Решение по дело №13616/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3213/12.7.2019г.

 

гр.Варна 12.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13616/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът „Е****“ АД твърди, че ответникът М.К. е клиент на ищцовото дружество с клиентски №*** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен №***, находящ се на адрес: гр.В**** *** Ищецът твърди, че облигационните отношения между страните са регламенритари от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН Б*** АД и Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е****“ АД, които са приети на основание чл.98 а от закона за енергетиката и са одобрени от ДКЕВР. Твърди, че съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорител за продажба на ел.енергия на Е.ОН Б**** АД, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина определени в тях, като потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи заплащане на използваната ел.енергия в посочените срокове независимо дали е получил писмено уведомление за размера на задължението, както и изпада в забава след настъпване на падежа за съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Твърди се, че потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника  по което е образувано ч.гр.д.№**** по описа на Районен съд гр.Варна, като към момента на подаване на заявлението- 04.03.2018г., ответника има неизплатени задължения в общ размер на 659,58лв. за обект на потребление находящ се в гр.В**** ул.***, с кл.№***, от които 613,18лв. главница за консумирана ел.енергия по фактури и такса възстановяване в периода 10.03.2017г.-11.10.2017г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 46,4лв., представляваща сбора от мораторните лихви на всяка фактура от падежа и до 07.02.2018г. Твърди, че ответника не е бил открит на декларираните от него адреси поради което му е било указано от съда да предяви иск за установяване дължимостта на сумите. Поради което предявява искане, съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че ответника М.И.К., ЕГН********** дължи на ищеца „Е.П.“ АД, заплащане на сумата от 659,58лв. за обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се в гр.Варна, ул.***, от които 613,18лв. главница за консумирана ел.енергия по фактури и такса възстановяване в периода 10.03.2017г.-11.10.2017г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 46,40лв., представляваща сбора от мораторните лихви на всяка фактура от падежа и до 07.02.2018г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника, чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че липсват договорни отношения между страните по делото, както и че претендираните суми не са изискуеми и ликвидни. Възразява, че ответника има обект, собственост или обитава на посочения във фактурата адрес в гр.В****, ап.15, както и че ответника не е бил уведомяван за наличие на задължение, нито е бил надлежно поканен за изплащането му. Възразява против размера на иска, като твърди, че същия не отговаря на възможността за посочените периоди  да се изконсумира такова количество ел. енергия, предвид това че обекта не е бил експлоатиран и обитаем.  Моли да се отхвърли предявения иск.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК и чл.124 от ГПК.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по спора. 

От приложеното по делото гр.д.№**** на ВРС, ХVІ състав се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение представляващо главница за незаплатена консумирана електрическа енергия по клиентски №********** и абонатен №*** за обект находящ се в гр.В**** за периода от 10.03.2017г.-11.10.2017г. за сумата от 613.18лв., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда, 46.40лв. лихва за забава от датата на падежа на всяка от фактурите до 7.02.2018г., както и сумата от 25лв. заплатена по делото държавна такса и сумата от 50лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът не е бил открит от съда на декларираните пред властите адреси и не е установена негова месторабота.

Като писмени доказателства по делото са приети: Копие на извлечение от сметка към 7.02.2018г. по партида на ответника, за размера на задължението, към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, както и за размера на претендираната лихва към същата дата, 5бр. копия от фактури, описани и в извлечение от сметка, справка за консумираната ел.енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период, справка за потреблението  към 8.08.2018г., извлечение за фактури и плащания от 7.08.2018г., Копие от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е****“ АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е****“ АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на ОУ за продажба на ел.енергия на „Е.П.“ АД

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

  Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане и неговия размер, а ответникът следва да докаже евентуалните наведени от него факти, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

  По отношение на спора между страните относно това имал ли е ответника качеството потребител, съдът проиема следното:

  На първо място ответникът оспорва, че е бил потребител на доставяна от ищеца ел.енергия на посочения адрес. Съгласно извършената служебна справка в НБДН във връзка с процедура на редовно призоваване на ответника е установено, че той е с посочени настоящ и постоянен адреси***, ул.**** а от върнатите от тях съобщения се установя информация, че по сведения на съседи лицето е извън страната. Ищцовата страна въпреки изричното възражение на ответника, че не е нейн абонат за посочения адрес и дадените указания от съда с доклада по делото, че следва да докаже именно, че К. е бил потребител на ел.енергия на адреса не е провела доказване в тази насока.

Посочената липса на доказателства води до невъзможност да се установи пасивната материално правна легитимация на ответника по спора иначе казано ищцовото дружество не е доказало първата от предпоставките нужни за уважаване на претенцията му, а именно че се намира в договорно отношение за доставка на ел.енергия на ответника за адрес. При това положение предявеният иск следва да се отхвърли без да се обследват въпросите относно това дружеството предоставило ли е ел.енергия и на каква стойност.

Вярно е че назначената ССчЕ е дала становище за размери на задължения идентични с претендираните, но задачата на вещото лице и правомощията му са да установи само математически и счетоводно размерите на задълженията и то не може даотговори на правния въпрос има ли ответника качеството на потребител на ищеца, като това обстоятелства не може да се установи и при приемане при приемане, че счетоводството на ищеца е редовно водено и тъй като в него като абонат е записан К., то поради това той е длъжник.

Ето защо, съдът

 

                    Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е****“ АД, *** срещу М.И.К. ЕГН********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че физическото лице дължи на търговското дружество следните присъдени по заповедното гр.д.№**** на ВРС, ХVІ състав суми:

659,58лв. за обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се в гр.В**** ул.***, от които 613,18лв. главница за консумирана ел.енергия по фактури и такса възстановяване в периода 10.03.2017г.-11.10.2017г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 46,40лв., представляваща сбора от мораторните лихви на всяка фактура от падежа и до 07.02.2018г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: