№ 218
гр. гр.Н., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150***393
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Б. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ж.к. „М.“, бл. *******, против А. И. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Н., ж.к. „М.“ № 50, ет. 3, К. В. К., ЕГН **********, И. В. К., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Н., ж.к. „М.“, бл. *******, Е. И. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., кв. „Б.“, бл. *********, А. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„С.к.“, бл. ******, М. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 23, Х. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.К.“ № 7. С протоколно определение като
страна бе конституиран и П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. К. № *******
Ищецът твърди, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
№ 11538.15.10 по КККР на гр. С.В., намиращ се в местността „К.- С.“ в землището на
гр. С.В., с площ на целия имот от 2800 кв.м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, и начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, при
граници на имота: ПИ № 11538.15.40 и ПИ № 11538.15.9, който е имот е идентичен с
бивш имот № 015010. Излага, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
том V, нот. дело № ***/2005 г. на нотариус С. А.ов, собствеността на имота преминала
в патримониума на неговия баща- В. П.ов К.. След смъртта на баща му, починал на
05.01.2007 г., същият оставил за наследници ищеца, ответниците К. В. К. и И. В. К.,
както и еднокръвния им брат П. В. К., като всички придобили по ¼ идеална част от
имота. Сочи се, че с н.а. № ***, том *****, н.д. № **** по описа на нотариус С. А.ов,
на 28.11.2008 г. четиримата братя продали на „А.И.“ ООД 2240/2800 ид.ч. от имота,
равняващи се на 80 % от собствеността, срещу сумата от 40 000 лв., и учредили право
на строеж, като на същата дата сключили договор за строителство. Навежда, че
сградата не била построена и правата им за строеж били погасени по давност, като не
търсили обезщетение за неизпълнение на договора. Изтъква се, че П. В. К., с
нотариален акт № 39, том II, нот. дело № ***/2010 г. по описа на нотариус Д.Н.,
заменил своята квота от собствеността, редуцирана до 5% от имота (140/2800 идеални
части), с имот на ответницата Е. И. Г.. Акцентира, че през 2011 г. умира Д. И. П.,
съдружник в „А.И.“ ООД. Ответникът А. И. П. отклонил заявлението на наследниците
на Д. П. да ги приеме за съдружници в дружеството, което било преобразувано като
1
еднолично, и непосредствено след това била прекратена дейността му, била стартирана
процедура по ликвидацията му, в рамките на която ответникът П. получил като
ликвидационна квота процесните 2240/2800 идеални части от имота. Процедурата
завършила със заличаване на дружеството от Търговския регистър и съставяне на
нотариален акт № ***, том XVIII, нот. дело № ****/2022 г. по описа на нотариус С.
А.ов, манифестиращ именно получаването на ликвидационната квота. Излага се, че на
18.11.2022 г. ответницата Е. И. Г. дарила на всеки от ответниците Х. Д. М., М. И. Б. и
А. Х. Д. по ¼ идеална част от собствеността (или по 35/2800 идеални части). Сочи, че
страните не могат да поделят имота доброволно, предвид което се моли съда да
допусне делба на процесния имот при следните квоти: 2240/2800 идеални части за А.
И. П., по 140/2800 идеални части за К. В. К., Б. В. К. и И. В. К., и по 35/2800 идеални
части за Е. И. Г., Х. Д. М., М. И. Б. и А. Х. Д..
В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника К. В. К., с който
не се спори по отношение на изложените в исковата и допълнителната молба факти и
обстоятелства. Навеждат се възражения, свързани с правото и материалната
легитимност на ответника А. П. да участва в делбата на имота и да получи квота от
него. Излагат се аргументи за нищожност и привидност на договора, обективиран в
нотариален акт № ***, том *****, н.д. № **** по описа на нотариус С. А.ов, на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, в условията на абсолютна симулация, като се твърди, че
сделката била сключена като гаранционен инструмент, тъй като действителната воля
била собственика на терена да получи натурално обезщетение вместо плащане от
строителя. Заявява се, че сочената продажна цена не е била изплащана от купувача. В
тази връзка се счита, че ответникът П. следва да бъде изключен от кръга на
правоимащите собственици.
Постъпил е писмен отговор и от ответника А. И. П., с който се изразява
становище за допустимост и основателност на иска досежно притежаваните от него
идеални части, като не се оспорват квотите на останалите съсобственици. По повод
възражението за нищожност на договора от 2008 г., обективиран в на. № ***, се сочи
неоснователност, като се навежда и твърдение за придобИ.е на закупените ид.ч. по
давност.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения на ответника П.
К. особен представител, с който се изразява становище за основателност на предявения
иск. Прави се изложение на фактическата обстановка. Сочи се, че видно от нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 14.04.2005 г. П. К. е станал собственик на ¼ от
целия имот, като с нотариален акт за покупко-продажба и взаимно учредяване на право
на строеж от 28.11.2008 г. К. продал своите ¼ от 80-те % идеални части от имота, а
братята му са продали техните по ¼ от 80-те % идеални части от имота на „А.И.“ ООД
за сумата от 40000 лева, за плащането на която не били представени доказателства. С
останалите 5 % идеални части от имота ответника К. се разпоредил на 21.05.2020 г. с
нотариален акт за замяна № 68, том XXIV, рег. № *****, дело № **** от 2022 г., като
на 18.11.2022 г. новият собственик ответника Е. Г. дарила по 1.25 % от своите 5 % от
имота по равно на ответниците Х. М., М. Б. и А. Д., и е запазила за себе си 1.25 % от
него. На 28.11.2008 г. бил сключен договор за строителство между четиримата братя,
като възложители и „А.И.“ ООД като изпълнител. Моли се сделката с дружеството
„А.И.“ ООД, обективирана в нотариален акт № ***, том *****, рег. № *****, дело №
**** от 28.11.2008 г. за продажба на недвижим имот и взаимно учредяване на право на
строеж, да бъде приета за симулативна на сочените от ответника К. К. основания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 34, ал.1 от ЗС. Съгласно
цитираната разпоредба всеки от съсобствениците може да поиска делба на обща вещ.
Нормата на чл. 344, ал. 1 от ГПК предвижда, че в решението, с което се допуска
2
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Налага се извод, че в
първата фаза на производството следва да се установи наличието на съсобственост
върху имота- предмет на делбата, основанието за възникване на съсобствеността, както
и квотите на съделителите.
Предмет на делба в настоящото производство е поземлен имот с идентификатор
№ 11538.15.10 по КККР на гр. С.В., намиращ се в местността „К.- С.“ в землището на
гр. С.В., с площ на целия имот от 2800 кв.м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, и начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, при
граници на имота: ПИ № 11538.15.40 и ПИ № 11538.15.9, който е имот е идентичен с
бивш имот № 015010.
Представен е н.а. № ***, том V, нот. дело № ***/2005 г. на нотариус С. А.ов, с
който П. К. П.ов е дарил на В. П.ов К. собствеността на имота. От приложеното
удостоверение за наследници е видно, че след смъртта си В. К. е оставил за свои
наследници синовете си П. В. К., К. В. К., Б. В. К. и И. В. К..
Представен е н.а. № ***, том *****, н.д. № **** по описа на нотариус С. А.ов, с
който четиримата братя продали на „А.И.“ ООД, БУЛСТАТ ********, с управител Д.
И. П., 2240/2800 ид.ч. от имота, равняващи се на 80 % от собствеността, срещу сумата
от 40 000 лв., и същевременно, като съсобственици на имота си учредили взаимно
право на строеж за изграждане на жилищна сграда. Приложен е и сключен на същата
дата договор за строителство. По делото няма спор, че сградата не е била построена.
Представен е н.а. № 39, том II, нот. дело № ***/2010 г. по описа на нотариус Д.Н.,
съгласно който П. В. К. е заменил своята квота от собствеността на имота, редуцирана
до 5 % от имота (140/2800 идеални части), с имот на ответницата Е. И. Г..
