Решение по адм. дело №128/2025 на Административен съд - Перник

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/, във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Радомир, област Перник, представлявано от А. Б. – управител, чрез адвокат В. Х. – САК, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 36 от 05.12.2024г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 194а от ЗВ, във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 12, ал. 2, т. 9 и чл. 22, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Обн. ДВ, бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), приложима на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ, спрямо жалбоподателя, е установено публично държавно вземане в размер на 2 344.40 лв. (две хиляди триста тридесет и четири лева и четиридесет стотинки), ведно с лихвите към датата на изплащане на вземането, представляващо дължима сума – такса, за осъществявано водовземане от подземни води в периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., въз основа на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 41520057 от 12.11.2015 г., издадено от директора на БДЗБР.

Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на административно- производствените правила. Оспорва изводите на административния орган, че над вече платената такса за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. се дължи допълнително такава за сума от 2 344.40 лв., с мотив, че тази сума се дължи не до 31.12.2023 г., а до 13.10.2023 г. Смята, че актът е немотивиран, тъй като в него липсва конкретност относно начина на изчисляване на посочената сума, съответно дали същата представлява само математическа разлика между сумата, която се приема, че се дължи за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., и платеното на 04.11.2024 г., или е изчислена по друг начин, както и липсва правна или фактическа мотивировка, защо именно това е дължимият по АУПДВ размер. Според жалбоподателя са нарушени и процесуалните правила, тъй като в акта не е разгледано и обсъдено депозираното срещу АУПДВ възражение. Жалбата се основава и в изменението на ЗВ със Закон за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИДЗВ) (ДВ, бр. 86 от 2023 г.), влязъл в сила на 13.10.2023 г., с който се създава нова алинея 3 на чл. 43 от ЗВ, като в тази връзка счита, след 13.10.2023 г. не се дължи такса. Според жалбоподателя няма как термините, свързани с тази нова разпоредба, влязла в сила от 13.10.2023 г., да се съдържат в издаденото на дружеството разрешително от 2015 г., но счита, че съгласно всички технически и обективни параметри в частта на разрешението, относима за „други цели – отопление с термопомпа“, става дума именно за ползване на подземни води в смисъла на цитираната нова разпоредба на чл. 43, ал. 3 от ЗВ и въведените нови определения „геотермални ресурси“ и „плитки геотермални ресурси“ по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Сочи се, че от седемте тръбни кладенци, използвани от дружеството, единият черпателен се ползва за напояване, а водата от другите три черпателни, всички с дълбочина от 50 м. – (т.е. използват се плитки геотермални ресурси), преминава през топлообменника на термопомпата и се реинжектира в три реинжекцонни кладенеца. Оспорват се мотивите на обжалвания АУПД в частта, в която се приема, че в БДЗБР няма постъпило заявление за изменение на разрешителното, след измененията на ЗВ от 13.10.2023 г., като се счита, че не е необходимо подаването на заявление за изменение на издаденото и действащо разрешително. Твърди, че административният орган тълкува разширително новата разпоредба на чл. 43, ал. 3 от ЗВ, като вменява нови изисквания към притежателя на разрешителното. Счита се, че дори да има колизия между чл. 43, ал. 3 от ЗВ и относими подзаконови нормативни актове или вътрешна нормативна база на БДЗБР, ЗВ има превес като нормативен акт от по-висока степен. С тези доводи, от съда се иска да отмени оспорения АУПДВ и да присъди разноски.

В проведеното на 13.11.2025 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат В. Д. – САК, преупълномощен от адвокат В. Х. – САК. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва възраженията си, основано в изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като пледира, че по безспорен начин е доказано, че съоръженията ползващи се от жалбоподателя са такива, каквито са цитирани в законовата разпоредба. Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък.

В проведеното на 13.11.2025 г. съдебно заседание ответникът – директорът на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт В. К.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че въпросите свързани с техническите характеристики и вида на съоръженията към днешна дата, не е меродавно към 2023 г. и не може да обоснове недължимост на таксата по издадения АУПДВ, начислен след промените на закона от 2024 г. Счита, че по делото не е доказана по безспорен начин началната дата на експлоатация на изградена геотермална система за експлоатация на плитки геотермални води и в тази връзка твърдението, че такса се дължи не до 31.12.2023 г., а до 13.10.2023 г. е неоснователно, съответно неоснователно и оплакването в жалбата по отношение на изчисляването на дължимата сума за водовземане по АУПДВ. Заявява, че действително, по отношение на жалбоподателя, са в експлоатация водовземни съоръжения за черпене на подземни води, но в случая не се установява експлоатация на плитки геотермални ресурси, на база издаденото от БДЗБР разрешително. По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Според чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 166, ал. 3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК, т. е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.

