Решение по дело №872/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 407
Дата: 29 май 2025 г.
Съдия: Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Дело: 20242100100872
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20242100100872 по описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на „КРАЛЕВ КАРС“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Лом
Черкована, Община Бяла, Русенска област, п. к. 7135, ул. Васил
Левски №15, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. Борисова № 17, ет. 4,
адвокат Зеррин Мустафова срещу М. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. В. К. № *** *.
Видно от изложеното в исковата молба ищецът претендира от
ответника сумата от 27 388 лева, представляваща неизплатена цена по
договор за покупко-продажба на МПС и сумата от 11 969,05 лева-
лихва за забава върху главницата за периода 16.07.2020г.-12.06.2024г.
Излага се фактология, че през м. ноември 2019г. между страните
е сключен предварителен договор за продажба и доставка на марка
„Нисан“, модел „Кашкай“, 1,5 DCI МТ ACENTA PLUS, двигател:
K9KU873D272648, с идентификационен номер: SJNFAAJ11U2696066,
цвят: KADG- тъмно сив металик за сумата от 42 090 лева с ДДС.
Продажната цена на автомобила е разпределена за плащане, както
следва:
1
-първа вноска - 14 702 лева с ДДС, за което на 14.11.2019г. е
издадена фактура № **********, с основание авансово плащане за
доставка на автомобила, като сумата е получена по сметка на ищеца
- втора вноска- 27 388 лева с ДДС, за което на 16.07.2020г.
издадена фактура № **********-незаплатена.
В началото на месец юли 2020г. автомобилът е бил наличен за
предаване на ответната страна и на 17.07.2020г., представителят на
ищеца се е срещнал с ответницата и са подписали окончателен
договор за продажба на процесното МПС. Автомобилът е бил
предаден на ответницата чрез приемо- предавателен протокол от
17.07.2020г.
Твърди се, че от страна на ответницата липсва плащане на
втората вноска от уговорената продажна цена, което е предпоставило
завеждане на настоящото дело за търсене на сумата, ведно с лихва за
забава, законна лихва и разноски.
В съдебно заседание се поддържат предявените искове и се иска
тяхното уважаване.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, като както
в него така и в проведените съдебни заседание изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Ответницата не оспорва
сключването на процесния договор за покупко-продажба на описания
автомобил, както и че е заплатила първата вноска от 14 702 лева с
ДДС от продажната цена, съгласно уговореното между страните.
Ответницата твърди, че е направила плащане и на втората вноска от
продажната цена, което е станало на 09.08.2020г. по уговорения от
страните начин в договора, а именно чрез криптомонетата ONE към
монетната стойност при получаване на автомобила. Плащането на
посочената валута е станало на 09.08.2020г. чрез въвеждане на
ваучер/код в системата на съответна платформа. Валидността на
ваучера/кода е било до 31.08.2020г. Ответницата твърди, че с това е
изпълнила задължението си по процесния договор да заплати и
2
втората част от цената за продаденото МПС.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр.
чл. във вр. чл. 200, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а
именно от ответникът се иска заплащане на сумата сумата от 27 388
лева, представляваща неизплатена цена по договор за покупко-
продажба на МПС и сумата от 11 969,05 лева- лихва за забава върху
главницата за периода 16.07.2020г.-12.06.2024г.
По делото не се спори между страните, че същите са сключили
валиден договор за покупко-продажба на МПС от 17.07.2020г. Видно
от представения и неоспорен договор, ищцовото дружество е продало
на ответницата следния автомобил: марка „Нисан“, модел „Кашкай“,
1,5 DCI МТ ACENTA PLUS, двигател: K9KU873D272648, с
идентификационен номер: SJNFAAJ11U2696066, цвят: KADG- тъмно
сив металик за сумата от 42 090 лева с ДДС. Страните не спорят, а и
видно от приемо-предавателен протокол от 17.07.2020г., автомобилът
е предаден от продавача на купувача на посочената дата. Безспорно
установено по делото е, че ответницата и купувач на автомобила е
заплатила на продавача сумата от 17 702 лева, уговорена по договора
като първа вноска на продажната цена.
