Р
Е Ш Е Н И Е
№ 15 09.01.2018г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Гергана
Докузлиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2307
по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Мобилтел” ЕАД гр. София посочва, че
с ответника са сключили договор далекосъобщителни услуги
Договор № М3963110 от 07.01.2014 г. и издадени въз основа на него фактури за
периода от 26.06.2014г. до 30.10.2014г., които не били заплатени от ответника в 15- дневен срок от издаване на съответната данъчна
фактура на ползвани далекосъобщителни услуги. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли да се признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 126.75 лева, дължима главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга в размер на 11.25 лева, и неустойка -
115,50 лева, по Договор № М3963110 от 07.01.2014 г. и издадени въз основа на
него фактури за периода от 26.06.2014 г. до 30.10.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
29.06.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски. В съдебно заседание не се представлява.
Ответникът
Т.Р.Т. желае прекратяване на делото в частта за неустойка
и лихва за забава. Желае прогласяване на нищожност на фактура № ********* от
30.10.2014г. В становище с вх. № 28413/14.12.2017г. ответникът посочва, че
представя като доказателство по делото вносна бележка за заплащане на сумата от
11.25 лева, но такова доказателство не е приложено към молбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът
е частично основателен.
Не се оспорва между
страните наличието на договор за далекосъобщителни услуги № М3963110 от 07.01.2014 г., по силата на който
ищецът се е задължил да предоставя услуги чрез своята обществена мрежа срещу
заплащане в зависимост от съответния тарифен план. Срокът на договора е 24 месеца.
Ищецът претендира дължимост на сумите по фактури за периода от 26.06.2014г. до 30.10.2014г.
По делото е представена една фактура от 30.10.2014г.
за сумата от 115,50 лева. Другите две цитирани от ищеца фактури от 26.06.2014г.
за сумата от 11.03 лева и от 25.07.2014г. за сумата от 00.22 лева не са
представени по делото.
При разпределяне на
доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договор за далекосъобщителни услуги, изпълнение на своите
задължения по договора, съответно отчитане и приспадане съгласно договора
на изговорените от ответника минути,
начин на определяне на главница и начин на определяне на неустойка.
Доколкото самият ответник
не оспорва дължимостта на сумата от 11,25 лева в становище от 14.12.2017г.,
съдът намира главницата в този размер за доказана и основателна.
По отношение претенцията
за неустойка, съдът намира същата за неоснователна.
На първо място в
приложената фактура от 30.10.2014г. не е посочено как се определя неустойката. Едва
в становище от 06.12.2017г. е уточнено, че се касае за 14 броя абонамента по
8,25 лева. Това становище не се подкрепя от доказателства по делото. Самият
договор е сключен за сумата от 9,90 лева на месец. Фактурите, за които се
претендира главница от 26.06.2014г. е за
сумата от 11.03 лева и от 25.07.2014г. за сумата от 00.22 лева, т.е. те също не
подкрепят това твърдение. Не на последно място, се посочва, че една от
предпоставките за начисляване на неустойка е забава в плащане от 124 дни,
съгласно чл. 54,12 от ОУ към договорите. Падежът на първата фактура от
26.06.2014г. е 11.07.2014г., а на втората от 25,07,2014г. - 09.08.2014г. До
30.10.2014г., датата, на която е издадена фактурата за неустойка са изминали по
– малко дни от предвидените в ОУ на договора 124 дни – 113 дни.
Не на последно място неустоечната клауза е
неравноправна с оглед на разпоредбата на чл. 143 т.5 от ЗЗП. За да се обоснове
неустойка в такъв размер и за такъв период следва да се разгледа самият вид на
договора и загубите, които би претърпял търговеца. С договора мобилният
оператор представя на потребителя услуга срещу определена цена. В случая след
месец октомври потребителят не ползва услуга, а дължи месечни такси. По делото
няма данни операторът да е осигурил нещо специално във връзка с този договор, в
което да е вложил средства, отстъпки и т.н., което да оправдае неустойка за
такъв продължителен период и в такъв размер. Няма никакви данни какъв е
размерът на вредата /загубата/ за мобилния оператор от евентуално неизпълнение,
за да се изведе, че неустойката е съобразна. Ищецът не стори пълно доказване на
това обстоятелство, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на
делото и на двете страни се следват разноски съобразно уважена и отхвърлена
част. Ищецът е сторил разноски в размер на 205 лева за ДТ и адвокатско
възнаграждение, като с оглед на уважената част му се следват 18,20 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 300 лева, като с оглед на отхвърлената
част му се следват разноски в размер на 273,37 лева. На ищеца се следват
разноски в заповедното в размер на 18,20 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
По
предявените от, “Мобилтел”ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. София 1309, район Илинден, ул. “Кукуш“ 1, с
ЕИК: *********, срещу Т.Р.Т. *** Войвода 13, ЕГН **********искове с правно основание чл.422 във вр.
с чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 и 92 от ЗЗД:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо Т.Р.Т. *** **********, ЕГН **********,
че дължи на “Мобилтел”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София 1309,
район Илинден, ул. “Кукуш“ 1, с ЕИК: *********, на основание чл. 422 ал.1 ГПК
вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, сумата от 11.25 лева по договор за
далекосъобщителни услуги № М3963110 от 07.01.2014г. и фактури от
26.06.2014г. за сумата от 11.03 лева и от 25.07.2014г. за сумата от 00.22 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2017 г. до
окончателното й изплащане, по заповед №
843/03.07.2017г. по ч.гр.д. 1608/17г. на ХРС, като искът с правно основание чл.
92 от ЗЗД за сумата от 115,50 лева – неустойка по фактура от 30.10.2014г., като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Т.Р.Т. *** *******, ЕГН **********, да заплати на
“Мобилтел”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София 1309, район Илинден,
ул. “Кукуш“ 1, с ЕИК: *********, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в
размер на 18,20 лева в заповедното и 18,20 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА
“Мобилтел”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София 1309, район Илинден,
ул. “Кукуш“ 1, с ЕИК: *********, да заплати на Т.Р.Т. *** ***********, ЕГН **********,
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 273,37 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ХОС.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретара: В.А.