№ 2629
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110143346 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от „...................“ срещу „Застрахователно акционерно дружество ...............“
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1 194,97 лева, представляваща главница за регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „.................“, за възстановяване
на вреди по лек автомобил „...............“ с рег. № ................, вследствие от настъпило
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 17.02.2020 г., включваща сумата от 1 169,97
лева – заплатено обезщетение и сумата от 25 лева – ликвидационни разходи по
определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от 1 194,97 лева, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума по ч. гр. дело № 28677/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 148-ми състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 09.12.2021 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „.................“ – на 17.02.2020 г. в 10:00 часа на пътя град ................... е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него лек автомобил „...............“ с рег. № ................, собственост на „...............“ и
управляван от Ф.К.. Поддържа, че ответникът ЗАД „...............“ е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него – лек
автомобил „...............“ с рег. № ............ . Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който при
извършване на маневра – излизане от паркинг удря лек автомобил „...............“ с рег. №
................. Заявява, че за настъпилото процесно ПТП е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП от 17.02.2020 г. Посочва, че по заявление на представител на собственика
на застрахования при ищеца увреден автомобил, е заведена щета №
470419202008137/17.02.2020 г., извършен е оглед и е изготвено опис-заключение по
претенцията. Бил извършен ремонт на повреденото МПС от доверен сервиз на ЗЕАД
..................... Стойността на последния възлиза на сумата от 1 169,97 лева, в който размер на
28.02.2020 г., в качеството си на застраховател по застраховка „.................“ ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение, чрез превод по сметката на автосервиз „ТПК
Тракия“, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер
на 25 лева. В исковата молба се излага, че с плащането на тази сума и на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че
ответникът е поканен извънсъдебно да заплати процесната сума, като последният отказал
изрично това с писмо от 09.04.2021 г. За същата, в хода на производството по ч. гр. дело №
1
28677/2021 г. по описа на СРС, 148-ми състав, в полза на ищцовото дружество е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу която ответникът
възразил. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената
установителна защита и отправя искане за признаване съществуването на процесното
парично вземане. Намира за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.05.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „ЗАД
...............“, чрез пълномощника си адв. Н.-Л., оспорва иска по основание и размер. Намира
исковата молба за нередовна поради липсата на надлежно описание на процесното
пътнотранспортно произшествие, както и на отделените суми, претендирани във връзка с
отремонтиране на всяка една от увредените части на застрахования при ищеца лек
автомобил. Намира иска и за процесуално недопустим, предвид липсата на предходно
развило се между страните заповедно производство по отношение на конкретната
претенция. Не оспорва и изрично признава, че към датата на процесното ПТП гражданската
отговорност на последния е била застрахована при ответното дружество, както и, че към
този момент ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по
отношение на лек автомобил „...............“ с рег. № ................. Не оспорва реално
осъществетното плащане от ЗЕАД .....................на сумата от 1 169,97 лева в полза на
осъществилия ремонта сервиз „ТПК Тракия“. Оспорва описаните в исковата молба
механизъм, дата и място на настъпване на ПТП, както и реалното му реализиране между
процесните превозни средства. В тази връзка счита за невярна информацията, отразена в
представения ДКП за ПТП от 17.02.2020 г. Оспорва наличието на противоправно поведение
на водача на лек автомобил „...............“ с рег. № ............ и вината му. Въвежда възражение за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и от страна на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил и в частност на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и, че
изключителна вина за настъпване на ПТП има именно последният, а при условията на
евентуалност възражение за значителен негов принос в противоправния резултат. Конкретно
се посочва, че водачът на л. а. „...............“ с рег. № ................ е извършил нарушения на чл. 98
ЗДвП, като е станал основна причина за настъпване на застрахователното събитие поради
неправилно паркиране/спиране/престояване на автомобила към момента на удара – в
посока, перпендикулярна спрямо посоката на движение, по начин, създаващ ограничения
при движението на останалите водачи. В отговора ответникът прави възражение и за
съпричиняване на събитието от водача на л. а. „...............“ с рег. № ................, който е отнел
предимството на водача на л. а. „...............“ с рег. № ............, без да го изчака при
извършването на предприета маневра. Оспорва се наличието на причинно – следствена
връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилите щети. Оспорва стойността
на последните, считайки, че изплатеното от ЗЕАД .....................обезщетение надвишава
действително претърпените вреди. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
предявения иск, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък
размер. Претендира и разноски.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК служебна проверка и с оглед
конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, намира процесната
установителна искова претенция, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за процесуално
допустима, предвид наличието на издадена в хода на производството по ч. гр. дело №
28677/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 148-ми състав Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2021 г. за същото вземане, и между същите
страни. Същевременно исковата молба отговаря и на условията за редовност, в частност на
изискванията, следващи от чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като съдържа ясно описание на
основанието на претенцията и нейния размер. Уточняването на отделната стойност на
увредените и отремонтирани детайли по процесното МПС е въпрос на доказване и касае
спора по същество, като не е изискване към редовността на сезиращата съда искова молба,
при посочен в същата общ размер на заплатеното обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, както
следва:
2
В тежест на ищеца е да установи наличието на фактите, обуславящи встъпването в
правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на
поети от него с договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ задължения, срещу
застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, а
именно: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди
и наличието на основание за отремонтиране на автомобила в официален сервиз – при такива
твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за съпричиняване, както и, че е погасил
претендираното вземане в случай, че твърди това.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и изричното признание, направено от
ответника с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
обстоятелствата, че към 17.02.2020 г. л. а. „...............“ с рег. № ................ е бил застрахован
при ищеца по силата на имуществена застраховка „.................“, че към този момент
гражданската отговорност на водача на л. а. „...............“ с рег. № ............ е била застрахована
при ответника, както и, че за възстановяване на щети по застрахования при ищеца лек
автомобил същият е заплатил в полза автосервиз „ТПК Тракия“ сумата от 1 169,97 лева и е
сторил ликвидационните разноски по определянето му в размер на 25 лева.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети, като
въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от съда при постановяване на крайния
съдебен акт.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и като относими към
предмета на спора следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел за установяване на
механизма на настъпване на процесното ПТП и обстоятелствата, при които е станало
същото, като с цел процесуална икономия и на основание чл. 25, ал. 1 ГПК съдът намира, че
следва да насрочи разпит на всеки от свидетелите по делегация, съответно на свидетеля на
ищеца Ф.Ю.К. пред Районен съд – Асеновград (предвид данните за регистрирани адреси) и
на свидетеля на ответника Х.Д.Д. пред Районен съд – Карлово, с оглед тяхното
местоживеене.