По делото няма спор, че след смъртта на Д. И. П., „А.И.“ ООД е трансформирано в
ЕООД с едноличен собственик на капитала ответника А. П.. Представено е решение от
21.02.2022 г., с което А. П., в качеството си на едноличен собственик на капитала, е
решил да се открие производство по ликвидация на дружеството. Приложен е н.а. №
***, том XVIII, нот. дело № ****/2022 г. по описа на нотариус С. А.ов, съгласно който
дружеството, вече в ликвидация, е прехвърлило на А. П., като дължим ликвидационен
дял, собствените 80% от имота, получени през 2008 г.
Представен е н.а. № 68, т. XXIV, н.д. № ****/18.11.2022 г. на нотариус С. А.ов, с
който ответницата Е. И. Г. дарила на всеки от ответниците Х. Д. М., М. И. Б. и А. Х. Д.
по 1.25% от собствените й 5% от собствеността на имота, или по 35/2800 идеални
части.
От страна на ответникът К. К. се излагат аргументи за нищожност поради
привидност на договора, обективиран в нотариален акт № ***, том *****, нот. дело №
**** по описа на нотариус С. А.ов, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, в условията на
абсолютна симулация, като се твърди, че сделката била сключена като гаранционен
инструмент, тъй като действителната воля била собственика на терена да получи
натурално обезщетение вместо плащане от строителя. Това било така, тъй като
продажната цена не била заплатена от страна на купувача.
С оглед разрешаване на въпроса кои е собственик на процесния имот следва на
първо място да се разгледат възраженията за нищожност на договора.
Съдът не споделя това възражение по следните аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предложение пето от ЗЗД, привидните
договори са нищожни. Привидни са сделките, сключени симулативно, когато между
страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито
правни последици са целените от страните по сделката. В случая се твърди абсолютна
симулация, тъй като със сключване на договора за покупко- продажба не се
3
прикривало друго съглашение, като се сочи, че същия е сключен единствено като
гаранция и посочената продажна цена не била заплатена. В практиката си /Решение №
31 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр.д. № ****/2017 г., II г.о., Решение № ****/11.01.2024 г.
по т.д. № ****/2022 г., I т.о., постановени по чл.290 ГПК/ ВКС приема, че заплащането
на цената по различен начин от посочения в нотариалния акт или незаплащането на
цената могат да бъдат само индиция за симулация, като при обсъждането им в
съвкупност с останалите доказателствени факти и при тълкуване на действителната,
обективирана в договора воля, може да се обоснове еднозначен и категоричен извод, че
страните по сделките не са желаели настъпването на правните им последици. В този
смисъл дори и да се приеме за доказано, че продажната цена не е била заплатена, то
само на тази основа не може да се наложи безпротиворечив извод, че продажбата е
била симулативна. Видно от представеният договор за строителство от 28.11.2008 г., в
чл.1 са налице същите уговорки между страните, които са залегнали в н.а. № ***, а
именно прехвърляне на 80% от дворното място от страна на четиримата братя, и
взаимно учредяване право на строеж за изграждане на жилищна сграда. От нито една
клауза не се сочи извода, че продажбата на ид.ч. от имота в полза на строителя е с цел
гаранция. Действително договорено е строителството да се осъществява със средства,
материали и организация на труда от страна на строителя /посочен като „Мед Инвест“
ООД, а не „А.И.“ ООД/, но тази клауза не може да се тълкува в смисъл, че волята на
страните е това да е за сметка на продажната цена, още по- малко, че продажбата е
била сключена с цел гаранция. Съгласно чл.4, т.б от договора за строителство,
възложителите /четиримата братя/ са приели задължението да прехвърлят 80% ид.ч. от
мястото и правото на строеж върху имота, което задължение същите са изпълнили
подписвайки н.а. № ***. Ето защо, само въз основа на индицията, че продажната цена
не е заплатена, не може да се приеме, че цЕ.та сделка всъщност е различна от тази,
която е официално удостоверена. Пак в сочените по- горе решения ВКС е приел, че
сам по себе си факта на симулативност на волеизявленията относно договорената цена
и начина й на плащане, не може да обоснове извод за абсолютна симулация на
договора за покупко-продажба, освен ако не е установено, че изобщо липсва
договорена цена или волята на страните по договора е същия да не произведе правните
си последици. В случая е налице договорка за цената- в размер на 40000 лв., като не се
ангажираха доказателства, че волята на страните е била различна от това да се
прехвърли правото на собственост на съответните идеални части от терена, върху
който са се уговорили да се построи жилищна сграда. В този смисъл липсва
симулативност във волеизявленията на страните, че се сключва договор за покупко-
продажба и че действителната постигната договореност е за прехвърляне на правото на
собственост срещу опредЕ. цена. Няма пречка и законова забрана, при условията на
свободата на договаряне, прокламирана в чл.9 от ЗЗД, да се уговори между страните да
се прехвърли ид.ч. от собствеността върху терена, върху който ще се построи една
сграда, в полза на строителя, както и да се учреди взаимно правото на всички
съсобственици да я построят, като се уговорят кой каква част ще получи.
