Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр. София, 05.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и *****октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Калина Станчева
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 10443/2020
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 160920/08.07.2019 г. на СРС, 90 с - в, по гр. д. № 44226/2018 г., по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Б.А.А. – Щ., ЕГН ********** и Р.А.А., ЕГН **********, Н.Р.Г. с ЕГН ********** е осъден да премахне масивен навес, изграден върху стоманена конструкция над терасата на собствения му имот, който съставлява принадлежност към собствен на ответника самостоятелен обект в сградата, с идентификатор 68134.100.108.1.2 с адрес : гр. София, район Средец, ул. „********и пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху техния апартамент и да заплати разноските, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Срещу решението
е постъпила въззивна жалба от ответника Н.Р.Г., с
която го оспорва като незаконосъобразно, неправилно и
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон по множество подробни
съображения. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че в производството се
доказва реализиране на предпоставките по чл. 109 ЗС, който предоставя защита на
правото на собственост от неоснователно въздействие, което пречи да се използва
пълноценно имота според предназначението му. Съдът неоснователно е направил
извод, че доколкото процесният навес е с неподходящ наклон, което при дъжд
благоприятства част от водата да се излива върху стените на сградата и влагата
може да засегне стени на апартамента на ищците, е налице основание за
премахването му. Излага доводи, че процесният навес не пречи по никакъв начин
на ищците да ползват собствения си имот. Не се представени доказателства, че е
препятствано упражняването на правото на ищците в пълен обем. Сочи, че от
приетата пред СРС СТЕ се установява, че ищците имат пълен достъп до жилището
си. Единствено при силен дъжд би могла да се стигне до засягане на част от
външната стена на апартамента на ищците, което не зависи от действията на
ответника. Излага доводи, че навесът е изграден от качествени материали,
хидроизолация и наклон и се намира под нивото на терасата на ищците. Поддържа,
че навесът не пречи на визията на сградата, а я прави по - красива, като
външните стени на сградата са запазени и без нарушения. Изграждането на навеса
е законно, като с действията си по - никакъв начин не е нарушил правото на
собственост на ищците. Предназначението на навеса е да предпази жилището на ответника
от слънце и от течове и той по никакъв начин не нарушава целостта на сградата.
Сочи, че конструкцията способства за запазване и подобряване външния вид на
сградата и ограничава евентуални течове. Поддържа още, че искането за премахване
на навеса е неоснователно, като искът е уважен в нарушение на материалния
закон. Моли да се отмени
решението и да се отхвърли иска. Претендира разноски. Възразява за прекомерност
на разноските на насрещните страни, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответниците Б.А.А. - Щ.
и Р.А.А., чрез представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор, подаден по
реда на чл. 263 ГПК. В него се поддържа, че решението е постановено при
правилно прилагане на материалния и процесуален закон и при изяснена фактическа
обстановка. Искът е доказан и от там - основателен. Сочат, че в производството е установено, че и ищците и ответникът са
собственици на имоти в сградата, като над терасата на имота на ответника е изграден
процесния навес. Поддържат, че е установено в какво се състои нарушението -
изградения от ответника навес обгражда балкона на ищците и е циментиран към
него, като при силен дъжд част от водата, която се събира върху него се излива
към стените на сградата и засяга стени
на апартамента на ищците. Сочат, че въздействието е от такова естество, че
създава пречки за ползване на имота на ищците, като застрашава целостта на
имота. Тези обстоятелства са установени от гласните доказателства и от приетата
пред СРС СТЕ, която не е оспорена. Монтирането на навеса на фасадата на
сградата препятства упражняването правото на собственост по отношение на общите
части, като ответникът не е доказал, че взел съгласието на останалите
собственици за изграждането на навеса, както и че са спазени техническите
изисквания при изграждането му. Сочат, че по делото не е представено разрешение
за строеж, конструктивно становище или одобрени архитектурни проекти. Освен това сградата е обявена за
паметник на културата по смисъла на чл. 12, т. 12 ЗПКМ. Поради това се
поддържа, че не е допустимо извършване на промени по фасадата. Монтираният
навес пречи на ищците да ремонтират кухненския си балкон и по този начин да
упражняват в пълен обем правата си. Поддържат, че ответникът не е доказал, че
строежът е търпим. Навесът е незаконен и не отговаря и на изискванията на пар.
16 или пар. 127 от ПЗР на ЗУТ за търпим строеж. Молят да се потвърди решението.
Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на възнаграждението за
адвокат на ответника, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.
Понеже СРС е обсъдил установената по делото фактическа
обстановка, въззивният състав не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а
препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доказателствата относими към спора във въззивното производство.
