№ 253
гр. Стара Загора , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20205500503008 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. И. Г. , чрез адв.
С.Г.-Ч. против решение № 195 от 14.04.2020г., постановено по гр.д.№
2477/2019г. по описа на РС – К., с което се осъжда „С.С.“ ООД, гр.С. да
заплати на С. И. Г. , следните суми: 3.21 лв. неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
16.09.2019г. до окончателното изплащане и 0.15 лв. лихва за забава за
периода от 01.04.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля исковете за трудово
възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в
частта до претендираните 22.54 лв. като неоснователни; 444.06 лв.
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.02.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 17.15
лв. лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля
исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за
лихва за забава в частта до претендираните 18.53 лв. като неоснователни;
199.32 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.03.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и
5.98 лв. лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 16.09.2019г., като
отхвърля исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480
1
лв. и за лихва за забава в частта до претендираните 14.40 лв. като
неоснователни; 242.52 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за
м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до
окончателното изплащане и 5.25 лв. лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля исковете за трудово
възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в
частта до претендираните 10.40 лв. като неоснователни;254.25 лв.
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.05.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 3.32
лв. лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля
исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за
лихва за забава в частта до претендираните 6.27 лв. като неоснователни;
отхвърлят се предявените от С. И. Г. против „С.С.“ ООД, гр.С. искове с
правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на трудово
възнаграждение за м.06.2019 г. в размер на 480 лв. и за заплащане на трудово
възнаграждение за м.07.2019 г. в размер на 300 лв. като неоснователни;
присъдени са разноски и държавна такса.
Въззивникът С. И. Г. обжалва постановеното решение на
първоинстанционния съд в отхвърлителната му част за размера над 1143.36
лв. до пълния претендиран размер – 3180 лв. Счита, че неправилен е крайния
извод на съда за частичното отхвърляне на исковете, позовавайки се на
подправени писмени документи, както и че не ги е изключил от
доказателствата по делото, за да ги предаде на РП- К.. Счита, че изготвената
по делото съдебно счетоводна експертиза не следвало да се приема, тъй като
работила въз основа на неистински документи и такива с невярно
съдържание. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени
решението в обжалваната му част като неправилно и да уважи изцяло
предявения иск в пълния му размер 3180 лв., ведно с мораторната лихва към
него и законната лихва. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна „С.С.“ ООД гр.С.. По ел. поща е постъпило неподписано
становище от „С.С.“ ООД, гр.С. в което се взема становище зе
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на
претендирания за заплащане адв. хонорар.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
2
обстановка по делото:
Предявените искове са с правно основание чл.245 вр. с чл.128, ал.1 от
КТ.
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество на длъжността
„Охранител“ с място на работа в гр.К. до 20.07.2019 г., когато със Заповед
№3856/19.07.2019г. трудовото правоотношение било прекратено, поради
забавяне изплащането на трудово възнаграждение на работника. Твърди, че
не е получавал трудово възнаграждение за м.01.2019г., м.02.2019г.,
м.03.2019г., м.04.2019г., м.05.2019г., м.06.2019г. и м.07.2019г. В трудовият му
договор бил упоменат срока, в който следва да се заплати трудовото
възнаграждение, като в случая този срок не бил спазен от страна на
работодателя, поради което му се дължала и лихва за забава. До подаване на
исковата не му били заплатени общо седем нетни трудови възнаграждения,
чийто размери и лихви, както следва: за м.01.2019г. трудово възнаграждение
в нетен размер 480лв., със лихва за забава от 01.04.2019г. в размер на 22.54лв.;
за м.02.2019г.-480лв., и лихва за забава от 01.05.2019г. в размер на 18.53лв.; за
м.03.2019г.- 480лв. и лихва за забава от 01.06.2019г. в размер на 14.40лв.; за
м.04.2019г.- 480лв. и лихва за забава от 01.07.2019г. в размер на 10.40лв.; за
м.05.2019г. -480лв. и лихва за забава от 01.08.2019г. в размер на 6.27лв.; за
м.06.2019г. - 480лв. и за м.07.2019г.- 300 лв. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „С.С.“ ООД, да заплати на ищеца сумата
от общо 3180 лв. главница- неизплатени трудови възнаграждения и 72.14 лв.
