№ 60
гр. Б.С., 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц. Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Ц. Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200231 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Б. С., роден на 03.02.1991г. в гр.Л., обл.П.,
с постоянен адрес с.М., общ.Л., обл.П., ул. “Столетов“ №57, ЕГН **********,
с която се обжалва Наказателно постановление № 24-0248-000835 от
20.01.2025 год, издадено от Началника на РУ-Б.С., упълномощен със Заповед
рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за
налагане на глоба за нарушение на чл. 42, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата, с което на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5,
предл.5 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателят са наложени
административни наказания глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/ за
нарушението на чл.42, ал.1, т.1 и 100.00 лева /сто/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за нарушението на чл.123, ал.1, т.1, а
именно че на 07.12.2024 г. около 11:10 часа в община Б.С. на път 2-13,
км.66+100, с посока на движение към гр.К. управлявал влекач марка „ДАФ“
ХФ430ФТ с регистрационен номер СВ 2595 СХ, с който тегли полуремарке
„Фмитц“ СЦБ с регистрационен номер СВ 9806 ЕА, собственост на
„Уникредит лизинг“ ЕАД – гр.София, като при извършване на маневра
„разминаване“ с насрещно движещо се МПС –лек автомобил марка
„Мерцедес“ ГЛ350 ЦДИ Матик с регистрационен номер СВ 5215 ХЕ,
управляван от М. М. Б. от с.Г., общ.Б.С., не осигурява достатъчно странично
разстояние между управлявания от него състав от ППС, в следствие на което
реализира ПТП с материални щети, като задната част на полуремаркето
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещото се
ППС. Водачът не спира, за да установи последиците от произшествието си, а
продължава движението си в посока гр.К.. В последствие, основание за
1
съставяне на АУАН е извършена предварителна проверка със преписка рег.
№21052/09.12.2024 год. на РУ Б.С..
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена
жалба от административно наказаното лице – Г. Б. С., чрез процесуалния му
защитник, адвокат Р. Р., с която се иска неговата отмяна като неправилно и
незаконосъобразно. Релевират се доводи за неправилно изложена фактическа
обстановка, както и това, че тъжителя се е движел със съобразена скорост в
участъка на инцидента, не е предизвиквал ПТП, а разбрал за възникналото
такова, след като бил призован в РУ Б.С., като се изтъкват твърдения за
недобра видимост в участъка на ПТП и невъзможност за спиране в него.
Излагат се предположения, че в предвид масата на управлявания от тъжителя
състав на ППС е невъзможно установяване от негова страна на леко
настъпило ПТП. Излага се становище, за допускане на допълнителни
съображения и бележки в хода на съдебното заседание. Претендира за
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и
процесуалния му представител, като са приложени писмени бележки от
последния, с които са поставени конкретни въпроси, изложени са доводи и
твърдения имащи отношения към възникналото ПТП. Процесуалният
представител на тъжителя, желае да бъде изяснено:
1.По какъв начин е установено, че жалбоподателя е извършил описаното
в НП нарушение;
2.Как е установено, че жалбоподателят не е осигурил достатъчно
разстояние при разминаване с насрещно движещ се автомобил и е нарушил
виновно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП
З. Има ли установени свидетели-очевидци на нарушенията, които се
твърди, че е извършил жалбоподателя.
В изложените от процесуалният представил доводи, става ясно, че
действително на 07.12.2024г. жалбоподателят е управлявал посоченото в
назакателното постановление МПС и се е движил посока гр. К.. Както и, че
при навлизане в завоя/ мястото на възникване на ПТП/ е навлязъл в
насрещното платно, като е забелязал насрещно движещото се МПС - бял
джип. Изложени са аргументи, относно продължаващото движение и
неспиране на тъжителя, като същите са акцентирани, върху това, че след
разминаването на двете МПС, пострадалия е продължил движението си,
поради което жалбоподателят е преценил, че няма съприкосновение между
тях. Акцентирано е на мястото на спиране след инцидента на св. М. Б., а
именно - едва на първата възможна отбивка, а не непосредствено на мястото,
на което се твърди, че е възникнало произшествието, като именно това е била
и причината, жалбоподателя да продължи движението си, без да спре/според
защитата е логично да продължи движението си, тъй като другият автомобил
също е продължил да се движи/. В предвид гореизложеното, не следва да се
2
вменява умишлено виновно поведение и да се търси административно
наказателна отговорност за описаните в НП нарушения.
