№ 22752
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110146006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. 251328/02.08.2024 г. на
К. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Л“, бл. 533, вх. Д, ет. 6, ап.
112, срещу „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. „М долина“, ул. „Р ПК“ № 6, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не
подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по
изпълнителен лист от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 503/2011 г. по описа на СРС, 46 състав,
издаден в полза на „Ю И ЕФ Д Б .“ АД, които вземания впоследствие са прехвърлени в
полза на „ЕМ” ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., съответно за сумата от 1 262,25
лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 07.01.2011 г. до пълното погасяване
на вземането, както и сумата от 145,25 лева – разноски.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че по ч. гр. д. № 503/2011 г. по
описа на СРС, 46 състав, е бил издаден изпълнителен лист срещу К. П. Т., в полза на „Ю И
ЕФ Д Б .“ АД за процесните вземания, по повод на който е било образувано изпълнително
дело /ИД/ № ................ по описа на ЧСИ Мирослав Колев, с рег. № 788 на КЧСИ, с взискател
кредитора по изпълнителния лист. След иницииране на изпълнителното производство за
принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист, последните били
прехвърлени в полза на ответника „ЕМ” ЕООД, на основание договор за цесия от 18.01.2016
г. С молба от 07.08.2017 г. ответникът „ЕМ“ ЕООД е направил искане за конституиране в
качеството на взискател по горепосоченото ИД, което обосновава правния интерес на ищеца
от предявяване на иска по чл. 439 ГПК именно срещу ответното дружество. Твърди се, че
след извършена справка в кантората на съдебния изпълнител ищецът констатирал, че след
07.08.2017 г. по ИД № ................ по описа на ЧСИ Мирослав Колев, с рег. № 788 на КЧСИ, не
са били предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност,
поради което вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени поради изтичане на 5-
1
годишната погасителна давност, започнала да тече на 07.08.2017 г. и изтекла към датата на
сезиране на съда. Моли се за уважаване на иска и за присъждане на сторените разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕМ“
ЕООД оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Доводите за
недопустимост на иска обосновава с факта на липса на висящ изпълнителен процес за
принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, което счита, че
изключва правния интерес на ищеца от иска по чл. 439 ГПК. Поддържа неоснователност на
иска при аргументи, че в предмета на същия не е включено съществуването или
несъществуването на процесните суми, а единствено правото на принудителното им
събиране, поради което във всички случаи те ще продължат да съществуват, макар и като
естествени задължения. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне
на предявения иск.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е изискано и приложено ч. гр. д. № 503/2011 г. по описа на Софийски
районен съд, III Гражданско отделение, 46 състав, от което се установява, че на
07.01.2011 г. „Ю И ЕФ Д Б .“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К. П. Т., ЕГН **********, за сумата от 1 262,25
лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 07.01.2011 г. до пълното погасяване
на вземането, както и сумата от 145,25 лева – разноски.
С разпореждане от 31.01.2011 г. заповедният съд е постановил издаване на исканата
заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист. Видно от отбелязване върху
заповедта по чл. 417 ГПК, на 04.02.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист за сумите по
нея, както следва: 1./ 1 262,25 лева – главница, ведно със законната лихва за периода от
07.01.2011 г. до пълното погасяване на вземането, 2./ 145,25 лева – разноски по делото.
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по
изпълнително дело /ИД/ № ................ по описа на ЧСИ Мирослав Колев, с рег. № 788 на
КЧСИ. От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 503/2011 г.
по описа на СРС, 46 състав, с молба от 05.05.2011 г. „Ю И ЕФ Д Б .“ АД е поискал
образуването на изпълнително производство срещу К. П. Т. пред ЧСИ Мирослав Колев, с
рег. № 788 на КЧСИ. С молбата е поискано от ЧСИ извършването на цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника, както и определяне на начина на изпълнението.
От приложения към молбата за образуване на ИД изпълнителен лист от 04.02.2011 г.
се установява, че той е издаден в полза на „Ю И ЕФ Д Б .“ АД и с него лицето К. П. Т. се
осъжда да заплати на посоченото дружество следните суми: 1./ 1 262,25 лева – главница,
ведно със законната лихва за периода от 07.01.2011 г. до пълното погасяване на вземането, 2./
145,25 лева – разноски по делото.
На 21.01.2012 г. до длъжника К. П. Т. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 878, която видно от отбелязване на връчителя тя е била връчена на
адресата чрез залепване на уведомление на 09.02.2012 г. – разписка на л. 34 от ИД.
На 07.08.2017 г. по ИД е постъпила молба от „ЕМ‘ ЕООД с искане, на основание чл.
429 ГПК, да бъде конституирано като взискател по силата на Договор за цесия от
18.01.2016 г., сключен с "Ю . АД.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от приложените по делото
материали по процесното ИД, че в периода от образуване на ИД до 07.08.2017 г. са били
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. След тази
2
дата не са били поискани или предприети изпълнителни действия.
С Постановление изх. № 4676/11.06.2024 г., като е констатирал настъпила на
07.08.2019 г. перемпция, ЧСИ Мирослав Колев е прекратил, на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК производството по ИД .................
