РЕШЕНИЕ
№ 2618
гр. Варна, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110103546 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от А. П. Д., ЕГН **********, и В. И. Д., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: гр. В., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу Д. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., иск с правно основание чл.
284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата 9100,00 лева,
представляваща получена от ответницата, в качеството й на довереник на ищците, продажна
цена по договор за прехвърляне на следния собствен на ищците недвижим имот, а именно:
гаражна клетка № 3, находяща се на ниво етаж 0, вход Б, с площ 6,25 кв. м, при граници:
улица, маневрено хале, отгоре: гаражна клетка № 4, заедно с маневрена площ от 9,67 кв. м,
както и 3,05 кв. м ид. ч. от общите части на сградата, ведно със съответната идеална част от
правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.1506.972, която гаражна клетка е
разположена в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1506.972.1.44 по КК и
КР, одобрени със заповед РД-18-96/10.11.2006 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК
и КР, засягащо самостоятелния обект, от 20.11.2020 г., с адрес: гр. В., ул ... № ... с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 10135.1506.972.1.4,
10135.1506.972.1.3, 10135.1506.972.1.2, 10135.1506.972.1.1, 10135.1506.972. 1.45, сключен
между ищците, чрез пълномощник ответницата, и А. В.иевич Г., обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том IV, рег. № 7026, нот. дело № 635 от
2020 г., която сума не е предадена (отчетена) до момента от ответницата на ищците, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищците излагат, че ответницата Д. Б. – като техен пълномощник по
1
силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. № 6543 и
6544 от 11.11.2020 г. на нотариус П. С. с рег. № 335 на НК, е получила сумата от 9100 лева,
представляваща продажна цена по покупко-продажбата на процесната гаражна клетка.
Заявяват, че изявлението за получаване на горната сумата от ответницата преди подписване
на договора било направено в нотариалния акт от самата нея. Заявяват, че ответницата не е
уведомила ищците за сделката в нарушение на чл. 284, ал. 1 от ЗЗД и получената сума не е
била предадена на упълномощителите. Твърдят, че в разговор по телефона Д. е отказала да
предаде сумата с оправдание, че въпреки продажбата на процесната гаражна клетка, ищците
щели да имат право да ползват паркомясто 1. Предвид горепосоченото, със Заявление с
нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. № 35 и 36/09.01.2023 г. на нотариус
П. С. ищците са оттеглили даденото от тях пълномощно. Сочат, че и след направеното
оттегляне ответницата не е предала получената по продажбата сума.
Настояват за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. Б., в който
същата заявява, че действително е било налице упълномощаване от страна на ищицте за
продажбата на процесната гаражна клетка. Твърди, че е подготвила всички необходими
документи по сделката, бил сключен предварителен договор, като в деня на подписването
му купувачът А. Г. заплатил сумата в размер на 4550 лева. В деня на нотариалното
прехвърляне - 30.11.2020 г., последният заплатил още 4550 лева. Сочи, че на 02.10.2020 г.
ответницата изпълнявала СМР в сградата, където поканила В. Д., за да й даде сумата от
4550 лева като част от продажната цена на гаражната клетка. След приключване на
нотариалното производство и получаване на нотариален акт Д. Б. отново поканила В. Д. в
сградата, за да й предаде остатъка от парите в размер на 4550 лева.
Настоява за отхвърляне на предявената претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът А. П. Д. не се явява лично, представлява се от адв. И. З.
от АК - Сливен. Поддържа исковата молба, оспорва депозирания писмен отговор на същата.
В съдебно заседание ищцата В. И. Д. не се явява лично, представлява се от адв. И. З.
от АК - Сливен. Поддържа исковата молба, оспорва депозирания писмен отговор на същата.
В съдебно заседание ответницата Д. Н. Б. не се явява лично, представлява се от адв.
М. И. от АК - Варна. Оспорва предявената претенция, поддържа депозирания писмен
отговор.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 284 от ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за
изпълнението на поръчката (ал. 1), както и да даде на доверителя сметка и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката (ал. 2).
