№ 2345
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100509880 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. М., ответник в
първоинстанционното производство, срещу решение № 9117 от 10.08.2022 г.
по гр. дело № 39193/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 24-ти състав,
с което по предявените искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че И. Г. М., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 226,04
лева, представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна
енергия за периода от месец 05.2018 г. до месец 03.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******“ № 16 с абонатен № 3*******;
сумата от 45,92 лева, представляваща мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 01.07.2018 г. до 23.02.2021 г.; сумата от 15,68
лева, представляваща цената на услугата дялово разпределение за същия имот
и сумата от 3,32 лева, представляваща мораторната лихва върху цената на
услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 12848/2021 г. по описа на
СРС, 24-ти състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Въззивникът
нямал контрол върху имота и сключен договор с „Топлофикация София“ ЕАД.
Възразява срещу прилагането на чл. 59 ЗЗД. Искането към СГС е обжалваното
1
решение да бъде отменено като предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация
София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк.
Трифонов, е подала отговор на въззивната жалба. Заявява се, че тя била
неоснователна, а решението на СРС било законосъобразно. Искането към СГС
е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба от
И. М. срещу определение № 6892 от 20.02.23 г. по гр. дело № 39193/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 24-ти състав, с което молбата му по чл. 248
ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е
оставена без уважение.
В жалбата са изложени съображения, че определението е неправилно.
Искането към съда е то да бъде отменено изцяло. „Топлофикация София“
ЕАД не е депозирало отговор на частната жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в
тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността
на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът
обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна
до следните фактически и правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първото възражение в жалбата е относно липсата на контрол на
ответника по отношение на процесния имот, защото такъв бил упражняван от
неговите родители. Исковият период е от месец 01.05.2018 г. до месец
31.03.2019 г., а в отговора на исковата молба ответникът заявява, че неговите
родители са починали на 13.12.2011 г. и съответно на 22.11.2017 г. От
приложените по делото Нотариален акт № 1, том 1, рег. № 134, дело № 7 от
2001 г. по описа на нотариус К.Б., рег. № 37, с район на действие гр. София, и
Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело №
20189210401214 на ЧСИ Стефан Петров, влязло в законна сила на 02.04.2019
г., се установява, че през периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. въззивникът
е бил собственик на магазин, находящ се в гр. София на ул. „*******“ № 16.
Ето защо релевираният довод е неоснователен, тъй като не съответства на
2
изложената от самия жалбоподател фактология и доказателствата по делото.
Второто оплакване се състои в изразяване на недоволството на
въззивника от разликата между претендираните суми от комуналното
дружество и заплащаните преди това сметки. Това възражение е лишено от
конкретика, поради което съдът взема отношение по него, а единствено
отбелязва, изявлението има характер на признание, че сумите към
комуналното дружество са дължими.
На следващо място ответникът твърди, че нямал сключен договор с
„Топлофикация София“ ЕАД.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (действаща към процесния период),
„небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиента на топлинна енергия за небитови нужди.
Цитираните по-горе документи доказват безспорното и между страните
обстоятелство, че с оглед статута на процесния обект – магазин, той е бил
предназначен за задоволяване на стопански, съответно небитови нужди.
В исковата молба изрично е заявено, че между страните няма сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния магазин.
Константната съдебна практика приема, че при липса на такъв договор, то
комуналното дружество има материалноправна легитимация да претендира по
реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД стойността на доставената топлинна енергия от
собственика или ползвателя на стопанския обект.
Предявеният иск е именно с това правно основание, поради което
възражението в жалбата, че предявяването на иск по чл. 59 ЗЗД се явявало
необосновано и произволно, се явява неоснователно.
В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното
решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.
В обобщение на изложеното, по въведените в жалбата възражения СГС
намира обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде
изцяло потвърдено.
По частната жалба
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. В мотивите на обжалваното определение районният съд е
приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях. Отговорността за
направените от другата страна разноски при неуспешен изход на делото е
обективна и не може да бъде намалявана по възражение, че общият размер на
3
разноските надхвърлял няколко пъти исковата претенция. Ето защо
обжалваното определение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемият. Във производството пред СГС „Топлофикация
София“ ЕАД е подало бланкетен отговор на въззивната жалба и не е
осъществявано реално процесуално представителство, поради което не следва
да му се присъжда възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9117 от 10.08.2022 г. по гр. дело №
39193/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 24-ти състав, с което по
предявените искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че И. Г. М., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 226,04 лева,
представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за
периода от месец 05.2018 г. до месец 03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. „*******“ № 16 с абонатен № 3*******; сумата от 45,92
лева, представляваща мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 01.07.2018 г. до 23.02.2021 г.; сумата от 15,68 лева, представляваща
цената на услугата дялово разпределение за същия имот и сумата от 3,32 лева,
представляваща мораторната лихва върху цената на услугата дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по частно гр. дело № 12848/2021 г. по описа на СРС, 24-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6892 от 20.02.23 г. по гр. дело №
39193/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 24-ти състав, с което
молбата на И. Г. М., ЕГН **********, по чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, е оставена без уважение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4