Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260118 / 22.02.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 689 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр.
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр.
чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж -
Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София сгр.14, представляван от заместник
управителя Д.Т.Д.; против А.Е.С. с ЕГН ********** ***.
При условията на евентуалност, в случай на
отхвърляне на установителния иск, е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем с
номер PLUS - 14949405/ 13.06.2017 г. отпуснал паричен кредит в размер на 5 600 лв. и закупуването
на застраховка от 1 128,96 лв. Сумата, предмет на договора, била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът изпълнил
задължението си по договора. Усвояването на сумата ответникът удостоверил с
полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на
чл.3 от договора за ответника възникнало задължението, да погаси заема на 36
броя месечни вноски всяка от по 284,68 лв., които съставлявали изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния % на разходите и
годишния лихвен %, посочени в параметрите на договора. Ответникът преустановил
плащането на вноските по кредита на 20.10.2017 г., до когато погасени били 3
месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на ищеца било
предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска. Така ответникът следвало да заплати остатъка по заема в размер на 5
078,57 лв., представляващ оставащите 33 броя погасителни вноски към 20.11.2017
г., когато станал изискуем целият му размер. Ищецът изпратил на ответника
покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
изискуемо и го поканил да погаси. Поканата била изпратена на адреса , който
ответникът декларирал в договора, при което и на основание чл.10 от същия, тя
следвало да се счита за узната от него. Но ако искът се отхвърлел поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, ищецът
предявява при условията на евентуалност осъдителен иск за същото вземане. Чрез
връчване на препис от исковата молба на ответника, налице било отправено му
волеизявление за обявяването на кредита за изискуем. Ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 250,70 лв. за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 20.11.2017 г. до 11.12.2019
г. Той дължал още 5 078,57 лв. главница. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ХРС. Образувано било производство по
ч.гр.дело № 3970/2019 г., издадена била заповед за изпълнение, против която
длъжникът възразил, при което и на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, ищецът
предявявал настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да установи, че е налице вземане на ищеца от ответника в
размер на 5 078,57 лв. главница и 250,70 лв. обезщетение за забава за периода
20.11.2017 г. - 11.12.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане; като му присъди деловодни разноски
за заповедното и за настоящото производство; а в случай на отхвърляне на този
иск – да осъди ответника да му заплати същите суми. Това си искане ищецът
поддържа в допълнителни писмени становища по делото, като прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на
пълномощника му.
Ответникът представя отговор на исковата молба по
чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск
изцяло. Признава, че е сключил процесния договор с ищеца, като заемната сума,
която е получил от него била в размер на 4 942,65 лв. на 14.06.2017 г., видно
от месечно извлечение по разплащателната му сметка в „Банка ДСК" ЕАД.
Ответникът заплащал вноските по кредита по 15 броя разписки за извършените от
него плащания, в общ размер на 6 364,04 лв., подробно описани в отговора му.
При сключването на процесния договор за кредит обаче, били нарушени
изискванията на ЗПК и добрите нрави, което го правело недействителен. На първо
място, по отношение на шрифта на отделните елементи на договора – не било
спазено изискването на чл.10 ал.1 т.1 от ЗПК. В случая видимо по-малък бил
размерът на шрифта на Общи условия „Сертификат PLUS-14949405" и Общи
условия за застраховка „Защита на плащанията", които били неразделна част
от договора. Това представлявало нарушение на чл.5 ал.4 от ЗПК. На второ място,
относно годишния процент на разходите и лихвения процент, уговорени били ГПР в
размер на 44,38%, лихвен процент – 34,47% и общ размер на плащанията 10 248,48
лв. Приложение намирал чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, при което договорът за
потребителски кредит бил недействителен. В случая заемодателят се задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на ГПР и лихвения процент,
които били некоректно изчислени. Липсвали уговорка за условията за прилагането
на лихвения процент; уточнение на базата, на която се начислява той - дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Така не ставало
ясно, как е разпределен лихвеният процент във времето. Липсвала и ясно
разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира/. Липсата на изрично посочените в чл.22, вр. чл.10 ал.1 и
чл.11 от ЗПК, реквизити на договора за кредит водели до недействителността му.
