№ 35
гр. Нови пазар, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20243620200255 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от С. Ж. Д. от гр. София срещу издадено НП № 22- 0280-
000282/20.06.*** г. на РУ Каолиново.
Жалбоподателката твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Твърди, че
наказнавищя орган не бил уведомил собственика на автомобила, че регистрацията му била
служебно прекратена, поради което и той самият не е уведомил жалбоподателката при
поемане на управлението му. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на
ОСС на НК на ВКС и на ВАС.
Жалбопоадтелката сочи, че собственикът на автомобила не бил длъжен да следи дали
регистрацията му е прекратена или не след като КАТ не го е уведомил за това.
Жалбоподателката сочи, че неправилно в НП било посочено, че е нарушен чл. 140,
ал.1 ЗДвП, вместо чл. 175, ал.3, пр.1-во ЗДвП.
Твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
При съставянето на АУАН имало само един свидетел, при това полицейски служител и
счита това за нарушение на чл. 40, ал. 1 и 3 и чл. 421 т. 7 ЗАНН.
Липсвало описание на самото нарушение и на обстоятелствата, при които е
извършено. Твърди нарушение на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, липса на материалноправна
компетентност на органа за издаване на АУАН и НП. Твърди нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5
ЗАНН.
Предвид на горното, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище - молба от упълномощен юрисконсулт, в което се заявява, че
извършеното от жалбоподателката нарушение е съставомерно. Моли НП да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
На 05.03.*** г. е бил съставен АУАН серия GA № ***, л. 40, с който е констатирано
нарушение, извършено от жалбоподателката, изразяващо се в това, че на 05.03.*** г., в
12,00 ч.в община Каолиново, на път граница Румъния – Силистра – Шумен … в посока от с.
Браничево към с. Климент, управлява лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на
лицето М.С.А., което е със служебно прекратена регистрация от 01.02.*** г. по чл. 143, ал.10
от ЗДвП.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта, в който е вписано, че няма възражения.
С мотивирана резолюция № 22-0280-М000020/11.03.*** г. е било прекратено
административното производство, образувано по АУАН серия GA № ***, л.46, за която
жалбоподателката е уведомена, както и че преписката ще бъде изпратена на РП Шумен по
компетентност относно престъпление по чл. 345, ал.2 НК.
След издаването на резолюцията за прекратяване на адм.производство е била
сезирана ШРП относно наличието на евентуално престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, а
преписката по този административен акт е била прекратена на основание чл. 54, ал. 1, т. 9
ЗАНН.
С постановление от 14.04.*** г. на наблюдаващия прокурор е постановен отказ да се
образува досъдебно производство и е прекратена преписка пр.пр. № 94/*** г. по описа на
РП-Шумен, поради липса на състав на престъпление.
След получаване на постановлението от ШРП, наказващият орган е издал
Наказателно постановление № 23-0280-000282/20.06.*** г. на Началника на РУ Каолиново, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП глоба от 200лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.04.2024 г.
2
Съдът намира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при установяване на нарушението и издаване на НП, както и правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено, доколкото той има правото и се е възползвал от него, да
обжалва издаденото санкциониращо го НП.
Издаденото НП е на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, след като с постановление на РП
Шумен е отказано образуването на наказателно производство. Това постановление е
достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство, като в
този случай не се изисква съставянето на АУАН. Това следва от стриктното тълкуване на
нормата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, където изрично е посочено, че „Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган“.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от съответния компетентен
за това орган, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, л. 55 от делото. Със същата са определени лицата,
които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за
административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни
постановления, и е видно, че наказващият орган е сред определените за това лица.
Наказателното постановление отговаря на всички императивни изисквания по чл.57,
ал.1 от ЗАНН и не са допуснати формални нарушения, налагащи отмяна на НП на това
основание. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
препятстват или ограничават правото на защита на жалбоподателя и които да налагат отмяна
на наказателното постановление на това основание.
По делото не е представено от жалбоподателя доказателство за извършено от него
доброволно плащане на наложените с НП наказания – глоба, поради което и по арг. на
противното от чл. 79б, ал.2 ЗАНН, не са налице основания за прекратяване на
производството в тази му част и делото следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, притежава СУМП със срок за
валидност до 16.11.2010 г., съгласно справка за нарушител/водач, л. 54 от делото.