В случая жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което се установява от датата на изпращане на оспорения акт, по ел. път, на жалбоподателя – 26.02.2025г., (извадка от ел. поща л. 21), съответно датата на изпращане на жалбата до административния орган, чрез лицензиран оператор - 12.03.2025г. (товарителница л. 22). Същата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу подлежащ на съдебно оспорване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

С Определение № 504 от 20.03.2025г., постановено по адм. дело № 136/2025г, по описа на Административен съд – Перник, същото е прекратено и на основание чл. 213 и чл. 126, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, е присъединено към настоящото такова, за разглеждане и решаване в общо производство.

По делото няма спор, че жалбоподателят е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 41520057 от 12.11.2015 г., издадено от директора на БДЗБР (л. 43 гръб). Обект на водоснабдяване по издадено Разрешително, е Оранжерия „[населено място]“, [населено място], община Радомир, област Перник. Срокът на действие на Разрешителното е от 12.11.2015 г. до 08.04.2025 г. Водовземането е разрешено от воден обект – [жк], с код и наименование на водното тяло – [жк], с код BG 000000Q07. Разрешителното е с цели на водовземане: 1. за напояване на земеделски култури, 2. за други – отопление с термопомпа, 3. за други – реинжектиране на подземни води. Водовземането е разрешено чрез 10 броя тръбни кладенци – 5 броя черпателни (ЧТК) и 5 броя реинжекционни (РТК), всичките за изграждане в [имот номер] в местност „Маклище“, на дълбочина 50 м. Разрешеното годишно водно количество за напояване е до 19 710 м³/год., за други – отопление с термопомпа – до 419 904 м³/год. С Разрешителното е вменено на титуляря задължение за заплащането на „такса за водовземане/ползване“, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземане, съгласно действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Таксата е годишна и се внася от титуляря на разрешителното. Съгласно Разрешителното, титулярът е задължен ежегодно, към 31 януари на следващата година, да представя в БДЗБР информация за изчисляване на дължимата такса по образец (на декларация), утвърден от министъра на околната среда и водите и данните от монтираните измервателни устройства, както и задължение да внася определената такса след потвърждаването ѝ с писмо от директора на БДЗБР, по бюджетната сметка на Дирекцията.

С представена Декларация по чл. 194б от ЗВ, с вх. № КД-09-362 от 17.01.2024 г. (л. 37 гръб), депозирана от дружеството жалбоподател, в качеството му на титуляр на цитираното по-горе Разрешително, е определена и декларирана дължимата такса за отчетната 2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. В част II на Декларацията е определена дължимата такса за всяка от целите на водовземането по издаденото Разрешително, както следва: такса за напояване на земеделски култури – 174.58 лв. (за воден обем 7 616 м³), съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата); такса за реинжектиране на подземни води – 34.59 лв. (за воден обем 43 238 м³), съгласно чл. 20, ал. 1 от Тарифата; такса за отопление с термопомпа – 8 482.96 лв. (за воден обем 31 387 м³), съгласно чл. 20, ал. 1 от Тарифата. В приложена Таблица към част II на Декларацията (л. 38), са декларирани ползвани водни обеми, по измервателни устройства за всяка от целите по така издаденото Разрешително, както следва: за напояване на земеделски култури – 8 887 м³; за водочерпене/реинжекция – 48 289 м³; за отопление с термопомпа – 31 387 м³.