При изчисление, посредством кредитен калкулатор - https://www.calculator.bg, се
установявало, че посочените в договора лихвен процент и ГПР били некоректно
изчислени, като били занижени спрямо реалните годишен лихвен процент – 44,61% и
ГПР – 54,96%. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не можел да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с постановление на МС на РБ. В случая, реалният ГПР в размер
на 54,96% надвишавал петкратно размера на законната лихва. А според ал.5 на
чл.19 от цитирания закон, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4,
се считали за нищожни. Относно годишния лихвен процент, в съдебната практика
трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за
обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва/. При преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следвало да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва. Размерът на последната бил общоизвестен - основният
лихвен процент на БНБ с прибавени десет пункта. Така при сключване на договора
размерът на законната лихва бил 10%, при което реалният лихвен процент в размер
на 44,61% бил четирикратно по-висок от нея. С оглед изложеното, уговорката
противоречала на добрите нрави и била нищожна, при което следвало да се приеме,
че лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ответника. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20, договорът за
потребителски кредит бил недействителен; при което и на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или
други разходи по кредитите. Така по процесния договор ответникът дължал
единствено главница в размер на преведената му от заемодателя сума от 4 942,65
лв., а той извършил плащания в общ размер на 6 364,04 лв., при което не дължал
нищо на кредитора. Предвид изложеното, предявените искове били изцяло
неоснователни и като такива следвало да се отхвърлят, като на ответника се
присъдят направените по делото разноски. Тези становище и искания ответникът
поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между
ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14949405,
оторизационен код а4636е24, от 13.06.2017 г. По силата му,на ответника е
отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 5 600 лв.; с размер на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” от 0 лв.; застрахователна
премия от 1 128,96 лв.; или общ размер на кредита от 5 600 лв., такса ангажимент
196 лв.; при 36 броя месечни погасителни вноски от по 284,68 лв., с обща
стойност на плащанията 10 248,48 лв., ГПР от 44,38% и лихвен процент от 34,47%.
Договорът съдържа погасителен план, в който са посочени ежемесечните 36 бр. погасителни
вноски в периода 20.07.2017 г.– 20.06.2020 г., всяка от които в размер от по
284,68 лв. В чл.1 от договора страните са уговорили, че договорът за кредит
влиза в сила при подписването му. Според чл.2, размерът на заема е равен на
сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, като с подписването на
договора, кредитополучателят давал изричното си съгласие, от тази сума
кредиторът директно да удържи сумата по задължение на кредитополучателя, а
именно – сумата от 461,35 лв., във връзка с договор PLUS-14175151, с която ще
погаси напълно задълженията. Размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията” ще бъде платен директно на застрахователния агент
„Директ Сървисис“ ЕАД, а посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. В същата клауза от договора е
уговорено, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в
съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в него условия, размери
и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита,
като кредиторът удържа сумата за нея от общия размер на кредита. Предоставянето
на сумата по чл.2 съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема и създавало задължение за кредитополучателя да му плати
погасителните вноски по погасителния план, включващи изплащане на главница по
заема, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора; а началната дата на
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 365 дни и договорът е валиден за целия срок, като страните
изпълняват точно задълженията си /чл.3/. Предвидено е, погасителните вноски да
се плащат не по-късно от определените дати, наречени „падеж” и посочени в
полето „погасителен план” /чл.4/. При забава на една или повече месечни вноски,
е уговорено - кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска /чл.5/. В същата клауза
от договора е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително надбавки и
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост. Месечните погасителни вноски
покриват компонентите на задължението в последователност – разноски, лихва и
главница /чл.7/. С подписването на документа кредитополучателят потвърждава, че
е запознат, разбира и приема условията на договора за заем, отпечатани и/или
попълнени на този документ /чл.28/. В договора е отразено още, че с полагането
на подписа си, кредитополучателят потвърждава, че се е запознал, разбира и
приема условията и параметрите на договора; както и че той удостоверява, че е
получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената от него
банкова сметка; ***, в съответствие с ЗПК и екземпляр от договора за кредит.
