№ 26014
гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110132656 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД за сумата от 553,08 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
06.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното плащане.
В срока по чл. 119, ал. 3 ГПК ответникът е направил възражение за местна
подсъдност, като се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, уреждаща
правилата за определяне подсъдността на исковете срещу държавните учреждения.
Софийски районен съд, като прецени изложените от страните
обстоятелства, намира следното:
В исковата молба се твърди, че процесното ПТП е настъпило по Републикански
път III-801, с посока на движението от с. Вакарел към гр. Панагюрище, около км. 20,
при попадане на застрахования при ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел
„.............В“, рег. № СВ.........СВ, в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно.
Посоченият пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и се
стопанисва от ответника чрез съответното му Областно пътно управление. Съгласно
разпоредбата на чл. 105 ГПК, която норма урежда общата местна подсъдност, искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. В текста на чл. 108, ал. 2 ГПК е уредено едно от изключенията от общото
правило, а именно – искове срещу държавата и държавни учреждения, включително
1
поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е
възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109
и чл. 110 ГПК.
Ответник по иска е Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл. 21, ал. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/, Агенция „Пътна инфраструктура“ е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството,
със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления,
Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Съобразно чл. 47, ал. 1
от Закона за администрацията, държавната агенция е администрация на пряко
подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за
която не е създадено министерство. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура“ е
държавна администрация, натоварена с посочените в чл. 21, ал. 3 ЗП, респ. чл. 19, ал.
1, т. 1 ЗП функции във връзка с осъществяване на държавната политика по управление
на републиканските пътища, за която е предвидено ежегодно финансиране от
държавния бюджет. Финансирането на Агенция „Пътна инфраструктура“ от държавния
бюджет е изрично посочено и в чл. 6, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.
При съобразяване на функциите, които изпълнява агенцията и начина на
финансирането от държавния бюджет, се налага извод, че същата е държавно
учреждение по смисъла на чл. 108, ал. 2 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС
местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения се определя от мястото,
където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108,
ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване
правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът следи служебно, съгласно чл. 119,
ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална, поради което дерогира
изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл. 115 и чл. 105 ГПК (в този
смисъл – определение № 60466/31.12.2021 г. по ч. гр. д. № 5055/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС,
определение № 48/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
В случая процесното ПТП е настъпило на около двадесетия километър от
Републикански път III-801, с посока на движението от с. Вакарел към гр. Панагюрище,
който участък се намира на територията на община Ихтиман, която попада в съдебния
район на Районен съд – Ихтиман.
По горните доводи Софийски районен съд при проверка процесуалните
предпоставки за разглеждане на спора във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл. 108, ал. 2
ГПК, предвид мястото, на което се твърди, че е настъпило застрахователното събитие,
респ. на което е възникнало правоотношението, намира, че искът, с който е сезиран, не
му е подсъден по правилата на местна подсъдност. Поради това, местно компетентен
да разгледа спора е Районен съд – Ихтиман, на който делото следва да бъде изпратено.
2
Воден от горното и на основание чл. 108, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 32656 по описа за 2023 г.
на Софийски районен съд, 142 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Ихтиман.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След изтичане на срока за обжалване, делото да се изпрати на Районен съд –
Ихтиман.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3