Мотиви към решение № 310/25.08.2020 година
по АНД № 475/2020 година
по описа на Районен съд – Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА предлага на съда да
освободи обвиняемия П.К.И. от наказателна отговорност за извършено от него
престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК и да му наложи
административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
Обвиняемият П.К.И. не се явява
в съдебно заседание. На досъдебно производство дава обяснения. Признава се за
виновен. Изразява съжаление за извършеното.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият П.К.И. е роден на *** ***. Завършил е ***. Работи
като ***. Не е женен и няма деца. Живее с родителите си. Ползва се с добро име
сред съседите си. Не е осъждан за престъпления и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
На 16.05.2020 г. вечерта обвиняемият отишъл с група
приятели в механа в с. М.. В ранните часове след полунощ на 17.05.2020 г.
компанията седнала на пейките пред кметството в селото, където слушала музика.
В един момент обвиняемият станал от пейката и тръгнал към тоалетната, която се
намира зад сградата на кметството. По пътя стъпил върху улична шахта за вода и
си прищипал палеца на десния крак. Заболяло го силно. Ядосал се. Ритнал
стъклена бутилка от бира в посока към входната врата на кметството. Бутилката
се ударила в стъклото на вратата и го счупила. На връщане от тоалетната
обвиняемият огънал и съборил улука от задната страна на сградата на кметството,
ритнал циментен кош за боклук и го съборил, след което огънал и съборил улука
от страната на сградата на кметството към центъра на селото. Върнал се при
пейките и седнал при приятелите си, които му казали да спре да прави глупости.
В хода на образуваното досъдебно производство обвиняемият
платил на кмета на село М. разходите за ремонта на улуците и входната врата на
сградата на кметството.
Според заключението на назначената съдебнооценъчна
експертиза общата стойност на описаните по-горе щети по сградата на кметство М.
възлиза на 78,20 лв.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на
досъдебното производство доказателства (на основание чл. 378, ал. 2 от НПК) и
служебно изисканата справка за съдимост.
Преценката на събраните доказателства мотивира съда да
приеме за установено по несъмнен начин, че на 17.05.2020 г. в с. М., общ. Л.
обвиняемият противозаконно е унищожено стъклото на входната врата
на сградата на кметство М. и са повредени два улука, монтирани на същата
сграда, собственост на община Лясковец, че извършител на деянието е обвиняемият
и че извършителят е действал виновно.
Фактът
на извършване на противозаконното унищожаване и повреждане, авторството на
деянието и вината на извършителя се установяват от обясненията на обвиняемия и от
показанията на свидетелите от досъдебното производство, ценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК.
Виновно
извършеното от обвиняемия деяние е престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал.
1 от НК.
От
обективна страна обвиняемият е счупил стъклото на входната врата на сградата на
кметството и е огънал два броя улуци, монтирани на същата сграда. С това деяние
И. противозаконно е унищожил стъклото и е повредил улуците.
Ниската стойност на причинената щета и посочените
по-долу смекчаващи отговорността обстоятелства мотивират съда да приеме, че
извършеното от подсъдимия деяние представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на противозаконно унищожаване и
повреждане на чужди движими вещи, поради което случаят е маловажен.
От субективна страна обвиняемият е действал виновно
при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че като счупва стъклото на
входната врата и като огъва улуците, съответно ги унищожава и поврежда, и е
искал настъпването на този резултат.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
липсата на задръжки на емоционално-волеви задръжки у обвиняемия и в ниската му правна
култура.
Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл. 78а,
ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Обвиняемият е извършил умишлено
престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до шест
месеца или глоба от сто до триста лева. Не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. Причинените с
деянието съставомерни имуществени вреди са отстранени, видно от показанията на
свидетеля Марин И. Люцканов – кмет на кметство М., дадени на досъдебното
производство. Не са налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
За да индивидуализира административното наказание, съдът
съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е ниска.
Ниска е и обществената опасност на обвиняемия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
съобрази съдействието на обвиняемия за разкриване на обективната истина на
досъдебното производство, изразеното съжаление за извършеното, добрите
характеристични данни за личността му и доброволното и в кратък срок
възстановяване на причинените с деянието имуществени вреди.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Преценката на изложените по-горе обстоятелства мотивира
съда да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед изложеното съдът
прие, че за постигане на целите на административното наказание е достатъчно на
обвиняемия да бъде наложена глоба в минималния предвиден в закона размер.
Ето защо съдът освободи И.
от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 216, ал. 4 във
вр. с ал. 1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
Водим от изложените
по-горе мотиви, съдът постанови решението.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР –
Велико Търново направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 73,20 лв.
Така мотивиран, съдът постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ….......…...……