Р Е Ш
Е Н И Е № 1481
гр.Пловдив, 30. 11. 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на
двадесет и девети октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Иван
Бекяров
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1913/2018г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.108 и чл.40 ал.2 от ЗС.
Образувано е по подадена две въззивни жалби против Решение № 105/04.04.2018г. на КРС – III гр.с. по гр.д. №
1034/2016г.
-съответно
от Н. Х. Д., ЕГН - **********,***, чрез адв. С.А., против
решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено по отношение на Т.Х.Т., ЕГН - **********,***,
че тя е собственик на избено помещение
с площ от 7.5 /седем цяло и пет десети/ кв. м., находящо се под първия жилищен
етаж, със северно изложение в двуетажна жилищна сграда с ИД 36498.503.2198.1 /тридесет
и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка,
две хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно/, построена в поземлен имот с ИД
36498.503.2198 /тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,
петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и осем/, съгласно КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота - гр.
К., ***.
Моли да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което да се уважи изцяло иска.
-съответно
от Т.Х.Т., ЕГН - **********,***, против решението в частта, с която е отхвърлен
иска с правно основание чл. 40, ал.2 от ЗС, предявен от Т.Х.Т., с ЕГН – **********,***
против Н. Х. Д., с ЕГН ********** *** за определяне на правото му на
собственост върху общите части само от избения етаж на жилищна сграда
с ИД 36498.503.2198.1 /тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем,
точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно/,
построена в поземлен имот с ИД 36498.503.2198 /тридесет и шест хиляди
четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто
деветдесет и осем/, съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота - гр. К.,
*** и допълването им с 30.481%,
представляващи разликата между притежавания общо от него процент от идеалните
части от общите части на сградата – 53.232% и 22.7515% от стойността на
северното избено помещение с площ от 7.5 кв. м.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се
уважи изцяло предявения иск.
Н. Х. Д. и Т.Х.Т., в качеството им на въззиваеми страни, депозират писмени отговори по въззивните жалби.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред РС – Карлово от Н. Х. Д. против Т.Х.Т. е заведена искова молба, с която посочва, че e собственик на следния
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с ИД 36498.503.2198.1.1, съгласно КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с административен адрес на имота - гр. К., ул. ***. Самостоятелният обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ИД 36498.503.2198,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта
— 1, посочена в документа площ: 93.00 кв. м, прилежащи части: избени помещения
и съответните идеални части от общите части на сградата. Съобразно Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 112, том XII, дело № 3687/1997 г. на КрлРС ищцата била
собственик на следния недвижим имот, а именно: Целият първи етаж с прилежащите
избени помещения от жилищна сграда, построена в двор но място с площ от 525 кв.
м, находящо се в гр. К., ***, който имот има планоснимачен № 1928 и за него е
отреден парцел XI в квартал 91 по плана на гр. Карлово. Собствеността придобила
от родителите си Х. Т. Т. и Г. А. Т. въз основа на нотариален акт за продажба
на недвижим имот №112, том XII, дело №3687/1997 г. по описа на КрлРС и оттогава
владеела и ползвала имота си.
Съгласно Нотариален акт за отстъпване право на строеж върху чужда земя /суперфиция/
№ 117, том I, дело № 255/1977 г. на ответника Т.Х.Т. било отстъпено правото да
надстрои втори етаж върху
съществуващата едноетажна жилищна сграда и което вещно право той реализирал. Посочва
също, че по време на реализиране на строежа ответникът ползвал избеното
помещение с площ от 7.5 кв. м,
находящо се под първия жилищен етаж от северната страна на имота и до момента
на предявяване на исковата молба владеел и го ползвал без правно основание.
На 30.08.2016 г. изпратила извънсъдебна покана до Т., с която го уведомила
и приканила в тридневен срок, считано от
получаването й да освободи избеното помещение и да й предаде владението. Ищцата
се надявала на неговото съдействие и разбиране в тази посока, както и че в
противен случай би била принудена да предприема съответните правни действия
съда, за да защити своите интереси, което от своя страна щяло да доведе до
допълнителни разходи от страна на ответника за адвокатски възнаграждения,
съдебни такси, съдебно-техническа експертиза и други, но същият не предприел
никакви действия в тази посока.