С Уведомление № ПО-03-62 от 30.10.2024г. (л. 34) „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ООД са уведомени, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че БДЗБР започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата такса за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., съгласно Разрешително № 41520057 от 12.11.2015 г. В т. 3 на Уведомлението се сочи, че в подадената декларация по чл. 194б от ЗВ, дължимата такса за отчетната 2023 г. по цел на водовземането – „за други цели – отопление с термопомпа“, е определена и декларирана за ползване на водни обеми до 13.10.2023 г. (изменение на ЗВ от 13.10.2023 г.), а не за цялата 2023 г. В Уведомлението, относно процесната цел „за отопление с термопомпа“, се сочи, че съгласно Разрешителното за водовземане, притежавано от дружеството, водовземането се извършва с 6 броя тръбни кладенци – 3 броя ЧТК и 3 броя РТК, като не е определено, че се извършва експлоатация на плитки геотермални ресурси. Във връзка с това се посочва, че формулата за определяне на дължимата такса за водовземане от подземни води за други цели – „отопление с термопомпа“, е регламентираната в чл. 11, ал. 2 от Тарифата, следователно, дължимата такса за тази цел на водовземането за 2023 г. се определя съгласно данните за отчета на показанията на В. със серийни номера № 17345391, № 17345398 и № 19324661, използвани за измерване на ползваните водни обеми за водовземане чрез черпателните кладенци за цялата 2023 г. В тази връзка се сочи, че съгласно представените данни за отчетната 2023 г. за отнети водни обеми (W) в размер на 40 028.00 м³, таксата за 2023 г . е 10 818.37 лв., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 9 от Тарифата.

В Уведомлението е указано на адресата му, на основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК, в 14-дневен срок от датата на получаването на това писмо да представи коригираща декларация, съдържаща коректни данни за дължимата такса за отчетната 2023 г., която е в общ размер на 11 026.53 лв., без включена законна лихва върху същата, определена съгласно Постановление на МС № 426 /18.12.2014 г., дължима, считано от изтичане на крайния срок за заплащане на дължимите такси – 15.02.2024 г.

Сочи се също, че при справка по транзитната сметка на БДЗБР е установено, че от страна на дружеството не е извършвано заплащане на такси, дължими по реда на чл. 194 от ЗВ. Указано е на адресата, в 7-дневен срок от получаването на Уведомлението да извърши плащане, като в случай на неизвършване на такова в определения срок производството ще приключи с АУПДВ, издаден в 14-дневен срок от получаване на Уведомлението. Приложени към това Уведомление са Покана за доброволно изпълнение (л. 36) за сумата от 11 026.53 лв., и справка относно дължимата такса за 2023 г. (л. 36 гръб). По делото липсват доказателства за датата на получаване на това уведомление от неговия адресат.

По делото не е спорно, че на 04.11.2024 г., за цели – „отопление с термопомпа“, ОРАНЖЕРИЯ „[населено място]“ заплаща такса в размер на 8 481.96 лв., ведно с лихва в размер на 700.38 лв. (данни от оспорения АУПДВ).

С Възражение изх. № 22 от 08.11.2024г., депозирано чрез електронна поща, констатациите в Уведомлението са оспорени от дружеството, с доводи основани в разпоредбите на чл. 43 от ЗВ (нова, ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Във възражението си дружеството твърди, че изградените тръбни кладенци, съответно изградената в оранжерията система за отопление с термопомпа, използват плитки геотермални ресурси, поради което попадат изцяло в обхвата на промените на закона от 13.10.2023 г., а липсата на изричен текст в разрешителното за водовземане – че се извършва експлоатация на плитки геотермални ресурси, не означава, че това не е така. По изложените съображения, иска от директора на БДЗБР, да отмени начислените след 13.10.2023 г. такси.

На 08.11.2024 г. дружеството подава пред БДЗБР и коригираща Декларация по чл. 194б от ЗВ, с вх. № КД-09-362-(1) от 08.11.2024 г. (л. 39), като въз основа на анализ на декларацията, от проверяващите е прието, че неправилно е изчислена дължимата такса за цел – „отопление с термопомпа“, тъй като е изчислена до 13.10.2023 г.

С писмо изх. № ПО-03-95 от 18.12.2024 г. (л. 31) на директора на БДЗБР, дружеството е уведомено, че към 30.09.2024 г. задължението му е в размер на 2 335.41 лв., представляващо остатък от дължимата такса за отчетната 2023 г. по Разрешително № 41520057/12.11.2015 г. В отговор, с писмо вх. № ПО-03-62-(3) от 19.12.2024 г. (л. 30), дружеството твърди, че няма финансови задължения към БДЗБР за 2023 г. по причините, посочени във възражението от 08.11.2024 г.

Производството пред органа приключва с издаване на АУПДВ № 36 от 05.12.2024г., предмет на настоящия съдебен контрол.

От фактическа страна административният орган приема, че титуляря на Разрешителното неправилно определя и декларира дължимата такса за отчетната 2023 г. по цел на водовземането – „отопление с термопомпа“, за периода до 13.10.2023 г. Мотивира се с обстоятелството, че в издаденото на дружеството разрешително за водовземане от подземни води не е определено, че при водовземането се извършва експлоатация на плитки геотермални ресурси, а в БДЗБР няма постъпило заявление за изменение на Разрешителното, придружено с необходимите документи за изменение на разрешените цели предвид измененията в ЗВ от 13.10.2023 г. В тази връзка приема, че формулата за определяне на дължимата такса за водовземане от подземни води за други цели – „отопление с термопомпа“, е регламентираната в чл. 11, ал. 2 от Тарифата. Съответно дължимата такса за водовземане за други цели – „отопление с термопомпа“, за 2023 г. се определя съгласно данните от отчета на показанията на В. със серийни номера: № 17345391, № 17345398 и № 19324661, използвани за измерване на ползваните водни обеми за водовземане чрез ЧТК и е за цялата 2023 г. Приема, че с оглед представените данни за отчетната 2023 г. – за отнети водни обеми (W) в размер на 40 028.00 м³, при единичен размер на таксата (Е) за 2023 г. – 0.270 лв./м³, съгласно чл.12, ал. 2, т. 9 от Тарифата, дължимата такса за 2023 г. за правото на водовземане за други цели – „отопление с термопомпа“, е 10 818.36 лв. (0.270 лв./м³ х 40 028.00 м³ х 1.0010). С тези мотиви, след отчитане на извършеното на 04.11.2024 г. плащане на сумата от 8 481.96 лв., ведно с лихва от 700.38 лв., представляваща такса за други цели – „отопление с термопомпа“, за ползване на водни обеми до 13.10.2023 г. (по Декларация по чл. 194б от ЗВ, вх. № КД-09-362 (1) от 08.11.2024 г.), административният орган приема, че „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ООД има парични задължения по Разрешително № 41520057 от 12.11.2015 г., издадено от директора на БДЗБР, за отчетната 2023 г. в размер на 2 334.40 лв., като лихвите следва да бъдат начислени към датата на изплащане на вземането, с начален момент на забава – изтичане на законоустановения срок за редовно плащане – 16.02.2024 г.

Актът е връчен на жалбоподателя на дата 26.02.2025г., (извадка от ел. поща л. 21), жалбата повод за образуване на съдебното производство е изпратена до административния орган, чрез лицензиран оператор на 12.03.2025г. (товарителница л. 22).

За изясняване на спора от фактическа страна по делото се назначи и изслуша съдебна техническа (СТЕ) експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. Н. Н.. Експертът даде следното заключение:

В оранжерийния комплекс, разположен в [имот номер], местност „Маклище“, [населено място], община Радомир, област Перник, собственост на „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ООД, се използват съоръжения за водовземане от подземни води – черпателни тръбни кладенци с дълбочина 50 м – 5 броя, и реинжекционни тръбни кладенци с дълбочина 50 м – 5 броя.

Изградени в обекта са оранжерийна част и машинно отделение, в което е разположена инсталация с термопомпа, използвана за отопление. Водовземането за тази система се извършва посредством 3 броя от черпателните кладенци, разположени източно от оранжерията и 3 броя реинжекционни, разположени западно от оранжерията. Водата от черпателните тръбни кладенци преминава през топлообменника на термопомпата и се реинжектира в реинжекционните кладенци. На водовземните съоръжения са монтирани водомерни устройства (В.) със съответните пломби. Водовземните съоръжения и реинжекционните тръбни кладенци са изградени в периода 07.09.2017 г. до 06.10.2017 г., а системата се експлоатира след 21.05.2019 г. Изградената в обекта на „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ООД система за отопление с термопомпа, представлява геотермална система, тъй като експлоатира геотермална енергия от подземни води – плитки геотермални ресурси. Няма техническа разлика между използваната система от „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ЕООД, и обичайните геотермални системи, попадащи в обхвата на § 1, т. 67 и т. 69 от ДР на ЗЕВИ.

