Решение по адм. дело №1353/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалбата на Х. И. К., [ЕГН], гр.Варна, [жк], чрез адв.И. К., против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ /ИАО/ при Община Варна по заявление вх.№ АУ051725ВН/30.05.2025г. за издаване на заверени преписи от: 1. Акт за смърт № 522/23.06.1937г. на А. А. К.; 2. Акт за смърт на С. П., починал на 07.10.1940г.; 3. Акт за смърт на А. П., починала на 21.07.1967г. /или 21.07.1964г./; 4. Акт за смърт на А. К., починал на 16.12.1941г.; 5. Акт за смърт на Д. С., починала на 06.03.1966г.; 6. Акт за смърт на Х. С., починал на 02.06.1977г. /или на 02.06.1974г./; 7. Акт за раждане на Ю. С. П., родена на 06.01.1911г.

Жалбоподателят твърди, че в качеството на наследник на починали лица – А. К. и А. К. са негови прабаба и прадядо, Д. С. е сестра на баба му З. К. К., Х. С. е съпруг на Д. С., С. П. и А. П. са негови баба и дядо по майчина линия – подал до Община Варна заявление вх.№ АУ051725ВН/30.05.2025г. за снабдяване със заверени преписи от техни актове за раждане, смърт и брак, които му били необходими за целите на родословно проучване. За послужване от административния орган и за целите на изпълнение на услугата, към заявлението приложил редица копия на записки и удостоверения, издавани за лицата в миналото. На 10.06.2025г. му били връчени заверени копия на част от исканите документи, като за останалите – предмет на жалбата до съда, не получил нито копия на документите, нито писмен отказ, нито обяснение защо услугата не е изпълнена. С молба С.д. № 11211/01.07.2025г. уточнява, че родителите му И. К. К. и Й. К. К., са сключили граждански брак на 02.08.1931г. Майка му Й. К. К. е починала на 26.07.1993г. Според препис-извлечение от адресна книга на Община Варна за периода след 1934г., домакинството им на адреса в гр.Варна, [улица], се състои от баща му И. К. К. (глава на домакинството), съпругата му Й. И. К., синовете му П. И. К. и Х. И. К., както и тъщата З. К. К.. Майка му Й. К. К. (Й. С. П.) е рождена дъщеря на С. П. и А. П., а през 1930г. е осиновена от К. Н. К. и З. К.. Твърди, че това осиновяване е станало при действието на режима на Закона за припознаването на незаконнородените деца, за узаконяването им и осиновяването, обн. ДВ, бр.9/12.01.1890г., отм. с чл. 54 от преходните наредби на Закона за извънбрачните деца и за осиновяването – ДВ, бр. 267/26.11.1940г., и е непълно осиновяване, при което осиновеният запазва всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. По изложените съображения твърди, че след осиновяването, майка му Й. К. продължава да е наследник на С. и А. П.. За А. К., поч. на 16.12.1941г. и А. А. К., поч. на 22.06.1937г. твърди, че са родителите на баба му по майчина линия – З. К. К., с рождени имена З. А. К. и на сестра й Д. Х. С., с рождени имена Д. А. К.. Позовава се на записки от личния бележник на майка му, както и на семейни фотографии, и твърди, че доказва родството си и качеството на наследник на А. А. К., А. К., Д. С. и Х. С..

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И. К., който поддържа жалбата и уточнява, че искането му е за снабдяване със заверени пълни преписи от самите актове, а не с препис-извлечение от същите. Обосновава правния си интерес за искането с обстоятелството, че в акта за смърт се попълват родителите на починалото лице, рождените дати на родителите, мястото на раждане и т.н., които са от значение за родословното проучване. Сочи и че А. А. К. е съпруга на опълченец и това обстоятелство има значение за по-голямо частно изследване за обществени цели. С молба С.д. № 14490/09.09.2025г. адв.К. заявява, че не поддържа жалбата по отношение на С. П. и А. П., т.к. при допълнителна справка е установил, че С. П. е починал на 07.10.1940г. в гр.Бургас, за което е съставен Акт за смърт № 619/07.10.1940г. Съпругата му А. П. също следва да е починала в гр.Бургас, където е живяла заедно със съпруга си. В тази връзка заявява, че не оспорва изявлението на административния орган в писмения отговор по жалбата – че в Община Варна липсват данни за С. П. и А. П., но доколкото това писмено изявление е направено след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ и след образуване на делото, счита, че не е станал причина за завеждане на делото. Независимо от така направеното изявление, в изпълнение на Разпореждане № 9761/10.09.2025г. (с което му е указано изрично да посочи дали оттегля оспорването на мълчаливия отказ по отношение на С. П. и А. П.), с молба С.д. № 14864/16.09.2025г. адв.К. заявява, че поддържа жалбата срещу мълчаливия отказ и по отношение заявлението за С. П. и А. П., но не оспорва, че спрямо тях в Община Варна е възможно да не съществуват исканите по заявлението документи. Твърди, че за доверителят му е налице правен интерес от снабдяване с исканите преписи от актове, за изучаване на родствените връзки – емоционално и за обществени нужди, т.к. във фамилията има лица, които са с принос към Националноосвободителното движение. Иска отмяна на обжалвания мълчалив отказ и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Информационно и административно обслужване“, чрез юрк.Л. Г., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 14309/05.09.2025г. Счита, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че са били налице фактическите и правни основания за постановяване на обжалвания отказ. Не са открити данни и в административното производство не са представени доказателства за наличието на родствена връзка между жалбоподателя и лицата, чиито актове за смърт се искат. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира разноски. В случай че жалбоподателят претендира разноски за адвокатски хонорар, моли същият да се редуцира от съда по преценка на вида на правния спор и съществуващия материален и нематериален интерес.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2025г. с рег. № [рег. номер] жалбоподателят подал до Дирекция „ИАО“ на Община Варна „Заявление за издаване на препис-извлечение от акт за смърт за втори и следващ път“ – услуга № 9130, с което поискал, при направените в заявлението уточнения, да му бъдат издадени заверени преписи – копия от актовите книги, на следните актове: 1. Акт за смърт № 325/02.04.1957г. на И. К. К., роден 1899г. (баща на Х. К.); 2. Акт за смърт № 1847/27.07.1983г. на Й. К. К., родена 1911г. (майка на Х. К.); 3. Акт за смърт № 522/23.06.1937г. на А. А. К. (прабаба на Х. К.); 4. Акт за смърт № 528/1969г. за смъртта на 28.03.1969г. на З. А. К. (баба на Х. К.); 5. Акт за смърт № 931/1930г. за смъртта на 24.11.1930г. на К. Н. К. (дядо на Х. К.); 6. Акт за смърт на С. П., починал на 07.10.1940г. (дядо на Х. К.); 7. Акт за смърт на А. П., починала на 21.07.1967г. /или 21.07.1964г./(баба на Х. К.); 8. Акт за смърт на А. К., починал на 16.12.1941г. (прадядо на Х. К.); 9. Акт за смърт на Д. С., починала на 06.03.1966г. (сестра на бабата на Х. К.); 10. Акт за смърт на Х. С., починал на 02.06.1977г. /или на 02.06.1974г./ (съпруг на сестрата на бабата на Х. К.); 11. Акт за раждане на Ю. С. П., родена на 06.01.1911г., свидетелство за свето кръщене 30.01.1911г. (майка на Х. К.); 12. Акт за брак № 302/24.08.1908г. за брака на К. Н. и З. А. (дядо и баба на Х. К.); 13. Акт за брак № 358/02.08.1931г. за брака на И. К. и Й. К. (баща и майка на Х. К.);

Към заявлението жалбоподателят приложил: 1. Съобщение в ДВ, бр.168/25.10.1930г. за Определение № 4006/18.10.1930г. на Окръжен съд – Варна, с което е допуснато осиновяването на Ю. С. П. – дъщеря на С. П. и А. П., от К. Н. К. и З. К. К.; 2. Свидетелство за свето кръщене от 30.01.1911г. на Ю. П., родена на 06.01.1911г.; 3. Адвокатско пълномощно; 4. Удостоверение рег. № АУО16050ВН/22.02.2017г. на Дирекция „ИАО“ при Община-Варна, според което по данни от регистрите на актовете за гражданско състояние при Община Варна, на 24.08.1908г. в гр.Варна, лицето К. К., род. на 26.05.1873г. в [населено място] е сключил граждански брак със З. А., род. на 13.07.1882г., за което е съставен Акт за брак № 203/24.08.1908г. В същия като родители на К. К. са вписани: баща – Н. К., възраст 75г., майка – Т. Н., възраст 65г., а като родители на З. А. са вписани: баща – А. М., възраст 55г., майка – М. А., възраст 50г.; 5. 2 стр. лични записки; 6. препис – извлечение от акт за смърт № 325/02.04.1957г. на И. К. К.; 7. Препис-извлечение от акт за смърт № 1847/27.07.1993г. на Й. К. К.; 8. Препис-извлечение от акт за смърт № 522/23.06.1937г. на А. А. К..

На 10.06.2025г. преписката по заявление с рег. № [рег. номер]/30.05.2025г. била приключена, като на заявителя били предоставени съхранените в Дирекция „ИАО“, Община Варна, актове по гражданско състояние за лица, с установена родствена връзка с Х. И. К., а именно: Акт за смърт № 325/02.04.1957г. на И. К. К., роден 1899г.; Акт за смърт № 1847/27.07.1983г. на Й. К. К., родена 1911г.; Акт за смърт № 528/1969г. за смъртта на 28.03.1969г. на З. А. К.; Акт за смърт № 931/1930г. за смъртта на 24.11.1930г. на К. Н. К.; Акт за брак № 302/24.08.1908г. за брака на К. Н. и З. А.; Акт за брак № 358/02.08.1931г. за брака на И. К. и Й. К.. По отношение на останалите заверени преписи от актове за смърт на лицата А. А. К., С. П., А. П., А. К., Д. С., Х. С., както и от акта за раждане на Ю. С. П., родена на 06.01.1911г., услугата не била изпълнена. За същите не е постановяван изричен отказ.

Според отговора на директора на Дирекция „ИАО“ при Община Варна вх.док. № 10468/20.06.2025г., в регистрите по гражданко състояние – акт за смърт, съхранени в Дирекция „ИАО“, Община Варна, не са открити данни за лицата С. П., починал на 07.10.1940г., А. П., починала на 21.07.1967г./1964г., Д. С., починала на 06.03.1966г. В регистрите по гражданско състояние – акт за раждане, съхранени в Дирекция „ИАО“, Община Варна, не са открити данни за лице с имена Ю. С. П., родена на 06.01.1911г. Съгласно чл.88а от Закона за гражданската регистрация, препис-извлечение от акт за смърт се издава на наследниците на починалото лице, а за лицата А. А. К., починала на 22.06.1937г., А. К., починал на 16.12.1941г. и Х. С., починал на 02.06.1977г. или 02.06.1974г., не са открити данни в регистъра на населението относно родствената им връзка със заявителя, както и към преписката не са приложени документи, удостоверяващи качеството на наследник на Х. И. К..

От представените със заявлението и жалбата писмени доказателства, както и представените от ответника със С.д. № 16315/09.10.2025г. удостоверения, се установяват следните обстоятелства и родствени връзки:

Според Акт за раждане № 1286/1941г. /л.14/, жалбоподателят Х. И. К. е роден на 7 декември 1941г. и е син на И. К. К., и Й. К. К. (второ по ред дете). Същите, съгласно Акт № 358/1931г. /л.13/, са сключили брак на 2 август 1931г. В акта за брак, И. К. К. е посочен като син на К. К. и К. К. К., а Ю. К. К. е посочена като дъщеря на К. Н. К. и З. К. К..

От свидетелство за свето кръщене от 30.01.1911г. /л.17/, обявление в ДВ, бр.168/25.10.1930г. /стр.4 от пр./ и Удостоверение на Окръжен съд – Варна /л.19/, се установява, че Ю. С. П. е родена на 6 януари 1911г., като с Определение № 4006/18.10.1930г. на Окръжен съд – Варна по гражданско дело № 664/1930г., е допуснато осиновяването й от К. Н. К. и З. К. К.. /стр.4 от пр. и л.19/.

Видно от препис – извлечение от Акт за смърт № 1847/27.07.1993г. /л.15/ издаден от Община Варна, Й. К. К., [ЕГН], е починала на 26.07.1993г. в гр.Варна.

Съгласно Акт за смърт № 528/1969г. /л.21/, З. А. К. (род. на 02.01.1888г., с родители – А. и майка - М. А.), е починала в гр.Варна на 28.03.1969г. Според Удостоверение рег.№АУ016050ВН/22.02.2017г. /стр.8 от пр./, в Акт № 203/24.08.1908г. за брака между К. Н. и З. А., род. на 13.07.1882г., като родители на З. А. са вписани: баща - А. М., възраст 55г. и майка - М. А., възраст 50г. В Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № РД25015002ВН_001ОД/19.09.2025г. /л.60/, за З. А. К. е посочен баща – А., без данни за ЕГН, дата на раждане и дата на смъртта, а като дъщеря е посочена Й. К. К., поч. на 26.07.1993г. Като синове на Й. К. К. са посочени: Х. И. К., [ЕГН] (жалбоподателя) и П. И. К. (поч. на 13.03.2001г.). Като деца на П. И. К. са посочени: В. П. К. и Д. П. К..