В случая между страните не е спорно, че с нотариално заверено пълномощно ищците
А. П. Д. и В. И. Д. са упълномощили ответницата Д. Н. Б. да извърши пред нотариус
прехвърлителна сделка, като прехвърли на лице, което намери за добре, и при цена, каквато
определи, съсобствения на упълномощителите недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. ... №
2
..., представляващ гаражна клетка № 3, находяща се на ниво етаж 0, вход Б, с площ 6,25 кв.
м, при граници: улица, маневрено хале, отгоре: гаражна клетка № 4, заедно с маневрена
площ от 9,67 кв. м, както и 3,05 кв. м ид. ч. от общите части на сградата, ведно със
съответната идеална част от правото на строеж върху мястото. Видно от нотариално
заверено заявление за оттегляне на пълномощното, последното е удостоверено за подписи с
рег. № 6543 и за съдържание с рег. № 6544 на 11.11.2020 г. от нотариус П. С. с рег. № 335 на
НК. Не е спорно и че въз основа на така възникналото между страните мандатно
правоотношение Д. Н. Б., в качеството си на пълномощник на ищците, е сключила
поръчаната прехвърлителна сделка за процесния имот, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 121, том IV, рег. № 7026, нот. дело № 635 от 2020 г.,
като го е прехвърлила на А. В. Г. на продажна цена от 9100 лева. Съгласно отразеното в НА,
посочената сума е заплатена от купувача на пълномощника Д. Н. Б. преди подписване на
договора, което обстоятелство не се оспорва от ответницата.
Спорно между страните е дали поръчката е отчетена и дали получената от довереника
сума е предадена на доверителя, като в тежест на ответницата съдът е разпределил да
докаже както сключването на предварителен договор с купувача за продажбата на процесния
имот, така и предаването на твърдените суми на сочените от нея дати 02.10.2020 г. и
30.11.2020 г. на ищцата.
За установяване предаването на сумите ответницата е ангажирала гласни
доказателства, посредством разпит на свидетелите В. Й. Т. и А. М. Е..
В показанията си свид. Т. излага, че в качеството си на собственик и управител на
фирмата – инвеститор и предприемач на строежа на сградата, в която се намира процесната
гаражна клетка, от 2014 г. бил там почти всеки ден, а освен това бил регистриран и по
постоянен адрес в тази сграда, затова ходел там и след като продал фирмата през лятото на
2020 г. Присъствал преди пет години на два пъти на предаване на парични суми от страна на
ответницата на ищците, като не може да каже конкретен месец и дата, но по спомен, единият
път това било, когато частна фирма монтирала водомерите в сградата – тъй като той се
занимавал с това, а другият около месец-два по-късно. Първият път предаването станало в
подземния етаж, до паркомястото, вторият – пред сградата. Може би часът и двата пъти бил
по обед. И двата пъти присъствали и двамата ищци, като свидетелят не си спомня кой от тях
взел парите – пачки банкноти от по 50 лева с щампа на банката; може би ги взела жената и
ги сложила в чантата си. Свидетелят видял парите, тъй като бил на метър от ищците и
ответницата. Не ги бил броил. Знаел от Д. Б., която познавал, че парите са дадени за
гаражната клетка. При предаването на парите присъствали той, Д. Б. и семейство Д.и, имало
и други хора – там непрекъснато имало хора, но свидетелят не помнел кои, а и не познавал
всички.
От показанията на свид. Е. се установява, че същият е работил във фирмата –
инвеститор и изпълнител на строежа на сградата на ул. „...“ № 9, при свид. Т., а след това
закупил фирмата от същия. Заявява, че два пъти е виждал Д. Т.а да предава пари на ищцата –
пачки от 50 лева с бандерол на банката. Първият път бил на 20 октомври 2020 г., като
свидетелят си спомня датата, тъй като тогава дошли от ВиК да сложат водомерите.
