РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20205330111428 по описа за 2020 година
Производството по делото е с иск правна квалификация чл.109 ЗС.
Ищец Е. В. Т. и М. Д. Т. чрез адв. Н.Ш. заявяват, че са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на ****** жилищен етаж с площ от 115 кв.м от
двуетажна жилищна сграда с административен адрес: гр. П, ул. **** въз основа на
покупко-продажба, а братът на ищеца притежава собствеността върху първия
жилищен етаж, който се обитава от двамата му сина - ответниците А. Т. Т. и В. Т. Т..
На 26.07.2020г. ищец Е.Т. установил, че ответниците разрушават част от едната
стена на къщата като от съществуващ прозорец на приземния етаж избили отвор с
размерите на входна врата като премахнали прозореца и част от стената под него.
Разрушената стена била югоизточна стена на процесната жилищна сграда и
представлявала стена от югоизточната изба на приземния етаж. Избитата стена била
външна и представлявала част от фасадата на сградата, като тези действия не били
обсъдени с ищците, нито пък съгласувани с тях, на мястото на дупката била поставена
алуминиева входна врата за която ищците нямали ключ. В резултат на действията на
ответниците, ищците не можели да ползват съсобственото помещение по
предназначение, а именно изба, поради наличието на избита входа врата, която
препятства ползването, а освен това се засягала и визията на общата фасадна част и
нейната устойчивост.
Ето защо се иска от съда да бъдат осъдени ответниците да преустановят
действията си с които пречат на ищците да ползват собствеността си върху общите
части на сградата находяща се в гр. П., ул. ****** както и върху избеното помещение в
югоизточната част на приземния етаж като възстановят в първоначален вид фасадата
на къщата, а именно: прозореца на избеното помещение в югоизточната страна на
приземния етаж и стената под него.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
1
Ответник А. Т. Т. чрез адв. З. Н. оспорва предявения иск.
Заявява, че ищците имат свободен достъп до процесното помещение, който не е
ограничен, като помещението е разположено в приземния етаж и за да се стигне до него
се преминава през коридора на приземния етаж, като входът е обособен от север и
отделен от коридора с вратата. В помещението имало изградена преградна стена, която
разделяла същото на две по-малки изби, което било сторено от Е.Т. и брат му Т. Т. като
тяхната уговорка била всеки да си ползва избата като Е.Т. ще ползва помещението
което е с вход от коридора на приземния етаж и е обособено в западната част, а В.Т.
/баща на ответника/ ще ползва това, което е обособено в източната част като достъпът
ще се осъществява през помещението на Е.Т., който се бил съгласил затова. Заявява се,
че ако се претендира ползването на частта на А.Т. то тогава иска би бил по чл. 32, ал.2
ЗС какъвто не е предявен. Оспорва се да е разрушена стената на югоизточната стена на
сградата, нито пък е засегната конструкцията й. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник В. Т. Т. чрез адв. И.И. също оспорва предявения иск. Оспорва се
активната процесуална легитимация на ищец М.Т. до колкото няма доказателства
затова, че е била в брак с ищеца към момента на придобиване собствеността върху
втория жилищен етаж от процесната постройка. Поддържа, се че ищците имат
свободен достъп до процесното помещение, който не е ограничен, като се заявяват
същите фактически обстоятелства посочени в отговора на А.Т.. Иска се отхвърлянето
на иска
Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства , поотделно и в съвкупност на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал. ГПК
намира следното от фактическа страна.
Ищец Е. В. Т. при условията на главно и пълно доказване установява, че въз основа
на покупко-продажба оформена в нот. акт № ****** на Н. при ПРС е придобил в
режим на съпружеска имуществена общност с ищцата М. Д. Т. /удостоверение за
граждански брак – л. 37 от делото/ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда
с приземен етаж с площ от 115 кв.м върху държавно дворно място с отстъпено право
на строеж, което представлява парцел XXVI – 755 в кв.11 – нов, 40 стар, с големина
486 кв.м по регулационно застроителния план на гр. П., *****, който втори жилищен
етаж представлява самостоятелно жилище, което се състои от две спални, хол, кухня,
всекидневна, клозет, коридор и две тераси, заедно с избено помещение в средната част
на западната страна на приземния етаж ведно с 1/3 ид.част от тавана, 1/3 ид.част от
общите части на сградата и от правото на строеж.
Съгласно договор за доброволна делба от ***** в дял на В. Т. Т. /баща на ищец
Е.Т./ и съпругата му Ш.М.Т. е поставен трети жилищен етаж от процесната сграда,
заедно с избено помещение в югоизточната страна на приземния етаж, гараж в
югозападната страна на приземния етаж, както и 1/3 ид.част от тавана след
построяването на третия етаж, 1/3 ид.част от общите части на сградата и от правото на
строеж ведно с право на ползване на 1/3 ид.част от незастроеното дворно място – леха
в югозападната част на парцела.
След смъртта на В. Т. Т. /починал на ****/ и Ш.М.Т./починала на ****/ придобитите
права съгласно доброволната делба от ***** се ползвали фактически от ответниците –
синовете на Т.В.Т. /брат на ищеца Е. В. Т./ А. Т. Т. независимо, че Е. В. Т. притежавал
½ ид.част от тези права по наследяване.
Според заключението на в.л.К.М., което съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно на приземния етаж в процесната жилищна сграда, от югоизточната му
страна е имало прозорец, този прозорец бил премахнат, зидът по него е частично
разрушен и в новополучения отвор е монтирана врата с неотваряем прозорец към нея
2
като конкретно са били извършени следните СМР - демонтаж на съществуващ
прозорец с размери 130/130 см., разрушаване на зид – зидът, който е разрушен, за да се
създаде отвор за врата е с дебелина 55 см и се състои от 12см тухлена зидария отвътре
и 40см. каменна зидария отвън. Външно стената е била измазана и е бил оформен
цокъл от мозайка, като площта на разрушения зид е 105/55см или 0.578 кв.м което като
обем е 0,318 куб.м, извършен е и монтаж на алуминиева врата с размери 92/185 см. и
неотваряем прозорец към нея с размери 35/130см. При разпита си в.л. М. посочва, че
зидът е премахнат на мястото на вратата е имало прозорец като смяната на врата или
прозорец е строително-монтажна работа макар и неконструктивна като премахването
на каквато и да е част от зидарията се явява намеса в конструкцията на сградата , тъй
като там където има прозорец, означава, че стената е носеща.
По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза изготвена
от в.л. – В.К., която представя на л.73 от делото схема на разпределението на избен
етаж от процесната жилищна сграда като приземния етаж включва 4 броя избени
помещения – изба помещение 1 на ищците колориран в червено и изба помещение 2 на
ответниците – колорирана в синьо като според вещото лице избените помещения с
позиции 1,3 и 4 имат свободен достъп от коридора, а в изба 1 и 2 има изградена
преградна стена с вход, който служи за преминаване от изба 1 към изба 2 като за
достъпа до изба 2 ответниците трябва да преминат през изба 1, която се ползва от
ищците като ищците имат свободен достъп от коридора за избено помещение 1, а
ответниците, за да достигнат до изба 2 трябва да преминат през избата на ищците, респ.
с изграждането на нов вход от изток на изба 2 се осигурява свободен достъп на
ответниците да преминат през изба 1 на ищците. При разпит на в.л. К. същата посочва,
че между изба 1 и 2 има врата като избите били отключени по време на огледа на
вещото лице.
По делото е разпитан св. М. Т. – снаха на ищците, която си спомня, че фасадната
стена от източна страна била изкъртена, тъй като ответниците искали да си оформят
стая, която да ползват и отворили „нов вход“. Имало прозорец, била изкъртена стената
и бутнат прозореца. Според свидетеля ищец Е.Т. се съгласил да вземе двете стаи с
бутната стена плюс гаража, а брат му Т. Т. – баща на ответниците да вземе останалата
част като уговорката била Е.Т. да преотстъпи своята стая, за да може да се раздели по
този начин имота. Свидетелката заявява и че няма ключ нито тях, нито съпруга й към
помещението, което са обособили ответниците като след предявяване на схемата на в.
л. К., свидетелят посочва, че дупката е обозначена като „нов вход“ и в помещение № 2,
което било оцветено в синьо ищците нямали достъп, а преди това имали достъп, респ.
достъпът в помещение 1 бил свободен, влизало се през коридора.
Свидетелят И.Е.Р – дъщеря на ищците познава имота, тъй като това е нейния
роден дом като преди 8 години се изнесла със съпруга си в друг имот в съседство.
Според св. Р. А.Т. цял живот е живял в този имот, а брат му В.Т. след развода си се
завърнал и се нанесъл в помещението за което е спора, само че в на баща му стая, която
е тяхна по наследство като свидетелят си спомня, че ответниците изкъртвали в
помещение № 2 в синьо „нов вход“ като това била спалнята на бабата и дядото на
свидетелката, която се ползвала от В.Т., който заключил помещение № 2 и от двете
страни ищците нямали достъп. Според св. между В.Т. и Е.Т. имало разговор вторият да
вземе помещение № 2, а помещение № 3 да бъде за първия, предложението било
обсъдено с майката на свидетелката, при което последната заявила, че е съгласна, но
впоследствие предложението било отклонено, бил изкъртен нов вход към помещение
№ 2, което се ползвало общо допреди разбиването на стената като понастоящем достъп
до това помещение нямало отникъде.