Твърдението на ответника А. П. за придобИ.е на 80% ид.ч. от имота по давност, с
оглед липсата на симулация, е безпредметно да се обсъжда, но следва да се посочи, че в
подкрепа на същото не бяха ангажирани доказателства. Въпреки това, обаче, ответника
А. П. се явява съсобственик по силата на извършената продажба, обективирана в
цитирания н.а. № ***.
С оглед на всичко изложено по- горе съдът намира, че е налице съсобственост
върху имота между Б. В. К., А. И. П., К. В. К., И. В. К., Е. И. Г., А. Х. Д., М. И. Б. и Х.
Д. М., при квоти, както следва:
Б. В. К.- 140/2800 ид.ч.;
А. И. П.- 2240/2800 ид.ч.;
К. В. К.- 140/2800 ид.ч.;
И. В. К.- 140/2800 ид.ч.;
4
Е. И. Г.- 35/2800 ид.ч.;
А. Х. Д.- 35/2800 ид.ч.;
М. И. Б.- 35/2800 ид.ч.;
Х. Д. М.- 35/2800 ид.ч.
По отношение на П. В. К. иска следва да бъде отхвърлен, тъй като същия към
момента не е съсобственик в имота, разпореждайки се със собствените си ид.ч. през
2010 г. в полза на Е. И. Г..
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между Б. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ж.к.
„М.“, бл. *******, А. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ж.к. „М.“ № 50, ет. 3, К.
В. К., ЕГН **********, И. В. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н., ж.к. „М.“,
бл. *******, Е. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Б.“, бл. *********, А. Х. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.к.“, бл. ******, М. И. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 23, Х. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.К.“
№ 7, върху поземлен имот с идентификатор № 11538.15.10 по КККР на гр.С.В.,
намиращ се в м. „К.- С.“, землището на гр. С.В., с площ на целия имот от 2800 кв.м., с
трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-
незастроен имот за жилищни нужди, при граници на имота: ПИ № 11538.15.40 и ПИ №
11538.15.9, който е имот е идентичен с бивш имот № 015010, при квоти, както
следва:
За Б. В. К.- 140/2800 ид.ч.;
За А. И. П.- 2240/2800 ид.ч.;
За К. В. К.- 140/2800 ид.ч.;
За И. В. К.- 140/2800 ид.ч.;
За Е. И. Г.- 35/2800 ид.ч.;
За А. Х. Д.- 35/2800 ид.ч.;
За М. И. Б.- 35/2800 ид.ч.;
За Х. Д. М.- 35/2800 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на поземлен имот с идентификатор № 11538.15.10 по
КККР на гр.С.В., намиращ се в м. „К.- С.“, землището на гр. С.В., с площ на целия имот
от 2800 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване- незастроен имот за жилищни нужди, при граници на имота: ПИ №
11538.15.40 и ПИ № 11538.15.9, който е имот е идентичен с бивш имот № 015010, по
отношение на П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. К. № *******
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5