Свидетелят, Д. Б. и В. Т. отишли пред сградата, тъй като Д. казала, че има среща там, после
дошла и ищцата, сама. Двете се дръпнали настрани и Д. й дала пари – “една пачка по 50
лева, с ластици ли, с какво била”. След това Д. се върнала при тях с В.. Вторият път, около
два месеца по-късно, пак били тримата, на същото място, жената дошла пак сама и Д. й дала
3
още една пачка по 50 лева. И двата пъти жената не броила парите, като свидетелят не знае
какви са били сумите и за какво са били дадени; видял само от мястото си – малко отстрани,
че Д. дала парите на ищцата.
Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите са
противоречиви помежду си с оглед изложените обстоятелства. Свид. Т. твърди, че първият
път парите били предадени в подземния гараж, а вторият път пред сградата; според свид. Е.
обаче това и двата пъти е станало пред сградата. Според свид. Т. на предаването присъствали
и двамата ищци, според свид. Е. – само ищцата. Освен това свид. Е. излага, че със свид. Т. и
ответницата нарочно отишли пред сградата, тъй като тя казала, че има среща там; свид. Т.
твърди, че на мястото имало много хора, като не си спомня кои са били. Следва да се
отбележи обаче, че тъй като двамата свидетели се познават добре – работили са заедно и
свид. Е. по това време купил фирмата на свид. Т., нелогично е последният да не си спомня,
че и свид. Е. е присъствал на предаването на парите, още повече ако са отишли специално на
мястото заради срещата, която Д. имала там. Нелогично е и единствената подробност, която
свид. Т. си спомня ясно, да е, че парите са били на пачка от 50 лева с щампа на банката –
особено след като е бил на метър от мястото на предаването и не си спомня дори кой е взел
парите. Точно същото за купюрите и бандерола твърди и свид. Е. – макар че Д. и ищцата се
дръпнали настрани за предаването. Освен това никой от свидетелите не е броил парите,
следователно не знае колко са били; свид. Е. сочи, че не знае и за какво са дадени, а свид. Т.
е информиран, че били за гаражната клетка, от ответницата.
При това положение, няма как съдът да приеме, че с коментираните показания се
установява предаването на дати 02.10.2020 г. и 30.11.2020 г. на суми от по 4550 лева от
ответницата на ищцата.
В обратния смисъл са показанията на ангажираните от ищците свидетели. В
показанията си свид. Н. Л. П., собственик на корабна агенция, твърди че същият е
ангажирал капитан А. Д. за периода от 16.09.2020 г. до 04.10.2020 г. във връзка с ремонта на
един от корабите от гръцки монтьори, като от дата 02.10.2022 г., сутринта, до 22-23 ч. на
03.10.2020 г. ищецът пътувал до гръцката граница с личния си автомобил, придружен от
съпругата си, тъй като се наложило инцидентно да закарат до там един от гръцките
интенданти, чиято майка била починала. Според показанията на свид. Д. И. В., приятелка на
ищцата, последната за Андреевден през 2020 г. (30.11.2020 г.) заминала заедно с дъщеря си
за Р., тъй като съпругът й по това време бил на плаване и искала да прекарат празника
заедно с майка й, сестра й и племенниците й – заминали два дни преди празника и се
върнали в деня след него, като се договорили със свидетелката през това време да ходи в
апартамента им, за да храни котката.