В писмените бележки, се изказва съмнение в истинността на факта за
установяването на това, че жалбоподателят е виновния водач за възникналото
ПТП, както и за механизма на настъпване на инцидента и точното място на
това, тъй като е напълно възможно съприкосновението между МПС да се е
случило и в едната и в другата пътна лента.
Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител.
С придружително административната преписка писмо, излага писмено
становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимиран субект / срещу когото е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима .
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – Л. М. Ц. –
актосъставител, свидетелите по съставения АУАН Ц. Н. К. и Л. М. Ц. и
пострадалия участник в ПТП – М. М. Б..
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № АД 0598681/10.12.2024 г., НП № 24-0248-000835/20.01.2025 г.,
заповед № 8131з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, снетите сведения в
хода на извършената полицейска проверка, докладни записки, протокол за
ПТП, справка за нарушител/водач и събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите Л. М. Ц.-актосъставител, А. К. Д. и Ц. Н. К.-П. -
свидетели по АУАН, двамата служители при РУ Б.С., както и на пострадалия
водач, участник в ПТП, се установява следната фактическа обстановка:
На 07.12.2024 год., около 11:10 часа, след получен сигнал за възникнало
ПТП между автомобил и тежкотоварен такъв, полицейски служители от РУ
Б.С. се отправят към мястото, посочено в телефонното обаждане, а именно -
част от път 2-13 находящ се на км. 66+100, разположен между гр. Б.С. и гр.
К.. Участъкът на инцидента е остър завой в района на бившия ЖП-прелез,
като същия се явява „десен“ за пътуващите в посока гр.К.. На място,
полицейските служители, установяват бял джип Мерцедес с рег.номер СВ
5215 ХЕ, управляван от М. М. Б. от с.Г., общ.Б.С., с посока на движение към
гр.Б.С.. Водачът е до автомобила, който е паркирал на находящата се
непосредствено до завоя пътна отбивка/ МПС е поместено от пътното платно,
с оглед нормална пропускливост на движението и превенция от възникване на
ново ПТП в предвид релефа на пътя/. Автомобилът е с щети в задната лява
част. По пътното платно в района, полицейските служители установяват следи
3
от ПТП, изразяващи се в разпилени по асфалта различни парчета с неправилна
форма и размери от пострадалия автомобил и нехарактерни за него такива, а
именно - заключващ механизъм на обезопасителен колан, използван за
обезопасяване на товари и прикрепяне на брезента в ремаркетата на товарните
автомобили. След проведен разговор с водача на автомобила е установено, че
подател на сигнала е именно той, а причината е възникнало ПТП, между
управлявания от него автомобил Мерцедес и движещ се в насрещната лента за
движение товарен автомобил. При разминаване между тях, точно в завоя на
пътя, товарното МПС навлиза в насрещното платно, поради което,
пострадалия водач, предприема маневра за максимално движение в дясната
част на платното си за движение, за да избегне челен удар. След което,
навлизайки почти в средата на завоя водача на тежкотоварния автомобил също
предприема маневра и рязко свива в платното си на движение, но в предвид
релефа на пътя/ остър завой / и състава на ППС управлявано от него/ товарен
автомобил с теглено полуремарке/ задната част на ремаркето се изнася в
насрещната лента и в следствие на недостатъчно разстояние за разминаване
между двете МПС, нанася удар в задната лява част на лекия автомобил.