Направено е искане към съда да постанови решение, с което осъди ответника
да й предаде владението върху избено помещение с площ от 7.5 кв. метра,
находящо се под първия жилищен етаж от северната страна на посочената по-горе
сграда.
Прилага към исковата молба Нотариален акт № 112/12.12.1997г., том XII, нот. д.№ 3687/1997г.,
изд. от КрлРС, Нотариален акт за отстъпване право на строеж върху чужда земя
/суперфиция/ № 11712.04.1977г., том I, нот.д.№ 255/1977г.,
изд. от КрлРС, Схема № 15-416174-23.08.2016г. на самостоятелен обект в сграда ИД 36498.503.2198.1.1, изд. от Служба по ГКК
–Пловдив, Удостоверение за данъчна оценка с изх.№ **********/29.08.2016г.,
издадена на името на Н. Х. Д., в уверение на това, че на нейно име са
декларирани и е заплатила данък за жилище на ет.1 и за 3бр. избени помещения,
включително и избата с площ от 7,50 кв.м.; Извънсъдебна покана до Т., с която
го приканва в 3- дн. срок, считано от получаването й, да освободи заеманото
избено помещение с площ от7,5 кв.м. и да й предаде владението.
Допълнително представя Строително разрешение № 83/07.07.1977г. за строеж на
пристройка и надстройка на Х. Т. Т. и Т. Х.Т. /на л.42/ и Строителни книжа /на
л.43/ за обект: Пристройка и надстройка на жилищна сграда, фаза работна, с
инвеститор Пристройка на Х. Т. Т. и
Надстройка на Т. Х. Т., изготвени от Районна проектантска организация Пловдив,
1973г.
Ответникът Х. Т.Т. депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК/ на л.22/, с който признава факта, че ищцата е собственик на описания в исковата молба
самостоятелен обект в сграда с ИД 36498.503.2198.1.1, представляващ първия
жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда. Не оспорва и факта, че той
е собственик на втория етаж от гореописаната жилищна сграда с ИД
36498.503.2198.1, който съставлява самостоятелен обект в сграда с ИД 36498.503.2198.1.2.
Правото на собственост върху втория жилищен етаж на двуетажната масивна жилищна
сграда придобил в резултат на реализираното право на надстрояване, което му
било учредено с Нотариален акт № 117 том I дело № 255/1977г. по описа на КрлРС.
Не оспорва и обстоятелството, че той
владее и ползва процесното избено
помещение, находящо се в северната част на избения етаж от 1977 г. и до
настоящия момент. През изминалите повече от 30 години това владение било
осъществявано без прекъсване абсолютно необезпокоявано. На представената скица
ясно се виждало, че от западната страна на жилищната сграда съществува един
„зъб“. Едноетажната жилищна сграда, построена от неговите и на ищцата родители
достигала до този зъб. Към 1977 г., когато му било учредено право на
надстрояване върху едноетажната жилищна сграда, в избения етаж на същата
съществували две избени помещения от западната страна на къщата, свързани с общ
коридор от изток по цялата им дължина. Източната част на избения етаж
представлявала насип. При реализиране на проекта за надстрояване на къщата от
северната й страна изградил пристройка, в избения етаж на която пристройка се
намирало процесното избено помещение. Тъй като той построил въпросната
пристройка, съответно - процесното избено помещение, винаги считал, че същото
било негова собственост, и винаги го бил владял като свое собствено. Предвид на
изложеното, поддържа той да е собственик на процесното избено помещение и че е негова
лична собственост.
По отношение на приложения Нот. акт
№ 112, том XII, дело № 3687/1997 г. на КрлРС застъпва, че на ищцата били
прехвърлени само двете избени помещения и коридор, находящи се в източната част
на избения етаж - в описания нотариален акт изрично било записано „прилежащи“
избени помещения. С оглед разпоредбите, съдържащи се в чл. 40 от ЗС той, като
собственик на втория жилищен етаж в двуетажната масивна жилищна сграда, би
следвало да притежава по-голяма част в съществуващия избен етаж от
притежаваната от него северна изба. И тази част би следвало да бъде повече от
половината, тъй като при възникване на етажната собственост през 1977 г.
