Определение по дело №301/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.80 от Закона за защитените територии (ЗЗТ).

Образувано е по жалба на А. А. Т. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 против предписание с изх.№ БРЗТЗЗ-837/11.01.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас. Прави искане да се отменят предписанието, като незаконосъобразно, немотивирано, издадено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. В жалбата е направено и искане на основание чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК, да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на предписанието.

При разглеждане на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение, съдът намира същото за недопустимо по следните съображения:

Обжалваното предписание е издадено на основание чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ и чл.155, ал.2 от ЗООС.

Нормата на чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ се намират в раздел І „Принудителни административни мерки“, глава шеста „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗЗТ, като в нея е предвидено, че директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите: 4. издават предписания за мерки за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии.

В този раздел се намира и нормата на чл.80 от ЗЗТ, съгласно която принудителните административни мерки могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК.

С оглед цитираните правни норми и систематичното им място в закона, следва да се приеме, че процесното предписание представлява принудителна административна мярка, която подлежи на обжалване по реда на АПК, като по отношение на нея от законодателя не е предвидено предварително изпълнение по силата на закона.

Съгласно общото правило на чл.166, ал.1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Ето защо и след като в ЗЗТ не е предвидено изрично, че жалбите и протестите пред съда не спират изпълнение, то с подаването на жалбата нейното изпълнение е спряно по силата на закона и няма как да бъде повторно спряно от съда. Действително в заповедта е определен срок за нейното изпълнение, но след като липсват както мотиви, така и изричен диспозитив за допускане на предварително изпълнение по реда на чл.60 от АПК, не е налице разпореждане за допускане на предварително изпълнение и с подаването на жалба срещу заповедта е спряно нейното изпълнение.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на цитираната норма на чл.155, ал.2 от ЗООС.

Съгласно чл.155, ал.1 от ЗООС, по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3, съставят констативни протоколи, като в ал.2 е предвидено, че в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.

Видно от изложеното, нормата на чл.155, ал.2 от ЗООС, предвижда възможност контролните органи по ЗООС да дават задължителни предписания в констативните актове, съставени по време на извършване на текущ контрол, каквато хипотеза в случая не е налице. В този смисъл, следва да се има в предвид и че в случая не намират приложение нормите на ЗООС, тъй като процесното предписание е издадено по реда и на основание ЗЗТ.

С оглед на изложеното и предвид липсата на предмет направеното особено искане се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от изложеното Административен съд - Бургас, десети състав

О П Р Е Д Е Л И:

О. Б. Р. особеното искане на А. А. Т. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] за спиране на предварителното изпълнение на предписание с изх.№ БРЗТЗЗ-837/11.01.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.