РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. И.
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501405 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. И. Т., чрез адв. А. Р. Проданова от
Адвокатска колегия – Пловдив, срещу Решение № 1139 от 19.05.2025 г. по гр.
д. № 1434/2024 г. на Районен съд – Бургас, с което е прието за установено, че
въззивницата дължи на Й. Е. М. следните суми: 13 436,17 лв. – главница,
представляваща 1/3 от общо получената от И. И. Т. след смъртта на общия за
страните наследодател Е.Н.М., починал на ***** г. сума в размер на 40 308,50
лв. съгласно протокол от 06.12.2018 г. по досъдебно производство №
2497/2018 г. описа на 04 Районно управление – Столична дирекция на
вътрешните работи; 3 000 евро с левова равностойност от 5 867,49 лева –
главница, представляваща 1/3 от общо получената от И. И. Т. след смъртта на
общия за страните наследодател Е.Н.М. сума в размер на 9 000 евро, съгласно
същия протокол; 4 361,17 лева – законна лихва за забава върху главницата от
13 436,17 лева, начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г.; 1904,48
лева – законна лихва за забава върху главницата от 3 000 евро с левова
равностойност от 5867,49 лева, начислена за периода от 27.11.2020 г. до
27.11.2023 г., ведно със законната лихва върху горните главници от 28.11.2023
г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч. гр. д. № 7137/2023 г.
1
на Районен съд – Бургас е издадена Заповед № 3645 от 04.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С решението
въззивницата Е. М. е осъдена да заплати и сумата от 4070,21 лв. – деловодни
разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон и необоснованост. Въззивницата поддържа възраженията
си за недопустимост на исковете, направени и в първата инстанция. Намира,
че исковата молба е нередовна поради противоречия както в
обстоятелствената й част, така и между обстоятелствената част и петитума.
Иска въззивният съд да остави исковата молба без движение на основание чл.
129, ал. 2 ГПК, като даде съответни указания до ищеца да отстрани
нередовностите. В частност ответникът твърди, че ищцата не е определила в
исковата молба правното основание, от което черпи правата си да претендира
процесните суми. Позовава се и на неяснота на изложението, тъй като, от една
страна, се твърди наследствено правоприемство, обуславящо вземането, а от
друга – неоснователно обогатяване. На следващо място, страната намира
предявения иск за недопустим, тъй като с него е въведено и друго основание,
от което произтича претендираното вземане, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение. По съществото на спора
въззивницата не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че
намерените в деня на смъртта на общия наследодател у него парични суми са
негова лична собственост, явяват се част от наследствената маса и се
разпределят поравно между наследниците – двете му деца и преживялата
съпруга, при равни дялове. Намира, че тези изводи са формирани при
избирателно обсъждане само на част от събраните по делото доказателства и в
нарушение на правилата на логиката и на нормите на материалния закон.
Оспорва се също допустимостта на събраните по делото гласни доказателства
в контекста на забраната на чл. 164 ГПК, но се поддържа, че дори да бъдат
приети за допустими, същите не установяват личния произход на средствата,
намерени у покойния наследодател в деня на смъртта му. Даже напротив,
поддържа се, че ако тези суми са били предназначени за обзавеждане на
жилището, притежавано от покойния г-н М. в режим на съпружеска
имуществена общност с ответницата и за заплащане на цената от над 150 000
лв. по предварително сключен от съпрузите договор, то процесните средства
са били предназначени за погасяването на това задължение, следователно
претенцията да бъдат върнати като част от наследствената маса е изцяло
неоснователна. В жалбата се излага, че показанията на разпитаната свидетелка
на ищцата – А.М.П., не са обсъдени от съда в тяхната цялост и в съвкупност с
останалия доказателствен материал по делото. Предвид горното, се сочи, че
ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване, че
процесните парични суми са били приживе лична собственост на покойния
Е.Н.М.. Събраните по делото писмени доказателства обосновавали обратния
извод, поради което следвало съдът да приеме, че спорните суми не са
собственост на общия на страните наследодател, не са част от наследственото
му имущество и по отношение на тях не възникват права в полза на
универсалните правоприемници съобразно притежаваните от тях квоти в
2
наследството. Въззивницата моли за обезсилване на обжалваното решение и
за прекратяване производството по делото, а при условията на евентуалност –
за отмяна на решението и за постановяването на съдебен акт по съществото на
спора, с който да бъдат отхвърлени изцяло предявените претенции. Моли се и
за присъждане на направените от въззивницата разноски по делото пред двете
съдебни инстанции. Не се ангажират нови доказателства.
