№ 12588
гр. С., 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110111973 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. О. И., ЕГН ********** и Ц. О. Ш., ЕГН **********,
с която против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК.
Ищците твърдят, че срещу тях е висящо изпълнително дело № 20148580400262 по описа
на ЧСИ У.Д., образувано по молба на ответника - „Т.С.“ ЕАД на 14.03.2014 г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 17.06.2013 г. по ч. гр. д. № 956/2010 г. по описа на СРС, 87
състав, срещу Р.П. Ш.а, Т. О. И. и Ц. О. Ш., за заплащане на сумата в размер на 930,39 лв. -
главница за неплатена топлинна енергия за периода м.02.2003 г. - м.04.2009 г., сумата от
148,99 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода м.02.2003 г. -
м.04.2009 г., както и сумата от 61,57 лв. - съдебни разноски. Твърдят, че съгласно процесния
изпълнителен лист длъжниците дължат разделно задължението, респективно всеки един от
тях дължи по 1/3 част към момента на образуване на изпълнителното производство.
Твърдят, че длъжницата Р.П. Ш.а е починала, като е оставила за свои наследници по закон
двамата си синове - Т. И. и Ц. Ш.. С оглед настъпилото наследствено правоприемство всеки
един от ищците дължи по 1/2 част от задължението по изпълнителното дело. Считат, че
вземането е погасено по давност, тъй като последното валидно изпълнително действие,
годно да прекъсне давността е от 25.03.2014 г. – налагане за запор върху банкови сметки.
След изпращане на запорните съобщения, в периода от 25.03.2014 г. до 25.03.2016 г. не са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна
давност, поради което на 25.03.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, изпълнителното
се е прекратило по силата на закона. Правна последица от прекратяване на изпълнителното
1
производство е че последващите изпълнителни действия се явяват недопустими и не
произвеждат правно действие. Поддържат, че от 25.03.2014 г. е започнала да тече нова
погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД, която е тригодишна, тъй като вземането
произтича от извънсъдебно изпълнително основание, поради което на 25.03.2017 г.
вземането по изпълнителния лист се е погасило по давност и не може да бъде предмет на
принудително изпълнение. Предвид изложеното, се моли за признаване за установено, че Т.
О. И. не дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми, представляващи сбор от припадащата му се
част от наследството на Р. Ш.а, от една страна, и личното му задължение, от друга страна, а
именно: сумата в размер на 465,20 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода
м.02.2003 г. - м.04.2009 г., лихва за забава в размер на 74,50 лв., начислена за периода
м.02.2003 г. - м.04.2009 г., както и 30,79 лв. - съдебни разноски, както и за признаване за
установено, че Ц. О. Ш. не дължи на „Т.С.” ЕАД следните сумите, представляващи
припадащата му се част от наследството на Р. Ш.а, от една страна, и личното му
задължение, от друга страна, а именно: сумата в размер на 465,20 лв. - главница за неплатена
топлинна енергия за периода м.02.2003 г. - м.04.2009 г., лихва за забава в размер на 74,50 лв.,
начислена за периода м.02.2003 г. до м.04.2009 г., както и 30,79 лв. - съдебни разноски (или
по 1/2 от задълженията по изпълнителния лист). Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.С.“ ЕАД, с
който се оспорват исковете. Ответникът твърди, че към датата на образуване на
изпълнителното дело е било в сила ППВС № 3/1980 г. и за периода от образуване на
изпълнителното дело до 26.06.2015 г. – приемане на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давност не е текла. След 26.06.2015 г. по изпълнителното дело са предприемани действия,
прекъсващи давността (последното от които на 23.02.2017 г.), поради което същата не е
изтекла към момента, при съобразяване и на чл. 3 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, изменен с ДВ бр. 34/09.04.2020 г., съгласно който от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020 г. давност не е текла.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по исковете с правно
основание чл. 439 ГПК ищците следва да установят при условията на пълно и главно
доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили факти, от които ищците като длъжници черпят
права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение поради изтекла давност, наличие на правен интерес от провеждане на исковата
защита, както и че имат качеството на наследници на Р.П. Ш.а. В тежест на ответника е да
докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за
2
себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за
вземанията си.