притежаваният от него самостоятелен обект на собственост, а именно - втория
жилищен етаж, бил с по-висока стойност от притежавания от ищцата първи жилищен
етаж. Това му давало правото и основанието да иска попълване на припадащата му
се част от общите части на сградата. При реализиране на учреденото му право на
надстрояване изградил масивна пристройка от север на съществуващата жилищна
сграда. В тази пристройка била ситуирана стълбищната клетка, която водела към
втория жилищен етаж на двуетажната масивна жилищна сграда.
Първият жилищен етаж, собственост на ищцата, имал отделно собствено
стълбище и вход, изградени още от техните родители при строителството на
жилищната сграда.
Предвид на тези описани фактически обстоятелства, Т.Х.Т. е предявил срещу Н.
Х. Д. и насрещен иск по чл.40 ал.2 от ЗС
/ведно с писмено уточнение – на л.124/, за да бъдат надлежно изчислени %
припадащи се идеални части на притежаваните от страните по делото самостоятелни
обекти на собственост в сградата. Направено е искане при условията на
цитираната разпоредба, съдът да попълни припадащата му се част от избения етаж,
като обща част на сградата, в съответствие с припадащия се процент идеални
части на притежавания от него втори жилищен етаж в гореописаната двуетажна
жилищна сграда, и като се вземе предвид обстоятелството, че е собственик на
избеното помещение, находящо се в северната част на същия етаж. Претендира
неговата част да бъде допълнена с още
30,481% към вече установените да притежава идеални части от сградата.
Ответницата по насрещния иск Н. Х. Д. депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.39/, посочва, че по силата на Нотариален акт №112, том XII, дело
№3687/1997 г. на КрлРС на ответницата били прехвърлени не само двете избени
помещения и коридор, но и северната изба - в описания нотариален акт изрично
било записано „прилежащите избени помещения“, а с нотариален акт № 117, том I, нот.
дело № 255/1977 г. на ищеца било учредено право да настрои втори етаж върху
съществуващата едноетажна жилищна сграда. Изтъква, че съгласно представените
Строителни книжа за обект: Пристройка и надстройка на жилищна сграда, фаза
работна, инвеститор Пристройка на Х. Т.Т. и надстройка на Т. Х.Т., изготвени от
Районна проектантска организация Пловдив, през 1973 г. било дадено строително
разрешение № 83/7.VII.1977 г., а именно- за строеж на пристройка и надстройка
на Х. Т.Т. и Т. Х.Т..
Строежът на пристройката бил извършен от бащата на ищеца, а ищецът извършил
строежа на надстройката, тоест било реализирано правото на строеж да надстрои
втори етаж върху съществуващата едноетажна жилищна сграда, но едва след като
бил осъществен строежа на пристройката към съществуващата едноетажна жилищна
сграда, което било видно от представените строителни книжа. По изложеното
оспорва исковата претенция за попълване на припадащата се част от избения етаж
като обща част на сградата, в съответствие с припадащия се процент идеални
части на притежавания от него втори жилищен етаж. Правото на ответницата било
обективирано в Нотариален акт № 112, том XII, дело №3687/1997 г. на КрлРС, с
който на ответницата били прехвърлени не само двете избени помещения и коридор,
но и северната изба - в описания нотариален акт изрично било записано „прилежащите
избени помещения“, избеното помещение в северната част на избения етаж било
построено от родителите на страните и й било прехвърлено през 1997 г. Намира,
че фактът, че ищецът го владеел и ползвал не го правел собственик и още веднъж
потвърждавал основателността на подадения срещу него ревандикационен иск.
Нещо повече, от титула му на собственост - нотариален акт №117, том I, дело
№255/1977 г. било видно, че има учредено право на надстрояване - нищо повече, тоест
на ищеца не били прехвърляли избени помещения или други прилежащи части.
