№ 204
гр. Сливница, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20241890100046 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с искова молба вх. № 404/22.01.2024 г. по
описа на РС – Сливница, подадена от Д. Р. И., чрез Еднолично адвокатско дружество „**“,
представлявано от **, срещу „**, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 161,92 лв., представляваща платена сума при липса на основание по клаузата на
чл. 10, ал. 1 от Договор № ********* от 22.03.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за
„бързо разглеждане“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.01.2024 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало договорно
правоотношение по договор за паричен заем № ********* от 22.03.2022 г., по силата на
който на ищецът е предоставена в заем сумата в размер на 1000,00 лв., която сума ищецът се
е задължил да върне ведно с уговорената възнаградителна лихва на 5 месечни вноски, всяко
по 214,00 лв. с падеж на първата вноска 20.04.2022 г., като общо дължимата по договора
сума била в размер на 1070,00 лв. Твърди се, че в чл. 10, ал. 1 от Договора било уговорено,
че клиентът е заявил желание искането му да бъде разгледано бързо, за което дължи сумата в
размер на 161,92 лв. Поддържа се че ищецът е погасил изцяло задълженията по договора за
паричен заем, включително уговореното в чл. 10, ал. 2 от същия възнаграждение. Посочва
се, че с Решение № 6/12.01.2024 г. по гр. дело № 281/2023 г. по описа на Районен съд –
Сливница, клаузата на чл. 10, ал. 1 от процесния договор е прогласена за нищожна като
противоречаща на закона.
С оглед на горното, моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи
предявения иск, като претендира сторените разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответницата на 15.04.2024 г.) по
делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 2669/155.05.2024 г., с който ответникът,
чрез процесуалния си представител – юрк. И., е заявил, че не оспорват факта, че за
допълнителното действие „бързо разглеждане“ (чл. 10, ал. 1 от Договора) е заплатена сумата
1
в размер на 161,92 лв.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, като по делото е постъпила молба от адв. М., с която се прави искане делото
да бъде разгледано в негово отсъствие, като в случай че съдът даде ход по същество, моли
предявеният иск да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, не
взема становище по проекта за доклад по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съдът е отделил като безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че между страните е действал договор за заем № *********/22.03.2022 г.,
по силата на чл. 10, ал. 1 от който ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 161,92
лв., представляваща такса „бързо разглеждане“.
С протоколно определение от 25.09.2024 г. съдът е обявил за служебно известни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК обстоятелствата, че с
Решение № 6/12.01.2024 г. по гр. д. № 281/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, е
признато за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от
Договор № ********* от 22.03.2022 г. не ги обвързва поради нищожност на същата, както и
че решението е връчено на ищеца по делото на 24.01.2024 г., а на ответника на 05.02.2024 г.,
като в тази си част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Районен съд – Сливница, трети състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
При така релевираните твърдения във връзка с иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ГПК, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без
правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е съществувало
валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК първите две предпоставки трябва да бъдат
установени от ищеца, а последната от ответника, като установи, че основание е
съществувало, представяйки по делото действалия между страните договор, съдържащ
действителна уговорка за заплащане на процесната сума.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил сумата в
размер на 161,92 лв., което обстоятелство е признато и от самия ответник. Същевременно
тази сума е получена в изпълнение на прогласената за нищожна с влязло в сила решение
клауза на чл. 10, ал. 1 от Договор № ********* от 22.03.2022 г. Следователно ответникът е
получил от ищеца при начална липса на основание такса за „бързо разглеждане“ в размер на
161,92 лева. Ищецът претендира тази сума за платена от него, съответно – получена от
ответника, поради което и с оглед диспозитивното начала искът се явява основателен за
пълния претендиран размер.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
2
бъде присъдени и сторените от него разноски в производството и адвокатско
възнаграждение, възлизащи съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на
1264,00 лв., от които 1200,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 50,00 лв. –
държавна такса за разглеждане на делото и 14,00 лв. – куриерска услуга. По делото са
представени доказателства, че ищецът действително е заплатил претендираното адвокатско
възнаграждение и държавна такса, но не и такива за направата на разходи за куриерска
услуга, които наред с това да са пряко свързани с делото. В този смисъл в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата в размер на 1250,00 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 34, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „**, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С**, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. И., ЕГН **********, с
адрес. **, сумата в размер на 161,92 лева, платена при начална липса на основание по
клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор № ********* от 22.03.2022 г., предвиждаща заплащане
на такса за „бързо разглеждане“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.01.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „**, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С**, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. И., ЕГН **********, с адрес. **, сумата в
размер на 1250,00 лева, представляваща заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – София
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3