Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1183 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Р.Д.П. срещу решение от 22.07.2017 г. по гр.д. №56823/2015 г. на
Софийския районен съд, 36 състав, с което е признато за установено по иск с
правно основание чл.108 ЗС, предявен от Е.Д.П. против жалбоподателя, че Е.Д.П.
е собственик на основание наследствено правоприемство от Д.П.П. на 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху следния недвижим имот – апартамент №71, находящ се
в гр. София, жк. „*******, със застроена площ от 82 кв.м., състоящ се от две
стаи, преходна дневна, кухня, баня-тоалетна, входно антре и коридор, при
съседи: стълбище, Н.С.И., И.Х.И.и двор, ведно с мазе №12 с площ от 3 кв.м., при
съседи: коридор от две страни, Н.С.И., заедно с 1,039% ид.ч. от общите части на
сградата и от дворното място, върху което е построена тя, който апартамент
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.90.1.71 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-15/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, като имотът се намира в
сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4091.90, и е осъден
жалбоподателят да предаде на Е.Д.П. владението върху 1/2 ид.ч. от този имот,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалните правила и норми. Поддържа, че процесният недвижим имот е СИО
между наследодателя на страните и съпругата му Л.Т.П.. Сочи още, че предявеният
иск е недопустим, евентуално – неоснователен, тъй като се претендира ид.ч. от
недвижим имот. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Е.Д.П. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, но е частично неправилно.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че
обжалваното решение е недопустимо, евентуално – неправилно, тъй като собственикът
на ид.ч. от недвижим имот не може да претендира владението, нито държането от
друг съсобственик на ид.ч. от същия имот. Трайна е практиката на ВКС, обобщена
в множество съдебни решения /напр. решение №15/02.08.2012 г. по гр.д.
№1299/2010 г. на I ГО/, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по
чл.108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт
от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който
го завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е
обусловено от обема на притежаваното право. При съсобственост правото на
собственост се съпритежава от отделните съсобственици, а искът по чл.108 ЗС
гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания
от него дял. Макар и в обем на ид.ч., правото на собственост на съсобственика
включва трите правомощия - да се владее собствената ид.ч., да се ползва
съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при
известни ограничения предвид правото на изкупуване. Изпълнението на съдебно
решение, с което е уважен иск по чл.108 ЗС става чрез съставяне на протокол от
съдебния изпълнител за въвод във владение на ид.ч., като се осигурява достъп на
съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също форма на упражняване
на правото на собственост от съсобствениците.
Поради изложеното, въззивният съд следва да се
произнесе относно наличието на съсобственост между страните, респ. относно
ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот за ищеца.
Видно от представеното удостоверение за
граждански брак, Д.П.П. и Л.Т.Томова са сключили граждански брак на 03.10.1971
г.
От представеното решение от 03.05.1977 г.,
постановено по гр.д. №3773/1975 г. по описа на СРС, влязло в сила на 03.01.1978
г. и вписано в Служба по вписванията на 16.02.1978 г., се установява, че е
обявен за окончателен сключеният между Д.П.П. и Т.Д.Н.предварителен договор от
07.02.1975 г. за замяна на жилища, като Д.П.П. прехвърля собствеността си върху
недвижим имот – апартамент в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №13, за сумата от 8
220,90 лв., а Т.Д.Н.прехвърля в замяна на собствеността апартамент в гр. София,
жк. „*******, за сумата от 10 670,00 лв., а Д.П.П. е осъден да заплати на Т.Д.Н.сумата
от 2469,10 лв., представляваща разлика в стойността на заменяните жилища.
От представеното и прието във въззивното производство
удостоверение за наследници
№765/09.03.2011 г., издадено от СО, район „Лозенец“, се установява, че Л.Т.П.
е починала на 14.02.2011 г. и е оставила следните законни наследници: Д.П.П.-съпруг,
Р.Д.П.-дъщеря и К.В.Т.- син.
Видно от представеното удостоверение за
наследници №86/26.01.2015 г., издадено то СО, район „Младост“, Д.П.П. е починал
на 29.12.2011 г. и е оставил следните законни наследници: Е.Д.П.-син и Р.Д.П.-дъщеря.
От представения нот. акт за продажба на недвижим
имот №2, т.І, н.д. №2/03.02.2012 г. на нот. Л.З., се установява, че Р.Д.П. е
продала на Д.Т.К.следния свой собствен недвижим имот, а именно: ап. №71,
находящ се в гр. София, жк. „*******, със ЗП от 82 кв.м., заедно с мазе №12 с
площ от 3 кв.м. И 1,039% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.90.1.71 по КККР.