Като съобрази изложените доводи в жалбата на ответника
и отговора на ищците относно законосъобразността на оспореното решение,
въззивният съд намира по съществото на спора следното :
Негаторният
иск по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя
на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение. Този иск
дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението,
пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да
ползва собствения си имот. Целта на иска е да се
установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се
задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне
последиците от него.
Искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение
дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот,
фактически владелец, държател и пр. Това изрично е подчертано в ТР № 31/84 г.
на ОСГК на ВС.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се
от доказване в процеса са обстоятелствата, че ищците са собственици на
апартамент с идентификатор 68134.100.108.1.7 с адрес гр. София, район Средец,
ул. „*************, етаж втори, първа стълба, ответникът е собственик на
апартамент с идентификатор 68134.100.108.1.2 с адрес гр. София, район Средец,
ул. „*************, първи етаж, първа стълба, че към терасата на ответника е
изграден посоченият в исковата молба навес от предишен собственик, а ответникът
поддържа това състояние и понастоящем. Поради това за спора е безпредметно да
се обсъждат конкретните основания за възникване на собствеността на двете
страни и доказателствата въз основа на които са възникнали правата им.
На
следващо място претенцията по чл. 109 ЗС не
съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие на ответника неминуемо
довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното
от ищеца абсолютно вещно право.
В
случая в тежест на ищците е да докажат, пълно и главно, че ответникът е
осъществил посочените в исковата молба неоснователни действия, чрез които пречи
ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Освен това се изисква да се установи
непротиворечиво, че между поведението на ответника и неоснователното
действие, довело до накърняване правото на собственост на ищците, има пряка
причинна връзка.
За
разлика от СРС настоящият въззивен състав приема, че такова пълно доказване не
е проведено от ищците в производството.
Претенцията
се основава на нарушения на правото на ползване на имота от ищците, свързани с
извършени СМР върху открита тераса, част от имота на ответника, описан по -
горе, находящ се безспорно под имота на ищците в жилищната сграда.
От
представените пред СРС писмени доказателства : молба от Е.Н. до НИПК от
20.01.1994 г., писмо от НИПК до ТОА „Средец" от 31.01.1994г., писмо от
Главен архитект на София от 07.10.1998г., Констативен протокол от 12.04.2018 г.
и Декларация за издаване на удостоверение за търпимост на строеж от 22.05.2018 г.
се установява, че процесният навес е изграден още през 1993 г., когато е
представлявал защитно покритие от ламарина впоследствие е укрепен и изграден
върху метална конструкция покрита с гипсокартон, вата и хидроизолация отдолу. Изграждането
му е било съгласувано с НИПК. Установява се, че понастоящем навесът представлява
търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Съгласно Удостоверение от 06.10.2010 г.
процесната сграда представлява „групов паментик на културата“ по смисъла на чл.
12, т. 2 ЗПКМ (отм.).
Във
връзка с доводите в жалбата, както е отбелязал и СРС мотивите на решението, в практиката на ВКС по чл. 109 от
ЗС се налага разбирането, че фактът на незаконно строителство сам по себе си не
е достатъчен за уважаване на негаторния иск, а е необходимо освен това
въпросното строителство пряко да създава пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца.
В този смисъл са решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 430 от 27.10.2010 г. по
гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 33/06.04.2010 г. по гр.
д. № 27/2009 г., II г. о. ВКС, постановени в производство по чл. 290 от ГПК, поради което имат задължителен характер, съгласно
приетото в т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно за спора е без правно значение дали навесът е узаконен, законно изграден
или търпим строеж по смисъла на устройствените правила и норми. Възраженията на
ищците в обратния смисъл, поддържани в производството, са неоснователни.
За
разлика от СРС и като съобрази всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че не се установява
посредством така описаната конструкция, да се засяга възможността на ищците да
упражняват необезпокоявано и в пълен обем правото си на собственост върху
техния апартамент, нито се установява да е налице поведение на ответника, с
което да се нарушава упражняването на правата на ищците върху собствения им имот.
За
установяване на посочените факти, пред СРС са разпитани свидетели на двете
страни : на ищеца - С.М., съседка но имота и В.К.(леля на ищците) и на
ответника - С.Т.и В.Р..