Прилага Нотариален акт № 7/31.12.1966г., том III, нот.д.№ 852/1966г., от който се чете, че
родителите на страните Пена и Х. Т. са закупили описания недвижи имот – къща с
празно дворно място, находящи се в гр.К., ***; Удостоверение с изх.№
1956/29.07.2015г., изд. от Община –Карлово, от което е видно, че Х. Т. е поч.
на ***г. и е оставил за наследници - П.
Т. /преживяла съпруга/, Н. Х. Д. /дъщеря/ и Т. Х. Т. /син/, Протокол от
геодезическо заснемане от 12.12.1972г., Строително разрешение № 83/13.06.1977г. за пристройка и надстройка в
имота.
В хода на делото са изслушани 2 свидетели доведени от ищцата, а именно – Н.
Д. /нейна дъщеря/ и св.П. Т. /майка на ищцата и ответника/, както и 2 свидетели
на ответника – В. Т. /колега, без родство/ и И. В. /брат на съпругата на
ответника/, които са разказали каквото знаят по случая.
В хода на производството е приета
и СТЕ с в.л. А. З., която е изготвила Основно
и Допълнително заключение относно процентното съотношение на редуцираните
квадратура на двата самостоятелни обекта
и за определяне на пазарната стойност на избените и таванските помещения,
заедно с прилежащите им общи части.
КрлРС е отхвърлил изцяло
предявените от страните искове по чл.108 от ЗС и по чл.40 ал.2 от ЗС.
I.По въззивната на Н. Х. Д..
Относно възражението на жалбоподателката, че Районният съд е тълкувал
превратно показанията на св. П. Т. /майка на страните/, въззивният съд намира
същото за неоснователно. Видно е от протокола от 12.09.2017г. /на л.87/, същата
е заявила, че продължението на първия етаж догоре са го правили със съпруга й,
когато е бил жив. Живеели на първия
етаж, ползвали са и избите. Избите били две. След като направили постройката,
направили „и друга изба на сина ми“. След като построили къщата, „третата изба
я ползва той“. Също така е посочила, че
„Ние с мъжа ми искахме да
направим на него да има и той изба и стълбище“. Въззивният съд намира, че
правилно е кредитирано показанието й, защото като родител на страните ясно е
дала да се разбере, че волята /нейната и
на съпруга й/ е била да построят изба и за сина им, тоест и двете деца да бъдат
равностойно устроени и всеки от тях да притежава освен жилищен етаж и избено помещение. Показанието на майката
кореспондира и с показанието на другия разпитан свидетел /колега на Т.Т. още от
1987г., когато работили в Млекокомбината/. Св. В. Т. е заявил, че е влизал в избата, описал е
местоположението й подробно и е казал, че знае, че тази изба винаги е била на Т.
и е нямало преди спорове.
Без уважение следва се остави и следващото основно възражение, че не били
преценени писмените доказателства били преценени в нарушение на материалния
закон. От съотнасянето на гласните доказателства /разпит на свидетели/ и
писмените доказателства, се налага извод, че към 12.12.1997г., когато
продавачите Х. и П. Т. са продали с нотариален акт на дъщеря си Н.Д. „целия
първи етаж с прилежащите избени помещения“, всъщност те са продали повече
права, отколкото притежават. Това е така, защото синът им Т.Т. вече е придобил
процесното избено помещение от 7,5 кв.м. по силата на реализираното право на
строеж; още повече, че строителните правила и норми налагат към всяко жилище да
бъде придадено поне едно складово помещение. В случая това помещение е изба и
тя е принадлежност към втория жилищен етаж.
Н.Д. от своя страна, притежава 2
избени помещения, тоест повече на брой складови помещения, но несъмнено това
е напълно допустимо. Фактът, че тя е заплатила данъка през 2016 г., като е
декларирала избеното помещение от 7, 5
кв.м. като собствено, сам по себе си не води до заключение за притежание на
собствеността му. Писмените доказателства се преценяват както поотделно, така и
на основата на цялостен сравнителен
преглед.