Под договора саморъчно са положени трите имена и подпис на ответника в
настоящото производство и дата 13.06.2017 г.; както и тези на оторизирано лице.
Ищецът представи по делото Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с дата 13.06.2017 г., подписан от негов
представител, съдържащ горецитираните съществени условия по процесния договор
за кредит. В него е посочено, че за получаването на кредита или за получаването
му при конкретно предлагани условия не се изисква задължително сключване на
договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за
допълнителна услуга.
Приложен към договора е сертификат № PLUS-14949405 от „Кардиф
животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“.
Според него, посочените застрахователи са се съгласили, да застраховат срещу
заплащане на застрахователна премия, съгласно ОУ на застраховка „Защита на
плащанията” – ответника по пакет „Стандарт“ и по пакет „Комбинирана защита“ за посочени
покрити рискове, при съответните начини на определяне на застрахователната сума
и на застрахователната премия, относими за кредити, в т.ч. в размер от
3 001 лв. до 10 000 лв. или за срок над 24 месеца и до 10 000
лв. – с месечен застрахователен период и размер на застрахователната премия
0,560% от финансираната сума, дължима месечно. За ползващи се лица в
сертификата са посочени ищцовото дружество и застрахованият по пакет „Стандарт“,
а по пакет „Комбинирана защита“ – застрахованият. С подписването на
сертификата, ответникът като застрахован е удостоверил, че е информиран за
покритията по трите цитирани пакета, че е получил, прочел, разбрал и приема ОУ
на застраховка „Защита на плащанията“; както и че е съгласен при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде в полза на ищеца.
Сертификатът носи дата 13.06.2017 г., както и подпис за застраховано лице и за
кредитор; както и отбелязване, че тази застраховка е сключена с
посредничеството на „Директ Сървисис“ ЕАД. Приложени са Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията“ /по застрахователни пакети „Стандарт“ и
„Комбинирана защита“/ на кредитополучателите по договор за паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта; сключени от една страна, между застрахователите „Кардиф
животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“;
а от друга, ищецът в настоящото производство. Коментираните сертификат и ОУ са
с видимо по-ситен шрифт, в сравнение с този на процесния договор за кредит. По делото се представиха още кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, подписан на
13.06.2017 г. от ответника, като кандидат за застраховане; както и още един сертификат
№ CARD-14949405, подписан на 13.06.2017 г. от ответника за застраховка по пакет
„Защита на плащанията по кредитни карти“ със съдържание, идентично на
горепосоченото по първия сертификат, както и ОУ за застрахователна програма
„Защита на плащанията по кредитни карти“.
Ищецът представи по делото още - документ с номер на банкова сметка *** –
ответникът, издаден от „Банка ДСК“ ЕАД на 13.06.2017 г. Представи и изготвено
от него извлечение по кредит PLUS-14949405, съдържащо погасителен план, таблица
с получени плащания и таблица с разнесени плащания - към дата 16.03.2020 г.
Данните по погасителния план са идентични с гореописаните по плана, съдържащ се
в договора между страните, но в повече е посочено – какви компоненти покрива
всяка една от 36-те ежемесечни погасителни вноски, респ. съответните части от
главница и лихва по кредита и главница застраховка по кредита. Извършените
плащания по кредита представляват 3 броя плащания от по 284,68 лв., извършени на
датите 20.07.2017 г., 01.09.2017 г. и 05.10.2017 г., всичко общо 854,04 лв.,
които ищецът е отнесъл към погасяването изцяло на първите 3 вноски по кредита. Посочени
като останали непогасени суми са, както следва: главница по кредита от общо 5 355,03
лв., лихва по кредита от общо 3 004,53 лв. и застраховка от общо 188,16
лв.; или всичко общо дължимо 8 547,72 лв. Посочени са още 10 плащания от
длъжника, извършени преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а
именно: на 18.07.2018 г. – 1000 лв., на 08.08.2018 г. – 450 лв., на 07.09.2018
г. – 200 лв., на 19.10.2018 г. – 300 лв., на 14.11.2018 г. – 450 лв., на
13.12.2018 г. – 600 лв., на 28.01.2019 г. – 200 лв., на 01.03.2019 г. – 500
лв., на 27.03.2019 г. – 350 лв. и на 17.06.2019 г. – 300 лв., всичко общо –
4 350 лв. За така извършените от ответника плащания по договора, той представи
по делото 13 броя разписки, издадени от „Изипей“ АД, а именно:
- № 04000611128993/20.07.2017
г. за сумата от 284,68 лева,
- №
04000629509367/01.09.2017 г. за сумата от 284,68 лева,
- №
