Определение по дело №72200/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28845
Дата: 28 октомври 2022 г. (в сила от 28 октомври 2022 г.)
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20211110172200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28845
гр. София, 28.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110172200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХVІ от ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.12.2022
г., от 11:00 часа , за когато да се призоват страните, както и компетентната
ДСП (по местоживеене на страните), която следва да изготви социален
доклад/становище в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет.
Докладът следва да съдържа какви са условията за живеене, които предлага
всеки от родителите за отглеждане на детето, родителски капацитет,
привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др.
Задължава страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие родено от брака дете.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака от М. К. С. срещу М. К. С. с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 от СК по
вина на ответната страна, обективно кумулативно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 от СК относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на
ненавършилото пълнолетие родено от брака дете, по чл. 56 от СК относно
ползването на семейното жилище, както и по чл. 53 от СК относно фамилното
име.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в
който предявява насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, като отправя
искане съдът да не се произнася по въпроса за вината, но ако въпреки това М.
1
С. държи този въпрос да бъде изследван от съда, то сочи, че вина за това има
единствено последната, обективно кумулативно съединен с небрачни искове
по чл. 59, ал. 2 от СК за режим на лични контакти на бащата с детето. Не се
оспорва претенцията на М. С. по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права и
местоживеене на детето, но се претендира предоставянето на максимално
разширен режим на лично контакти с него, както и се заявява готовност да се
заплаща издръжка в минимален предвиден в закона размер, както и не се
оспорва претенцията по чл. 56 от СК за предоставяне на майката на
ползването на семейното жилище, но се отправя искане по чл. 57, ал. 2 от СК
за определяне от съда размера на наема за това.
Указва на ищците по брачните искове, че носят доказателствената тежест
да установят по делото съществуването на брак, всички положителни факти,
които считат, че са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, както и вината за това на насрещната страна.
Указва на ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носят
доказателствената тежест да установят своята пригодност като родител, както
и интереса на детето кой да упражнява родителските права спрямо него;
нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на
другия родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и
непосредствени грижи за детето
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи
доказателствената тежест да установи, че при сключването на брака е
променила фамилното си име от Кръстева на С..
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 56 СК, че носи
доказателствената тежест да установи собствеността върху семейното
жилище, респективно основанието въз основа на което последното се е
ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването
му.
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 СК, че носи
доказателствената тежест да установи стойността на наема относно идеалната
част, ползвана от насрещната страна.
Указва на ищците по брачните искове, че следва да предявят всички
основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като ги
предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали им известни
до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание
за предявяване на нов иск за развод.
Указва на ищците по брачните искове, че следва да се явят ЛИЧНО в
първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна
причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава
производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
По доказателствата:
Приема представените от страните документи като писмени доказателства.
По направените от страните доказателствени искания съдът ще се
произнесе в първото съдебно заседание след тяхното изслушване.
Да се изиска справка от НОИ и НАП за всеки един от родителите, от която
да са видни осигурителните им доходи за последните 24 месеца, ведно със
справка за действащите трудови договори на последните, от която да е видно
и основното трудово възнаграждение на всеки от тях, както и данни за
2
наличие на отпуснати пенсии, респ. в какъв размер и на какво основание.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да
се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение
за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл.
330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и същото ще се
разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за
производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че
при останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените
ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го
определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички
или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто
съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
доброволното му изпълнение;
3
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в
случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: (http://mediator.mjs.bg/Users/MList.aspx). Медиацията е платена
услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4