О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Младенова в.ч.гр. дело № 148 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.К.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
подадена чрез адв. М.С.,
против Определение № 260037/15.01.2021 г. по ч.гр. д. № 522/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй,
с което е изменено
Определение № 260252/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 522/2020 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй в частта за разноските, като „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. Враца е осъдено да заплати на И.К.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 100,00 лв.
В жалбата се сочи, че се обжалва определението в
частта, в която е намален размера на присъденото в полза на длъжника адвокатско
възнаграждение от 600,00 лв. на 100,00 лв., тъй като в тази част то е
незаконосъобразно. Излагат се съображения, че възражението срещу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 522/2020 г. е подадено от пълномощника на
длъжника – адв. М.С., като по делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, видно от който заплатеният от длъжника адвокатски хонорар е в
размер на 600,00 лв. Поддържа се, че с молба от 28.10.2020 г. пълномощникът на
длъжника е поискал да му бъдат присъдени направените в производството разноски
в размер на 600,00 лв., като същата е била връчена на заявителя и след нейното
получаване последният е имал възможност своевременно да възрази за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, като не е сторил това в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК и правото му да прави такова възражение пред въззивната инстанция е
преклудирано. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение в частта, в която е намален размера на
присъденото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. на
100,00 лв., и вместо него да постанови друго, с което да присъди в полза на
длъжника направените от него разноски в размер на 600,00 лв. Претендират се и
разноски.
В срока по
чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, с който същата се оспорва като
неоснователна. Посочва се, че първоинстанционният съд е приложил правилно
закона и е обосновал определението си. Поддържа се, че подаденото от длъжника
чрез процесуалния му представител възражение срещу издадената заповед за
изпълнение е съгласно утвърдения образец и бланкетно, като за неговото подаване
не са необходими задълбочени правни познания и по-особени усилия, за да бъдат
оправдани претенциите за претендирания висок размер на адвокатски хонорар. Иска
се от въззивния съд да отхвърли въззивната частна жалба и да потвърди
обжалваното определение.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла
на чл. 248, ал. 3 ГПК.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното от
фактическа и правна
страна:
Производството по ч.гр.д. № 522/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй
е образувано по заявление от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И.К.А., ЕГН: **********,
за сумата от 3 484,51 лв. – главница за неплатени ВиК услуги за периода от
20.09.2017 г. до 27.10.2017 г., 806,28 лв. – мораторна лихва върху главницата
за периода от 20.07.2017 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и за направените разноски по издаване на заповедта за
изпълнение 85,82 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Районен съд – Козлодуй е издал Заповед № 279 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2020 г. за горепосочените суми. В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът, чрез процесуалния си представител адв. М.С.,
е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като с него е
поискал и присъждане на направените разноски в заповедното производство в
размер на 600,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, за което е приложен
договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
С Определение № 260252/08.12.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 522/2020 г., Районен съд – Козлодуй е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК и е прекратил
производството по делото. Със същото определение заявителят „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Враца е осъден да заплати на И.К.А., ЕГН: **********,
направените разноски по делото в размер на 600,00 лв.
С частна
жалба, подадена на 22.12.2020 г., представляваща по съществото си молба по чл.
248, ал. 1 ГПК, заявителят „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца е
поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като е
изтъкнал, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно
голям с оглед сложността на производството. В срока за отговор насрещната
страна по молбата е изразила становище за нейната неоснователност.
В мотивите на обжалваното определение районният съд е приел, че искането за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение на длъжника в заповедното производство
е основателно. Счел е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г.
за процесуално представителство, защита и съдействие в производството по
издаване на заповед за изпълнение е неприложима, тъй като подаването на
възражение е една от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта и
адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния
интерес. Намерил е, че процесуалното представителство за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което
то следва да бъде определено съгласно пар. 1 от ДР на Наредбата и по аналогия
да бъдат приложени хипотезите, визирани в чл. 6 от Наредбата – за съвет,
справка и изготвяне на книжа и конкретно по т. 3 – проучване на дело с даване
на мнение, и т.5 – изготвяне на други молби. С оглед гореизложеното е приел, че
следва да намали възнаграждението на адвоката на длъжника до размера от 100,00
лв.