Неоснователно е и оплакването, че
Районният съд сам си противоречал с оглед на констатациите, които бил направил
за това избено помещение при излагането на мотивите по иска по чл.40 ал.2
от ЗС, защото веднъж бил приел / по иска
по чл.108 от ЗС/, че с възникване на етажната собственост ответникът по силата
на закона е придобил права върху общите части на сградата, ведно с реализираното
право на строеж, а на следващо място по иска по чл.40 ал.2 от ЗС е приел, че
процесното избено помещение не е обща част по см. на закона и че същата съгл.
чл.98 от ЗС е принадлежност към главна вещ. Въззивната инстанция намира, че са
налице доказателства, че братът Т. е владял процесното помещение като го е
считал за своя собственост, като принадлежност към жилищния му етаж, начиная още от 1977г. до завеждане на исковата
молба, а и в хода на делото е станало безспорно, че той лично винаги го е ползвал
и го ползва и сега като свое; като съответно е нямал претенции към другите две
избени помещения, които са на сестра му Н.Д..
Решението в тази обжалвана част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
II. По въззивната на Т.Х.Т..
По отношение на възражението, че Районният съд направил неправилни
констатации по иска по чл.40 ал.2 от ЗС следва да се посочи, че същото е
неоснователно. Това е така, тъй като процесното
избеното помещение не съставлява
обща част към сградата. В тази насока са и експертизите на в.л. А. З., която се
е запознала с материалите по делото, извършила е оглед на място в присъствието
на двете страни, съобразила е от
техническа гледна точка нормативната база в като правила и норми, и е достигнала
до заключение, че избените и складови помещения не са общи части. В тази
насока, преценявайки доказателствата, Районният съд аргументирано се е позовал
и на Решение № 207/16.06.2011г. на ВКС – II г.о. по гр.д.№ 867/2010г., с което е дадено разрешение на правния
въпрос, касаещ обособени самостоятелни помещения в избата, като съдебна
практика - че обособените като самостоятелни помещения в избата, чието
предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата,
не представляват обща част по см. на чл.37 от ЗС, а принадлежност към жилищните
обекти и като такива следват съгл. чл.98 от ЗС главна вещ, освен ако не постановено
или уговорено друго. В конкретния случай, не е извършено доказване да е било
постановено или уговорено друго.
Решението в тази обжалвана част също се явява законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно правния резултат разноските по делото следва
да останат за страните, така както всяка от тях са си ги направили.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава
Решение № 105/04.04.2018г. на КрлРС – III гр.с. по гр.д. № 1034/2016г. в частта, с която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Н. Х. Д., ЕГН - **********,***,
за признаване на установено по отношение на Т.Х.Т., ЕГН - **********,***,
че тя е собственик на избено помещение
с площ от 7.5 /седем цяло и пет десети/ кв. м., находящо се под първия жилищен
етаж, със северно изложение в двуетажна жилищна сграда с ИД 36498.503.2198.1 /тридесет
и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка,
две хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно/, построена в поземлен имот с ИД
36498.503.2198 /тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,
петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и осем/, съгласно КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота - гр.
К., ***.
Потвърждава Решение № 105/04.04.2018г. на КрлРС – III гр.с. по гр.д. № 1034/2016г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 40, ал.2 от ЗС, предявен от Т.Х.Т.,
с ЕГН – **********,*** против Н. Х. Д., с ЕГН ********** *** за определяне на
правото му на собственост върху общите
части само от избения етаж на
жилищна сграда с ИД 36498.503.2198.1 /тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и
осем, точка, едно/, построена в поземлен имот с ИД 36498.503.2198 /тридесет и
шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две
хиляди сто деветдесет и осем/, съгласно КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес
на имота - гр. К., *** и допълването им
с още 30.481%, представляващи разликата между притежавания общо от него
процент от идеалните части от общите части на сградата – 53.232% и 22.7515% от стойността
на северното избено помещение с площ от 7.5 кв. м.
В останалата част решението е вляло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :