ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260498
гр. Пловдив, 11.11.2020
г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на единадесети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов
възз.ч.гр.д. № 2560 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение по чл.423 от ГПК от „Тринити- 2010“ООД против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9718/08.11.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 14979/2019г. на ПдРС, ІІІ гр.с.. Иска се, като бъде прието възражението, да бъде постановено спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение. Във възражението се сочи, че от дружеството- жалбоподател научили за издадената заповед за изпълнение на 31.07.2020г., когато на адреса му на управление било залепено съобщение от ЧСИ Драгомира Митрова за получаване на ПДИ по нейно изп.дело № 342/2020г.. Изпълнителното дело било образувано по изп.лист от 05.12.2019г., издаден по ч.гр.д.№ 14979/2019г. на Районен съд- гр.Пловдив, ІІІ гр.с. в изпълнение на разпореждане от 04.12.2019г.. В мотивите към това разпореждане първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно приел, че заповедта за изпълнение на парично задължение от 08.11.2019г. е връчена редовно на „Тринити- 2010“ООД на основание чл.50, ал.2 от ГПК. Твърди се, че вречването е нередовно, тъй като връчителят не бил изпълил задълженията си по чл.47, ал.1 от ГПК- посетил еднократно адреса на дружеството, вместо три пъти в рамките на един месец, не е посочил по какъв начин е установил, че адресата на съобщението, с което му е изпратена заповедта за изпълнение, е напуснал адреса и кой е източникът на тези сведения. Твърди се също така, че на адреса си на управление- гр.Пловдив, ул.“Нестор Иванов“№ 7, „Тринити- 2010“ООД има пощенска кутия и звънец на входната врата със съответни указателни табели. Обстоятелството, че това е лигитимният адрес на управление на дружеството, се потвърждавало от узнаването за заведеното изпълнително дело, след залепване от ЧСИ Драгомира Митрова на уведомление за получаване на ПДИ.
От кредитора Д.Д.Р. е подаден отговор, с който възражението се оспорва на първо място като недопустимо, тъй като било просрочено, а и като неоснователно по същество.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с твърденията на длъжника и с материалите по делото, намира следното:
Възражението е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК и е процесуално допустимо. По допустимостта на производството следва по- конкретно да се отбележи следното: Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК възражението следва да бъде подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Не са налице данни управителят на „Тринити- 2010“ООД или негови служители да са научили за издадената по ч.гр.д.№ 14979/2019г. заповед за изпълнение преди 31.07.2020г., когато следва да е залепено приложеното към вазражението уведомление от ЧСИ Драгомира Митрова. Възражението по чл.423 от ГПК е входирано в деловодството на съда на 31.08.2020г.. Съгласно чл.60, ал.3 от ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец. Следователно едномесечният срок е спазен.
Съгласно чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, възражението е основателно, когато заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника. Именно това се твърди в подаденото от „Тринити- 2010“ООД възражение. Съобщението, с което заповедта за изпълнение е изпратена на адреса на управление на дружеството, е оформено по следния начин: „На адреса фирмата няма афиширан офис, не е открит представител. Намира се жилищна сграда. Няма надписан звънец на управител“. Към възражението е приложено „Удостоверение от М. Н. С., Домоуправител“ в уверение на това, че „Тринити- 2010“ООД притежава на адреса ул.“Нестор Иванов“№ 7, ет.2, гр.Пловдив пощенска кутия и звънец на външната входна врата на сградата с указателни табели на тях с името на фирмата. Удостоверението е без дата, а и не са представени доказателства за това, че към датата на връчване на съобщението лицето М. С. е била домоуправител в жилищната сграда на ул.“Нестор Иванов“№ 7. Това обаче не е от съществено значение в конкретния случай, тъй като според правилата, уредени в чл.43 и сл. от ГПК връчването не се извършва чрез пощенска кутия / освен ако не се връчва по пощата/ или чрез звънец. Съгласно чл.50, ал.1 и ал.2 от ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице е последният посочен в търговския регистър адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Задължителна предпоставка за приложението на ал.2 на чл.50 от ГПК е търговецът или юридическото лице да е напуснал вписания в регистъра негов адрес. От отразеното от връчителя в горепосоченото съобщение не може да се направи извод, че „Тринити- 2010“ООД е напуснало адреси си на управление. В съобщението липсва текст, който да указва, че на адреса е имало служители и/или представители на фирмата и те са напуснали или че там никога не е имало нейни представители. Поради това е следвало да бъде приложена разпоредбата на ал.4 на чл.50 от ГПК, съгласно която когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1. Не е разпоредено залепване на уведомление, а директно е приложена разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, което обосновава нередовност на връчването. Ето защо, възражението по чл.423 от ГПК ще следва да бъде прието, като бъде спряно изпълнението на издадена по ч.гр.д.№ 14979/2019г. на ПдРС, ІІІ гр.с. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9718/08.11.2019г..
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражението по чл.423 от ГПК, подадено от Тринити- 2010“ООД против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9718/08.11.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 14979/2019г. на ПдРС, ІІІ гр.с..
СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9718/08.11.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 14979/2019г. на ПдРС, ІІІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: