Определение по дело №407/2021 на Софийски градски съд

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                               Гр. София, 01.02.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                   СИМОНА УГЛЯРОВА

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 407 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника Л.С.Т. срещу решение от 29.10.2020г., постановено по гр.д. № 50562/2010г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.

Съдът констатира, че във въззивната жалба е инкорпорирано искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските /по възражение за прекомерност на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение/. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил обжалваното решение. Разрешаването на спора за разноските зависи от разрешаването на основния спор по делото, поради което следва да се разгледа заедно или след постановяването на решението по депозираната въззивна жалба. Ето защо делото следва да се върне на СРС за произнасяне по искането по чл. 248 от ГПК, като след влизане в сила на постановения акт, респективно след надлежно администриране на евентуални жалби срещу него, делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.

На следващо място, съдът констатира, че въззивникът е представил доказателства за заплатена държавна такса по въззивната жалба в размер на 80 лева, а в първоинстанционното производство е събрана държавна такса по предявената искова молба в размер на 366 лева. С оглед изложеното първоинстанционният съд следва да извърши преценка за дължимия размер на държавната такса за въззивно обжалване /доколкото съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарфата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес/ и в случай, че същата не е събрана в пълен размер, да даде съответни указания на жалбоподателя по реда на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК.

Първоначалната проверка за редовност, както и администрирането на  въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия. Делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба след отстраняване на допуснатите нередовности.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 407/2021г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 179 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                 

                            2.