От
показанията на свидетелката М., която живее в същата сграда, се установява, че
процесният навес е покрит с черен изкуствен материал, ползва се за покривна
плоскост над балкона на ответника и е долепен до балконите на ищците и
свидетелката. Навесът е изграден посредством колони. Според нея, при проливен
дъжд водата отскача от навеса и мокри стените, които плесенясват. Свидетелката
дава показания, че навесът има някакъв наклон, но той не е достатъчен по нейна
преценка. Тя дава показания, че навесът създава неудобство, защото върху него
падат боклуци, които хората хвърлят от горните етажи на сградата, които не
могат да бъдат почистени ефикасно. Може да се почисти ако се прескочи парапета
на терасата. Този навес съединява двата балкона - на свидетеля и на ищците с
прозореца на стълбищната площадка. През лятото на 2018 г. ищците са правили
основен ремонт, като измазали и боядисали и външната стена от тяхната страна,
която се намира върху навеса и най-вероятно са сложили изолационни материали.
Свидетелят е придобила имота си в процесната сграда през 2015 г. и в периода от
2015 г. до 2019 г. не е виждала някой да живее в апартамента на ищците.
Според
свидетелката К., която е наглеждала имота на ищците, на мястото е имало
изграден навес от ламарина над терасата на ответника още от 1997 г. В
настоящият си вид навеса е бил изграден наново през 2013 г. и се намира
по-високо от нивото на предишния. Свидетелка също сочи, че навесът е леко
наклонен, поради което при оттичане на водата от него се мокри балкона на
ищците, а влагата се пропива в стената към кухнята им. Поради това е паднала
мазилката и се е наложило да измажат наново външната стена. Свидетелката също
сочи, че мазилката на парапета на балкона на ищците е паднала и се вижда
арматурата. Тази свидетелка също дава показания, е навесът събира боклук.
Съгласно
показанията на свидетеля Танев, чиято фирма е правила ремонта на апартамента на
ответника през 2016 г., навесът е изграден от метална конструкция, която е
покрита с гипсокартон, като под него има вата. Горната му част е от
хидроизолационен материал. Навесът се опира в долната страна на плочата на
горната тераса, но се намира само върху терасата на Н.Г. и е близо до прозореца
на входа. Той опира в долната стена на плочата на горната тераса и е с височина
около 2 метра, като предпазва от слънце и от навлизане на вода терасата на
ответника Г.. Според него не е нарушен достъпа на съседите до имотите им. Този
свидетел също сочи, че навесът има наклон към стена, и ако водата върху него е
в големи количества, може да се излива върху стената. Той дава показания, че навесът има преливник за отводняване и не би
трябвало да се събира вода.
Свидетелките
показания се подкрепят и от заключението на съдебно - техническа експертиза и
отговорите дадени от вещото лице в съдебното заседание на 13.06.2019 г. От тях се
установява, че около източната тераса на апартамента на ищците съществува
„площадка“, която по същество представлява навес над терасата на апартамента
отдолу (на ответника). Покривното покритие на навеса е малко по-ниско като ниво
от кухненския балкон на ищците и има наклон към източната фасада на жилищната
сграда. Според експертизата, по това покритие може да се върви, но то е доста
нестабилно и отдолу се усеща деформираща се повърхност. Навесът е изграден от
метална конструкция от студено огънати профили. Експертизата е
установила, след огледа на място, че цялата тераса на ответника е изградена като
продължение на балкона под кухненския балкон на ищците, а от вътрешната страна
на покрива на терасата е направен окачен таван от гипсокартон.
По
покрива на навеса, както и от терасата на съседен жилищен имот, намиращ се на
същия етаж, може да се достигне от апартамента на ищците. Върху покрива на
навеса могат да се събират боклуци, изхвърлени от горните етажи, но
почистването не е невъзможно, а е само затруднено. Такова може да се извърши с
метла с дълга с дръжка. Вещото лице е констатирало, че една от стените на покрития
балкон на ответника представлява прозорец, на който е поставена метална решетка.
Такава има и на стълбищния прозорец над навеса, който е на нивото на апартамента
на ищците. Решетката препятства излаза на покрива на терасата и до балкона на
ищците. Вещото лице е установило още, че при изглаждане на навеса не са
усвоявани общи части на сградата. Според експертизата процесния навес
представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е част от източния
балкон на апартамента на ответника, като едновременно е слънцезащитно
съоръжение и обособява доста голямо място за почивка и отдих. Покривното
покритие на навеса е разположено като наклонена площадка около балкона на
ищците и между тях разстоянието е много малко - около 1-2 см. Наклонът на
прокрива на този навес е недостатъчен, за да се отводни напълно, при много силен
валеж, поради което е възможно да бъде компрометирана външната стена на
апартамента на ищците при задържане на вода. При огледа експертизата е
констатирала, че на място има следа от набиване на вода в стената на коридора
на жилищната сграда.
