, мораторна лихва за период от 08.10.2022 г. до 17.11.2023
г. Претендира разноски.
Ответникът В. Г. И., чрез особения представител адв. М., оспорва исковете като
неоснователни. Поддържа, че сключеният договор е недействителен, тъй като не са спазени
1
изискванията на ЗПФУР и на ЗПК. Кредиторът не бил изпълнил задължението си към
потребителя за предоставяне на необходимата предварителна информация във формата на
стандартен европейски формуляр и това му е отнело възможността за сравняване на
различни предложения и вземане на информирано решение за сключване на договора.
Условията на отпускане на кредита на били достатъчно точни, ясни и разбираеми за
потребителя. В заобикаляне на изискванията на закона ГПР посочен като 48,3 % и формиран
само от главница и възнаградителна лихва. В договора обаче било предвидено
начисляването на неустойка за неосигуряване на обезпечение, която се дължала дори при
предсрочно погасяване на кредита. Договорът предвиждал и неустойка при отказ от
договора в размер на 0,11% без посочване на краен предел на начисляване. Това водело до
извод, че на потребителя не било посочено ясно какво задължение поема и съставлявало
неравноправна клауза. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът претендира признаването за установено на съществуването в негова полза на
вземания по договор за паричен заем от разстояние по силата на чл. 6 ЗПФУР
Съгласно нормите на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по
чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.За доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския
закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на
задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е
нищожна. За договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.
143-148 ЗЗП.
Гореописаните правила съставляват гаранция за сигурно доказване на сключването на
договора по специфичните начини, предвидени в ЗПФУР, и за липса на заблуждаване за
потребителя. Същевременно не може да се приеме, че чл. 18 ЗПФУР установява форма на
доказване, нито че фактът на сключване на договора не може да бъде установен инак, освен
2
с техническа (компютърна) експертиза или изслушване на видео или аудиозапис по реда на
чл. 204 ГПК. Следва да се прави разлика между форма за действителност и форма за
доказване. Ако законът не предписва изрично форма за доказване, спазването на формата за
действителност може да се доказва с всички доказателствени средства по ГПК.
В случая съгласно представено от „Обединена българска банка“ АД удостоверение от
24.03.2025 г. на 12.09.2022 г. по банковата сметка с IBAN ** с титуляр ответникът В. И.
ищецът е наредил сумата от 700 лв. с основание сключен договор за заем № ** – процесния
договор. Фактът, че банковата сметка е открита след проверка самоличността на титуляря и
това е ответникът, който е получил сумата от 700 лв. – главница по процесния договор за
заем, сам по себе си и в съвкупност с представените от ищеца разпечатки от електронните
документи, удостоверяващи процедурата по сключване на договора и съдържанието му,
убеждават съда, че е сключен такъв договор и е спазена процедурата по ЗПФУР.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, като съдът приема, че изключението на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК не е приложимо –
договорът действително е с падеж след 28 дни, но разходите не са незначителни – в чл. 4.1
от договора е посочено, че се дължи общо при непредоставяне на обезпечение 160,72 лв., а
кредитът е 700 лв.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Непосочването на действителния
размер на ГПР или непосочването на всички разхподи, които го формират, прави целия
договор недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. В практиката на Съда на Европейския съюз –
т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се
приема, че когато в договора не е посочен изобщо ГПР или не е посочен правилен ГПР,
целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Видно е от погасителния план към договора, че ГПР е в размер на 48,30 % и е
формиран при главница от 700 лв. и възнаградителна лихва от 21,56 лв. Обаче потребителят
в действителност дължи и неустойка по чл. 3.2 за непредоставяне на обезпечение в размер
на 139,16 лв. – за него тази сума е разход по кредита, който оскъпява продукта.
Изчислено при разходи по кредита от 21,56+139,16 лв. с помощта на онлайн
калкулатор calculator.bg ГПР е 1379,57%. Съдът намира, че в договора не е посочен
действителният размер на ГПР и на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на главницата – предоставения финансов
ресурс. В случая това е сумата от 700 лв.
До този размер е възникнало вземане за главница в полза на ищеца, а всички
останали вземания, претендирани по делото, не се дължат, на осн. чл. 22, ал. 1 ЗПК и чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
3
Ето защо съдът намира, че искът за главница в размер на чистата стойност на
предоставения заем от 700 лв. ведно със законната лихва, следва да се уважи, а исковете за
21,56 лева, възнаградителна лихва за периода 10.09.2022 г.-08.10.2022 г., сумата от 92,44
лева, мораторна лихва за период 08.10.2022 г.-17.11.2023 г. следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът има
искане и доказателства за разноски.
В исковото дело ищецът е сторил разноски от 25 лв. за държавна такса, 420 лв.
депозит за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, общо 535 лв. В
заповедното дело разноските на ищеца са 75 лв. Съразмерно на уважената част от исковете
на ищеца се дължат разноски от 435,10 лв. и 61 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, против В. Г. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, че ответникът дължи на ищеца сумата от 700 лева,
представляваща главница по договор за заем № **/10.09.2022 г., ведно със законна лихва от
24.11.2023 г. до изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение от 07.12.2023 г. по ч.гр.д. № 64503/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявенияте от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, против В. Г. И.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 10,
ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21,56 лева, възнаградителна лихва за
период от 10.09.2022 г. до 08.10.2022 г., сумата от 92,44 лева, мораторна лихва за период от
08.10.2022 г. до 17.11.2023 г.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 435,10 лв., разноски, сторени по делото, и 61
лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 64503/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4