В тази му част изготвеното експертно заключение се кредитира от съда като съответстващо на поставените задачи, компетентно, обективно и безпристрастно дадено. Оспорването от защитата на ответника на експертизата в частта, в която за начална дата на експлоатация на системата за отопление с термопомпа се сочи „след 21.05.2019 г.“, е без основание. Изрично в мотивите на оспорвания акт, представляващи фактически основания за издаването му, се приема относимо към процесния период – 2023 г., че след 13.10.2023 г. и до 31.12.2023 г., в обекта на жалбоподателя е изградена система за отопление с термопомпа, за чиято именно експлоатация, за сочения период, е определено публично държавно вземане. Описаните в АУПДВ технически характеристики на тази система се потвърждават изцяло и от вещото лице в изготвеното експертно заключение. По тази причина конкретната начална дата на експлоатация на тази система е обстоятелство, без значение за решаването на настоящия спор.

В отговор на въпроса за подадените данни от разходомерните устройства, монтирани на съоръженията за водовземане, свързани с термопомпата, въз основа на които са направени изчисления за дължимите суми по АУПДВ, вещото лице не дава отговор на въпроса, относимо към периода 13.10.2023 г. до 31.12.2023 г. – сочат се данни за периода от 14.10.2023 г. до 31.12.2023 г. и от 01.01.2023 г. до 13.10.2023 г. Поради това и като се отчита обстоятелството, че по така поставената задача, спор между страните по делото не е формиран, експертизата няма да бъде ценена в тази й част.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите и възраженията на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:

Относно компетентността на органа, издал акта:

Съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на ДОПК. Оспореният в настоящото производство АУПДВ, е издаден от директора на БДЗБР, в производство отнасящо се именно до незаплатени от жалбоподателя такса по чл. 195а, ал. 1 от ЗВ. Следователно актът е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, поради което не е налице отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на акта:

Оспорваният АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма (арг. от чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК), мотивиран е с фактическите и правни основания за постановяването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1 – 3 и т. 5 – 7 от АПК. Не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно спазване на административнопроизводствените правила:

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила в хода на проведеното производство. Директорът на БДЗБР е извършил проверки на информацията по чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, предоставена с подадената от дружеството декларацията по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ за отчетната 2023 г., включително относно показанията на измервателните устройства, монтирани в обекта на жалбоподателя, послужили за определяне и деклариране на дължимата от жалбоподателя такса за 2023 г. Въз основа на констатации за неправилно определена и декларирана такса, за отчетната 2023 г. по цел на водовземането – „отопление с термопомпа“, дружеството е надлежно уведомено за започването на производство за установяване на публично държавно вземане, съответно му е изпратена и връчена покана за доброволно изпълнение на задължението. Жалбоподателят от своя страна , се е възползвал от правото си, както да възрази по констатациите на административния орган за част от начислените суми за такси, така и да заплати доброволно част от посочената в поканата за доброволно изпълнение сума. С оглед изложеното не е налице основание за отмяна на акта в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.

Приложението на материалния закон:

С. З. за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), с § 2 от ДР на ЗЕВИ, са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ, L 328/82 от 21 декември 2018 г.) Съответно с § 85 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) са изменени, както и добавени, редица нови разпоредби включително в Закона за водите, които в актуалната им редакция, относимо към процесния спорен период – след 13.10.2023 г. и до 31.12.2023 г., дават следната нормативна регламентация:

Според разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗВ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), физически и юридически лица имат право на безвъзмездно водовземане от повърхностни и подземни води, и на безвъзмездно ползване на повърхностни и подземни водни обекти, в случаите на експлоатация на плитки геотермални ресурси и изграждане на свързани геотермални системи съгласно условията на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). В тази връзка, съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗВ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), извън случаите по ал. 2 и ал. 3, за индивидуалното използване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени с Тарифа от Министерския съвет.

Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 1 (доп. – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) от ЗВ, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2 и ал. 3, а съгласно чл. 46, ал. 9 от ЗВ (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), НЕ СЕ изисква разрешително за ползване на воден обект в случаите по чл. 43, ал. 2 и ал. 3.

Според чл. 118а, ал. 11, т. 2 (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), във вр. с ал. 12. т. 1 и т. 3 (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) от ЗВ, се разрешава инжектирането и реинжектирането в случаите на използване на води за добив на хидрогеотермални ресурси, като в тези случаи НЕ се издава отделно разрешително по този закон, а параметрите на разрешеното инжектиране и реинжектиране се включват или в правото на свободното ползване по чл. 43, ал. 3, доколкото не се използва водно тяло, различно от това, от което се добива вода или, в останалите случаи – в условията на разрешителното за водовземане или ползване на воден обект за експлоатация на плитки хидрогеотермални ресурси.

Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ, „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти (по смисъла на § 1, т. 34 от ЗВ). Съответно според § 1, т. 24 от ДР на ЗВ, „подземни води“ са всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове.

Според § 1, т. 67 (нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г.) от ДР на ЗЕВИ, „геотермални ресурси“ означава концентрация на топлина в повърхностни и/или подземни естествено нагрети пари, течности или геоложки образувания, които са източник на геотермална енергия. Съгласно § 1, т. 70 от ДР на ЗЕВИ, „хидрогеотермални ресурси“ са геотермални ресурси, съдържащи се във водни ресурси по смисъла на ЗВ. Съответно съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗВ, „водни ресурси“ са повърхностни и подземни води, намиращи се във водните обекти, които се използват или могат да бъдат използвани.

Съгласно § 1, т. 69 (нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г.) от ДР на ЗЕВИ, „плитки геотермални ресурси“ са геотермални ресурси, които се експлоатират с геотермална система на дълбочина до 200 м включително, под земната повърхност. Според § 1, т. 44 (нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г.) от ДР на ЗЕВИ, „геотермална система“ е технология, извличаща и използваща геотермална енергия за отопление, охлаждане и/или производство на електрическа енергия. Съответно, според § 1, т. 43 (нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г.) от ДР на ЗЕВИ, „геотермална енергия“ е енергия, получена от повърхностни или подземни естествено нагрети пари, течности или геоложки образувания, която постоянно се възстановява от естествените процеси и представлява поток от топлина от земните недра.

Според § 1, т. 75 (Нова – ДВ, бр. 47 от 2025 г., в сила от 10.06.2025 г.) от ДР на ЗЕВИ, „термопомпа“ е понятие по смисъла на т. 35 от Приложение I на Регламент (ЕС) 2016/2281 на Комисията за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към продукти, свързани с енергопотреблението, по отношение на изискванията за екопроектиране на въздухоотоплителни продукти, охладителни продукти, високотемпературни технологични охладители на течности и вентилаторни конвектори, съгласно което определение, б. „а“, предл. четвърто, „термопомпа“ („heat pump") означава въздухоотоплителен продукт, чийто външен топлообменник (изпарителят) извлича топлина от водни източници на топлина.

Съгласно разпоредбата на § 87 от ПЗР на ЗИЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), в тримесечен срок от влизането в сила на този закон подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за водите се привеждат в съответствие с него. В тази връзка, в резултат на преглед на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ, в чиито разпоредби включително се основава оспорения в настоящото производство АУПДВ, се установява, че Тарифата е в последна редакция – изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; (*) Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г. Съответно и Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, приета на основание чл. 135, т. 2 от ЗВ, в чиито разпоредби включително се основава издаденото на дружеството-жалбоподател Разрешително за водовземане, в който нормативен акт се основават и доводите на защитата на ответника – издател на оспорвания АУПДВ, сочейки необходимост от съответствие на изградените водовземни съоръжения, респективно от приемането им, по реда именно на цитираната наредба, се установява, че същата е с последна редакция – ДВ, бр. 102 от 23.12.2016 г., в сила от 23.12.2016 г.

Между страните отсъства спор относно показанията на В., монтирани на водовземните съоръжения, чрез които е осъществено водовземането в обекта на жалбоподателя за цел – „отопление с термопомпа“, за периода 13.10.2023 г. до 31.12.2023 г., както отсъства спор и относно размера на дължимата и неплатена такса за този период, представляваща публично държавно вземане по издадения АУПДВ.

Няма спор и, че жалбоподателят притежава Разрешително № 41520057 от 12.11.2015 г. за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, издадено от директора на БДЗБР на основание чл. 44, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „ж“ и „з“ и ал. 6 от ЗВ и Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба № 1 от 10.10.2007 г.) Разрешителното е издадено за водовземане от воден обект – [жк], с код и наименование на водното тяло – Кватернер – Радомир- Брезник, с код BG4G00000Q007, а водовземането се извършва посредством новоизградени водовземни съоръжения – 5 броя черпателни тръбни кладенци (ЧТК) и 5 броя реинжекционни тръбни кладенци (РТК), изградени в [имот номер], м. „Маклище“, собственост на „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ООД. Всички тръбни кладенци, общо 10 на брой – 5 броя черпателни и 5 броя реинжекционни, са с дълбочина 50 м.