лихва за забава разпределени по месеци, както следва: трудово
възнаграждение за м.01.2019г. в нетен размер 480лв., със лихва за забава от
01.04.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 22.54лв.; за м.02.2019г.-480лв., и
лихва за забава от 01.05.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 18.53лв.; за
м.03.2019г,- 480лв. и лихва за забава от 01.06.2019г. до 16.09.2019г. в размер
на 14.40лв.; за м.04.2019г.- 480лв. и лихва за забава от 01.07.2019г. до
16.09.2019г. в размер на 10.40лв.; за м.05.2019г. -480лв. и лихва за забава от
01.08.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 6.27лв.; за м.06.2019г. - 480лв. и за
м.07.2019г.- 300 лв., както и законната лихва върху трудовите възнаграждения
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ответникът „С.С.“ ООД, гр.С. оспорва исковете по основание и размер.
3
Не оспорва, че ищецът и дружеството са били в трудови правоотношения.
Оспорва твърдението, че дружеството е останало задължено с
претендираните в исковата молба суми. Твърди, че посочените в исковата
молба размери, не са дължими. Ищецът бил назначен на непълно работно
време - 4 часа, при сумирано отчитане на работното време. Твърди, че е
заплатил дължимите трудови възнаграждения в сроковете, договорени в т.6
от сключения между страните трудов договор. Моли съда да отхвърли
исковете като неоснователни.
За да постанови решението си районният съде е приел, че не е спорно,
че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на
длъжност „охранител“. В т.6 на трудовия договор е уговорено, че месечното
трудово възнаграждение за съответния месец се изплаща ежемесечно до края
на втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния
ден на третия месец след месеца, който е изработен. Със заявление от
18.07.2019 г., получено от работодателя на 19.07.2019г., ищецът е прекратил
трудовия си договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Заповед за
освобождаване №3856/19.07.2019 г. е връчена на ищеца на 25.07.2019г. От
заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
районният съд е приел, че трудовите възнаграждения на ищеца за
претендираните месеци от м.01.2019 г. до м.07.2019 г. вкл., изплатени с 12 бр.
РКО, са в нетен общ размер 2814.09 лв. от дължимия 2932.31 лв., и остават
неизплатени суми в общ размер 118.72 лв. /посочени помесечно в таблица 3
на стр.7 на заключението/. Размерът на лихвата за забава за всяко неизплатено
трудово възнаграждение е общо 7.44 лв.
Приложени към заключението са заверени копия на 12 бр. разходни
касови ордери: РКО №16281/15.04.2019г. за сумата 194.74 лв., РКО
№24821/20.05.2019г. за сумата 246.11 лв., РКО №17121/23.05.2019г. за сумата
244.74 лв., РКО №18989/04.06.2019г. за сумата 244.74 лв., РКО
№23653/24.06.2019г. за сумата 243.40 лв., РКО №19455/24.07.2019г.за сумата
194.74 лв., РКО №22822/31.07.2019г. за сумата 254.25 лв., РКО
№20288/06.08.2019г. за сумата 194.74 лв.. РКО №22307/21.08.2019г. за сумата
254.25 лв., РКО №22285/12.09.2019г. за сумата 244.74 лв., РКО
№24435/16.09.2019г. за сумата 243.40 лв. и РКО №22296/18.09.2019г. за
сумата 254.25 лв., всички с основание- плащане заплата и/или частично
4
доплащане заплата, оспорени от ищеца които съдът е приел като
доказателства и е открил производство по оспорването им. От заключението
на СГЕ съдът е установил, че подписите, съдържащи се в РКО
№16281/15.04.2019г., РКО №24821/20.05.2019г„ РКО №18989/04.06.2019г.,
РКО №19455/24.07.2019г., РКО №20288/06.08.2019г., РКО
№22285/12.09.2019г., РКО №24435/16.09.2019г. и РКО №22296/18.09.2019г.
за получател на сумите са положени от ищеца т.е. оспорването не е успешно
проведено, поради което се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
Установените заличавания с коректор на буквен и цифров текст в
съдържанието на тези подписани от ищеца документи /РКО/, съдът е приел,
че не ги прави неистински документи по смисъла на чл.193 от ГПК, поради
което не ги е изключил от доказателствата по делото, а да ги обсъдил и
преценил, с оглед на всички събрани по делото доказателства. Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът е приел, че за доказване плащането
на претендираните трудови възнаграждения ответникът е представил 12 бр.