На 05.03.*** г. в 12,00 ч. на територията на Община Каолиново, жалбоподателката е
управлявала по пътя в посока от с. Браничево към с. Климент лек автомобил *** с рег. №
***, собственост на лицето М.С.А., когато е била спряна за проверка от дежурните
полицейски служители св. П. З. и С. И.. При проверката на водача и на автомобила било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Това свидетелите
установили чрез служебна справка в системата на МВР, до която имали достъп по време на
3
проверката.
Описаното и установено по делото от фактическа страна съставлява нарушение на чл.
140, ал.1, изр. 1-во ЗДвП, който сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
По делото не се спори, че автомобилът е имал регистрационни табели, а относно това
дали същия е бил с валидна регистрация, съответно дали правилно и законосъобразно
регистрацията му е била служебно прекратена.
Съгласно §2, т. 4 от ДР към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
„Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Вътрешното ни законодателство – ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не съдържат отговор на това какво е „прекратяване на регистрация“. Отговор
ни дава разпоредбата на чл. 1 от Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно
документите за регистрация на превозни средства, с която се изменя чл. 2 от Директива
1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на
превозни средства и към чл. 2 се добавят новите понятия: „временно отнемане на
регистрация“ и „прекратяване на регистрация“. Последното означава, отмяната на
разрешението, издадено от държава членка, превозното средство да се използва в пътното
движение.
Според чл. 143, ал.10 от ЗДвП и чл. 18б, ал.1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
се предвижда ред за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, в т.ч. и при случаите,
когато за автомобила не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Самото прекратяване на регистрацията се извършва по чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г., като съгласно чл. 18б, ал.1, т. 8 от наредбата, прекратяването в случаите по
чл. 143, ал. 10 ЗДвП се извършва след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно ал.2 от
чл. 18б от наредбата, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра.
Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
4
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 7 от КЗ, информационният център, към
Гаранционния фонд, е органът, който предоставя на компетентните органи, в т.ч и на
Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ данни за действащите и
прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Злополука" на
пътниците и за действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По настоящето дело липсват
представени от административнонаказващия орган доказателства за изпратена такава
информация, която съгл. ал. 8 от с.з се извършва по електронен път, в реално време, чрез
автоматизирани интерфейси между информационните системи на органите по ал. 1, при
спазване на правилата за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
Преди да уведоми по реда на чл. 574, ал.11 КЗ,
чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането
Информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства,
за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен,
и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства
за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
По настоящето дело и приложени към административнонаказателната преписка
документи липсва доказателство за извършено уведомяване на собственика на МПС-то,
както от Информационния център към Гаранционния фонд, съгл. чл. чл. 574, ал. 10 КЗ, така
и от органите на МВР съгл. чл. 143, ал.10 ЗДвП. Посоченото в справката, че собственикът
на автомобила бил уведомен на 03/01/*** г. няма материална доказателствена сила, още
повече, че това отбелязване съдържа невъзможна информация. Според посоченото в
справката, л. 49 от делото, уведомлението от Гаранционния фонд е с № *** и е от дата
07.01.*** г., а уведомяването на собственика е на 03.01.*** г. от поделение: сектор Пътна
полиция Силистра. Това е невъзможно поради това, че уведомяването, извършено от
органите на МВР (03.01), в случая от ПП Силистра не може да бъде осъществено преди
датата на уведомяване от Гаранционния фонд (07.01).
Дори и посоченото да се тълкува, че уведомяването от ГФ е от 03.01, а уведомяването
на органите на МВР е от 07.01, това пак е в нарушение на изискванията на чл. 574, ал. 10 от
Кодекса за застраховането, съгласно който Информационният център уведомява
собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата
на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичането на този 14-
5
дневен срок, информационният център изпраща уведомление до органите на МВР и това
уведомяване е основание за служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то, съгл.
чл. 143, ал.10 ЗДвП.
По делото е представено справка за извършена проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, л. 50 от делото, от която се установява, че към дата 05.03.*** г.
за посочения автомобил МПС с ДК№ ***, няма активна застраховка „ГО“.
По делото не са представени доказателства за извършено уведомяване на
собственика на МПС-то, лицето М.С.А..
По делото от приложените материали от пр.пр. № № 94/*** г., конкретно справка от
мл.ПИ П. Х., л. 17-18 от настоящето дело, се установява, че след извършена проверка от
Сектор ПП Силистра е установено, че собственикът на автомобила М.С.А. не е бил
уведомяван от ПП Силистра за прекратената регистрация на лекия му автомобил.