Водачът на товарния автомобил, продължава движението си към гр.К., а на
лекия такъв, спира непосредствено на отбивката в края на завоя и подава
сигнал за инцидента. Фактическата обстановка по възникналото ПТП и
напусналия товарен автомобил, са установени безспорно при извършена
предварителна проверка в РУ Б.С.. В хода на същата, след преглед на камерите
за видеонаблюдение на изхода на гр.Б.С. е констатиран товарен автомобил,
преминаващ към района на инцидента в конкретния времеви период. С оглед
установяване съпричастност към възникналото произшествие, е издирен и
призован в РУ Б.С., водача на товарния автомобил за снемане на сведение. В
хода на проверката, безспорно е установено, че тъжителя по настоящето
производство - Г. Б. С. на 07.12.2024 г. около 11:10 часа се е движел по път 2-
13 в частта преминаваща през община Б.С. с посока на движение към гр.К.,
като е управлявал влекач марка „ДАФ“ ХФ430ФТ с регистрационен номер СВ
2595 СХ, с който тегли полуремарке „Фмитц“ СЦБ с регистрационен номер
СВ 9806 ЕА, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД – гр.София. В района
на път 2-13, при км.66+100, управлявания състав на ППС от С., навлиза в
насрещното платно, в следствие на което при „разминаване“ с насрещно
движещото се МПС –лек автомобил марка „Мерцедес“ ГЛ350 ЦДИ Матик с
регистрационен номер СВ 5215 ХЕ, управляван от М. М. Б. от с.Г., общ.Б.С.,
не осигурява достатъчно странично разстояние и реализира ПТП с
материални щети, като задната част на полуремаркето навлиза в лентата за
насрещно движение и блъска насрещно движещото се ППС. Причина за
възникналото произшествие, тъжителя С., изтъква структурата на асфалта по
пътното платно, както и неравния релеф на пътя. Според него, задната част на
ремаркето му е „закачила“ насрещнодвижещия се автомобил, но тъй като
водача му не спрял мигновено и той продължил движението си без да спира и
да установи последиците от ПТП.
4
След извършената проверка и снетите сведения е изготвен протокол за
възникналото ПТП, в който е скицирано мястото на инцидента,
разположението на участвалите МПС, както и механизма за настъпване на
ПТП, който и двамата водачи подписали без възражения. След установяване
виновността на водача С., за констатираното нарушение му е съставен АУАН с
бланков номер АД 0598681/10.12.2024 г. за извършено нарушение по чл. 42,
ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. Тъжителят
подписал акта без възражения, като не е подал такива и в срока по чл. 44 от
ЗАНН.
В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно
постановление № 24-0248-000835/20.01.2025 г. от Началника на РУ-Б.С.,
упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
НП е било връчено на 19.05.2025 г. лично на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен
начин от писмените доказателства / процесното НП, материали по
извършената полицейска проверка, извлечение от генерирания доклад от
електронната система за нарушения на водача, заповед рег.№8121з-
1632/02.12.2021г/. Същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак - авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в
него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като в
тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето,
че е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и
точно е описана правната квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие
с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и
5
НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните.
Видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от
Л. М. Ц. - мл.автоконтрольор в РУ - Б.С. в присъствието на свидетелите – Ц.
Н. К.-П. и А. К. Д. – полицейски служители в РУ - Б.С.. Актосъставителят е
съставил АУАН след извършена от него проверка по преписка за възникнало
ПТП на територията на Община Б.С.. Инцидента е посетен от двамата
свидетели в АУАН. След прилагане на всички необходими документи и
снемане на сведение от лицата участващи в инцидента е установен виновния
водач, като същия не отрича вината си, както пред извършващия проверката,
така и пред пострадалия водач, като изразеното от него е обективирано в
собственоръчно подписано сведение. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН урежда
правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля,
какъвто е и конкретния случай. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на
нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.
Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на
извършване на нарушенията.
По отношение на нарушението по чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗДвП при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства. Видно от
кредитирания доказателствен материал, жалбоподателят не е изпълнил това
си задължение.