разходни касови ордери. Тъй като разходният касов ордер е частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, удостоверяващ факта
на заплащане на посочената в него сума, то за да бъде зачетена
доказателствена му сила следва да е подписан от получателя на сумата. Само
в този случай този документ представлява писмено извънсъдебно признание
на получателя на този неизгоден за него факт-получаването на сумата. По
отношение на трудовото възнаграждение за м.02.2019 г. съдът е приел за
неплатено, тъй като документите удостоверяващи плащането му, а именно
РКО №23653/24.06.2019г. и РКО №17121/23.05.2019г. са неистински и като
такива нямат обвързващата за съда доказателствена сила. Ответникът не е
установил по несъмнен начин плащането и съответно получаването от ищеца
на дължимото му се трудово възнаграждение за м.02.2019 г. поради което
претенцията е основателна и следва да бъде уважена в установения от ССЕ
нетен размер 444.06 лв., а в частта до претендираните 480 лв. следва да бъде
отхвърлена. По отношение на трудовите възнаграждения за м.01.2019г.,
м.03.2019г., м.04.2019г., м.05.2019г., м.06.2019г. и м.07.2019г. съдът е
намерил претенцията за частично основателна, както следва: за м.01.2019г. в
размер 444.06 лв. е изплатено с РКО №16281/15.04.2019г.-194.74 лв. и РКО
№24821/20.05.2019г.-246.11 лв.; от нетното трудово възнаграждение за
м.03.2019 г. - 444.06 лв. са изплатени, РКО 18989/04.06.2019г.-244.74
5
лв. и РКО №23653/24.06.2019г.-44.03 лв. и остават дължими 155.24 лв.;
нетното трудово възнаграждение за м.04.2019г.-437.26 лв. е изплатено с РКО
№19455/24.07.2019г.-194.74 лв. и с РКО №22822/31.07.2019г.-254.25 лв.;
нетното трудово възнаграждение за м.05.2019г.-439.98 лв. е изплатено с РКО
№20288/06.08.2019г.-194.74 лв. и с РКО №22307/21.08.2019г.-254.25 лв.;
нетното трудово възнаграждение за м.06.2019г.-439.98 лв. е изплатено с
РКО №22285/12.09.2019г.- 244.74 лв. и с РКО №24435/16.09.2019г.-195.24 лв.;
и нетното трудово възнаграждение за м.07.2019г.-283.41 лв. е изплатено
с РКО №24435/16.09.2019г.- 48.16 лв. и РКО №22296/18.09.2019г.-254.25
лв. Сумите, за които са издадени РКО №23653/24.06.2019г. и РКО
№22822/31.07.2019г. и РКО №22307/21.08.2019г. не са платени и се дължат.
По отношение на останалите 8 бр. РКО: № 16281/ 15.04.2019г., № 24821/
20.05.2019г.; № 18989/ 04.06.2019г., № 19455/ 24.07.2019г., № 20288/
06.08.2019г., № 22285/ 12.09.2019г., № 24435/ 16.09.2019г. и № 22296/
18.09.2019г., съдът е приел, че не е оборена успешно доказателствената им
сила, поради което е приел, че тези 8 бр. РКО имат характер на разписка по
смисъла на чл.270, ал.З КТ и доказват, че ищецът е получил съответните суми
за посочените в тях заплати за 2019 г. Ето защо съдът е приел за установено,
че от дължимото нетно трудово възнаграждение за м.01.2019 г.- 444.06 лв.
ответникът е заплатил на ищеца 440.85 лв. и остават дължими 3.21 лв.; от
нетното трудово възнаграждение за м.03.2019 г.-444.06 лв. на ищеца са
изплатени 244.74 лв. и остават дължими 199.32 лв.; от нетното трудово
възнаграждение за м.04.2019 г.-437.26 лв. на ищеца са изплатени 194.74 лв. и
остават дължими 242.52 лв.; от нетното трудово възнаграждение за
м.05.2019г.-439.98 лв. ищецът е получил 194.74 лв. и остават дължими 254.25
лв., а трудово възнаграждение за м.06.2019г. в нетен размер 439.98 лв. и
трудовото възнаграждение за м.07.2019 г -283.41 лв. са изплатени на ищеца.
Следователно ответникът дължи на ищеца нетно трудово възнаграждение: за
м.01.2019 г.- 3.21 лв., за м.02.2019 г.- 444.06 лв., за м.03.2019 г.- 199.32 лв., за
м.04.2019 г. -242.52 лв. и за м.05.2019г.- 254.25 лв., а за претенциите за
трудово възнаграждение за м.06.2019 г.- 480 лв. и за м.07.2019 г.- 300 лв. са
неоснователни.
