№ 232
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Д. Й.
като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600651 по описа за 2023 година
СЪДЪТ след като се запозна с материалите по делото и като изслуша
становището на страните намира следното:
Производството е по реда на чл.34 вр. чл. 20 от Закона за признаване
изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решение
за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за краткост специалния
закон).
Делото е образувано по частна жалба от адв. С. Г. служебен защитник
на засегнатото лице М. С. С. срещу Решение на СГС, 3 въззивен състав, с
което е прието за изпълнение Решение № ВН – GS/03/216000075087/21 от
17.01.2022 г. влязло в сила 16.02.2022 г., издадено от Bezirkshauptmannschaft
Gussing - административно наказващия орган в Австрия, с което на М. С. С. е
била наложена административна санкция от 70 евро за нарушение на чл.20,
ал.2 от Правилника за движение по пътищата, а именно движение с
превишена скорост осъществено на 04.12.2021 г. в 19.00 ч. на 61,95
километър на автомагистрала № 4, Nickelsdorf, като засегнатото лице е
управлявало автомобила си с 149 км/ч. при разрешена скорост 130 км/ч.
Определена е и левовата равностойност на наложената санкция от 70
евро - на 137 лева.
1
В жалбата се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на съдебния
акт и се иска той да бъде отменен. На първо място се посочва, че не е
направен опит засегнатото лице да бъде призовано за участие в
производството. Навежда се аргумент, че не се установява идентичност на
лицето посочено в поканата и засегнатото лице в настоящото производство.
Посочва се, че е налице основание за отказ за признаване изпълнение на
съдебното решение по чл.35, т. 1 от специалния закон, тъй като в
удостоверението, касаещо обобщено представяне на фактическото положение
и описание на обстоятелствата липсва описание на извършеното нарушение,
както и неговото място и време. Налице е и основание за отказ от признаване
на съдебното решение по чл. 35, т. 11 от специалния закон, тъй като
засегнатото лице не се е явило лично и не се е отказало изрично от правото си
на участие и устно изслушване.
Въззивният състав намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на
удостоверение по чл. 4 от рамково решение 2005/214 относно прилагане на
принципа за взаимно прилагане на финансови санкции, изпратено от
компетентния административно наказващ австрийски орган. Правилно
първата инстанция е посочила, че в удостоверението се посочва, че е
санкционирано лицето М. С. с наложена административна санкция от 70 евро
за нарушение на чл.20, ал.2 от Правилника за движение по пътищата, а
именно движение с превишена скорост, осъществено на 04.12.2021 г. в 19.00
ч. на 61,95 километър на автомагистрала № 4, Nickelsdorf, като засегнатото
лице е управлявало автомобила си с 149 км/ч. при разрешена скорост 130
км/ч.
Коректно СГС посочил, че спрямо засегнатото лице М. С. С. е издадено
Решение № ВН – GS/03/216000075087/21 от 17.01.2022 г. влязло в сила на
16.02.2022 г., с което на М. С. С. е била наложена обжалваната
административна санкция от 70 евро.
В издаденото удостоверение по чл.4 от рамковото решение 2005/2014 г.
относно прилагане на принципа за признаване на финансови санкции, е
посочено, че санкциониращият акт е бил издаден от несъдебен орган относно
административно правонарушение, както и че заинтересованото лице е имало
възможност да отнесе въпроса до съда. Във въпросното удостоверение са
посочени конкретно дата, място и начин на осъществяване на
административното нарушение, което е видно от съдържанието му и
възраженията на защитника в тази насока са неоснователни.
Правилно СГС е приел, че административният акт за налагане на
санкция от 70 евро на М. С. С. следва да бъде признат и изпълнен.
Налице са формалните изисквания за това, като се касае за Акт на
несъдебен орган, с който е наложена финансова санкция за нарушение на
2
Закона за движение по пътищата, като приложено към него удостоверение
притежава изискуемите от специалния закон реквизити.
Правилно СГС е посочил, че не са налице основания за отказ от
признаване и изпълнение. За санкционираното деяние не се изисква двойна
наказуемост по чл.30, ал.2, т.1 от специалния закон, като отделно от това, то е
наказуемо и по българското право. Деянието е извършено на територията на
издаващата държава. Няма данни за извършено плащане. Не са налице и
останалите условия за отказ от изпълнение визирани в чл.35 от специалния
закон.
Не се споделят доводите на защитата, че не може да бъде установена
идентичност между санкционираното лице и засегнатото лице по настоящото
дело, а именно М. С. С. с ЕГН: **********.
Основателно СГС е стигнал до извода, че независимо, че в
удостоверението са посочени само двете имена на лицето, то там фигурира и
датата му на раждане, от които данни може да се установи неговата
самоличност. От друга страна в удостоверението са посочени достатъчно
ясно времето, мястото и датата на извършеното нарушение с оглед, на което
възраженията на защитата и в тази насока съдът намира за неоснователни.
Верни са разсъжденията на СГС по отношение на това, че по
настоящото дело засегнатото лице е обявило официален адрес в страната, на
който той не живее и по тази причина не е могъл да получи на този адрес
процесуалните документи, за да упражни правото си на обжалване, поради
което и заради това си поведение не може да черпи права, свързани с
непризнаване на наложената му административна санкция само на това
основание, че не е намерен, за да участва в производството, респективно да
обжалва акта, с който му е наложена глобата.
Правилно СГС е определил и левовата равностойност на наложената
санкция от 70 евро, а именно в размер на 137 лева.
Воден от гореизложеното
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС, 3 въззивен състав от 15.05.2023 г. по
НЧД № 2382/2023 г.
Решението е окончателно.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
признаване на решението за налагане на финансова санкция.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на
3
правосъдието на Република България.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи 15:10 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4