Съставомерният общественоопасен резултат, описан в чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП, се състои в причиняването на ПТП. Съгласно т. 30 от § 6 на ДР на ЗДвП
ПТП е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
6
щети". По делото е безспорно доказано, че ПТП между двата автомобила се е
осъществило, като от него са причинени повреди по удареният автомобил. В
АУАН актосъставителят е описал общо, че се касае за произшествие с
материални щети. Тъй като съгласно легалната дефиниция материалните щети
са общото понятие, включващо в себе си и повреда на ППС /какъвто е
настоящият случай/, то според съдебния състав актосъставителят не е
допуснал особено съществено нарушение, че не е описал достатъчно
конкретно вида и размера на щетите и че те касаят именно участващите в
произшествието МПС. От материалноправна страна, твърденията в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление в частта относно деянието по т. 1 от санкционния акт се
потвърждават от събраните по делото гласни доказателства, коментирани по -
горе. Обосновани са изводите за извършване на правнорегламентираната
дейност от жалбоподателя по управление на МПС на вписаните дата и място,
като в качеството му на водач на МПС е следвало да съблюдава относимите
правила за движение и в частност правилата за разминаване с насрещно
движещите се ППС. Нещо, което в случая не е изпълнено и поведението му се
явява в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат - причинено
ПТП. Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат, поглъщащ
в себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите участници в
движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с неговото
настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по -
същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилия
съставомерен резултат се дължи на именно деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, която покрива и включва изцяло смисъла и съдържанието на текста на
чл. 44, ал. 1 от ЗДвП в предвидената алтернатива пета, на която се е позовал и
наказващият орган. В случая процесното деяние се установява, както от преки
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетел - очевидец, така и
посредством резултат на проверката, извършена по случая от органите на РУ
Б.С.. В резултат, може да се направи преценката, че квалификацията по
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е правилна и обосновано дадена. Налице е
необходимото фактическо съдържание на наказателното постановление,
описанието фактите обосновава като релевантна именно предложената
квалификация по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а по същество се установи по
необходимия категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат
и авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на
разминаването в отклонение от правилата за движение е бил именно
жалбоподателят. Последното пък обосновава и извода, че същият е субект на
нарушение, чиято отговорност е законосъобразно реализирана. Същият е било
необходимо да прояви дължимата грижа в това му качество при упражняване
на правнорегламентираната дейност по управление на МПС и е могъл, а така
също е бил длъжен да предвиди настъпване на инцидента, което сочи на
извода за проявена непредпазливост от негова страна, поради което е налице и
съставомерно поведение. Обосновано и в съответствие с доказателствата по
7
делото и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно
постановление за описаното в него нарушение по пункт 1, а санкцията е
определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсва
възможност за преценка относно размера на глобата индивидуализирана
точно от наказващия орган.
Между изпълнителното деяние и противоправният резултат е налице
причинно-следствена връзка, тъй като ако жалбоподателят не бе допуснал
нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, то е нямало да се стигне и до
допускането на ПТП.
Деянието е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна с
небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен да осигури
достатъчно разстояние между управляваното от него МПС и това на св. М. Б.
и субективно, при полагане на дължимата грижа, е бил в състояние и е могъл
да избегне извършването на административното нарушение. Това се
установява безспорно от показанията на актосъставителя и свидетелите по
акта, предприели действия по установяване на обстоятелствата, както и от
даденото от тъжителя сведение в хода на извършената проверка. В тази
връзка, съдът приема за безспорно, че жалбоподателят, като водач на пътно
превозно средство, навлизащо в завой, е трябвало да се движи с такава скорост
и да спазва такава дистанция от насрещно движещите се автомобили, че да не
застрашава тяхното движение и при необходимост да може да спре и да
предотврати ПТП, но не го е направил, с което е причинил сблъсък между
полуремаркето, теглено от управлявания от него влекач "ДАФ" с рег. № СВ
2595 СХ и автомобила управляван от М. Б.. Посочената като нарушена норма
е относима към разглеждания случай, доколкото тя третира извършването на
маневра разминаване и задължава водачите, по време на извършването й да се
убеди, че може да я завърши безопасно.
Поради това, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С атакуваното
НП, за извършеното нарушение на водача е наложена санкция по чл. 179, ал. 2
във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 предложение пето от ЗДвП, предвиждаща
наказание за водач, който, поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Разпоредбата на т.5
на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП регламентира "не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване, или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението". В НП е посочено
предложение 5 на нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП, което се отнася "за
разминаване“. В случая АНО е наложил санкцията от 200.00 /двеста/ лева.
Една от целите на ЗДвП е да се опази живота и здравето на участниците
в движението по пътищата - водачи, пътници и пешеходци и да улесни
придвижването им, поради което законодателят е предвидил наказания за
8
всички нарушения на установените правила.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга
по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по
чл.42,ал.1 от ЗДвП. Актът е редовно съставен и има доказателствена сила за
обстоятелствата, изложени в него. Извършените от страна на жалбоподателя
на описаното в АУАН и НП нарушение по 42,ал.1 от ЗДвП е доказано по един
несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия орган правна
квалификация е правилна и прецизна. Фактическите констатации в АУАН
подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО. Ангажираните
писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин
факта на осъществяване на описаното нарушение, времето и мястото на
извършването му, както и авторството му.