Й. Е. М., чрез адв. Венелинва С. Фотева от Адвокатска колегия – Бургас,
е подала отговор на исковата молба. В него се излагат съображения за
неоснователност на възраженията за недопустимост на исковете. Според
страната в исковата молба се съдържа цялата фактическа обоснована, а
правната квалификация на спора е задължение на съда. За неоснователни се
сочат доводите за разминаване между предмета на заповедното производство
и този на исковото. По същество се твърди, че решението е правилно, защото
жилището на ул. „Гурко“ е лична собственост на наследодателя, закупена
преди брака му с ответницата – обстоятелство. установено и в рамките на
провежданото между страните делбено дело. Страната поддържа, че
претендираните парични суми са били лична собственост на покойния,
предназначени за обзавеждането на личното му жилище в гр. Бургас. Нямало
данни в процеса тези средства да са били служебни пари, свързани с
упражняваната от М. адвокатска дейност. Доказани били и крупните
финансови средства, с които той разполагал приживе, придобити от
адвокатска дейност, преподавателска дейност в Бургаски университет, от
дейността му като общински съветник, от дялови участия в дружества,
разпределящи сериозни годишни дивиденти и др. Въззиваемата счита за
доказано обогатяването на ищцата с процесните суми, като счита, че има
право и на законната лихва за забава, предвид отправената покана и липсата
на доброволно изпълнение. Претендират се деловодните разноски. Не се
ангажират нови доказателства.
В настоящата инстанция страните поддържат жалбата, съответно
отговора.
Съдът намира подадената жалба и отговор за редовни и допустими,
поради което няма пречка да бъдат разгледани по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Съдът намира, че първоинстанционното решение не е постановено по
нередовна искова молба, както твърди въззивницата. Не е налице
противоречие нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито между
обстоятелствената част и петитума й. Между претенциите в заповедното и
исковото производство има пълна идентичност. Изложена е една и съща
подробна фактическата обстановка, от която се извежда основанието на иска –
неоснователно обогатяване на И. И. Т. за сметка на Й. Е. М., тъй като
последната счита, че е наследила част от намерените у покойния парични
суми, предадени само на Т..
В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши
служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
3
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 27.11.2023 г. Й. Е. М. е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. И. Т. за следните
суми: 13 436,17 лв. – главница, представляваща 1/3 от общо получената от И.
И. Т. след смъртта на общия за страните наследодател Е.Н.М., починал на
***** г. сума в размер на 40 308,50 лв. съгласно протокол от 06.12.2018 г. по
досъдебно производство № 2497/2018 г. описа на 04 Районно управление –
Столична дирекция на вътрешните работи; 3 000 евро с левова равностойност
от 5 867,49 лева – главница, представляваща 1/3 от общо получената от И. И.
Т. след смъртта на общия за страните наследодател Е.Н.М. сума в размер на 9
000 евро, съгласно същия протокол; 4 361,17 лева – законна лихва за забава
върху главницата от 13 436,17 лева, начислена за периода от 27.11.2020 г. до
27.11.2023 г.; 1904,48 лева – законна лихва за забава върху главницата от 3 000
евро с левова равностойност от 5867,49 лева, начислена за периода от
27.11.2020 г. до 27.11.2023 г., ведно със законната лихва върху горните
главници от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане.
Заявлението е уважено, като е издадена Заповед № 3645 от 04.12.2023 г.
по ч. гр. д. № 7137/2023 г. на Районен съд – Бургас.
В предоставения от съда срок е подадено възражение срещу заповедта от
И. И. Т..
Настоящите искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока, указан от
заповедния съд.
В исковата молба се излага, че Й. Е. М., брат й Н.Е. М. и ответницата И.
И. Т. са наследници при равни квоти на Е.Н.М., починал на ***** г. След
смъртта му у него били открити налични парични средства, подробно описани
в протокол от 06.12.2018 г. по досъдебно производство № 2497/2018 г. по
описа на 04 Районно управление – Столична дирекция на вътрешните работи,
а именно 40 308,50 лв. и 9000 евро. Сочи се, че ищцата е наследила 1/3 ид. ч.