Разрешителното е издадено за три цели, една от които формулирана „за други цели – отопление с термопомпа“, а във връзка с това в обекта на жалбоподателя, освен оранжерията, е изградено машинно отделение, в което е разположена инсталация с термопомпа, използвана за отопление, което обстоятелство се потвърди и от експертното заключение по изготвената СТЕ. Водовземането за работата на тази инсталация се извършва посредством 6 броя тръбни кладенци – 3 броя черпателни (ЧТК), разположени източно от оранжерията, и 3 броя реинжекционни (РТК), разположени западно от оранжерията. Водата от трите ЧТК преминава през топлообменника на термопомпата и се реинжектира обратно чрез трите РТК. На водовземните съоръжения са монтирани водомерни устройства (В.) със съответните пломби. Така изградената и експлоатирана, по силата на издаденото Разрешително № 41520057 от 12.11.2015 г., в обекта на жалбоподателя система за отопление с термопомпа функционира с извличани от дълбочина 50 м топли подземни води. Система функционира и се експлоатира в обекта на жалбоподателя включително в периода 13.10.2023 г. до 31.12.2023 г., за който именно период, съдът вече изложи мотиви в горните редове на съдебния акт.

Спорът по делото се свежда до това, дължи ли жалбоподателя такса за периода от 13.10.2023 г. до 31.12.2023 г. за осъщественото водовземане от подземни води, а във връзка с това, представлява ли изградената в обекта на дружеството система за отопление с термопомпа, геотермална система, по смисъла на ЗВ, във вр. с относимите разпоредби на ЗЕВИ, съответно разполага ли жалбоподателят с право на безвъзмездно водовземане от подземни води посредством изградените в обекта му водовземни съоръжения, свързани с тази система, т.е. дължи ли такса за водовземане от подземни води, съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, във вр. с чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ.

Въз основа на горните факти, основано в анализа на цитираните и приложими актуални разпоредби на ЗВ, респективно ЗЕВИ, във вр. с Регламент (ЕС) 2016/228, съдът приема, че използваната в обекта на жалбоподателя термопомпа е такава, по смисъла на определение 35, б. „а“ от Приложение I на Регламент (ЕС) 2016/228, във вр. с § 1, т. 75 от ДР на ЗЕВИ – въздухоотоплителен продукт, чийто външен топлообменник (изпарителят) извлича топлина от воден източник на топлина. Изградената система за отопление с термопомпа е геотермална, такава по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗЕВИ, във вр. с чл. 43, ал. 3 от ЗВ – извличаща и използваща геотермална енергия (получена от подземни естествено нагрети… течности – води) (§ 1, т. 43 от ДР на ЗЕВИ) за отопление. Извличаната и използвана от системата геотермална енергия е с източник хирдогеотермален ресурс – естествено нагрети подземни води, представляващи воден ресурс (§ 1, т. 70, във вр. с т. 67 и т. 43 от ДР на ЗЕВИ, във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗВ, във вр. с § 1, т. 102 и т. 103 от ДР на ЗВ), плитък по вид, като експлоатиран с геотермална система на дълбочина до 200 м, в случая 50 м (§ 1, т. 69 от ДР на ЗЕВИ).

С измененията на ЗВ, в сила от 13.10.2023 г., с новата разпоредба на чл. 43, ал. 3 от ЗВ, във вр. с § 1, т. 69 от ДР на ЗЕВИ), за случаите на експлоатация на плитки геотермални ресурси – такива с дълбочина до 200 м, и изграждането на свързани геотермални системи съгласно условията на ЗЕВИ – т.е. включително на система за отопление „термопомпа“, представляваща въздухоотоплителен продукт, чийто външен топлообменник (изпарителят) извлича топлина от воден източник на топлина, законодателят предоставя на физическите и юридическите лица правото на безвъзмездно водовземане от подземни води, съответно на безвъзмездно ползване на подземни водни обекти. В тази връзка и изрично, с изменената разпоредба чл. 43, ал. 5 от ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти в случаите по чл. 43, ал. 3 от ЗВ е изключено от заплащането на таксите, определени с Тарифа от Министерския съвет. Този извод не се променя от поредния законодателен пропуск да се измени или допълни и разпоредбата на чл. 194, ал. 11 от ЗВ, изрично и конкретно изключваща до изменението на ЗВ от 13.10.2023 г. заплащането на такса за водовземане по ал. 1 в случаите по чл. 43, ал. 2 от ЗВ и със случаите по чл. 43, ал. 3, подобно на извършеното допълване в чл. 43, ал. 5 от ЗВ. В тази връзка се приема, че директно по силата новите и действащи законови разпоредби на чл. 43, ал. 3 и ал. 5 от ЗВ, в сила от 13.102.2023 г., Тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ също е неприложима в случаите на извършвана експлоатация на плитки геотермални ресурси – такива с дълбочина до 200 м, и изграждането на свързани геотермални системи съгласно условията на ЗЕВИ.