С оглед твърденията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу Р.П. Ш.а, ЕГН **********, Т.
О. И., ЕГН ********** и Ц. О. Ш., ЕГН ********** е издаден в полза на „Т.С.“ ЕАД
изпълнителен лист от 17.06.2013 г. по гр. д. № 956/2010 г. по описа на СРС, 87 състав за
исковите суми, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
01.04.2010 г., че въз основа на изпълнителния лист на 14.03.2014 г. е било образувано
изпълнително дело № 20148580400262 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, с район
на действие СГС, което е висящо към момента на подаване на исковата молба. По делото е
прието в тази връзка копие от изпълнителен лист от 17.06.2013 г., издаден по гр. д. №
956/2010 г. по описа на СРС, 87 състав, с който Р.П. Ш.а, Т. О. И. и Ц. О. Ш. са осъдени да
заплатят на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 930,39 лв. - главница за неплатена топлинна
енергия за периода м.02.2003 г. - м.04.2009 г. за апартамент № 33, находящ се в гр. С......,
сумата от 148,99 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода
м.02.2003 г. - м.04.2009 г., както и сумата от 61,57 лв. - съдебни разноски, както и покана за
доброволно изпълнение до ищеца Т. О. И. по посоченото изпълнително дело.
Не се спори, че сумите се дължат разделно – по 1/3 част от задълженията, както и че
длъжникът Р.П. Ш.а е починала на 14.09.2013 г., като е оставила за свои наследници по
закон ищците в настоящото производство Т. О. И. и Ц. О. Ш. – синове, видно и от приетото
Удостоверение за наследници изх. № 837/25.08.2021 г., издадено от Столична община, район
„Т.“, съответно ищците отговорят за по 1/2 част от задълженията по изпълнителния лист (за
1/3 на собствено основание и за 1/6 като наследници на Р.П. Ш.а).
В случая по делото е безспорно обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, в хипотезата на чл. 416 ГПК. На основание
последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение е
основание за издаването на изпълнителен лист.
Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет,
тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2
ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене
не се провежда, какъвто е и процесния случай.
На първо място, съдът следва да разгледа твърдението на ищците, че е приложима
кратката тригодишна погасителна давност. Настоящият състав намира, че процесните
вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност,
тъй като произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците й
следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на
заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на
3
пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия
исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите
страни на същото основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на
ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или
е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед за изпълнение на силата
на пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е
материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение. Доколкото издадената
заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и
преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и
изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност, включително относно спорните лихви (в този смисъл
определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ІV г. о., ВКС,
определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, определение
№ 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение № 37
от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 118 от
7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295 от
23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие иницииране на заповедно
производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по
общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за
изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и
изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно
течението на погасителната давност. Поради това съдът приема, че приложим в случая е
петгодишният давностен срок за всички спорни вземания (независимо от характера им на
периодични плащания, включително за изтеклите лихви).
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение – в случая най - късно на 17.06.2013 г. (с изтичането на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и издаването на изпълнителния лист, тъй като не са релевирани
твърдения, нито са ангажирани данни за различен момент на влизането й в сила) е започнала
да тече нова петгодишна давност.
Изпълнително дело № 20148580400262 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ е
образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД от 14.03.2014 г. На първо място следва да се посочи, че
с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
4
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, какъвто е и настоящият случай. С оглед
задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение от 28.03.2023 г. следва да
се обоснове извод, че в периода от 14.03.2014 г. (датата на образуване на изпълнителното
дело) до 26.06.2015 г. давност не е текла.
За периода след 26.06.2015 г. съдът приема следното:
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Взискателят е този, които чрез своите действия и активност следва да поддържа
висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни
изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска
прилагане на нови изпълнителни способи.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Според възприетото от ВКС тълкуване в изпълнителния процес давността не спира да
тече, но се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. По
смисъла на цитираното тълкувателно решение нова давност започва да тече с
предприемането на всяко ново изпълнително действие за принудително изпълнение.
На следващо място и в доктрината и съдебната практика несъмнено се приема, вкл. и
5
преди постановяването на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител
е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Поради това, новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника.