от паричните суми. На 27.11.2020 г. узнала от разследващите органи, че са
предали сумите на ответницата и на същата дата я поканила да заплати 1/3 от
тях. На 04.01.2021 г. й била връчена и нотариална покана. Поради изложеното
се сочи, че най-рано от 27.11.2020 г. ответницата е изпаднала в забава за
връщане на процесните суми. Иска се да бъде прието за установено, че
ответницата дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
В отговора на исковата молба са изложени същите като вече
коментираните оплаквания за нередовност и недопустимост на исковете. По
същество се сочи, че признава, че процесните суми са предадени на
ответницата с протокола от 06.12.2018 г. Нямало доказателства тези суми да са
намерени у наследодателя. Заявява се, че те представляват аванси и средства
за разноски, предоставени на покойния, в качеството му на адвокат, от негови
клиенти. Поради това сумите не били предмет на наследяване. Възразява се,
че един от наследниците на починалия (Н.Е. М.) е малолетно дете, което не е
4
приело наследството по опис. Сочи се, че акцесорните претенции са
неоснователни поради неоснователността на главните. Моли се за отхвърляне
на исковете.
В решението на районния съд е прието за доказано, че към момента на
смъртта на наследодателя на страните у него е имало налични суми в размер
на 40 308,50 лв. и 9000 евро. Тези суми били предадена на неговата съпруга –
ответницата по делото. Съдът е посочил, че не е установено сумите да са били
парични средства, принадлежащи на трети лица, още по-малко ответницата
като такива да ги е върнала. Кредитирани са показанията на разпитана по
делото свидетелка А.М.П., според която това са били лични средства на
наследодателя, с които е следвало да заплати договорени от него услуги по
изпълнение на дизайнерско обзавеждане. В решението се излага още, че на
27.11.2020 г. е отправена показана за изпълнение от ищцата до ответницата, но
не е последвало такова. Съдът е посочил, че му е служебно известно, че по ч.
гр. д. № 7733/2021 г. на Районен съд – Бургас Н. М. е приел наследството на
баща си по опис. За ирелевантно е прието обстоятелството, че ищцата, в
качеството си на майка и законен представител, не е декларирала процесните
суми към момента на приемане на наследството по опис. Изтъква се, че
наследникът е длъжен да декларира само известните му имущества.
Настоящият състав намира мотивите на първоинстанционния съд за
изцяло правилни и обосновани, поради което препраща към тях на основание
чл. 272 ГПК.
Предявените искове правилно са квалифицирани от
първоинстанционния съд по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е създадена възможност при
неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие
между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е
обогатил за сметка на друг, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. По смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД разместване на
имуществени блага, лишено от основание, има при неоснователно
получаване, придобиване или спестяване на имущество от едно лице за сметка
на друго лице. Фактическият състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
наличие на обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на това
лице, свързано с обогатяването на първото, връзка между обедняването и
обогатяването, липса на основание за обогатяването и липса на друг иск, с
който обеднелият да се защити.
Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си,
от което следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от
които извлича за себе си изгодни правни последици. В тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване,
така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването (връзката между тях). Ако ищецът докаже
своето обедняване, ответникът е този, който трябва да установи наличието на
основание за обогатяването си, ако твърди, че такова съществува.
5
По делото са безспорно установени следните факти: смъртта на Е.Н.М.;
че страните са негови наследници, всяка от които притежава по 1/3 ид. ч. от
наследството; че процесните суми са предадени от разследващите органи по
досъдебно производство № 2497/2018 г. описа на 04 Районно управление –
Столична дирекция на вътрешните работи.
Като доказателство в първата инстанция е приет протокол за оглед на
местопроизшествие, от който се установява, че процесните суми са намерени
у починалия Е.Н.М..
Видно от приетия в първата инстанция баланс на дружеството „М.,
Кожухаров, Тасков и партньори“ ЕООД за 2018 г., дружеството е разполагало
с налични средства в размер на 11 000 лв. и през текущата година е
разпределило 30 000 лв. печалба.
По първоинстанционното дело е представено удостоверение от
Адвокатски съвет – Бургас, според което адв. М. не е бил съдружник и/или
управител на адвокатско дружество; че архивът му не се съхранява там и че
всички приходни касови ордери за периода от 2008-2018 г. на адвокатския
съвет са предадени на разследващите органи.