От представения нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот №63, т.І, н.д. №49/26.07.2012 г. на нот. А.И., се установява, че Д.Т.К.е
продал Р.Д.П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ап. №71, находящ
се в гр. София, жк. „*******, със ЗП от 82 кв.м., заедно с мазе №12 с площ от 3
кв.м. И 1,039% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.90.1.71 по КККР.
Д.П.П. и съпругата му Л.Т.П. са придобили
процесния недвижим имот по силата на договор за замяна /8220,90/10 690 ид.ч. в
индивидуална собственост на Д.П.П., а 2469,10/10 690 ид.ч. част в режим на
СИО/. Доплащането на разликата в стойността на заменяния от Д.П.П. недвижим
имот, който е бил негова индивидуална собственост, е станало през време на
брака и съответната част от собствеността се включва в съпружеската имуществена
общност. Доколкото в описаното по-горе съдебно решение е посочено, че сумата за
доплащане е 2469,10 лв., а стойността прехвърляния от Д.П.П. недвижим имот е
8220,90 лв., то и съдът приема, че СИО е възникнала именно върху 2469,10/10 690
ид.ч. /2469,10+8220,90=10 690/.
След смъртта на Л.Т.П. на основание чл.5 ал.1 и
чл.9 ал.1 ЗН нейната 1234,55/10 690 ид.ч. от процесния недвижим имот е
наследена от съпруга и Д.П.П. и децата Р.Д.П., и К.В.Т. при равни квоти – по
411,51/10 690 ид.ч. за всеки.
След смъртта на Д.П.П. на основание чл.9 ал.1 ЗН
неговата 9866,96/10 690 ид.ч. /8220,90/10 690+1234,55/10 690+411,51/10 690/ е
наследена на основание чл.5 ал.1 ЗН от децата му Е.Д.П. и Р.Д.П. при равни
квоти – по 4933,48/10 690 ид.ч. за всеки.
При тези данни, настоящият съдебен състав
намира, че ищецът се легитимира като съсобственик на процесния недвижим имот,
като квотата му в съсобствеността е 4933,48/10 690 ид.ч., до който размер се
явява и основателен предявения ревандикационен иск.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която предявеният ревандикационен иск за процесния
недвижим имот е уважен за разликата над 4933,48/10 690 ид.ч. до уважения и
претендиран размер от 1/2 ид.ч. Решението следва да се отмени и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за производството пред
СРС за разликата над сумата от 1366,04 лв. до пълния присъден размер от 1480,00
лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на сумата от 80,85 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 6,93 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 738,40 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №178372/22.07.2017 г., постановено
по гр.д. №56823/2015 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта, в
която е уважен предявеният от Е.Д.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
– чрез адв. П.С., срещу Р.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно
основание чл.108 ЗС за разликата над 4933,48/10 690 ид.ч. до уважения размер от
1/2 ид.ч. от правото на собственост върху следния
недвижим имот – апартамент №71, находящ се в гр. София, жк. „*******, със
застроена площ от 82 кв.м., състоящ се от две стаи, преходна дневна, кухня,
баня-тоалетна, входно антре и коридор, при съседи: стълбище, Н.С.И., И.Х.И.и
двор, ведно с мазе №12 с площ от 3 кв.м., при съседи: коридор от две страни, Н.С.И.,
заедно с 1,039% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху
което е построена тя, който апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4091.90.1.71 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-15/06.03.2009 г. на изп.
директор на АГКК, като имотът се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.4091.90, и за предаване владението върху този имот за разликата над 4933,48/10 690 ид.ч. до
уважения размер от 1/2 ид.ч.,
както и в частта, в която Р.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***, е осъдена
да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. П.С.,
разноски за разликата над сумата от 1366,04 лв. до присъдения размер от 1480,00
лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.П., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – чрез адв. П.С., срещу Р.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че Е.Д.П.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. П.С., е собственик на основание
наследствено правоприемство от Д.П.П. за разликата над 4933,48/10 690 ид.ч. до
пълния претендиран размер от 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху следния
недвижим имот – апартамент №71, находящ се в гр. София, жк. „*******, със застроена
площ от 82 кв.м., състоящ се от две стаи, преходна дневна, кухня,
баня-тоалетна, входно антре и коридор, при съседи: стълбище, Н.С.И., И.Х.И.и
двор, ведно с мазе №12 с площ от 3 кв.м., при съседи: коридор от две страни, Н.С.И.,
заедно с 1,039% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху
което е построена тя, който апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4091.90.1.71 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-15/06.03.2009 г. на изп.
директор на АГКК, като имотът се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.4091.90, и за предаване на владението върху този имот за
разликата над 4933,48/10 690 ид.ч. до пълния претендиран размер от 1/2 ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Е.Д.П., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – чрез адв. П.С., на Р.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 80,85 лв., представляваща разноски
в първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 6,93
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
чрез адв. П.С., на основание 78 ал.3 ГПК сумата от 738,40 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.