В случая страните са уговорили трудовото възнаграждение да се
изплаща най-късно на последния ден на третия месец след месеца, за който е
6
отработено. Ответникът не е изплатил в пълен размер трудови
възнаграждения на ищеца за м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м.04.2019
г. и м.05.2019г., поради което е в забава и на основание чл.245, ал.2 КТ дължи
лихва за забава за времето от 1-во число на третия месеца от отработения, до
датата на подаване на исковата молба. Размерът на лихвата за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения, определен от съда на основание
чл.162 от ТПК е както следва: 0.15 лв. лихва за забава на трудовото
възнаграждение за м.01.2019г., за периода от 01.04.2019г. до 16.09.2019г.;
17.15 лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.02.2019г. за
периода от 01.05.2019г. до 16.09.2019г.; 5.98 лв. лихва за забава на трудовото
възнаграждение за м.03.2019г., за периода от 01.06.2019г. до 16.09.2019г.;
5.25 лв. лихва за забава на трудовото възнаграждение за м.04.2019г. за
периода от 01.07.2019г. до 16.09.2019г. и 3.32 лв. лихва за забава на трудовото
възнаграждение за м.05.2019г. за периода от 01.08.2019г. до 16.09.2019г.
Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца нетно трудово
възнаграждение и лихва за забава както следва: за м.01.2019 г.- 3.21 лв. и 0.15
лв. лихва за забава за периода от 01.04.2019г. до 16.09.2019г.; за м.02.2019 г.-
444.06 лв. и 17.15 лв. лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до
16.09.2019г.; за м.03.2019 г.- 199.32 лв. и 5.98 лв. лихва за забава за периода
от 01.06.2019г. до 16.09.2019г.; за м.04.2019 г.- 242.52 лв. и 5.25 лв. лихва за
забава за периода от 01.07.2019г. до 16.09.2019г., за м.05.2019г.- 254.25 лв. и
3.32 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 16.09.2019г., а в частта
над уважените до претендираните размери исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, заедно с исковете за трудово възнаграждение
за м.06.2019 г. и за м.07.2019 г. като неоснователни, като изплатени преди
подаване на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото пред първата инстанция писмени
доказателства, въззивната инстанция намира за установена следната
фактическа обстановка:
Безспорно е по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество на длъжност „охранител“. В трудовия договор е
уговорено, че месечното трудово възнаграждение за съответния месец се
изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася,
но не по-късно от последния ден на третия месец след месеца, който е
7
изработен. Със заявление от 18.07.2019 г., получено от работодателя на
19.07.2019г., ищецът е прекратил трудовия си договор на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ. Със Заповед №3856/19.07.2019 г., връчена на ищеца на
25.07.2019г. е прекратено ТПО на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ.
Представени са от работодателя заверени копия на 12 бр. разходни
касови ордери: РКО №16281/15.04.2019г. за сумата 194.74 лв., РКО
№24821/20.05.2019г. за сумата 246.11 лв., РКО №17121/23.05.2019г. за
сумата 244.74 лв., РКО №18989/04.06.2019г. за сумата 244.74 лв., РКО
№23653/24.06.2019г. за сумата 243.40 лв., РКО №19455/24.07.2019г.за сумата
194.74 лв., РКО №22822/31.07.2019г. за сумата 254.25 лв., РКО
№20288/06.08.2019г. за сумата 194.74 лв.. РКО №22307/21.08.2019г. за сумата
254.25 лв., РКО №22285/12.09.2019г. за сумата 244.74 лв., РКО
№24435/16.09.2019г. за сумата 243.40 лв. и РКО №22296/18.09.2019г. за
сумата 254.25 лв., всички с основание- плащане заплата и/или частично
доплащане заплата за спорния период - м. януари – юли 2019г. Тези РКО са
оспорени от ищеца, районният съд ги е приел като доказателства и е открил
производство по оспорването.
От заключението на СГЕ, назначена в тази връзка се установява, че
подписите, съдържащи се в РКО № 16281/ 15.04.2019г., РКО № 24821/
20.05.2019г. РКО № 18989/ 04.06.2019г., РКО № 19455/ 24.07.2019г., РКО №
20288/ 06.08.2019г., РКО № 22285/ 12.09.2019г., РКО № 24435/ 16.09.2019г. и
РКО № 22296/ 18.09.2019г. за получател на сумите са положени от ищеца Г..