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните
суми, за която е издаден изпълнителен лист от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 503/2011 г. по
описа на СРС, 46 състав, в полза на „Ю И ЕФ Д Б .“ АД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на „ЕМ“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., поради
погасяването й по давност.
По доводите на ответника за недопустимост на производството
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за недопустимост на
инициираното съдебно производство по иска с правно основание чл. 439 ГПК, обосновани с
липсата на висящ изпълнителен процес за принудително събиране на сумите по
изпълнителен лист от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 503/2011 г. по описа на СРС, 46 състав,
поради следното:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство – така приетото в
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г.
на III ГО, Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV ГО,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г.на IV ГО, и др. Наличието на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по
всяко време ново изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може
да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може
да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува
новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона. Ето защо и като съобрази конкретиката на разглеждания казус, настоящият
съдебен състав приема, че за ищеца съществува правен интерес от заведения иск по чл. 439
ГПК, независимо от факта, че производството по ИД № ................ по описа на ЧСИ
Мирослав Колев, с рег. № 788 на КЧСИ, е било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, с постановление на съдебния изпълнител преди завеждане на делото – от 11.06.2024 г.
В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в
настоящия съдебен процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в
сила на издадената в полза на „Ю И ЕФ Д Б .“ АД“ заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 503/2011 г. по описа на СРС, 46 състав, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист от 04.02.2011 г.
3
Видно от материалите по ИД е, че на 21.01.2012 г. до длъжника К. П. Т. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 878, която видно от отбелязване на
връчителя е била връчена чрез залепване на уведомление на 09.02.2012 г.
Съгласно приложимата в конкретния случай редакция на чл. 47, ал. 1, ал. 2 и ал. 7
ГПК – ред. ДВ, бр. 42 от 05.06.2009 г., когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея; в уведомлението се посочва, че
книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда
или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин
служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на
уведомлението; посочените разпоредби са приложими при връчване на заповед за
изпълнение.
Според отбелязването на връчителя на разписка на л. 34 от ИД длъжникът не е открит
на регистрирания в в НБД „Население“ адрес, поради което е залепено уведомление по чл.
47, ал. 1 ГПК на 09.02.2012 г. При тези данни и според приложимата редакция на ГПК
връчването е осъществено в приложение на фикцията по чл. 47, ал. 1 ГПК и е редовно.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било
подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254
ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на
действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо
поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
4
процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. приложима в
процесната хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна погасителна давност.
С оглед на гореприетото относно процедурата по връчване на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът приема, че същата е влязла в сила в хипотезата на чл. 416,
пр. 1 ГПК след изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (в приложимата
редакция на разпоредбата към датата на връчване на заповедта), т. е. на 24.02.2012 г.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС,
е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
(ППВС). Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително
5
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е
прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които
са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.
10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това. Настоящият
състав споделя практиката на ВКС, обективирана в горепосочените съдебни решения.
В контекста на гореизложеното съдът приема, че процесните вземания са погасени
по давност поради следното:
Както се посочи по-горе, въз основа на процесния изпълнителен лист от 04.02.2011 г.
и за принудително събиране на вземанията по него е било образувано ИД № ................ по
описа на ЧСИ Мирослав Колев, с рег. № 788 на КЧСИ.
Страните не спорят /изрично признание в този смисъл се съдържа в сезиращата съда
искова молба/, че в периода от образуване на ИД до 07.08.2017 г. са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. След тази дата не са
били поискани или предприети изпълнителни действия. С оглед на това и доколкото в
периода от 07.08.2017 г. до датата на сезиране на съда – 02.08.2024 г. е изтекъл период от
време повече от 5 години /вкл. при съобразяване на периода на извънредно положение, през
който давността е спряла да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение – ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, то
вземанията, установени с изпълнителния лист от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 503/2011 г. на
СРС, 46 състав, са погасени по давност, което обосновава извод за основателност на
предявения установителен иск по чл. 439 ГПК.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът. В случая той претендира
разноски за платена държавна такса в размер на 56,30 лева и платен в брой адвокатски
хонорар в размер на 500,00 лева по договор за правна защита и съдействие от 27.07.2024 г.,
за чието извършване са представени доказателства.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за един адвокат, което съдът намира за
неоснователно с оглед на вида и броя на извършените от процесуалния представител на
ищеца действия, вкл. личното му явяване в две открити съдебни заседания.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че К. П. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Л“, бл. 533, вх. Д, ет. 6, ап. 112, НЕ
6
ДЪЛЖИ на „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „М долина“, ул. „Р ПК“ № 6, сумата в размер на 1 262,25 лева – главница, ведно със
законната лихва за периода от 07.01.2011 г. до пълното погасяване на вземането, както и
сумата в размер на 145,25 лева – разноски, за които в полза на „Ю И ЕФ Д Б .“ АД е издаден
изпълнителен лист от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 503/2011 г. по описа на СРС, 46 състав,
вземанията по-който са прехвърлени на „ЕМ” ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г.,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „М долина“, ул. „Р ПК“ № 6, да заплати на
К. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Л“, бл. 533, вх. Д, ет. 6, ап.
112, сумата в размер на 556,30 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
46006/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7