Съобразно актуалната съдебна практика, извършените изпълнителни действия или
новото искане, след настъпила перемция, обаче, също прекъсват давността, независимо дали
е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото
изпълнително действие (така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа
на ВКС, IV г. о. и др.). Перемирането на изпълнителното дело поради непоискването и
неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години е без правно
значение по отношение на ефекта на прекъснатата въз основа на валидно извършеното
изпълнително действие погасителна давност, а в случая не е налице и период, по - дълъг от
две години, през който да не са поискани от взискателя, респективно извършени от съдебния
изпълнител изпълнителни действия.
В случая в отговора на исковата молба „Т.С.“ ЕАД твърди, че по делото са извършвани
множество изпълнителни действия, прекъсващи давността, но не са ангажирани никакви
доказателства в тази връзка. Въпреки изрично разпределената с доклада доказателствена
тежест, че ответникът следва да установи юридически факти, водещи до спиране и
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът изрично е указал на ответника, че не сочи доказателства
(в частност за прекъсване на давността след 2015 г.), от същия не са направени
доказателствени искания в тази насока, включително за изискване и прилагане към
настоящото дело на препис от процесното изпълнително дело, нито са изложени твърдения
и представени доказателства за образуване на ново такова, по което давността да е била
прекъсната. Прилагайки неблагоприятните последици от неизпълнената в процеса
доказателствена тежест по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК от страна на ответника съдът приема за
недоказано след 26.06.2015 г. да са предприемани изпълнителни действия от страна на
взискателя (включително посочените в отговора на исковата молба – депозиране на молби
през 2017 г. и 2019 г.), които да са прекъснали давността, съответно същата е изтекла преди
подаване на исковата молба на 07.03.2023 г. Относно твърденията на ответника, че
давността не е текла след смъртта на Р.П. Ш.а до конституиране на нейните наследници,
следва да се посочи, че този длъжник е починал още на 14.09.2013 г., т. е. преди образуване
на изпълнителното дело, като на 26.09.2014 г. са конституирани нейните наследници (видно
от приетата покана за доброволно изпълнение), към който момент давност така или иначе не
е текла по изложените по-горе съображения. От друга страна във връзка с позоваването от
6
ответника на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, следва
да се посочи, че действително съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Възобновяването течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичане на седем дни от
обнародване на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г.,
поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Ето защо за
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече (за период от два
месеца и осем дни). Считано от 26.06.2015 г., с прибавяне на пет години, два месеца и осем
дни, давността е изтекла на 03.09.2020 г., т. е. много преди подаване на исковата молба на
07.03.2023 г., при липса на данни, извън законовите основания, за спирането или
прекъсването на давностния срок. Предвид така изложеното, съдът приема, че правото на
принудително събиране на процесните вземания е погасено по давност, съответно
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищците в размер на по 50 лв.
– държавна такса. От страна на ищеца Т. О. И. съгласно Договор за правни услуги от
22.02.2023 г. се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., заплатено в
брой при подписване на договора. Възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е под минималния
размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, още повече, че се претендира само едно възнаграждение, поради което
няма основание за намаляването му.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. О. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „М. П.“, бл. 38, вх. Б, ап. 33, и Ц. О. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“,
ул. „Г. П.“ № 4, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж. к. „К. С.“, ул. „Я.“ № 23Б, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищците Т. О. И.
и Ц. О. Ш. не дължат на ответника „Т.С.“ ЕАД по 1/2 част (за всеки ищец) от следните
суми: сумата от 930,39 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода м.02.2003 г.
- м.04.2009 г., сумата от 148,99 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, начислена
7
за периода м.02.2003 г. - м.04.2009 г., както и сумата от 61,57 лв. - сторени съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.06.2013 г. по гр. д. № 956/2010 г.
описа на СРС, 87 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20148580400262 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 при КЧСИ и район на действие СГС,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на
петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„К. С.“, ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Т. О. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „М. П.“, бл. 38, вх. Б, ап. 33, сумата от общо 400 лв. –
разноски за държавна такса (50 лв.) и адвокатско възнаграждение (350 лв.) в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„К. С.“, ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Ц. О. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Г. П.“ № 4, сумата от 50 лв. – разноски за държавна
такса в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8