РЕШЕНИЕ
№ 1336
гр. Варна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110203311 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба
на Г. В. Т., ЕГН **********, против НП 25-0442-000761/10.06.2025г.
Началник сектор в ОД МВР В., 4 РПУ с което на основание чл.178е от ЗДвП на
жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
50лв. за нарушаване разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е
незаконосъобразно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, представлява се от
процесуален представител.
Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява, депозирани
са писмени бележки.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
1
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По сигнал получен за неправилно паркиран автомобил в с.К., обл.В.
ул.“Х. Б.“ пред дом № 57, служители на 4 РПУ В. извършили проверка. В
сигнала се сочело, че на 08.04.2025г. около 11.30 часа на тротоара пред дом №
57 неправилно бил паркиран автомобил с **, собственост на въззивника. Към
сигнала били приложени снимки на паркирания лек автомобил. Свид.П.
извършил проверка по така получения сигнал, снел обяснения от подалия
сигнал – свид.К.Г. и от въззивника. След извършената проверка преценил, че
автомобила бил паркиран върху тротоара на неопределено за това място от
собственика или администрацията на пътя.
С оглед констатираното нарушение на въззивника е бил съставен АУАН,
които въззивника подписал с възражения, такива постъпили и в
законоустановеният срок, били разгледани от АНО, но не били приети. Въз
основа на акта било издадено процесното НП, като АНО е възприел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивника е нарушил
разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от същия закон
му наложил административно наказание глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Така приетата фактическа обстановка се оспорва от въззивника. При
извършена служебна проверка за законосъобразност по образуването и
провеждането на адм.наказателното производство съдът констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН .
В хода на въззивното производство са разпитани св. П. актосъставител.
В показанията си дадени пред съда свид.П. сочи, че при извършената проверка
по получен сигнал със снимки е констатирал неправилно паркиран автомобил
в с.Константиново обл.В. ул.“Х. Б.“ пред дом № 57 в нарушение на правилата
и е затруднявал движението на пешеходците. Свидетелят е категоричен, че
автомобила е бил паркиран на тротоара, като за да преминат пешеходците е
трябвало да слязат на пътното платно. Местоположението описано в
2
документите е установено от номера на близката жилищна сграда, до която е
бил паркирания на тротоара автомобил.
Съдът разпита и очевидеца свид.Г., която посочи, че от продължително
време възз.Т. паркирал на тротоара и така затруднявал движението на
пешеходците и затруднявал видимостта на другите МПС. За конкретния
случай посочи, че тя е направила снимката от която се вижда как виззивника е
паркирал само задната дясна гума на тротоара.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от
легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, се
явява процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия,
съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно
неговата законосъобразност. Видно от показанията на свидетелите и
приложените снимки по делото възз.Т. бил спрял лекият си автомобил на
пътното платно, като само една от автомобилните гуми било качена на
тротоара, другите три гуми били на пътното платно. Свидетелите сочат, че там
където бил паркирал това било абсолютно забранено. Съдът кредитира
показанията на двамата разпитани по делото свидетели, като обективни, а и
същите не са оборени в процеса.
Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но
в чл.94 ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, но на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това място е
било определено за паркиране, поради което съдът счита, че горното
обстоятелство сочи и за липсата на предпоставките на чл.94 от ЗДвП.
Няма спор по делото, че въззивника именно е паркирал автомобила на
посоченото място. Тези обстоятелства безспорни видно още текста на
подаденото възражение в хода на адм. проверка, те не се оспорват и пред
настоящата инстанция. Въззивникът оспорва обстоятелството, че
автомобилът му е бил паркиран на тротоара. В разпоредбата на чл.93 от ЗДвП
са дадени легалните определения на понятията „престой” и „паркиране”, като
3
от показанията на свидетелите не се установява управляваното от
жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на пътници
или товаро-разтоварни дейност.
С оглед горното съдът намира, че МПС на жалбоподателя е бил
паркиран, но тук се явява спорния момент дали качването само на една от
гумите на автомобила на тротоара може да се определи като паркиране
внарушение на разпоредбата на чл. 94 ал.3 от ЗДвП. По делото са налични
два броя снимки получени с подания сигнал от които ясно се вижда, че
процесното МПС е паркирано на пътното платно, като задна дясна гума леко е
качена на тротоара. Въз основа на тези доказателства подкрепени и от
показанията на свид.Г. съдът не може да направи извод, че въз.Т. е бил
паркирал на тротара, така както е посочено НП. В процесното НП не е
посочено правилно фактическа обстановка по нарушението, никъде не е
отбелязано действителното положение на МПС и факта, че само едно от
колелетата на автомобила леко е качено на тротоара. Според настоящият
състав това не може да се определи като паркиране на тротоар. В случаят
неправилно е определена нарушената правна норма, тъй като МПС
управлявано от въззивинка е било паркирано на пътното платно.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е издадено
при спазване изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като същото не
съдържа изискуемите реквизити. Съгласно цитираната по-горе разпоредба,
задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното
постановление, посочени в т.5 са: описание на нарушението, датата и мястото
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в наказателното
постановление не се съдържат тези реквизити - липсва описание на
нарушенията и обстоятелства, при които е извършено, като непосочването им
представлява съществено процесуално нарушение. Независимо от
постановката на чл.189, ал.2 от ЗДвП, актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща за съда доказателствена сила,
тъй като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от
принципите на наказателния процес, включително чл. 14, ал.2 от НПК, в който
смисъл е и изричното тълкуване дадено в т.7 на ППВС № 10/1973 г. Предвид
на това същия няма материална доказателствена сила в производството по
оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени
4
единствено, с оглед процесуалната законосъобразност на
административно-наказателното производство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, в тяхната съвкупност, с уточнение направено
по-горе, като не са налице основания за кредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното
следствие. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, относима към
посоченото нарушение не бе установена от настоящия съдебен състав в
рамките на проведеното съдебно следствие.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че отразените в
наказателното постановление констатации подлежат на доказване на общо
основание с всички позволени от закона доказателствени средства. В рамките
на състезателното производство по оспорване на наказателното
постановление, наказващия орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на
фактическите основания на тази част от своя акт. Поради това от
представените писмени доказателства може единствено да се направи извод за
законосъобразно от процесуална гледна точка административно-наказателно
производство, но не и да се установи по безспорен начин извършването от
страна на жалбоподателя на посочените в НП, дата и място на посоченото
нарушение, свързано паркиране на тротоар.
По изложените съображения съдът намира, че иначе правилно е била
определена санкционната норма за посоченото нарушение предвиждаща
ГЛОБА в размер на 50 лв. за водач, който неправилно паркира върху тротоар,
съобразно предвиденото в чл. 178е от ЗДвП, като определеното наказание е в
минимален размер. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на всички относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
5
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивника, следва да бъдат присъдени
сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 480 лева, които
следва да бъдат заплатени от АНО.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №25-0442-
000761/10.06.2025г. Началник сектор в ОД МВР-В., 4 РПУ, с което на Г. В.
Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50.00 лв. на основание чл. 178е ЗДвП, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР-Варна да заплати на Г. В. Т., ЕГН **********
сумата от 480.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6