№ 275
гр. Перник, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИНА М. КОРИТАРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело №
20251700100443 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Ю. Т. В., ЕГН:
********** от *** и Ю. Т. В., ЕГН: ********** от *** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, „Бизнес Парк
София“ № 1, сграда № 15, вх. А, ет. 4, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК и цена на иска от 40 050,49 лв.
Ищците твърдят, че ищецът Ю. В. бил сключил на 02.06.2008 г. договор за банков кредит с
кредитор „Райфайзен /България/“ ЕАД, като размера на кредита посочен в договора бил 46
352,39 лв., като бил с целево предназначение за рефинансиране на стар кредит, както и за
задоволяване на потребителски нужди. За обезпечение на всички вземания на кредитора за
главници, лихви, наказателни лихви, неустойки, такси, комисионни и разноски в полза на
кредитора била учредена договорна ипотека върху недвижим имот-***, находящ се в ***,
собственост на Ю. В., като бил съставен нотариален акт №*** дело № 285/2008 г. Ищцата и
сестра на длъжника Ю. В. била сключила на 01.10.2012 г. договор за поръчителство по
договора за банков кредит от 02.06.2008 г., което обуславяло правния й интерес от
предявяване на настоящия иск в качеството й на солидарен длъжник. Поради неизпълнение
на задължението на длъжниците да погасяват кредита и поради настъпване на предсрочна
изискуемост на същия, то на 13.01.2015 г. било образувано при ЧСИ С.Б. изп.д. №25/2015 г.
въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №4736/2014 г. по описа на ПРС с кредитор
„Райфайзен /България/“ ЕАД и длъжници ищците, като недвижимият имот предмет на
договорната ипотека бил изнесен на публична продан по изп.д. №25/2015 г. и бил продаден
за сумата от 36 667 лв. Видно било от постановлението за възлагане на недвижим имот от
16.10.2017 г. било посочено, че с протокол на ЧСИ С.Б. същият бил възложил на трето лице
З.Х. продадения на публична продан недвижим имот собственост на длъжника, като
постановлението за възлагане на недвижимия имот от 16.10.2017 г. било влязло в законна
сила на 03.11.2017 г. На 26.03.2019 г. бил сключен договор за цесия между„Райфайзен
/България/“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД, като кредиторът бил прехвърлил на цесионера
остатъка от неудовлетвореното си вземане по договора за банков кредит. Твърдят, че към
22.05.2025 г. общият размер на непогасеното задължение се равнявал на 40 050,49 лв.
Последното изпълнително действие по изпълнителното дело било извършено на 12.10.2017
1
г., като със съобщения от 02.03.2020 г. длъжниците били уведомени, че изпълнителното дело
било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С оглед на изложеното се прави
изводът, че вземанията били погасени по давност, тъй като към настоящия момент бил
изтекъл петгодишният период от извършеното последно годно да прекъсне давността
изпълнително действие.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ищците не
дължат на ответното дружество сумата от сумата от 40 050,49 лв., съставляващи остатък от
неудовлетворено вземане по договора за банков кредит от 02.06.2008 г., прехвърлено на
ответника от кредитора „Райфайзен /България/“ ЕАД с договор за цесия от 26.03.2019 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №4736/2014 г. по описа на ПРС.
Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът “ „Еос Матрикс“ ЕООД е подал отговор, с който
признава предявения иск като допустим и основателен и моли съдът да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и да им присъди сторените по делото разноски, тъй като
не били дали повод за предявяването на иска. Посочва, че дружеството цесионер не се било
конституирало като взискател по изпълнителното дело на основание чл. 429, ал.1 ГПК, като
не било искало да бъдат извършвани изобщо изпълнителни действия. Цитира релевантна
съдебна практика относно приложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК в настоящия случай. При
условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищците и излага съображения в този
смисъл. Направено е искане по чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК ищците да бъдат задължени от съда да
посочат банкова сметка.
В съдебно заседание, ищците, чрез процесуалните им представители –младши адвокат Х. С.
и адвокат А.П. и двамата от САК, са направили искане за произнасяне при условията на чл.
237, ал. 1 от ГПК съобразно признанието на ответника. Иска се предявената претенция да
бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Сочи се, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В съдебно заседание ответникът, редовно призован,
не е бил представляван.
Съдът, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за произнасяне с
решение при признание на иска. С отговора ответникът изцяло е признал твърдените от
ищеца факти и предявения иск. Съдът с постановеното по реда на чл. 140 ГПК от 29.09.2025
г. е отделил като безспорни между страните следните обстоятелства- ищеца има правен
интерес от настоящото дело, налице е висящо изпълнително производство, както и налице е
новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след
издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая
се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. Не се установяват
обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява
предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца е поискал съдът да се произнесе по реда на
чл. 237 от ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от
категорията права, с които страната не може да се разпорежда. Предвид изложеното съдът
следва да постанови решение, като се основе на направеното от ответника признание и да
уважи изцяло предявения иск. Ответникът е поискал при разпределение на разноските по
делото съдът да приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като остави направените от ищеца
разноски в негова тежест. Чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда две кумулативно изискуеми
предпоставки за прилагането и – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска. С отговора ответникът е признал иск и настоящото решение се постановява
съобразно това признание. Съдът счита, че съгласно приетото с Определение № 1220 от
5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 242 от 31.05.2018 г.
3 на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК, в настоящия случай не е налице първата предпоставка
на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В мотивите на
цитираните съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е възприето, че
2
предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва
с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие
за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Или отнесено към
настоящия случай, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда
право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след
изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване, за което причина е
поведението на кредитора. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените от ищеца разноски
следва да бъдат възложени на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Неоснователно е
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищците са
заплатили сумата от 3850 лв. за осъществяване на правна помощ и съдействие. Съгласно
решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 минималните
размери, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда, като
адвокатското възнаграждение следва да бъде в справедлив размер, съобразен с фактическата
и правна сложност на делото и извършената работа. В настоящия случай е предявен един
иск в защита на един интерес от страна на двамата ищците. Защитаваният интерес е на обща
стойност 40 050,49 лв., производството по делото не разкрива фактическа или правна
сложност и е протекло в едно открито съдебно заседание, със събиране само на писмени
доказателства. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа справедливото адвокатско възнаграждение за делото е в размер на
3854,04 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че заплатеното от двамата ищци адвокатско
възнаграждение в размер на 3850 лв. не е прекомерно и уговорения размер е справедлив и
съответен на фактическата и правна сложност на делото и извършената работа.
Съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 127, ал. 4 ГПК, тъй като е предявен
отрицателен установителен иск, а не е предявен осъдителен иск и за ищците не съществува
задължение да посочват банкова сметка и същата не се явява и задължителен реквизит от
съдебното решение съобразно чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, че
Ю. Т. В., ЕГН: ********** от *** и Ю. Т. В., ЕГН: ********** от *** НЕ ДЪЛЖАТ на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост“ 4, „Бизнес Парк София“ № 1, сграда № 15, вх. А, ет. 4, в качеството му на
цесионер по договор за цесия с цедент „Райфайзенбанк България “ ЕАД сумата от 40 050,49
лв., дължима по Договор за банков кредит от 02.06.2008 г., за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №3912 от 16.07.2014 г. по ч.гр.д.
№4736 /2014 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист от 16.07.2014 г. и е образувано изп.д.
№ 25/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., тъй като същите са погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, „Бизнес Парк София“ № 1,
сграда № 15, вх. А, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Т. В., ЕГН: ********** от *** и на Ю. Т. В.,
ЕГН: ********** от *** сумата от 1602,02 лв - заплатена държавна такса и сумата от 3850
3
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд –София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4