№ 105
гр. Дупница, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200091 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0332-000925 от 08.12.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на Б. П. К., с
адрес: с. Ф., общ. К., с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален
представител – адв. Г. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния
закон и молят за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и
прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.09.2022 г., около 07:47 ч., в общ. Кочериново, по общински път № KNL 1083,
път 10601 км. + 0+800 м., на разклона за с. Драгодан и с посока на движение към с. Фролош,
жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел "А....", с рег. номер ******,
регистриран на името на Ц. Д. М. от гр. Б., като МПС е било закупено от чичото на
жалбоподателя С.Б.М., на 28.02.2022 г. Жалбоподателят бил спрян за проверка от
свидетелите С. Р. и Д. Р. – мл. инспектори, при ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила. След
1
извършена от тях справка с РСОД и ОДЧ било установено, че МПС е с прекратена
регистрация, на 02.05.2022 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като не е било
пререгистрирано в срок от неговия собственик.
За така установеното нарушение полицейският служител Д. Р. съставил на
нарушителя АУАН, който бил подписан от него и от свидетеля Р., като на жалбоподателят
бил връчен и препис от акта срещу подпис.
АНО, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратил с мотивирана резолюция
административнонаказателното производство по АУАН и е изпратил преписката по
компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил, като прокурор от същата е
постановил Постановление за отказ да образува ДП с дата 22.11.2022 г.
След връщане на материалите при АНО, същият без изрично да посочи, дали въз
основа на АУАН или на постановлението на РП-Кюстендил за отказ да образува ДП, е издал
по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, обжалваното НП № 22-0332-000925 от 08.12.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на Б. П. К., с
адрес: с. Ф., общ. К., с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и
писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.
283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В съдебно заседание е разпитано длъжностното лице при
АНО – свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта Р.,
който потвърждава в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани
в акта, като добросъвестно заявява, че не си спомнят други подробности относно датата и
част от обстоятелствата при установяване на нарушението и причините за дерегистрация на
процесния лек автомобил, за които не е сигурен. Съдът приема с доверие неговите
показания, тъй като същият достатъчно последователно, еднопосочно, ясно и логично
описва относимите към предмета на делото обстоятелства и предприетите от полицейските
служители служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Няма
данни за техни влошени отношения с жалбоподателя, като свидетелят отбелязва
добросъвестно, че жалбоподателят е бил само водач на автомобила и не е имал представа за
неговата служебна дерегистрация. Съдът се доверява и на казаното от св. Марчев, който
макар и да е близък роднина на жалбоподателя описва достоверно определени относими
факти и обстоятелства във връзка с придобиването, регистрацията и предоставянето на
управлението на процесния лек автомобил на жалбоподателя. Показанията му не влизат в
колизия с информацията съдържаща се в показанията на св. Р.. Казаното от двамата
свидетели се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с
доверие.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
2
преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална
компетентност за разглеждането й.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН АНП, по който е била
прекратена с мотивирана резолюция е бил съставен от младши полицейски инспектор в
съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно
упълномощен съгласно същата заповед.
Издаденото НП е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържание,
при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е и законово
регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като се съдържат повечето от
изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е
правна квалификация. НП е връчено редовно на жалбоподателя срещу подпис.
Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, респ.
нарушените правни норми, по смисъла на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както и относно
съдържанието на НП издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в текста на което изобщо не
е посочено основанието за неговото издаване /АУАН или Постановление за отказ да се
образува ДП/, а само е цитирано по-долу прокурорското постановление.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани
по ясен и конкретен начин.
При описанието на нарушението дадено и възпроизведено идентично в текста на НП
и първоначално в АУАН е посочено, че процесният автомобил, който е бил с поставени
регистрационни табели е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, на 02.05.2022 г., като според свидетеля Р. това е станало, защото
автомобилът не е бил пререгистриран след закупуването му от новия собственик. При
преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда задължение за
пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок.
В същото време според текста на чл. 143, ал.1 от ЗДвП - Пътно превозно средство се
регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя
идентификационен номер на превозното средство. Моторни превозни средства от
категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с
изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни
средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице,
3
едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по
реда на Закона за подпомагане на земеделските производители . Поради това в описанието
на нарушението според АУАН и НП липсва надлежно посочване, от кого / орган от
системата на МВР или някакъв друг държавен орган/ е била служебно прекратена
регистрацията на процесния лек автомобил, които обстоятелства не могат да се извеждат за
пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на въззивното производство
писмени доказателства - справки. Всичко това съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя, който дори не е собственик, да оспори компетентността на този орган и
въобще обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила
управляван от него.
Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно
незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение
на неприложима според съда материалноправна норма – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
От друга страна в разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП законодателят е създал
задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един
месец от придобиването му да регистрира същото в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В тази насока са
и твърденията на св. С. Р., който пред съда заявява, че МПС не е било пререгистрирано
именно в 1-месечен срок, а не в 2-месечен такъв.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в АУАН и НП: служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл.
18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Налице е драстично разминаване в описанието на хипотезите на двата вида
нарушения, относно срока за пререгистрация на процесното МПС – двумесечен според
описанието в АУАН и НП и едномесечен според цитираната относима и приложима
специална законова норма – чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Задължението, което се твърди, че не е
изпълнил жалбоподателят е именно такова по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което следва да се
санкционира по реда на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а не с неправилно приложената от АНО
санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В случая е приложим принципът в
4
правото legis specialis derogate legis generalis или специалната норма на чл. 145, ал. 2 ЗДвП
дерогира приложението на общата такава, каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Извън изложеното до тук. Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно
нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. С оглед на това нарушение, каквото в случая е описано в АУАН и
НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото
каквито и да било доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/
извършената по-рано служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената дата
чужд лек автомобил. Няма данни например да е било предварително иззето или изобщо да
не му е било предадено от собственика свидетелството за регистрация на автомобила. Няма
доказателства или дори твърдения и да са били снети предварително поради служебната
дерегистрация регистрационните табели на процесния автомобил или да са изпращани
каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика на това МПС,
а още по-малко пък до жалбоподателя като водач. Подобни действия на контролните органи,
конклудентно или непосредствено биха информирали жалбоподателя като водач, че
управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред. За да се
ангажира административнонаказателна отговорност от субективна страна водачът следва
ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена от
компетентните контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е налице пряк умисъл.
Няма как той да знае от коя точно дата контролния орган сам служебно е отбелязал в своята
автоматизирана информационна система прекратяване на регистрацията. С аргумент от
обратното всяко управление на автомобила след изтичане на предвидения в закона срок за
пререгистрация, но на дата преди да е обективно извършено от контролния орган такова
служебно отбелязване в системата би било напълно законосъобразно и несъставомерно като
нарушение по ЗДвП.
Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е
възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието
на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно - прекратяването на
регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят като водач несобственик е действал в условията на фактическа грешка по
смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл. Всяко
разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е
съставомерно от субективна страна и грубо погазване на общите положения и принципи на
материалното наказателно право обосноваващо личната наказателна
/административнонаказателна/ отговорност от субективна страна.
Поради всичко изложено обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно и неправилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0332-000925 от 08.12.2022 г., издадено
от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на Б. П. К., с адрес: с. Ф.,
общ. К., с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6