Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2174 04.06.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4994 по описа за 2017 година.
Предявеният иск намира основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД твърди, че
ответницата притежава недвижим имот – апартамент сграда, до която се подава
топлинна енергия. Твърди, че за периода от 01.11.2015г. – 30.04.2016 г. за
имота е начислена енергия за сградна инсталация и отдадена от щранг-лири в
размер на 451,19 лева. Върху нея се дължало и обезщетение за забава за времето
от 04.01.2016г. до 30.01.2017г. възлизащо на 41,54 лева. За това свое вземане
дружеството подало заявление по чл.410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение,
срещу която ответницата възразила. Искането е да се установи съществуването на
вземането.
Ответницата Л.И.Е. не отрича, че притежава посочения в
исковата молба недвижим имот. Поддържа обаче, че отоплителните тела в имота са
изключени от общата система и не се ползват. Отрича също така щранг- лирата да
има характер на отоплително тяло като твърди, че тя изпълнява само транспортна
функция като част от сградната инсталация за отопление. Поддържа, че за други
периоди при същите факти претенциите на дружеството за топлинна енергия,
начислена за имота, са били отхвърлени по отношение на преминаващите през имота
щранг-лири. Поради това счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени тъй като
сумата не се дължи.
Съдът намери за установено следното:
По делото не е спорно,
че ответницата Л.Е. е собственик на недвижим имот - апартамент, намиращ се в
гр. П.*****************. Не се спори също, че сградата в която се намира
жилището е топлофицирана. По партидите на дружеството ищец за апартамента е
определен клиентски № ********** и ИТН *********.
На 31.01.2017г. дружеството „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД подало против ответницата заявление за издаване на заповед по
чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както следва: 451,19 лева,
представляващи стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2015г.
– 30.04.2016г.; 41,54 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за
времето от 04.01.2016г. до 30.01.2017 г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.01.2017г.
до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр.дело
№ 1462/2017г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, ведно с деловодни разноски, възлизащи общо на 75 лева. На 17.03.2017г.
постъпило възражение от ответницата против издадената заповед за изпълнение.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че отопляемият обем на имота на ответницата е 208 куб. м., като в него
всички отоплителни тела са отсъединени и за тях не се начислява потребена
топлоенергия. През имота преминават щрангове, всеки от които с дължина по 2600
мм, като същите са разпределени по помещения, както следва: в хола - две тръби по 1 и ¼ цол и две тръби
по ¾ цол; трапезария – две тръби по ¾ цол; детска две тръби по 1
и ¼ цол и две тръби по ¾ цол; спалня – две тръби по 1 и ¼
цол и две тръби по ¾ цол; две
тръби по 1 цол и две тръби по ½ цол; коридор две тръби и баня – две
тръби по
¾ цол и две тръби по ½
цол. Тръбите / определени то вещото лице като щранг лири/ преминаващи в помещенията
хол, трапезария, детска и спалня са общо осем, като захранват само високата
зона на сградата. Те имат мощност на топлоотдаване по 58,65 W/m всяка или общо 1220 W.
Топлоенергия за отопление се начислява само за тези помещения, а в останалите –
не, тъй като по другите щрангове не протича топлоносител / т. 1 – 2 на заключението -лист 64/. За периода от 01.11.2015г. до 30.04.2016г.
за имота на ответницата е разпределена общо 5,41175 MWh топлоенергия, от които 2,53267 MWh за отопление и
2,87908 MWh за отдадената от сградната инсталация. Няма начислена
топлоенергия за битова гореща вода Начинът на начисление е осъществен съобразно
методиката за разпределение на топлинна енергия / т.4 от заключението – лист 63/.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
по партидата на ответницата за времето от 01.11.2015г. до 30.04.2016г. са
начислени следните суми: 174,36 лв. стойност на топлинна енергия за отопление;
198,21 лв. стойност на топлинна енергия за сградни разходи; 3,42 лв. стойност
на услуга за отчет и разпределени по абонати и 75,20 лв. ДДС. Общия размер на
начисленията е 451,19 лв. с ДДС
/лист 67/. Начислената сума не е
заплатена към дата на завеждане на исковата молба 05.04.2017г. Вещото лице е
изчислило още, че размерът на законната лихва, изчислен върху неизплатената
сума за времето от 01.11.2015г. до 30.04.2016г. е 41,54 лв.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е
дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в
исковата молба имот е ответницата по делото.