04000642556760/05.10.2017 г. за сумата от 284,68 лева,
- №
02000764416250/17.07.2018 г. за сумата от 1 000 лева,
- №
02000773005096/07.08.2018 г. за сумата от 450 лева,
- №
02000785201739/06.09.2018 г. за сумата от 200 лева,
- №
02000804463754/18.10.2018 г. за сумата от 300 лева,
- №
02000815712227/13.11.2018 г. за сумата от 450 лева,
- №
02000829367141/12.12.2018 г. за сумата от 600 лева,
- № 02000850005676/25.01.2019
г. за сумата от 200 лева,
- №
02000866888761/28.02.2019 г. за сумата от 500 лева,
- №
02000880031326/26.03.2019 г. за сумата от 350 лева и
- №
020009195071351/15.06.2019 г. за сумата от 300 лева; всичко общо –
5 204,04 лева. Останалите две разписки, представени от ответника, издадени
му също от „Изипей“ АД, не се отнасят за плащания по процесния договор, а
именно:
- №
02000787948459/11.09.2018 г. за сумата от 240 лева, с получател „Юробанк” АД,
представляваща вноска по договор 496013 /л.64/; и
- №
02000792686659/23.09.2018 г. за сумата от 920 лева, с получател „БНП Париба CARD”, представляваща вноска по 14662748 /л.65/.
Видно от представено от
ответника месечно извлечение по негова разплащателна сметка за периода 01.06.-02.07.2017
г., издадено му от „Банка ДСК“ ЕАД; в началото на периода наличността му е 0,
като на 14.06.2017 г. има постъпление от 4 942,65 лв. от ищцовото
дружество по процесния договор за кредит. Адресирана до ответника е последна
покана от ищеца с дата 17.04.2018 г., че е преустановил плащането на вноските
по процесния договор на 20.10.2017 г., при което вземането по същия било
обявено за предсрочно изискуемо, т.к. просрочени били 2 или повече месечни
вноски; като задължението му възлизало на сумата от общо 8 776,52 лв., от
които: главница 5 543,19 лв., 3 004,53 лв. договорна лихва и 228,80
лв. обезщетение за забава.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане на ответника, съдът назначи и
изслуша съдебно– счетоводна и съдебно – техническа експертизи, чиито заключения
приема като компетентно и безпристрастно дадени. Съответно необходимите за
разрешаването на спора части от първоначалното заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Вещото лице – инженер
сочи, че в процесния договор за кредит размерът на шрифта е 12, с изключение на
изразите в него «подпис на клиент» и «подпис на кредитор», които са с размер на
шрифта 11, и последният ред от всяка от 7-те страници от договора, които са с размер
на шрифта 10. В Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане
размерът на шрифта е 10, с изключение на изразите „подпис на застрахован”,
„подпис на застраховащия” и „страница 1 от 19””, които са с размер на шрифта 8.
В сертификат № PLUS-14949405 е използван размер на шрифт 10, с изключение на
цитирани в заключението на вещото лице части от текста, които са с размер на
шрифта 8. В ОУ на застраховка „Защита на плащанията“ размерът на шрифта е 10, с изключение на цитирани изрази в долната част на
всеки лист, изпълнени с размер на шрифта 8. В Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити размерът на шрифта е 12,
с изключение на цитирани изрази в долната част на всеки лист, изпълнени с
размер на шрифта 8.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 25722/ 27.12.2019 г., изпратено по куриер на 23.12.2019
г.; въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3970/2019 г. на ХРС. Той е
основал заявлението си на процесните обстоятелства. По това дело е издадена
заповед № 22 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.01.2020
г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото
производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите
както следва – 5 078,57 лв. за главница по договор за потребителски заем с
номер PLUS– 14949405/13.06.2017 г., с 253,53 лв. мораторна лихва от 20.11.2017
г. до 18.12.2019 г., и законната лихва върху главницата от 23.12.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 106,59 лв. заплатена държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение, разноски по делото; като вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължение за плащане на
парични вноски по договор за потребителски заем с номер PLUS - 14949405/ 13.06.2017
г. и настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, за която длъжникът е
бил уведомен. В рамките на срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е депозирал
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение, при което на 17.02.2020 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба вх.рег. № 5319/ 17.03.2020 г., изпратена по куриер предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Преди всичко, предявеният установителен иск е допустим,
като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна.
Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. По
категоричен начин по делото се установи облигационното правоотношение, от което
ищецът черпи процесните си права. Между ищеца, като кредитор, и ответника, като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-14949405, оторизационен код а4636е24, от
13.06.2017 г. Уговорените параметри и условия на договора са следните: размер
на кредита 5 600 лв.; с размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията” от 0 лв.; застрахователна премия от 1 128,96 лв.; или общ
размер на кредита от 5 600 лв., такса ангажимент 196 лв.; при 36 броя месечни
погасителни вноски от по 284,68 лв., с обща стойност на плащанията
10 248,48 лв., ГПР от 44,38% и лихвен процент от 34,47%. Договорът съдържа
погасителен план, в който са посочени ежемесечните 36 бр. погасителни вноски в
периода 20.07.2017 г.– 20.06.2020 г., всяка от които в размер от по 284,68 лв. Процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г.
Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр.
чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие
с добрите нрави; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор. Общата
потребителска закрила по чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената
като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на
идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика
(включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност. В конкретния случай, съдът
приема, че клаузите от процесния договор не са били индивидуално уговорени с
кредитополучателя. Въпреки указаната му доказателствена тежест, в т.ч. с
указания по чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не представи убедителни писмени
доказателства за това–ответникът да е получил подробна преддоговорна информация
от заемодателя за точните параметри на кредита – за общите разходи по кредита и
за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, методът
за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни
задължения, свързани с разплащанията. Този извод на съда не се променя и от
представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с
дата 13.06.2017 г. Макар да съдържа съществените условия по процесния договор
за кредит, същият е подписан единствено от представител на ищеца, но не и от ответника.
В този смисъл, клаузите на процесния договор по отношение
на ГЛП, ГПР и допълнителни такси са неравноправни, по
силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на
условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР и такси/, както се посочи,
ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени, за да е приложимо спрямо
тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив, налага се извод за стандартизирани
действия по сключване на договора, без възможност за ответника, да влияе на
съдържанието на клаузите; при което следва, че сключеният договор е с клаузи,
подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на
заемодателя за съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Съдържащата
се в договора декларация, че с подписването на договора,
кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на
договора за заем, отпечатани и/ или попълнени на този документ /чл.28/; както и
че е получил преддоговорна информация, в съответствие с ЗПК- съдът намира за ирелевантно. При позоваване на
неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна
проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г.
на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е
подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако
посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл.146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая
обаче по вече изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв избор.
В изложения смисъл е и съдебната практика по решение № 98/ 25.07.2017 г. по
т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения,
клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР-съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18,
вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче
са толкова съществени за процесния договор за потребителски кредит, че тяхната
неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на ГЛП, ГПР и такси
да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за
кредит да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изходи и
от характера на този договор, който е възмезден, включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това, в случая не е
приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе
клаузи на процесния договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се
на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на
процесния договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена.