Съдът счита, че нарушението по 42, ал.1, т.1от ЗДвП, за което е
санкциониран жалбоподателят е доказано със събраните по делото
доказателства.
Актосъставителят си спомня конкретния случай и потвърждава
авторството на акта, като в допълнение заявява, че лично е извършил
предварителната проверка и констатирал вината на тъжителя, като същото е
установил от всички факти и обстоятелства, както и от заявеното от двамата
водачи.
Показанията на актосъставителя се потвърждават и от св.А. К. Д. и св.
Ц. К.-П., които си спомнят конкретния случай и факти имащи отношение към
авторството на акта.
Нарушението по чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП е формално, на просто
извършване, извършено виновно от жалбоподателя при форма на вина
непредпазливост, подформа небрежност, доколкото последният макар и да не
е предвиждал настъпилите общественоопасни последици е могъл да ги
предвиди и е бил задължен по закон да предприеме маневрата разминаване,
като съобрази поведението си на професионален водач със всички
обстоятелства - релеф на пътя, метеорологична обстановка, състав на ПСП и
размери, скорост на движение и други частници в движението.
Видно от санкцията по чл.179, ал. 2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП
за извършеното нарушение се предвижда наказание глоба във фиксиран
размер от 200.00 лева /двеста/. Жалбоподателят е извършил посоченото
нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по - горе,
поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
Относно направените възражения относно установяване авторството на
деянието и начина на настъпване на ПТП с акцент върху неосигуряване на
достатъчно разстояние при маневрата разминаване, същите са обследвани
изцяло и безспорно е доказано както авторството на деянието, така и
механизма и причината за настъпване на ПТП, а именно неосигуреното от
9
тъжителя достатъчно място за безопасно разминаване. Факт отразен и от него
в даденото сведение
По отношение на нарушението на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП:
Според чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието.
От обективна страна на 07.12.2024 г., около 11:10 часа, на път 2-13 в
района км.66+100, посока град К., като водач на товарен автомобил " ДАФ"
ХФ430ФТ с регистрационен номер СВ 2595 СХ, с който тегли полуремарке
„Фмитц“ СЦБ с регистрационен номер СВ 9806 ЕА, собственост на
„Уникредит лизинг“ ЕАД – гр.София, при разминаване с насрещно движещо
се МПС - марка „Мерцедес“ ГЛ350 ЦДИ Матик с регистрационен номер СВ
5215 ХЕ, управляван от М. М. Б. от с.Г., общ.Б.С., жалбоподателят е причинил
пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната дефиниция,
съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване, или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар, или други
материални щети. В случая, причинените увреждания по другото превозно
средство са възникнали в процеса на движението на моторното превозно
средство, управлявано от жалбоподателя, поради и което е налице настъпило
пътнотранспортно произшествие.
Жалбоподателят има качеството "Участник в пътнотранспортно
произшествие", съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП,
доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал
причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното
произшествие, за жалбоподателя, в качеството му на участник в него са се
породили и задълженията му по чл.123, ал.1, т. 3 от ЗДвП, уреждащи
поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с имуществени вреди,
като същият е нарушил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Изложените
от защита доводи, че другият участник в ПТП не е спрял на мястото след
контакта между двете ППС, а е продължил движението си и това е причината
за неизпълнение на вменените задължения от страна на тъжителя са напълно
неоснователни и ирелевантни към неговото поведение. Св. М. Б., като
участник в ПТП е изпълнил законовото си задължение да спре на безопасно
място, без да създава опасност за движението по пътя и след като е установил
щетите по своя автомобил е подал сигнал за случилото се. Твърдението на
защитата, първоначално, че състава на ППС управляван от тъжителя е с маса
не даваща възможност за установяване на съприкосновение с друго МПС, а в
последствие, че тъжителя е видял момента на контакт между управляваното
ППС и това на пострадалия, но тъй като последния е продължил движението
10
си не е спрял да установи щетите от удара, са защитна теза, нямаща
отношение към задължението на водач, участник в ПТП. Доводът, че поради
тази причина не трябва да му бъде търсено виновно поведение е
несъстоятелен, тъй като изискването на закона е императивно, пораждащо
конкретно задължение, което тъжителя като професионален водач, трябва
много добре да съзнава и осъзнава. Още повече, законът е категоричен, че
водачът на ППС участник в ПТП е длъжен “ без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието „, което обезсмисля защитната теза, че спирането и на единия
и на другия водач е трябвало да стане в самия завой, което е мястото на
възникване на ПТП. Спирайки на такова място и двамата участника, щяха да
създадат предпоставки за друго ПТП, с което да застрашат живота и здравето
на други участници в движението.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Въпреки, че в съзнанието на водача са били намерили
отражение представи, че с поведението си при управление на МПС е
причинил ПТП, не е оказал съдействие за установяване на вредите от
произшествието, а е напуснал същото.