С оглед изложеното неправилно и в противоречие с приложимия материален закон административният орган приема, че дружеството-жалбоподател дължи заплащането на такса за водовземане от подземни води за периода от 13.10.2023 г. и до 31.12.2023 г. Не се установи по делото осъществяването на материалноправните предпоставки за възникване на публично държавно вземане, основание за издаване на АУПДВ по реда на чл. 195б, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗВ, тъй като, считано от 13.10.2023 г., включително, водовземането от подземни води и ползването на подземни водни обекти в случаите по чл. 43, ал. 3 (нова ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) от ЗВ е безвъзмездно, за което и по силата на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗВ (доп., ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), такса за осъщественото водовземане не се заплаща.

Правилото за безвъзмездност на водовземането, в случай на експлоатация на плитки геотермални ресурси и изградените свързани геотермални системи, съгласно условията на ЗЕВИ, е приложимо директно по силата на правната норма, съответно не е опосредено от наличие или не на разрешително за водовземане, в който смисъл е и допълнената, считано от 13.10.2023 г. разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗВ, съгласно която такова не се изисква. Тук следва да се отчете и съдържанието на новата разпоредба на чл. 118а, ал. 12, т. 1 от ЗВ (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), съгласно която в случаите по ал. 11 (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) – при разрешено реинжектиране в случаите на използване на води за добив на хидрогеотермални ресурси, не се издава отделно разрешително по този закон, а параметрите на разрешеното инжектиране и реинжектиране се включват в правото на свободно ползване по чл. 43, ал. 3, доколкото не се използва водно тяло, различно от това, от което се добива вода.

Липсата на материалноправните предпоставки, основание за таксуване на осъщественото от дружеството-жалбоподател водовземане в периода 13.10.2023 г. до 31.12.2025 г. за цел – „отопление с термопомпа“, независимо от липсата на спор за реално осъществено водовземане и с посочените в АУПДВ параметри, предпоставя и липса на основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.

Предвид изложеното, е налице основание, по чл. 146, т. 4 от АПК, за отмяна на оспорения АУПДВ, като издаден в противоречие с приложимия материален закон.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от защитата на жалбоподателя, за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, изразяващи се в размера на дължимата държавна такса за образуване на административното дело (платежно нареждане на л. 58, гръб) – 50.00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1 800.00 лв. (фактура на л. 113 и платежно нареждане на л. 114,), както и заплатен депозит за вещо лице в размер на 600.00 лв. (платежно нареждане на л. 75, гръб), се явява основателна. Във връзка с изложеното, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2 450.00 лв. (две хиляди четиристотин и петдесет лева). Разноските са платими от БДЗБР – юридическото лице (чл. 2, ал. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, във вр. с чл. 154, ал. 2 от ЗВ), в чиято структура се намира административният орган, издал незаконосъобразния административен акт (чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК).

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТЕМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 36 от 05.12.2024г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 194а от ЗВ, във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 12, ал. 2, т. 9 и чл. 22, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Обн. ДВ, бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), приложима на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ, спрямо „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Радомир, област Перник, е установено публично държавно вземане в размер на 2 344.40 лв. (две хиляди триста тридесет и четири лева и четиридесет стотинки), ведно с лихвите към датата на изплащане на вземането, представляващо дължима сума – такса, за осъществявано водовземане от подземни води в периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., въз основа на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 41520057 от 12.11.2015 г., издадено от директора на БДЗБР.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на „ОРАНЖЕРИЯ [населено място]“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], община Радомир, област Перник, съдебни разноски размер на 2 450.00 лв. (две хиляди четиристотин и петдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.