Освен
това обаче вещото лице е посочило, че навесът на балкона на ответника не пречи
за извършването на ремонт на пода на терасата на ищците, а показалата се от
този балкон арматура може бъде покрита с бетонова смес. Според експерта,
навесът не пречи на ремонта на балкона на ищците, който може само частично да
се кофрира, а ако се застане на терасата на ищците, която е малка, не е
ограничено чувството за простор. От терасата долу се вижда покрива на навеса. Експертизата
е дала заключение, че ако навесът го няма ще има доста сериозна дупка и празно
пространство под терасата на ищците. Експертът е на мнение, че покритието на
балкона има естетическа функция и е трябвало да се планира при изграждане на
сградата, защото иначе дупката е неизползваемо пространство.
Като съобрази в съвкупност гласните и
писмени доказателства, въззивният състав не споделя решаващите изводи на СРС, че
процесният навес, който е търпим строеж, подлежи на премахване, защото пречи на
ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота им.
Нито от гласните, нито от писмените доказателства се установява, че
конструкцията създава такива пречки. Според експертизата навесът е част от източния
балкон на апартамента на ответника, като едновременно представлява слънце и водозащитно съоръжение. Навесът не
пречи на ремонта на терасата на ищците и ако се застане на терасата на ищците,
не е ограничено чувството за простор. Премахването на навеса ще отвори сериозна
дупка и празно пространство под терасата на ищците, което е неестетично и
неизползваемо.
В заключение съдът намира, че от
доказателствата не се установява по категоричен начин, че процесният навес създава
пречки за пълноценното и несмущавано ползване на имота от страна на ищците. Както е посочил и СРС изхвърлянето на
боклуци върху навеса не е следствие на неговите свойства, а е резултат
от поведението на живущите в сградата, за което ответникът не носи отговорност.
Съдът приема, че няма пречка да се подобри отводнителната система на навеса и
по този начин да се минимизира събирането на вода върху него.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищците не са провели пълно и главно доказване, че от
страна на ответника Г. са създадени пречки за упражняване в пълен обем на
правото им на собственост върху имота.
Освен
това, от значение за основателността на иска е да се докаже и причинна връзка
между предприетите от ответника действия и неоснователното засягане на правната
сфера на ищцата, чрез препятстване упражняване на правото й на собственост
върху жилището в пълен обем, каквато не се установява в производството.
Предвид изложеното в съвкупност,
настоящият състав приема, че не са доказани всички изискуеми предпоставки за уважаване
на иска по чл. 109 ЗС, поради което искът е неоснователен.
Доколкото мотивите на въззивният съд не съвпадат с
тези на СРС, решението е постановено при допуснати нарушения на материалния
закон и следва да се отмени, а искът - да се отхвърли.
Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да
се отмени и в частта, в която ответникът е осъден за плащане на разноски в
полза на ищците.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора - искът
ще бъде отхвърлен, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски пред
въззивната инстанция има ответника. Съобразно представените доказателства за
реално заплатени разноски във въззивното производство, в негова полза съдът присъжда
само разноски за държавна такса в размер
на 120 лв., тъй като до приключване на устните състезания пред СГС не са
представени доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар за тази инстанция.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 160920/08.07.2019 г.
на СРС, 90 с - в, по гр. д. № 44226/2018 г., с което, по иск с
правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Б.А.А. – Щ., ЕГН ********** и Р.А.А.,
ЕГН **********, Н.Р.Г. с ЕГН ********** е осъден да премахне масивен
навес над терасата на собствения му имот, изграден върху стоманена конструкция,
който съставлява принадлежност към собствен на ответника самостоятелен обект, в
сграда с идентификатор 68134.100.108.1.2 с адрес : гр. София, район Средец, ул.
„********и пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху техния
апартамент, находящ се над този на ответника и да заплати разноските, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Б.А.А. - Щ., ЕГН ********** и Р.А.А., ЕГН ********** срещу Н.Р.Г. с ЕГН **********, - за премахване на изграден върху стоманена конструкция, над терасата към собствения му имот масивен навес, който съставлява принадлежност към самостоятелен обект, собствени на ответника, в сграда с идентификатор 68134.100.108.1.2, с адрес : гр. София, район Средец, ул. „*************.
ОСЪЖДА Б.А.А. – Щ., ЕГН ********** и Р.А.А., ЕГН **********,
двете с адрес ***, чрез. Адв. А., да заплатят на Н.Р.Г. с ЕГН **********, с
адрес : гр. София, ж. к. „********, чрез адв. С., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за държавна такса във въззивното
производство в размер на 120 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.