Нормата установява изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа
подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това императивно законово
изискване не е било удовлетворено от клаузите на договора. Макар договорът да
съдържа погасителен план, сочещ ежемесечните 36 бр. погасителни вноски в
периода 20.07.2017 г.– 20.06.2020 г., всяка от които в размер от по 284,68 лв. -
същият не указва, каква част от месечната вноска се отнася за погасяване на
главницата по договора, каква на лихвата по него и каква на застрахователната
премия. Едва в представеното от ищеца за целите на настоящото производство и
изготвено от самия него извлечение по процесния кредит, актуално към дата 16.03.2020
г., се съдържа погасителен план, допълнително сочещ включващите се във всяка
една от ежемесечните погасителни вноски съответни части от главница, лихва и
главница застраховка по кредита. При разпита си в открито съдебно заседание
вещото лице– икономист бе категорично, че посоченият в договора не представлява
погасителен план, а единствено справка за месечните вноски по кредита. Ето защо
и на основание чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, процесният договор за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 - договорът да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. В тази насока са и чл.147 ал.1 от ЗЗП и чл.5 от Директива
93/13/ЕИО, че клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Ищецът
не ангажира по делото доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в
т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с
посочване на техните количествени изражения и относителните им тегла, при което
не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК. Компонентите от формулата,
следва да имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде
направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП от 34,47% и ГПР от 44,38%
съответстват на формулата. В случая това не е налице, а и нещо повече, от
заключението на съдебно –счетоводната експертиза се установява, че всъщност ГПР
е по-висок от посочения в договора и възлиза на 45,1896%, при приложен
ефективен лихвен % в размер на 35%. Така ответникът като потребител към датата
на сключване на договора,който е релевантният момент за преценка
неравноправието на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ - не е разполагал с
информация относно съществени условия на договора – за ГЛП и за ГПР, определяни
по неясна методика. Обективно не може да се очаква от средния потребител без
специални знания и опит да оцени съответствието им с формула по методика, за да
се очаква от него да може да има информирано становище по тях, респ. да
ги приеме или не. Същевременно, от заключението на съдебно – техническата
експертиза се установи, че в процесния договор за кредит размерът на шрифта е
12, но с по-нисък размер на шрифта са приложенията към договора - кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, сертификат №
PLUS-14949405, ОУ на застраховка „Защита на плащанията“. Предвид
горецитираното законово изискване за размера на шрифта, констатираното е
самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22, вр. чл.10 ал.1 от ЗПК.
Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. Тук се поставя
въпросът, дали тази дължима чиста стойност на кредита е ликвидна и изискуема.
Както се посочи, падежната дата на последната вноска по погасителния план е на
20.06.2020 г., която дата не е била настъпила към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК /23.12.2019 г./, към датата на депозиране на настоящата искова
молба по чл.422 от ГПК /16.03.2020 г./ и към датата на получаване от ответника
на преписите от исковата молба и приложенията й /08.05.2020 г./, но е настъпила
към датата на приключване на устните състезания по делото /25.01.2021 г./. Същевременно, ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на вземането си, в т.ч. и в качеството си
заявител в заповедното производство. Този юридически факт обаче в настоящия случай
съдът намира за ненастъпил. Според клаузите на договора, при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за това /чл.5/.
Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на
чл.60 ал.2 от ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В
този смисъл е т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Действително, цитираната законова разпоредба и
текстът от ТР използват като свой адресат банките, но в контекста на
разпоредбата на чл.418 от ГПК, доколкото единствено банките от финансовите
институции могат да се възползват от незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 т.2 от ГПК. Ищцовото дружество не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, регистрирана с основна дейност отпускане
на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Макар и да не притежава статут на банка, за
ищеца са приложими разпоредбите на Закона за кредитните институции и Закона за
потребителския кредит. Това е така, т.к. потребителят по ЗПК на небанкови
финансови услуги, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от
потребителя на банкова услуга, още повече в хипотеза, в която предлагат
идентична услуга по занятие в хода на търговската си дейност – предоставяне на
паричен заем. В този смисъл, следва да се изхожда от целта на разпоредбата,
която има за предназначение да даде защита на по-слабата икономически страна в
правоотношението – кредитополучателят. След като дружеството – ищец е
приело да извършва търговска дейност по занятие, характерна за банковите
институции, при осъществяване на тази дейност, съответно приложение следва да намери
разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ и по отношение на него, като при позоваване
на обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, същият
следва да установи не само наличието на обективните предпоставки за това,
заложени в договора, но и отправяне и получаване на изявлението за предсрочната
изискуемост от длъжника. В този смисъл е и решение № 114/07.09.2016 г. по
т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. От представеното по делото
извлечение от сметка към договора за заем, представените от ответника платежни
документи и заключението на вещото лице – икономист се установи ищцовата теза,
че действително до датата на подаване на заявлението в съда, ответникът е
изпаднал в забава, като не е изплатил на падеж две и повече месечни вноски,
макар и не относно посочените от ищеца вноски и падежи. След съпоставката на цитираните доказателства, във
връзка с обоснованата по-горе дължимост единствено на чистата сума по кредита, съдът
приема, че ответникът не е изплатил на падеж по погасителния план, както следва:
частично 9-та вноска с падеж 20.03.2018 г. и изцяло 10-та, 11-та и 12-та
вноски, с падежи съответно на 20.04.2018 г., 20.05.2018 г. и 20.06.2018 г.,
като плащането и по четирите е извършил на 18.07.2018 г. Така, според клаузите
на договора, считано от 20.05.2018 г. /падежната дата
на втората изцяло непогасена вноска/, а не както ищецът твърди от 20.10.2017 г.