От горното съдът приема, че собственикът на МПС-то, управлявано от
жалбопоадтелката, лицето М.С.А. не е бил надлежно уведомен по реда на чл. 574, ал. 10 от
КЗ от Информационния център към Гарнционния фонд, с произтичащото от това
предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка. За извършената по реда на чл. 143,
ал. 10 ЗДвП служебно прекратената регистрация на МПС с ДК№ ***, собственикът също не
е бил надлежно уведомен.
След като не е бил надлежно уведомен собственикът на МПС-то за служебното
прекратяване на регистрацията, то ползвателят на същото, също няма как да узнае за
извършеното служебно прекратяване. За водачът на МПС със служебно прекратена
регистрация, който не е негов собственик, няма задължение по закон или друг нормативен
акт да се информира предварително за прекратяването на регистрацията на МПС-тата. От
това следва, че след като собственикът на МПС не е надлежно уведомен за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на МПС, то няма как и водачът на такова МПС да
знае за прекратяването.
Съдът намира, че е налице липса на нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, доколкото по
делото се установи, че към датата на извършване на описаното в НП деяние.
За нарушаването на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
предвижда административно наказание за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Тази
хипотеза изисква МПС да не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно прекратяването
на регистрацията на МПС, го прави ненадлежно регистрирано. Това прекратяване обаче,
следва да е извършено в рамките на закона, каквото по настоящето дело не се доказа. Освен
това, за да се наложи предвидената в ЗДвП санкция, е необходимо на общо основание
извършеното от жалбоподателя нарушение да е извършено умишлено или непредпазливо,
съгл. чл. 7, ал.1 от ЗАНН, а ако е непредпазливо, то да е изрично предвидена санкция за
6
това, съгл. ал.2. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя се прилагат разпоредбите на
НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия случай се установи, че водачът на
МПС-то, настоящата жалбоподателка, поради това че не е собственик на МПС-то, не е
знаела за служебно прекратената регистрация, а и не е била длъжна да се информира за
такава преди да приеме да управлява МПС-то. За извършеното прекратяване на
регистрацията собственикът на МПС-то не е бил надлежно уведомяван. Липсата на знание
от страна на собственика, води и до това, че липсва такова знание и от страна на водача на
МПС за извършеното прекратяване на регистрацията на МПС-то. Това от своя страна води
до липса на умисъл от негова страна за извършване на соченото нарушение. Изискуемата по
закон форма на вината е пряк умисъл, който в случая отсъства. Това кореспондира и с
посоченото в мотивите на Постановлението за отказ за образуване на ДП на ШРП,
доколкото по своя характер двете норми, тази на чл. 345, ал.2 от НК и чл. 175, ал.3, предл.1-
во от ЗДвП са идентични. Различната отговорност – наказателна или административна е
според степента на засягане на обществените отношения. Дори и при непредпазливите
нарушения е необходимо знание за фактите и обстоятелствата водещи до определено
правонарушение. В тази връзка не може да се споделят доводите на въззиваемата страна, че
деянието можело да бъде осъществено и при двете форми на вина – умисъл и
непредпазливост, както и че в конкретния случай било налице именно втората форма.
Липсата на знание за фактите, обуславящи съответния вид отговорност изключва и
отговорност за последиците от тях. Направените от съда констатации и правни изводи
относно липсата на подлежащо на наказание осъществено от жалбопоадтелката деяние е
установена и от Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по
т. д. № 3/*** г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, където изрично
е посочено, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство,
чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението
по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
От гореизложеното съдът намира, че издаденото НП е необосновано и
незаконосъобразно, поради това, че в рамките на проведеното административно
производство не са били взети предвид всички установени факти и обстоятелства,
конкретно това, че собственикът на МПС не е бил надлежно уведомен, както от ГФ за
прекратената застраховка „ГО“, така и от органите на МВР по чл. 143, ал.10 ЗДвП за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то. Поради изложеното,
издаденото НП с което се налага административно наказание на жалбоподателката следва да
бъде отменено изцяло.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
7
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят няма искане за разноски, за предоставена адвокатска защита.
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, приложима субсидиарно съгл. чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От това следва, че въззиваемата
страна няма право на разноски по делото.
Поради горното искането следва да се отхвърли.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 22- 0280-000282/20.06.*** г. на РУ
Каолиново, с което на С. Ж. Д. с ЕГН ********** от гр. София, ж.к ***, бл. № ***, вх. А, ет.
6, ап. 15, за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и
съгл. чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Отхвърля искането по чл. 63, ал.5 от ЗАНН на ОД МВР Шумен за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в
14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8