По делото е разпитан и св. К.К. – съпруг на сестрата на ответниците, който
3
познава процесния имот, живял е със съпругата си до 2006-2007г. на първия етаж, като
приземния етаж се състои от баня и тоалетна, една стаичка, още една стаичка в дясно
голяма стая с преходна друга стая. Св. не е присъствал на уговорки между двамата
братя като миналото лято на помещение 2 се появил „нов вход“, за да може да се влиза
в стаята, тъй като ответниците не можели да влизат в това помещение, но свидетелят
не знае защо.
Ответник В.Т. по реда на чл. 176 ГПК дава обяснения затова че е имало
проведен разговор за разпределение ползването на избения етаж между баща му и чичо
му в негово присъствие като Т. Т. заявил на брат си Е.Т., че съгласно схемата на л. 73
от делото процесното помещение 1 и 2 ще се раздели като 1 ще ползва Е. а 2 ще ползва
брат му Т.Т. като Е. следвало да осигури достъп до 2 през 1 защото преди това нямало
врата като обособи коридор, а помещение 5 ще се раздели по дължина на две нови
помещения, врата към помещение 2 била затрупана с вещи, поради което и бил отворен
нов вход, защото бил ограничено правото на ползване.
При така установената фактология съдът намира следното от правна страна.
Безспорно и несъмнено е доказано, че ищците са собственици на избено
помещение в средната част на западната страна на приземния етаж в процесната
сграда, както и че ищец Е. В. Т. е собственик на ½ ид.част от избено помещение в
югоизточната страна на приземния етаж, а другата ½ ид.част е собственост на брат му
Т. Т. и се ползва от фактически от синовете му – ответниците А.Т. и В.Т..
По делото не е установено от съдебно-техническата експертиза помещенията по
титулите за собственост на страните къде точно фактически се намират, тъй като
вещото лице не е имало такава задача, но косвено от показанията на св. И.Е.Р. се
установява, че нейната дядо и баба, които са В. Т. Т. и Ш.М.Т. са ползвали помещение
2 от схемата на вещото лице К. на л. 73 от делото до смъртта си, което помещение след
смъртта им се явява съсобствено между ищец Е.Т. и брат му Т.Т. и следователно
всякакви действия по промяна на конструкцията му каквато несъмнено се установи от
заключението на в.л. М. и фактически се потвърди от обясненията на отв. В.Т. следва
да се извършват по взаимно съгласие на съсобствениците каквото очевидно отсъства
предвид невъзможността страните да разпределят ползването на помещенията в
избения етаж. Извършеният демонтаж на съществуващ прозорец, разрушаване на зид,
за да се създаде отвор за вратата „нов вход“ на схемата на в.л. К. измазването й
оформянето на цокъл от мозайка, извършването на монтаж на алуминиева врата и
неотваряем прозорец към нея би могло да бъде осъществено след преценка
конструктивната възмжност на постройката затова и след като помещение 2 е
разпределено за ползване на ответниците със съгласието на ищец Е.Т.. По делото не се
установяват никое от горните обстоятелства, дори напротив според св. И.Р. помещение
2 е следвало да се ползва от ищците, а обстоятелството, че ответниците не са имали
достъп до това помещение през помещение № 1 не ги овластява да трансформират
прозореца във врата до колкото това е форма и на самоуправно действие предвид
обстоятелството, че помещение 2 е съсобствено между ищеца и брат му.
Съдът кредитира показанията на св. М.Т. затова, че ищците не могат да ползват
помещение 2, нямат достъп до него защото врата е заключена, както и е заключен
новооткрития вход поради което и за упражняване правото им на собственост са
създадени неоснователни пречки, респ. с промяната на предназначението на прозореца
на фасадата на стената, която е обща част във врата категорично и безусловно е
смутено правото на собственост на ищците, като по същество ответниците поддържат
наличието на право, което да произтича от устно разпределение на ползването на
съсобствеността за което доказателства не се събраха. Беше установено единствено по
делото, че са правени опити за разпределение ползването на приземния етаж на които е
4
присъствала св. Р., но до постигането на съгласие не се е стигнало.
Предвид на гореизложеното предявения иск по чл. 109 ЗС се явява доказано и
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените от
тях разноски в размер на сумата от 1042,40 лева съгласно представения списък по чл.
80 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС А. Т. Т. с ЕГН ********** и В. Т. Т. с ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. П., ул. ****** да преустановят действията си с които
пречат на Е. В. Т. с ЕГН ********** и М. Д. Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр. П., ул. **** да ползват собствеността си върху общите части на сградата находяща
се в гр. П., ****** върху избеното помещение в югоизточната част на приземния етаж
като възстановят в първоначален вид фасадата на къщата, а именно: прозореца на
избеното помещение в югоизточната страна на приземния етаж и стената под него.
ОСЪЖДА А. Т. Т. с ЕГН ********** и В. Т. Т. с ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. П., ул. ***** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Е. В. Т. с ЕГН ********** и М. Д.
Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. ***** сумата от 1042,40 лева
разноски за настоящата инстанция;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5