Спорно по делото е, дали ответницата е заплатила втората вноска
за дължимата цена на продадени автомобил съгласно уговореното
между страните. Именно задължение на ответницата е, в качеството и
на купувач, да докаже, че е изплатил цялата продажна цена за
закупения от нея автомобил. Видно от уговореното между страните в
договора, същите са предвидили че плащането на остатъка до пълната
дължима цена за доставената стока няма да бъде в лева, а чрез
криптомонета ONE към нейната монетна стойност при получаване на
автомобила. Страните по делото не спорят, че към момента на
3
уговаряне на плащането на втората вноска за автомобила са били
ползватели на търговската платформа DealShaker, която платформа
играе роля на посредник между купувачи/продавачи при разплащане с
криптовалута OneCoin. По делото е извършена съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. С
оглед заключението на експертизата, както и от признанието на
ответната страна за неизгоден за нея факта, което признание е
направено още в отговора на исковата молба, както и в последното
съдебно заседание, съдът намира, че по делото не се доказа
ответницата да е заплатила на ищеца втората вноска за доставения
автомобил с криптовалута OneCoin. Още в отговора на исковата
молба, ответницата заявява, че е изпратила на ищеца ваучер за
дължимите OneCoin, но не знае, защо крипто валутата не е изтеглена
от ищеца. Съдебно-техническата експертиза и изслушването на
вещото лице В. в съдебно заседание установиха механизма на
извършване на разплащане чрез посочената криптовалута. От
описанието на структурата за извършване на сделка чрез търговската
платформа DealShaker е видно, че след като купувачът заяви, че ще
закупи конкретна стока, платформата генерира ваучер-код. Ваучерът
се свързва с акаунта на купувача и съдържа информация за стоката,
условията на сделката, включително цената. Платформата изтегля
автоматично от дигиталния портфейл на купувача необходимата сума
в OneCoin за заплащане на цената, ако в акаунта на купувача има
достатъчна наличност. При достатъчна наличност на стойността в
криптовалутата, купувачът следва да предостави на продавача този
ваучер-код. По делото не се установи, как продавачът получава този
ваучер-код, но е ясно, че едва след получаването му от продавача и
след въвеждането му от него в платформата, се стига до валидизиране
на ваучера от системата. След валидизиране на ваучера, изтеглената
сума в OneCoin от дигиталния портфейл на купувача се прехвърля от
платформата в дигиталния портфейл на продавача. Така установения
4
механизъм на плащане безспорно оборва твърдението на ответницата,
че след като е генерирала ваучер-код е изпълнила задължението си за
плащане с криптовалутата. Същата не твърди, че уговорената сума в
ОneCoin е постъпила в дигиталния портфейл на продавача. Вещото
лице В. е категорична в изслушването и в съдебно заседание, че
представения от ответницата на ваучер на лист 55-56 по делото не
представлява ваучера, който платформа DealShaker издава при
завършване на сделката с постъпването на сумата по дигиталния
портфейл на продавача. Всичко изложено до тук сочи на това, че
ответницата не е изпълнила задължението си да доплати цената в
уговорената криптовалута.
Въпреки безспорната установеност по делото, че ответницата не
е заплатила на ищеца втората вноска за доставения автомобил с
криптовалута OneCoin, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, защото ищецът неоснователно
претендира, че ответницата му дължи сумата от 27 388 лева,
представляваща неизплатена втора вноска за цената на закупения
автомобил. Както вече беше установено, страните са постигнали
съгласие, че останалата част от цена на автомобила или втората вноска
на цената ще бъде платена в криптовалута OneCoin. Уговореното
между страните в договора има характер на закон-чл. 20а, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, а съобразно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗЗД, всяка от страните дължи изпълнение на задължението
си съгласно уговореното в договора. Следователно ответницата следва
да изпълни задължението си съгласно уговореното, а именно да
престира на ищеца съответното количество криптовалута. По делото
няма твърдения, а и извършената съдебно-техническа експертиза
установи, че и към настоящия момент е налице търгуване с
криптовалута OneCoin платформа DealShaker, което прави възможно
изпълнението на задължението на купувача съгласно уговореното.
Съдът намира, че по делото не може да се приложи и приетото с
5
Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС относно
възможността да се присъди дължима сума в уговорената по договора
валута, макар че същата се претендира по делото в левовата и
равностойност. Или съдът не може да присъди уговореното от
страните в договора. В цитираното тълкувателно решение се приема,
че в тази хипотеза съдът не нарушава правилото на диспозитивното
начало, като присъжда нещо различно от търсеното, защото не се
променя предмета-търсената сума. На първо място цитираното
тълкувателно решение касае уговорени задължения при фиатни пари
или се касае за пари, които представляват законното платежно
средство, независимо от това коя държава ги е емитирала и в коя се
приемат като платежно средство. Криптовалутата няма характер на
такова платежно средство и съответно съдът не може да приложи
тълкувателното решение, като присъди нещо различно от търсеното.
На второ място търсената от ищеца сума в лева не представлява
левовата равностойност на уговорената криптовалута, съответно
присъждайки уговореното в договора, съдът ще наруши
диспозитивното начало и ще присъди нещо различно от
претендираното от ищеца по делото.
С оглед становището на съда за неоснователност на главния
иска, неоснователен е акцесорния иск за мораторна лихва.

-разноски
С оглед неосноватлността на предявените искове и на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени
направените по делото съдебни разноски. Представен е списък на
направените разноски: платен адвокатски хонорар в размер на 4 370
лева и платена разноска за експертиза в размер на 571 лева.
Представени са доказателства, че разноските са направени. От страна
на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на адвоката на ответницата. Съдът намира възражението за
6
основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
с оглед на което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК хонорарът на
адвоката на ответника следва да се намали на 2 500 лева. След
редуциране на адвокатското възнаграждение на ответника се дължат
разноски в размер на 3 071 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „КРАЛЕВ КАРС“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Лом Черковна,
Община Бяла, Русенска област, п. к. 7135, ул. Васил Левски №15, със
съдебен адрес: гр. Русе, ул. Борисова № 17, ет. 4, адвокат Зеррин
Мустафова срещу М. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В. К.
№ *** *, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
27 388 лева, представляваща неизплатена цена по договор за покупко-
продажба на МПС и сумата от 11 969,05 лева- лихва за забава върху
главницата за периода 16.07.2020г.-12.06.2024г., ведно със законна
лихва и разноски.
ОСЪЖДА „КРАЛЕВ КАРС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Лом Черковна, Община Бяла,
Русенска област, п. к. 7135, ул. Васил Левски №15, със съдебен адрес:
гр. Русе, ул. Борисова № 17, ет. 4, адвокат Зеррин Мустафова, да
заплати на М. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В. К. № ***
*, сумата от 3 071 лева, представляваща направените по делото
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7