Според Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № РД25015002ВН_001ОД/19.09.2025г., З. А. К., род. на 02.01.1888г. и поч. на 28.03.1969г., има дъщеря – Й. К. К., [ЕГН], поч. на 26.07.1993г. Й. К. К. има двама сина – Х. И. К. (жалбоподателят) и П. И. К., поч. на 13.03.2001г. П. И. К. има син – В. П. К. и дъщеря – Д. П. К..

Видно от препис-извлечение от адресна книга на Община – Варна, том 57/34г. /л.16/, в домакинството на [улица], гр.Варна, са вписани: И. К. К., Ю. И. К., П. И. К., Х. И. К. и З. К. К..

Според Удостоверение за наследници изх.№ 10-00-227/06.07.2015г. на Община – Бургас /л.77/, С. П. С., род. на 15.09.1869г. е починал на 07.10.1940г. в Бургас, с наследници по закон: А. К. П. – съпруга, род. на 08.03.1882г., поч. на 21.08.1964г., Й. С. М. – дъщеря, поч. на 10.10.1979г., П. С. П. – син, поч. на 31.08.1990г., К. С. П. – син, поч. на 15.11.1960г., Д. С. Р. – дъщеря, поч. на 08.11.1996г., М. С. П. – син, поч. на 17.12.1976г., С. С. П. – син, поч. на 14.05.1970г., А. С. П. – син, поч. на 21.06.1983г. Според вписана в удостоверението забележка, „в том 16, стр. 294/1934г. при Д. е отразена сестра – Й. И. – Варна; В текст НБД на брат А. е отразена сестра Д.“.

Според Удостоверение за наследници изх.№ 37183/25.09.2025г. /л.67/ А. А. К., род. на 07.04.1854г. е починала на 22.06.1937г., Акт за смърт № 0522/23.06.1937г. Същата е съпруга на А. К. С., род. на 20.07.1855г., поч. на 16.12.1941г. Има дъщеря – Д. А. С., род. на 27.09.1893г., поч. на 06.02.1967г., съпруга на Х. С. С., род. на 26.12.1894г., поч. на 01.06.1974г. Идентични данни се установяват и от Удостоверение за наследници изх.№ 37184/25.09.2025г. /стр.68/ на А. К. С., род. на 20.07.1855г., поч. на 16.12.1941г.

Според Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 24.09.2025г. /л.69/, Д. А. С., род. на 27.09.1893г. е дъщеря на А. А. К. и А. К. С., била е омъжена за Х. С. С., род на 26.12.1894г. и поч. на 01.06.1974г., и има син – С. Х. С., род. на 04.09.1915г., поч. на 06.01.1942г.

Според Удостоверение за наследници изх. № 37181/26.09.2025г. /л.70/, Д. А. С. е починала на 06.02.1967г. и като неин наследник е вписан съпругът й Х. С. С., поч. на 01.06.1974г.

Към документите, с които по силата на издаденото съдебно удостоверение жалбоподателят се е снабдил от „Обреди“ ЕООД – Варна, е приложено извлечение от гробен картон за гробно място в кв.25, ред VІІ, гроб № 9 /л.119/, в който като наследник или лицето, което ще се грижи за гроба на А. К., е посочена З.К..

При така установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с рег. № 051725/30.05.2025г., подадено до Дирекция „ИАО“ Община – Варна за издаване на заверени преписи – копия от актовите книги на: акт за смърт, акт за брак и акт за раждане, за посочените в заявлението лица. Заявлението е подадено на бланка, версия 5/17.05.2018г. за услуга 9130, за която според публично обявената информация на сайта на Община Варна /л.7/, срокът за изпълнение е 7 дни, 3 дни или веднага. Според заявлението, исканата услуга е заявена като „обикновена“ – със срок за изпълнение 7 – дни.

Според Заповед № 4591/18.12.2024г. на кмета на Община Варна, същият на основание чл.35, ал.3 от Закона за гражданската регистрация е възложил функциите на длъжностни лица по гражданското състояние и гражданската регистрация на съответните посочени служители, в т.ч. от Дирекция „Информационно и административно обслужване“, като в т.1 е посочен директорът на Дирекция „ИАО“, поради което именно той е компетентен да разгледа заявлението и се произнесе по него, респ. явява се надлежен ответник по обжалвания мълчалив отказ.