Безспорно с поведението си, изразяващо се в напускане на
пътнотранспортното произшествие, от страна на жалбоподателят, в качеството
му на водач на МПС, който е участник в ПТП с материални щети, същият е
осъществил съставът на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП, тъй
като с това си свое поведение, същият не е изпълнил задължението си, в
качеството на участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, поради и което съдът намира за напълно доказан
съставът на нарушението по т. 2 от наказателното постановление.
Като отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства,
съдът отчете на първо място упоритостта в умисъла на жалбоподателя. В
конкретния случай, след като жалбоподателят в крайна сметка е предизвикал
ПТП и не е спрял, същия не е и уведомил за същото, като не е направил и опит
да установи другия участник и факта за нанесените щети. Видно от
изготвената ДЗ на полицейския служител посетил сигнала, на мястото на ПТП
са установени характерни части и от ремаркето на товарния автомобил, което
неминуемо е забелязано в по-късен етап от тъжителя. Въпреки това, същият
не е предприел никакви действия, а едва след установяването му от
полицейските служители след 3 /три/ дни е признал за случая и изразил
съжаление пред водещия проверката и пострадалия от ПТП. На следващо
място видно от справката за нарушител жалбоподателят е санкциониран
многократно за извършени от него нарушения на правилата за движението по
пътищата, включително и за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, извършено на
21.06.2024 г., за което му е наложено наказание, което обаче наказание не е
постигнало целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН и по никакъв начин не е
способствало за поправянето и превъзпитанието на нарушителя, а напротив
затвърдило е създаденото у него усещане за безнаказаност при извършването
11
на нарушения на правилата за движението по пътищата.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
С оглед всичко изложено правилно предвидените наказания за това
нарушение са определени в предвидените в санкционната разпоредба размери,
както на наказанието "Глоба", така и на наказанието "Лишаване от право да
управлява МПС".
Полицейските служители, поддържат констатациите направени в акт за
установяване на административно нарушение № АД 0598681/10.12.2024 г.
Показанията им са пълни, обективни и кореспондиращи със събрания
доказателствен материал, непротиворечиви помежду си, ясни и логични
поради тази причина съдът ги кредитира изцяло.
Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото никое от
извършените и доказани нарушения не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т.9 НК,
приложим на основание чл.11 от ЗАНН. В конкретния случай не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че някое от извършените от
жалбоподателя нарушения, разкрива по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, още повече, че
се касае за осъществени състави на три нарушения, които от своя страна също
изключват приложението на чл.28 ЗАНН.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер
на абсолютния размер, предвиден в посочената по - горе разпоредба за
констатираното нарушение. Видно е, че жалбоподателят е санкциониран
именно за предвиденото деяние и именно със санкции в предвидените от
закона размери. При това съдът приема, че НП е правилно и в неговата
санкционна част и като доказано и законосъобразно, следва да се потвърди, а
жалбата поради неоснователност, да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0248-000835 от 20.01.2024 год., издадено
от Началника на РУ - Б.С., с което на Г. Б. С., роден на 03.02.1991г. в гр.Л.,
обл.П., с постоянен адрес с.М., общ.Л., обл.П., ул. „Столетов“ № 57, ЕГН
********** на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т. 5 предложение
пето от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
/ двеста/ лева за нарушение на чл.41, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева и
12
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за
нарушението на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 -дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд Враца.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
13