Въззивният съд намира, че обжалваното
определение е неправилно, като съображенията за това са следните:
Неоснователно е възражението, наведено в
жалбата, че заявителят не е направил своевременно възражението си за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в
срока за обжалване, а ако решението
е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Определение №
260252/08.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 522/2020 г., с което Районен съд
– Козлодуй е обезсилил издадената заповед за изпълнение на основание чл. 415,
ал. 5 ГПК, прекратил е производството по делото и е осъдели заявителя да
заплати на И.К.А. направените разноски по делото в размер на 600,00 лв., е
връчено на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Враца на 15.12.2020 г., като
в едноседмичния срок за неговото обжалване – на 22.12.2020 г. дружеството е
депозирало молба за изменение на определението в частта за разноските, поради
което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок.
Съгласно обаче задължителните
тълкувания, дадени с Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. по т.д. №
6/2017 г. ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна
жалба, следователно за въззивния съд е налице възможност да бъде проверена
правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода
на първоинстанционния съд, че адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 7 от същата наредба за
защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване
на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед
за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и
изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение. Напротив, граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7
от Наредбата установява, че
езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях са пределно
ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага точно
според чл. 46, ал. 1, предл. 1 ЗНА. Граматическото тълкуване
на процесната разпоредба води до извод, че същата обхваща не само подаването на заявление, а цялото заповедно
производство – за защита чрез процесуален представител в "производствата за издаване на
заповед за изпълнение". Следователно според този текст така определеният начин
за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се отнася и до двете
страни в заповедното производство – и за заплатеното адвокатско възнаграждение
от заявителя-кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от
длъжника.
При наличието на изричната и ясна
разпоредба на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., регламентираща
начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, позоваването от страна на първоинстанционния съд на хипотезата на
чл. 6, т. 3 и 5 от същата Наредба е незаконосъобразно, тъй като тези разпоредби
касаят извършването на други действия и то не по съдебни производства, каквото е заповедното
производство. Възнагражденията за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 от Наредбата, който е
приложим в случая. Издаването на заповед за изпълнение срещу определено
лице е ангажиране на страна в съдебното производство, макар все още да не се
касае за исково такова. Не може да се направи аналогия между действията,
извършени от адвоката в качеството му на процесуален представител на длъжник в
заповедното производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/9.07.2004 г., или за проучване на дело с даване на мнение по него – чл. 6, т. 3 от Наредбата, които са извън съдебните производства. В разглеждания случай при оказана на длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и
защита в заповедното производство /изрично посочено в договора за правна защита
и съдействие от 18.08.2020 г./ е приложим чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1/9.07.2004 г., а не разпоредбата на чл. 6, т. 3 или т. 5 от същата
наредба.
При материален интерес в заповедното
производство общо в размер на 4 290,79 лв., минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 7, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е в
размер на 380,18 лв. Заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение
надхвърля минималния размер, като с оглед осъществената от процесуалния му
представител защита /подаването на бланково възражение, за което законът не
изисква да бъде мотивирано, а същото и не е в настоящия случай/ искането на заявителя
за намаляването му е било основателно, но до размера на определения съобразно
чл. 7, ал. 7 от Наредбата минимум. Подадената частна жалба се явява частично
основателна, като в полза на длъжника в производството следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение до размера
от 380,18 лв.
При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва
да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено определение, с което
да бъде изменено Определение № 260252/08.12.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 522/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй в
частта относно разноските, като размерът на същите за заплатен от длъжника адвокатски хонорар се
намали от 600,00 лв. на 380,18 лв.
Съдът намира
за неоснователно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
настоящото
производство. Съгласно константа практика на ВКС разноски за производството по
чл. 248 ГПК не следва да се присъждат, тъй като то има несамостоятелен характер
и в него не се носи отговорност за разноски. Производството по чл. 248 ГПК е
способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на
съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са
неправилно определени. В този смисъл процедурата по чл. 248 ГПК е продължение
на съдопроизводството по конкретно дело и не може самостоятелно да породи
задължение за страната да заплаща разноски за молбата по чл. 248 ГПК.
При производството по чл. 248 ГПК спорът не е предизвикан от ответната по
молбата страна и поради това същата не дължи разноски на молителя /в този смисъл Определение
№ 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., ІІ ГО на ВКС; Определение №
627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., ІІІ ГО на ВКС/. Ето защо и
искането следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 260037/15.01.2021 г. по ч.гр. д. № 522/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй,
с което е изменено
Определение № 260252/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 522/2020 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй в частта за разноските, като „Водоснабдяване и канализация” ООД,
гр. Враца е осъдено да заплати на И.К.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 100,00 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Определение № 260252/08.12.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 522/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, в частта
относно присъдените разноски, като ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, да заплати на И.К.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
вместо присъдената от Районен съд – Козлодуй сума от 600,00 лв. – направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, сумата от 380,18 лв. – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.