В контекста на заявеното до административния орган искане и твърденията в жалбата, при преценката за допустимост и основателност на оспорването, съдът съобразява от правна страна следното:

Условията и реда за гражданска регистрация на физическите лица в Република България, са уредени със Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

Според чл.1, ал.2 и ал.3 ЗГР, гражданската регистрация представлява вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон (чл.2, ал.1 ЗГР). Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт (чл.2, ал.2).

В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл.1, ал.2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България (чл.3, ал.1). Всички български граждани се вписват в регистъра на населението (чл.3, ал.2, т.1).

Вписването в регистрите на актове за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието (чл.4, ал.1). Вписването в регистъра на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица (чл.4, ал.2). Отговорни за гражданската регистрация на територията на общината са кметовете на общините (чл.4, ал.3).

При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които: 1. определят тяхната самоличност; 2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен; 3. отразяват постоянния и настоящия адрес; 4. отразяват семейното положение; 5. показват наличието на правни ограничения (чл.5).

Регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни „Население“ (чл.22, ал.1). Регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл.3, ал.2 (ал.2). За всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението (чл.23), който съдържа данните по чл.25 ЗГР, в т.ч.: име (т.1); дата на раждане – ден, месец, година (т.5); ЕГН (т.6); място на раждане (т.8); акт за раждане (т.9); семейно положение (т.12); акт за сключен брак (т.13); деца (т.16); майка (т.17); баща (т.18); братя/сестри (т.19); починал - (т.22).

Регионална и локалната база данни „Население“ са част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес, съответно в областта и общината (чл.22, ал.3 и ал.4).

Съгласно чл.34, ал.1 ЗГР, актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Същите се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията (чл.35, ал.1). Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност (чл.34, ал.2).

Съгласно чл.83, ал.1 ЗГР, регистрите на актовете за гражданско състояние за цялата община се образуват чрез събиране на съставените през текущата година формуляри - актове за раждане, граждански брак и смърт - поотделно за всеки вид, които се подвързват след приключване на годината в специална книга. Неразделна част от регистрите на актовете за гражданско състояние са документите, въз основа на които са съставени съответните актове за гражданско състояние (ал.2).

Съгласно чл.88, ал.1 ЗГР, въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават следните документи по утвърден образец: 1. от акта за раждане - удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо); 2. от акта за сключен граждански брак - удостоверение за сключен граждански брак (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо); 3. от акта за смърт - препис-извлечение от акт за смърт. Въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние може да се издават и препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове (чл.88, ал.3, изр.1 ЗГР).

Документи по чл.88 се издават на: 1. лицето, за което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му представители; 2. страните по акта за сключен граждански брак; 3. наследниците на починалото лице от акта за смърт (чл.88а, ал.1), или на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс (чл.88а, ал.2). Документите по чл.88 може да се издават и изпращат при служебно писмено поискване от община или държавен орган, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта (чл.88а, ал.3).

Съгласно чл.100 ЗГР, единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. ЕСГРАОН осигурява: 1. регистриране, съхраняване и поддържане в актуално състояние на данните от гражданската регистрация; 2. съхраняване и поддържане хронология на променени данни в гражданската регистрация; 3. точност, пълнота и взаимообвързаност на данните в гражданската регистрация (чл.104 ЗГР). Данните в регистрите се въвеждат на общинско, областно и национално ниво (чл.105 ал.1). Данните се въвеждат еднократно по място на възникване на събитието или по място на изменението. Данните, които постъпват от други информационни системи, се въвеждат на национално ниво и се изпращат на областно и общинско ниво (чл.105, ал.2). Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси (чл.106, ал.1, т.1 ЗГР).

Съгласно чл.113 ЗГР, редът, начинът и образците на документите за функциониране на Единната система за гражданска регистрация се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По силата на тази законова делегация е издадена Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация /НФЕСГР/. Същата, съгласно чл.1, ал.1, т.5, утвърждава редът за предоставяне на достъп и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние, Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние и регистъра на населението.

Съгласно чл.3, ал.1 НФЕСГР, актовете за гражданско състояние се съставят в общината, района, кметството или населеното място от длъжностно лице по гражданското състояние за регистриране на събитията раждане, брак и смърт.

Съгласно чл.43, ал.1 НФЕСГР, регистри на актовете за гражданско състояние се образуват за всяка община. Регистрите се образуват всяка година чрез събирането на всички актове за гражданско състояние, съставени през предходната календарна година, и подвързването им в специални книги. Актовете за гражданско състояние за различните събития (раждане, брак и смърт) се подвързват в отделни книги. Актовете се подреждат по последователността на номерата им (ал.2).

Въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние се издават следните документи: 1. удостоверения; 2. препис-извлечения; 3. пълни преписи; 4. заверени копия на актове (чл.62, ал.1 НФЕСГР). Документите се издават в общинската администрация, съхраняваща съответните регистри на актове за гражданско състояние, от длъжностно лице по гражданското състояние (чл.62, ал.2).

Пълните преписи от актове се издават, като в тях се включват всички данни, вписани при съставянето на акта за гражданско състояние, и всички промени, допълнения, вписвания или отбелязвания, отразени в графа „Бележки“ (чл.64, ал.1).

Съгласно чл.141 НФЕСГР, данните от регистрите се предоставят при спазване разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), на Закона за защита на личните данни и на други специални закони.

Обемът на предоставените данни се определя от целите, за които данните се предоставят (чл.142). Процедурата за предоставяне на данни започва с подаване на писмено заявление в свободен текст до органа, съхраняващ съответния регистър (чл.143). В заявлението задължително се посочват законовите основания за предоставяне на данните (чл.144). След разглеждане на заявлението органът, съхраняващ съответния регистър, изготвя писмен отговор (чл.146).

При така очертаната правна уредба, жалбата срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „ИАО“ при Община Варна, досежно исканите пълни преписи от актове за смърт на С. П. и А. П., е НЕДОПУСТИМА.

Видно от представеното от жалбоподателя с молба С.д. № 14490/09.09.2025г. удостоверение за наследници изх. № 10-00-227/06.07.2015г. на С. П. С. /л.77/, същият е починал на 07.10.1940г. в гр.Бургас, издаден акт за смърт № 619/07.10.1940г. За съпругата му А. К. П. са вписани данни, че е починала на 21.08.1964г., както и че за това обстоятелство е съставен Акт за смърт № 554/21.08.1964г. на Община Бургас.

При тези данни и по арг. от чл.4, ал.1, чл.22, ал.4, чл.35, ал.1 и 2, и чл.88, ал.1 ЗГР, вр. чл.3, ал.1, чл.43, ал.1 и чл.62, ал.1 от НФЕСГР, компетентен да се произнесе по искането за снабдяване с преписи – извлечения или пълни преписи (чл.88, ал.3 ЗГР) от актовете за смърт на С. П. и А. П., е кметът на Община Бургас или оправомощено от него длъжностно лице (чл.35, ал.2 ЗГР), който е органът по чл.146, ал.1 НФЕСГР, отговорен за гражданската регистрация на територията на съответната община (чл.4, ал.3 ЗГР) и отговаря за регистрите по чл.43 НФЕСГР. В този смисъл и в писмо вх.док. № 10468/20.06.2025г. директорът на Дирекция „ИАО“, Община Варна е посочил, че в регистрите по гражданско състояние – акт за смърт, съхранени в Дирекцията, не са открити данни за С. П. и А. П..

След като лицата, от чиито актове за смърт се искат пълни преписи са били вписани в регистрите на Община Бургас, респ. събитието – смърт, за тях е отразено в регистрите на Община Бургас, кметът на Община Варна, съответно оправомощеният от него директор на Дирекция „ИАО“, не са компетентни да се произнесат по заявлението и поради това не е налице формиран мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателя.

Поради сезирането на некомпетентен да извърши услугата орган, неоснователно жалбоподателят поддържа, че не е станал причина за завеждане на делото, т.к. едва в писмения отговор по жалбата ответникът е посочил, че в регистрите за гражданско състояние – акт за смърт, липсват данни за лицата С. П. и А. П.. Отделно, това обстоятелство не променя факта, че в тази част липсва формиран мълчалив отказ.

Мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл.57 АПК на нормативно скрепено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Следователно, не всяко непроизнасяне от сезирания с искане административен орган, попада в хипотезата на чл.58 АПК, а само това, за което органът е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно визиран срок. В този смисъл само сезирането на компетентен да се произнесе по искането административен орган поражда последиците по чл.25 АПК – да постави началото на административно производство, в което административният орган дължи произнасяне в сроковете по чл.57 АПК, респ. непроизнасянето му в рамките на тези срокове да формира мълчалив отказ – така в Определение на ВАС № 7671/17.07.2007г. по адм.д. № 4199/2007г., Определение на ВАС № 10800/09.09.2014г. по адм.д. № 10675/2014г., Определение на ВАС № 5758/13.05.2021г. по адм.д. № 3711/2021г., Определение на ВАС № 8076 от 26.09.2022г. по адм.д. № 8734/2022г., Определение на ВАС № 2240/05.03.2025г. по адм.д. № 1628/2025г. и др.