Подписите, положени в текста срещу реквизита „получил сумата“ на РКО №
23653/ 24.06.2019г., РКО № 22822/ 31.07.2019г., РКО № 17121/ 23.05.2019г. и
РКО № 22307/ 21.08.2019г. не са изпълнени от ищеца С. И. Г. . В
съдържанието на печатния буквен и цифров текст, на ред трети в дясно преди
заличаването в РКО №16281/15.04.2019г.-е било налице отбелязване „за
месец: януари 2018 г“; в РКО №18989/04.06.2019г.- „за месец: март 2018 г.“; в
РКО №19455/24.07.2019г.-„за месец: април 2018 г.“; в РКО № 20288/
06.08.2019г.-„за месец: май 2018 г.“; в РКО №22285/12.09.2019г. - „за месец:
юни 2018 г.“; в РКО №22296/18.09.2019г.-„за месец: юли 2018 г.“; в РКО
№24435/16.09.2019г. - „за месец ноември 2018 г.“ и в РКО
№24821/20.05.2019г. - „за месец: декември 2018 г.“.
8
Въззивната инстация изцяло споделя съображенията на районния съд,
към които препраща на основание чл. 272 ГПК. По естеството си разходният
касов ордер е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК,
удостоверяващ факта на заплащане на посочената в него сума. Той има
доказателствена сила по отношение на факта, които е предназначен да
удостовери само, когато е подписан от получателя на сумата. Само в този
случай той представлява писмено извънсъдебно признание на получателя на
този неизгоден за него факт и удостоверява с обвързваща съда
доказателствена сила неговото действително осъществяване. За да се обори
формалната му доказателствена сила следва да се докаже, че е неистински
/неавтентичен/ документ. В случая от заключението на СГЕ се установява, че
подписите, положени срещу „получил сумите“ в оспорените РКО №
23653/24.06.2019г., РКО № 22822/31.07.2019г., РКО № 17121/23.05.2019г. и
РКО № 22307/ 21.08.2019г. не са изпълнени от ищеца С. И. Г. , поради което
са неистински/неавтентични/ частни свидетелстващи документи. Формалната
доказателствена сила на тези РКО – 4 бр. е оборена.
От заключението на СГЕ се установява, че подписите, съдържащи се в
РКО № 16281/ 15.04.2019г., РКО № 24821/ 20.05.2019г„ РКО №18989/
04.06.2019г., РКО №19455/24.07.2019г., РКО №20288/06.08.2019г., РКО
№22285/12.09.2019г., РКО №24435/16.09.2019г. и РКО №22296/18.09.2019г.
за „получател на сумите“ са положени от ищеца, т.е. оспорването не е
успешно проведено, поради което същите се ползват с доказателствена сила.
Установените заличавания с коректор на буквен и цифров текст в
съдържанието на подписаните от ищеца документи /РКО/, не ги прави
неистински документи по смисъла на чл.193 от ГПК, тъй като въпреки съд
констатираната поправка на буквения и цифров текст на ред 3 - ти от същите,
те съдържат достатъчно ясна и недвусмислена информация за основанието, на
което е извършено плащането, за съответния месец и година, за който се
отнасят, поради което съдът не следва да ги изключва от доказателства по
делото, а следва да ги обсъди и прецени, с оглед на всички останали, събрани
по делото доказателства. Когато обективираното в подписан частен документ
изявление действително принадлежи на подписалото го лице, но изявлението
не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, такъв
документ не е неистински по смисъла на чл.193 от ГПК, а е налице документ
9
с невярно съдържание, по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Точно защото
документът е с невярно съдържание, не е неистински документ и при
решаване на правния спор във връзка с който е представен документа, съдът
не го изключва от доказателства по делото, а го обсъжда и преценява с оглед
на всички други данни и доказателства. Оспорването на подписаните от
ищеца 8 бр. РКО не е успешно проведено и последните се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила. Установените заличавания с коректор
на буквен и цифров текст в съдържанието на тези подписани от ищеца
документи /РКО/, не ги прави неистински документи по смисъла на чл.193 от
ГПК, поради което не следва да се изключват от доказателствата по делото.
Доколкото същите съдържат допълнителни данни относно основанието на
което са направени, месеца и годината, за които се отнасят, посочено с
ръкописен текст, съдът намира, че същите имат доказателствена сила за
посоченото в тях изявление.