В първата инстанция е разпитана една свидетелка – А.Н. М. П., която е
сестра на наследодателя, работила като адвокат в една кантора с него в
продължение на 18 години. Тя сочи, че е била наясно, че към момента на
смъртта си адв. М. в е имал в себе си около 40-50 000 лв. В деня на смъртта му
двамата имали уговорка да се видят в гр. София. Свидетелката знае от брат си,
че същия ден е трябвало да заплати капаро за дизайнерско обзавеждане на
апартамента си в гр. Бургас, на ул. „Гурко“. На 27.11.2020 г. ищцата се обадила
на ответницата, за да й каже, че иска да получи 1/3 от сумите, които са били
открити у покойния от полицията след смъртта му. Свидетелката е
категорична, че процесните суми не представляват разноски на клиенти на
адв. М.. Не й е известно да са били връщани суми на клиенти. Свидетелката
излага, че покойният е развивал активна адвокатска дейност, бил е общински
съветник, участник в търговско дружество с добра печалба и др., в резултат на
което е имал добри доходи.
Според настоящия състав не е налице забрана за установяване на
свидетелските показания по чл. 164, ал. 1 ГПК. Не става ясно на коя хипотеза
се позовава страната, но ако става дума за хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК, не е налице установяване на договор на стойност над 5000 лв.
Обстоятелствата, за които е дала показания свидетелката, са за размера и
предназначението (за извършване на плащане) на намерената у наследодателя
сума.
Настоящият състав, както и първоинстанционният, не намира причина
да се усъмни в показанията на посочената свидетелка. Същата не е пряко
заинтересована от изхода на делото, но дори да се приеме, че е такава,
показанията й са детайлни, правдоподобни и не противоречат на
доказателствата по делото. Това, че свидетелката е добре осведомена, което
във въззивната жалба се сочи като обстоятелство, поставящо показанията й
под съмнение, очевидно се дължи на факта, че е била близка на наследодателя
6
и е работила с него в продължение на 18 години. Оценката на показанията
следва да е обратната – че те са с висока доказателствена стойност, защото са
дадени от лице, което има преки наблюдение по въпросите, касаещи делото.
Съдът намира за неоснователно възражението, че липсата на данни за
подадена от ищцата декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, както и недекларирането на
процесните суми в заявлението за приемане по опис на наследството от Н. М.
(чрез майка му) означава, че сумите не са част от наследството. Дали е
декларирано или не някакво имущество не може да дерогира настъпилото
универсално правоприемство.
Съдът съобрази, че в случая ответницата не е ангажирала никакви
доказателства за основанието, на което държи процесните суми. Не е
ангажирала и доказателства в подкрепа на възражението си, че тези суми не са
на наследодателя, а на трети за делото лица. Ако това беше така, самата
ответница би била длъжна да върне тези суми, което дори не се твърди от нея.
Не се доказа също парите да са били „семейни“ средства. Дори те да са били
предназначени за ремонт на семейно жилище, както твърди въззиваемата, това
не означава автоматично, че имат „семеен“ произход, т.е. че са общи пари на
съпрузите. В случая, след като парите са открити у наследодателя и липсват
други данни по делото, е логично да се приеме, че са негова лична
собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че намерените от разследващите
органи суми са били наследени от наследниците на починалия Е.Н.М. при
равни квоти, като ищцата има право на 1/3 ид. ч. от тях (чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1
ЗН).
Установени са всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД: обогатяването, обедняването и връзката между тях. Поради това
предявените искове за главниците са основателни.
По исковете за лихви съдът намира следното:
Според чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да
настъпи забавата, е нужно задължението да е изискуемо. В случая
задължението по чл. 59 ЗЗД, като безсрочно такова, става изискуемост след
отправяне на покана от кредитора до длъжника.
По делото от свидетелските показания се установява, че ищцата е
отправила на 27.11.2020 г. устна покана към ответницата за заплащане на
процесните суми. Предвид липсата на твърдения и доказателства за направено
плащане, предявените акцесорни искове също са основателни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата
страна, която е претендирала присъждане на 1300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Сумата следва да бъде присъдена на въззиваемата.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1139 от 19.05.2025 г. по гр. д. №
1434/2024 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. Т., с ЕГН **********, да
заплати на Й. Е. М., с ЕГН **********, сумата от 1300 лв. – деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8