При това положение жалбата, в частта относно исканите пълни преписи от актове за смърт на С. П. и А. П., се явява недопустима в хипотезата на чл.159, т.1 АПК – липса на годен за обжалване административен акт, мълчалив отказ по чл.58 АПК, поради което следва да се остави без разглеждане.

В частта, относно исканите пълни преписи от актове за смърт на А. А. К., А. К., Д. С. и Х. С., жалбата е подадена от надлежна страна – заявителят на процесната услуга, в срока по чл.149, ал.2 АПК (заявлението е подадено на 30.05.2025г. и е следвало да бъде изпълнено в седмодневния срок по чл.57, ал.2 АПК – до 06.06.2025г. След тази дата е формиран мълчалив отказ, който е обжалван на 12.06.2025г.) и срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по заявление рег. № 051725/30.05.2025г., поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от становището на административния орган в писмо вх.док. № 10468/20.06.2025г., в регистъра на населението не са открити данни за родствена връзка между жалбоподателя и лицата А. А. К., А. К. и Х. С., а за Д. С., поч. На 06.03.1966г., не са открити данни в регистрите по гражданско състояние – акт за смърт. В тази връзка с Разпореждане № 6897/23.06.2025г. съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за родствена връзка и за качеството на наследник по отношение на А. А. К., А. К. и Х. С..

С уточняващата молба от 01.07.2025г. жалбоподателят твърди, че А. К. и А. К., са родителите на баба му по майчина линия – З. К. К. (с рождени имена З. А. К.. Д. А. С. е сестра на З. К. К., а Х. С. е неин съпруг. Така твърдяната родствена линия с Д. С., съответно с Х. С., А. К. и А. К. обаче не се установява от събраните по делото доказателства. Видно от приложеното на л.60 от делото Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки за З. А. К., на ред 6 е посочен баща – А., без данни за дата на раждане и дата на смърт, а на ред 7 като майка на З. К. е посочена М. А.. В Удостоверение рег.№АУ016050ВН/22.02.2017г. е посочено, че в Акт № 203/24.08.1908г. за брака между К. Н. и З. А., като родители на З. А. са вписани: баща - А. М., възраст 55г. и майка - М. А., възраст 50г. В удостоверенията за наследници на А. А. К. /л.67/ и А. К. С. /л.68/ е вписана само една дъщеря – Д. А. С., за която в представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки /л.69/ са вписани само данни за съпруг – Х. С. С., син – С. Х. С. и родители – А. А. К. и А. К. С.. Отделно, със заявлението е поискан препис от Акт за смърт на Д. С., починала на 06.03.1966г., докато в Удостоверението за наследници на А. К. е посочена дъщеря Д. С., починала на 06.02.1967г.

С оглед така удостоверените официални данни, които съгласно чл.34, ал.2 ЗГР се считат за верни до доказване на тяхната неистинност, и които не са опровергани, твърдението, че З. К. К. е сестра на Д. А. С. е недоказано, а от там недоказана е и твърдяната родствена връзка на жалбоподателя с А. К., А. К. и Х. С.. При това положение жалбоподателят не се легитимира като лице по чл.88а, ал.1 т.3 ЗГР, имащо право да иска издаването на пълни преписи от актовете за смърт на посочените лица.

Разпоредбата на чл.88а, ал.2 ЗГР допуска документите по чл.88 да се издават и на трети лица, но те трябва да са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1 или исканията им да са по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, данните от системата ЕСГРАОН могат да се предоставят на трети лица, само когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Данните от ЕСГРАОН са лични данни. Съгласно чл.144 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, в заявлението задължително се посочват законовите основания за предоставяне на данните.

Съгласно чл.25е, ал.1 от Закона за защита на личните данни, администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът или обработващият лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес. Според ал.2 на с.р., администраторът на лични данни кметът, респ. оправомощеното от него лице осигурява при поискване достъп до лични данни на починало лице, включително предоставя копие от тях, и на други лица с доказан правен интерес, освен на наследниците на починалото лице.