По отношение на трудовото възнаграждение за м.02.2019 г. съдът
намира, че не е платено изцяло, тъй като документите удостоверяващи
плащането му - РКО №23653/24.06.2019г. и РКО №17121/23.05.2019г. са
неистински и като такива нямат обвързващата за съда доказателствена сила.
Ответникът не установи по друг начин плащането и съответно получаването
от ищеца на дължимото му се трудово възнаграждение за м.02.2019 г., поради
което претенцията е основателна и следва да бъде уважена в установения от
ССЕ нетен размер 444.06 лв., а в частта до претендираните 480 лв. следва да
бъде отхвърлена. За м.01.2019г. съгласно заключението на в.л. е дължимо
нетно трудово възнаграждение в размер 444.06 лв., от което е изплатено с
РКО №16281/15.04.2019г.-194.74 лв. и РКО №24821/20.05.2019г.-246.11 лв.,
остатък 3.21 лв. От дължимото нетното трудово възнаграждение за
м.03.2019г.- 444.06 лв. е изплатено с РКО 18989/04.06.2019г.-244.74 лв.,
поради което остават дължими 199.32 лв. Дължимото нетното трудово
възнаграждение за м.04.2019г.- 437.26 лв., от което е изплатено с РКО
№19455/24.07.2019г.-194.74 лв. и остават неплатени 242.52 лв. Дължимото
нетното трудово възнаграждение за м.05.2019г. е 439.98 лв., от него е
изплатено с РКО № 20288/06.08.2019г.-194.74 лв., остават за плащане 245.24
лв. Дължимото нетното трудово възнаграждение за м.06.2019г. е 439.98
лв., от него работодателят е платил с РКО № 22285/ 12.09.2019г. - 244.74 лв. и
10
с РКО №24435/16.09.2019г.- 195.24 лв., т.е изцяло. Дължимото нетното
трудово възнаграждение за м.07.2019г.- 283.41 лв. е изплатено
с РКО № 24435/ 16.09.2019г.- 48.16 лв. и РКО № 22296/ 18.09.2019г.-
254.25 лв. , също изцяло. Сумите, които са посочени в успешно оспорените
РКО №№ 23653/ 24.06.2019г., 22822/ 31.07.2019г., 17121/ 23.05.2019г. и
22307/ 21.08.2019г. не са платени и се дължат от работодателя.
Следователно ответникът дължи на ищеца нетно трудово
възнаграждение: за м.01.2019 г.- 3.21 лв., за м.02.2019 г.- 444.06 лв., за
м.03.2019 г.- 199.32 лв., за м.04.2019 г. -242.52 лв. и за м.05.2019г.- 254.25
лв., а претенциите за трудово възнаграждение за м.06.2019 г.- 480 лв. и за
м.07.2019 г.- 300 лв. са неоснователни.
Ответникът не е изплатил в пълен размер дължимете трудови
възнаграждения на ищеца за м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м.04.2019
г. и м.05.2019г., поради което на основание чл.245, ал.2 КТ му дължи лихва за
забава за времето от 1-во число на третия месеца от отработения, до датата на
подаване на исковата молба. Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца
нетно трудово възнаграждение и лихва за забава както следва:
за м.01.2019 г.- 3.21 лв. и 0.15 лв. лихва за забава за периода от
01.04.2019г. до 16.09.2019г.;
за м.02.2019 г.- 444.06 лв. и 17.15 лв. лихва за забава за периода от
01.05.2019г. до 16.09.2019г.;
за м.03.2019 г.- 199.32 лв. и 5.98 лв. лихва за забава за периода от
01.06.2019г. до 16.09.2019г.;
за м.04.2019 г.- 242.52 лв. и 5.25 лв. лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до 16.09.2019г.;
за м.05.2019г.- 254.25 лв. и 3.32 лв. лихва за забава за периода от
01.08.2019г. до 16.09.2019г., а в частта над уважените до претендираните
размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, заедно с
исковете за трудово възнаграждение за м.06.2019 г. и за м.07.2019 г. като
неоснователни, като изплатени преди подаване на исковата молба.
11
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
жалбата на въззивника е неоснователна. Решението на Казанлъшкия районен
съд, с което предявените искове, с правно основание с правно основание
чл.245 вр. с чл.128, ал.1 от КТ са частично уважени и частичто отхвърлени е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Разноски в настоящото производство не се дължат между страните,
доколкото въззиваемия не е подал отговор, не е направил искане за разноски,
нито е сторил такива.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195 от 14.04.2020г., постановено по гр.д.
№ 2477/2019г. по описа на РС – К..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12