Съдът следва да посочи обаче, че и без горните показания, предаването на твърдените
суми не можа да бъде установено с показанията на свидетелите на страната на ответницата
поради коментираната им неточност и противоречивост. Освен това, съдът изрично е указал
на ответницата, че следва да докаже не само предаването на сумите, но и сключването на
твърдения от нея предварителен договор с купувача, при който, според изложеното в
отговора на исковата молба, е платена половината сума и съответно предадена на ищцата на
02.10.2020 г. Такова доказване не е проведено. С чл. 18 от ЗЗД законодателят е въвел
императивното изискване договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на
други вещни права върху недвижими имоти да бъдат извършвани с нотариален акт. Чл. 19 от
същия закон предвижда, че предварителният договор за сключване на определен
окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва
да се сключи в писмена форма, като разпоредбата също е императивна. С оглед на
цитираната законова уредба, при непредставен по делото предварителен договор, съдът
приема, че такъв не е бил сключен. В потвърждение на този извод е и фактът, че
ответницата е упълномощена от ищците за процесната сделка на 11.11.2020 г., следователно,
4
без налично пълномощно, е нямало как още на 02.10.2020 г. да сключи от тяхно име с
избрания от нея купувач предварителен договор за продажба на имота им, съответно и да
получи авансово сумата, която да им предаде. При липса на сключен предварителен договор,
не може да се приеме, че е налице причина сумата да бъде платена от купувача на два пъти –
единият от които два месеца преди сключване на сделката, респективно и предадена от
ответницата на ищците на посочените от нея дати.
По изложените съображения, съдът приема, че ответницата не успя да докаже
предаването на ищците на получената продажна цена от 9100 лева при сделката,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том IV, рег.
№ 7026, съгласно мандатното правоотношение, възникнало между страните по силата на
нотариално завереното пълномощно от 11.11.2020 г.
Възражението, че отчетна сделка не е предвидена с пълномощното поради дадената
възможност упълномощеното лице да договаря само със себе си, е въведено от процесуалния
представител на ответницата за първи път с писмените бележки от 18.06.2025 г., след края на
съдебното дирене, поради което не подлежи на обсъждане от съда. В цялото производство
страната е поддържала единствено, че задължението й по отчетната сделка е изпълнено,
каквото изпълнение в хода на делото не беше установено.
Предявеният иск по чл. 284 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорния такъв за
осъждане на ответницата да заплати на ищците претендираната сума от 9100 лева ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
22.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора разноски се следват на ищците.
Същите със списък по чл. 80 ГПК претендират такива в размер на 368,75 лева –
внесена държавна такса, и 1300 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение. Видно от
разписката на „Изи пей“ за внесената държавна такса обаче, последната е в размер на 364
лева – в какъвто е и дължима, като 4,75 лева е преводната такса, която не представлява
съдебно-деловодни разноски и не следва да бъде присъждана.
На ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1664 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, Д. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на А. П. Д., ЕГН**********, и В. И. Д.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. В., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата
от 9100,00 лева (Девет хиляди и сто лева), представляваща получена от ответницата, в
качеството й на довереник на ищците, продажна цена по договор за прехвърляне на следния
собствен на ищците недвижим имот, а именно: гаражна клетка № 3, находяща се на ниво
етаж 0, вход Б, с площ 6,25 кв. м, при граници: улица, маневрено хале, отгоре - гаражна
клетка № 4, заедно с маневрена площ от 9,67 кв. м, както и 3,05 кв. м ид. ч. от общите части
на сградата, ведно със съответната идеална част от правото на строеж върху ПИ с
идентификатор 10135.1506.972, която гаражна клетка е разположена в самостоятелен обект в
5
сграда с идентификатор 10135.1506.972.1.44 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-
96/10.11.2006 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния
обект, от 20.11.2020 г., с адрес: гр. В., ул ... № ... с предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под
обекта - няма, над обекта - 10135.1506.972.1.4, 10135.1506.972.1.3, 10135.1506.972.1.2,
10135.1506.972.1.1, 10135.1506.972. 1.45, сключен между ищците, чрез пълномощник
ответницата, и А. В. Г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 121, том IV, рег. № 7026, нот. дело № 635 от 2020 г., която сума не е предадена
(отчетена) до момента от ответницата на ищците, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.03.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В,
ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., да заплати на А. П. Д., ЕГН**********, и В. И. Д., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр. В., ул. ... № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата от
1664,00 лева (Хиляда шестстотин шестдесет и четири лева), представляваща сторени в
производството разноски, включващи държавна такса и платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6