Като относимо и допустимо следва да бъде уважено искането на страните за допускане
изслушване на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на посочените от
ищеца с исковата молба и от ответника – с отговора на исковата молба въпроси, както и на
въпроса относно средната пазарна стойност за отстраняване на щетите по увредения
автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП и каква от техническа гледна
точка е причината за това.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК, както и за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза по задачи, формулирани в исковата молба,
касае безспорни факти, поради което следва да се остави без уважение.
Искането на ответника по чл. 186 ГПК за изискване на информация от АПИ относно
регистрирани движения на двете МПС в периода 00:00 часа на 15.02.2020 г. до 00:00 часа на
20.02.2020 г. следва да бъде оставено без уважение, от една страна, предвид конкретната
информация, която се иска да бъде изисквана, касаеща голям интервал от време и отнасяща
3
се до движения на автомобилите по пътната мрежа, като неотносима, а от друга страна –
предвид допуснатите по искане на страните други доказателства, насочени към установяване
механизма на настъпване на ПТП и обстоятелствата около реализирането му.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи цветни снимки на л. а.
„...............“ с рег. № ................, удостоверяващи твърдените увреждания и направени при
извършения оглед, следва да бъде уважено, предвид проведеното оспорване наличието на
причинна връзка между последните и описаното ПТП.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 28677/2021 г. по описа на СРС, ГО,
148-ми състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2024 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца „ЗЕАД ..................... в двуседмичен
срок от съобщението да представи по делото цветни снимки на л.а. „...............“ с рег. №
................, удостоверяващи твърдените увреждания, вследствие от процесното ПТП,
направени при извършения от него оглед на превозното средство.
ДОПУСКА по искане на страните събирането на гласни доказателства за установяване
на посочените в мотивната част на настоящото определение обстоятелства чрез разпит на
свидетелите: 1). Ф.Ю.К., с ЕГН: ................. и адрес: .....................). Х.Д.Д., роден на ............ г.
с адрес: град Карлово, с телефонен номер ..............
ДА СЕ НАПРАВЯТ служебни справки от НБДН за адресите на свидетелите, от които
същите да бъдат ПРИЗОВАНИ за съдебните заседания пред делегираните съдилища.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 25 ГПК разпита на свидетеля Ф.Ю.К. да се
извърши по делегация от Районен съд – Асеновград.
НАСРОЧВА о. с. з. за разпит по делегация на свидетеля Ф.Ю.К. за 27.03.2024 г. от
14:00 часа пред Районен съд – Асеновград.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля Ф.Ю.К. в размер на сумата от 30
лева, вносим от ищеца по депозитната сметка на Районен съд – Асеновград в едноседмичен
срок от съобщението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 25 ГПК разпита на свидетеля Х.Д.Д. да се извърши
по делегация от Районен съд – Карлово.
НАСРОЧВА о. с. з. за разпит по делегация на свидетеля Х.Д.Д. за 29.03.2024 г. от
14:00 часа пред Районен съд – Карлово.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля Х.Д.Д. в размер на сумата от 30
лева, вносим от ответника по депозитната сметка на Районен съд – Карлово в едноседмичен
срок от съобщението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението да
представят въпросни листа с въпроси към свидетелите, които да бъдат преценени от
настоящия състав на съда, при спазване на процедурата по чл. 122, ал. 5 ПАС.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните за датата и часа на заседанията пред Районен съд –
Асеновград и Районен съд – Карлово.
Към съдебните поръчки да се приложат въпросните листа и вносния документ за
4
платен депозит, както и препис от настоящото определение и препис от двустранен
констативен протокол от 17.02.2020 г. (л.5 от делото).
ДОПУСКА изслушване на съдебноавтотехническа експертиза, като вещото лице – въз
основа на материалите по делото, след извършване на необходимите справки относно
пазарните цени на съответните резервни части при алтернативни доставчици и при
съобразяване на снимковия материал, да отговори на въпросите, поставени от ищеца в
исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба, както и от съда в мотивната
част на настоящото определение, а именно: каква от техническа гледна точка е причината
за настъпване на процесното ПТП, както и каква е стойността за отремонтиране на
увредения автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното
ПТП – 17.02.2020 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., специалност: транспортна техника и технологии,
оценител на МПС, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за
съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на сумата от 450 лева, от които
200 лева, вносими от ищеца и 250 лева от ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника на
основание чл. 190 ГПК да представи заверено копие от застрахователна полица относно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
МПС „...............“ с рег. № ............, както и за допускане изслушване на съдебносчетоводна
експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване по реда на чл. 186
ГПК/респ. за издаване на съдебно удостоверение от/за пред Агенция пътна инфраструктура
на информацията, посочена в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6