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Тази норма и неоспореното обстоятелство, че имотът на ответницата е в
топлоснабдена сграда, пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми
за топлинна енергия.
Заплащането на
топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на
сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответницата е изпадала в
забава. Това е така, защото за изпълнение на задължението има точно определен
срок, което означава, че в случая не се прилага чл.84, ал.2 ЗЗД и покана не е
нужна.
Установи се по делото,
че отоплителните тела в имота на ответницата не функционират, тъй като са
отсъединени от захранващата имота инсталация. При това положение, съдът счита,
че за топлоснабдителното дружество ищец не е налице основание за начисляване на
компонента енергия предназначена за отопление. Съдът счита, че в случая
позоваването на ищеца на дефиницията на §1 т.37 от ДР на ЗЕ е неоснователно. Съгласно
определението дадено в тази норма "отоплителни тела" са тръбните
отоплителни тела и щранг-лири, глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни
тела и конвекторите, които са конструктивни
елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез радиационен и
конвективен топлообмен от постъпващия в тях топлоносител. Понятието в случая се
определя не само чрез вида на предмета, но и чрез неговото техническо
предназначение – да отдава топлина в помещенията. Основното предназначение на
тези елементи е отдаването на топлина, а не транспортната функция на
топлоотдаващия флуид от абонатната станция до сградата или нейни конкретни
помещения. С оглед предназначението си отоплителните тела се разграничават от
т.н. „сградна инсталация“ ( „инсталация на сградата“), чиято легална дефиниция
е дадена в §1 т.3 от ДР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Според определението на законодателя „инсталация на сградата“
е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни
тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на клиентите. Именно поради факта, че по законите на термодинамиката елементите
на инсталацията, служеща за пренос до отоплителните тела отдават енергия в
помещенията през които преминават е предвидено задължението по чл.153, ал.6 от
ЗЕ тежащо върху клиентите в сгради в етажна собственост прекратили
топлоподаването. Съгласно тази норма те остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Тъй като в случая преминаващите през имота тръби, видно от
заключението на експертизата, служат за пренос към по-високите етажи на
сградата, те са част от сградната инсталация и не следва да се причисляват към
отоплителните тела. С оглед това, съдът намира, че за дружеството ищец не
съществува правно основание да начислява суми за топлинна енергия предназначена
за отопляване. Ответницата няма да дължи сумата 174,36 лв. представляваща
стойност на енергия за отопление, както и размера на дължимия върху нея ДДС / 34,87
лв./, която ще следва да се приспадне от общо начислената върху задължението.
С оглед това съдът
намира, че предявения иск за главницата е частично основателен и следва да се
уважи само за сумата 241,96 лева, както и за обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД върху тази сума за периода от 04.01.2016г. до 30.01.2017 г. в размер
на 26,47 лева. В останалата си част искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца
деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 218,70 лв., както и 40,50лв.
разноски в заповедното производство.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът дължи
на ответницата разноски както следва: 225 лв. за исковото и 135 лв. за
заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането
на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Л.И.Е. ЕГН:**********,
с адрес: *** за сумите: 241,96 лв. /двеста четиридесет и един лева и 96 ст./ главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2015г. до
30.04.2016г.; както и 26,47 лв. / двадесет и шест лева и 47ст./ обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.01.2016г.
до 30.01.2017, ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.01.2017г.,
за което вземане е издадена заповед №998/02.02.2017г. по ч.гр.дело № 1462/2017
г. на Пловдивски районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на сумите 451,19 лв. за
главница и 41,54 лв. относно обезщетението за забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.И.Е. да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 218,70 лв./ двеста и
осемнадесет лева и 70 ст./ деловодни разноски по настоящото исково
производство, както и 40,50лв. /четиридесет лева и 50 ст./, представляваща
разноски в производството по ч.гр.дело № 1462/2017 г. по описа на Пловдивския
районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да
заплати на Л.И.Е., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 225 лв./ двеста двадесет и
пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и 135 лв.
/сто тридесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по
ч.гр.дело № 1462/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД