№ 16490
гр. С. 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110166410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. З. М. срещу С. Х. П., с която са
предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищцата сумата
от 800 лева – платена авансово като гаранция на 04.10.2024 г. по несключен
договор за наем на недвижим имот с адрес: С. ж.к. „И.“, ул. „Т.С“, ******.
В исковата молба се твърди, че на 04.10.2024 г. ищцата се е свързала с
ответницата по повод предлаган от последната наем на жилище. Ищцата
твърди, че е оставила депозит в размер на 800 лева срещу депозитна разписка,
написана на ръка. Страните са се договорили устно да сключат договор за
наем най-късно до 25.10.2024 г. Твърди се, че на 23.10.2024 г. ответницата
уведомява ищцата, че договорът за наем не е изготвен. Страните се
договорили да сключат договора на 28.10.2024 г. На 27.10.2024 г. ответницата
уведомила ищцата, че прекратява правоотношението между страните и
договор за наем няма да бъде сключен. Поради това се иска връщане на
платеното.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – С. Х. П., с
който предявеният иск се оспорва по основание, като се твърди, че
ответницата не е получавала сумата от 800 лева и приложената към исковата
молба депозитна разписка не е пописана от нея. В тази връзка се оспорва
наличието на договорно или преддговорно отношение с ищцата. В условията
на евентуалност, твърди, че е имала правото да задържи процесната сума от
800 лева, тъй като същите представляват задатък. Твърди се, че сключването
на окончателен договор е уговорено с прекратителен срок. Ответницата
твърди, че е изпълнила своите задължения, като е изпратила окончателния
договор за наем в срок, а ищцата е бездействала. Твърди се, че ответницата
повторно е изпратил договора и след изтичане на срока за сключването му, но
ищцата отново не е предприела действия. Поради това договорът не бил
сключен по вина на ищцата и ответницата имала право да задържи платеното.
Твърди се, че щом процесната сума представлява задатък, то сумата е
правомерно задържана. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
1
сумата от 800 лева не представлява задатък, то ответникът твърди, че
процесната сума има характер на: гаранция за сключването на договора до
дата, не по-късна от 25.10.2024 г. или залог, обезпечаващ удовлетворяването
на възникнало в хода на изпълнението паричнo задължениe на бъдещия
наемател, вкл. от обезщетение за вреди при едностранно прекратяване на
договора или несключването на такъв по вина на същия (с характер на
неустойка). Ответницата твърди, че недобросъвестността на ищцата поражда
правото на обезщетение за вреди в полза на ответницата, като пострадала на
деликтно основание, вследствие на недобросъвестното поведение на ищцата в
преддоговорните отношения помежду им, като прави възражение за
прихващане на двете суми.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация: чл. 55, ал. 1,
предл. второ ЗЗД, срещу което ответницата възразява за квалификация на
правата си по чл. 93, ал. 1 ЗЗД, която изключва връщане, и прави възражение
за прихващане с обезщетение за вреди по чл. 12 ЗЗД, като разпределя
доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК,
че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите
искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото
определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: на 04.10. 2024 г. страните са се уговорили устно за
сключването на договор за наем не по-късно от 25.10.2024 г.; че е изпратен
договор за наем по електронна поща на адрес на ищеца, но последната не го е
подписала; че на 27.10.2024 г. ответницата е заявила, че вече не се смята
обвързана от предложения договор.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, поисканият от ответницата
свидетел.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следния
документ: депозитна разписка (на лист 25 и 37 от делото), съдът намира, че
следва да открие производство по чл. 193 ГПК, като разпредели на
основание чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК тежест за установяване на
неистинност на документа върху ответницата, но при условие, че ищцата
представи по реда на чл. 183 ГПК оригинал на разписката, ако ще се ползва от
нея.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищцата.
НАСРОЧВА гражданско дело 66410 по описа за 2024 година на
2
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 9
юни 2025 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, а
ответницата да води допуснатия свидетел.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е иск за връщане на платен депозит (част от наем) поради
неосъществено основание (бъдещ договор за наем) на ответника с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Ответницата възразява, че има
право да задържи платеното, доколкото представлява или задатък – чл. 93, ал.
2 ЗЗД, или уговорена неустойка при несключване на договор – чл. 92, ал. 1
ЗЗД, или прави евентуално възражение за прихващане по реда на чл. 104, ал. 2
ЗЗД с вредите, които търпи от неоснователен отказ на ищцата да сключи
договор съгласно чл. 12 ЗЗД.
Искът се уважава, ако съдът установи, че ищцата е предала парична
сума на ответницата, за да служи като вземане по бъдещ договор, като такъв
не е бил сключен (което по принцип ищцата не дължи да доказва), но ще се
отхвърли, ако ответницата установи основание за задържане на получената
сума – уговорен задатък или неустойка в договор между страните, или ако
ответницата установи вреди от неправомерен отказ на ищцата да сключи
договора за наем и причинна връзка между отказа и вредите.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: на 04.10. 2024 г. страните са се уговорили устно за
сключването на договор за наем не по-късно от 25.10.2024 г.; че е изпратен
договор за наем по електронна поща на адрес на ищеца, но последната не го е
подписала; че на 27.10.2024 г. ответницата е заявила, че вече не се смята
обвързана от предложения договор.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: извършеното плащане към ответника.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по възраженията по чл. 93 – 94 ЗЗД – уговорка, която и позволява да
задържи получената сума поради несключване на договор за наем в срок;
2. по евентуалното възражение за прихващане – фактическия състав на
обезщетението по чл. 12 ЗЗД – недобросъвестност на ищцата при отказа да
сключи договор; вреди от отказа, причинна връзка между отказа и вредите.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответницата, че НЕ
СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за вредите си от несключване на договора и
причинната връзка.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
3
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 16 май 2025 г., като срокът не е преклузивен, но
при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне
на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не
посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето
на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ОТКРИВА на основание чл. 193 ГПК производство за ОСПОРВАНЕ
НА АВТЕНТИЧНОСТТА на Депозитна разписка от 04.10.2024 г. (на лист 25
и 37 от делото).
УКАЗВА на основание чл. 183 ГПК на ищцата Н. З. М., че следва да
представи ОРИГИНАЛ на оспорената депозитна разписка в срок до първото
редовно проведено открито съдебно заседание по делото.
УКАЗВА на ответницата С. Х. П., че съгласно чл. 193, ал. 3, изр. първо
ГПК носи ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ да установи, че НЕ Е
ПОДПИСАЛА депозитната разписка, ако същата се представи в оригинал.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ЕДИН
СВИДЕТЕЛИ на ответницата при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно отношенията между страните преди предаване на
сумата.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4