Следователно, налице са законови основания, по силата на които жалбоподателят може да се снабди с искания документ, но същият следва да обоснове и докаже по категоричен начин правния си интерес да се снабди с него. В случая жалбоподателят не доказва наличието на предпоставките по чл.88а, ал.1, т.3 или ал.2 ЗГР, тъй като не е наследник на починалите лица, не е упълномощен от наследниците, не удостоверява наличие на инициирано производство по ГПК – Решение на ВАС № 5618/30.04.2018г. по адм.д. № 11854/2016г., Решение на ВАС № 11200/18.07.2019г. по адм.д. № 14251/2017г., Решение на ВАС № 9096/14.06.2019г. по адм.д. № 14284/2018г., Решение на ВАС № 11813/21.11.2025г. по адм.д. № 3897/2025г.

Независимо дали искането се квалифицира като такова по чл.88 – чл.88а ЗГР, или такова по чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, същото не отговаря на изискванията за предоставяне на данни от регистрите на населението – актове за смърт, както и от системата на ЕСГРАОН, тъй като в него не са посочени законовите основания и не е придружено с необходимите доказателства. Родословното проучване – с каквото се обосновава правният интерес от снабдяване с исканите преписи, не попада в нито една от хипотезите, в които законът позволява осигуряване на достъп до данните.

Семейните записки, снимки и публикации, както и събраните от „Обреди“ ЕООД доказателства – препис-извлечение от гробен картон, фактура, жалба, не удостоверяват надлежно - в степен да опровергаят, официално удостоверените данни в регистрите, изискваната от закона родствена връзка, респ. основан на закона интерес. Действително в приетия по делото гробен картон /л.119/ срещу имената на починалата А. К. е посочена З.К., но това не е достатъчно да се приеме, че З. К. има качеството на наследник на А. К., при положение че според официалните удостоверявания такава родствена връзка не се установява. Отделно, както е посочено и в колоната, в която е вписана К., в същата се посочват данни освен за наследниците, и за лицето, което ще полага грижи за гроба.

По изложените съображения съдът преценява като законосъобразен формирания мълчалив отказ по отношение исканите пълни преписи от актове за смърт на А. А. К., А. К., Д. С. и Х. С..

Мълчаливият отказ е законосъобразен и досежно искания акт за раждане на Ю. С. П., род. на 06.01.1911г. От представените с жалбата и заявлението писмени доказателства, безспорно може да се приеме за установено, че Ю. С. П. и Й. К. К. (майката на жалбоподателя) са едно и също лице. От свидетелство за свето кръщене от 30.01.1911г. /л.17/, обявление в ДВ, бр.168/25.10.1930г. /стр.4/ и Удостоверение на Окръжен съд – Варна /л.19/, безспорно се установява, че Ю. С. П. е родена на 6 януари 1911г., както и че е осиновена от К. Н. К. и З. К. К.. /стр.4 и л.19/. На 2 август 1931г. е встъпила в брак (като Й. К. К.) с И. К. К. (баща на жалбоподателя) и е починала на 26.07.1993г.

При горните безспорни данни, обосновано със становището вх.док. № 10468/20.06.2025г. административният орган е посочил, че в регистрите по гражданско състояние – акт за раждане, не са открити данни за лице с имена Ю. С. П., род. на 06.01.1911г. В подаденото заявление лицето, от чийто акт за раждане се иска пълен препис, е идентифицирано само с три имена и дата на раждане. Не е посочен ЕГН – за да се направи връзка между Ю. С. П. и Й. К. К.. Заради станалото осиновяване неправилно лицето се идентифицира с имената отпреди осиновяването. Произнасянето на органа е обвързано от предмета на искането, с което е сезиран, поради което жалбата е неоснователна и в тази част.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното с отговора по жалбата искане, на основание чл.143, ал.3 АПК на Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24, изр.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 200,00лв. (двеста лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. И. К., [ЕГН], гр.Варна против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна по заявление рег.№ [рег. номер]/30.05.2025г., в частта, досежно исканите пълни преписи от Акт за смърт на С. П., починал на 07.10.1940г. и Акт за смърт на А. П., починала на 21.07.1967г. /или 21.07.1964г./, И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част на основание чл.159, т.1 АПК.

В тази част решението има характер на определение, което може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от уведомяването на страните!

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. И. К., [ЕГН], гр.Варна против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна по заявление рег.№ [рег. номер]/30.05.2025г., в частта, досежно исканите пълни преписи от: Акт за смърт № 522/23.06.1937г. на А. А. К.; Акт за смърт на А. К., починал на 16.12.1941г.; Акт за смърт на Д. С., починала на 06.03.1966г., Акт за смърт на Х. С., починал на 02.06.1977г. и Акт за раждане на Ю. С. П., родена на 06.01.1911г.

ОСЪЖДА Х. И. К., [ЕГН], гр.Варна да заплати на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200,00лв. (двеста лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!