в писмо до ответника или 20.11.2017 г. в исковата си молба - са били налице
обективните предпоставки, вземането на кредитора да бъде обявено за предсрочно
изискуемо в целия му размер. Но представеното по делото уведомително писмо за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, адресирано до ответника, е с по-ранна дата
от 17.04.2018 г., когато предвид гореизложеното все още кредиторът е нямал право
да обявява вземането си за предсрочно изискуемо. Същевременно, не се установява
това писмо да е изпратено и да е достигнало до своя адресат. Ето защо, съдът намира, че не е
осъществена втората предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, доколкото ответникът не е уведомен за това.
Независимо, че
кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението, съдът следва да съобрази, както дължимите вноски с настъпил падеж
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така
и вноските за които е настъпил падежът от подаване на заявлението до
приключване на съдебното дирене, съгласно указанията, дадени с Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се съобрази и решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г.
на ВКС, І т. о., според което вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - не е изискуемо, независимо че кредиторът се
е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата
молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи
вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението. За събиране на вноските с
ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно
изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви
осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както е сторено и в
настоящото производство. В случая волеизявлението на ищеца за предсрочна
изискуемост на вземането му е отправено до ответника с иковата му молба и е
получено от последния, както се посочи, на 08.05.2020 г. и това е моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост. В тази
хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било
изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание с
оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Предвид на
обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от
издадена заповед за изпълнение за вземане, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба, има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, съгласно т.11.б от цитираното ТР, обуславя извода, че искът
за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Вземането по този иск може да се признае за
съществуващо единствено в размер на неплатените
от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение, които са послужили
като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита;
а за остатъка от кредита – да се отхвърли, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е
считал, че е настъпила предсрочна изискуемост. За този остатък, както се
посочи, може да се предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
както е в случая.
Тук на коментар подлежи въпросът, налице ли са били към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК падежирали, ликвидни и
изискуеми вноски по кредита, включващи единствено чистата стойност на кредита /според гореизложените съображения за нея/. Както се посочи, датата
на подаване на заявлението е 23.12.2019 г., към която е бил настъпил падежът на
всички 30 вноски по кредита, включващи чиста стойност на кредита в общ размер
на 4 221,92 лв. Също към тази дата вече са били направени всички 13 броя
погасявания от страна на ответника, а именно – в периода 20.07.2017 г. –
17.06.2019 г. всичко общо в размер на 5 204,04 лв. Ето защо, не се
констатира, към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в полза на
ищеца да е налице вземане против ответника по процесния
договор за кредит, нито на основание настъпил падеж на вноските, нито на
основание тяхна предсрочна изискуемост – що се отнася до чистата стойност на
кредита /поради извършеното плащане/ и до акцесорните вземания /недължими по
гореизложените мотиви, на основание чл.23 от ЗПК/. Що се отнася до размера на
дължимата чиста стойност на кредита, според правилото на чл.23 от ЗПК и предвид гореизложените съображения, същата следва
да се определи като от заетата сума от 5 600 лв. се приспаднат платените от
ответника суми за погасяване на задължението му. Частично неоснователно в тази
връзка е ответното възражение, че заетата му сума била единствено получената от
него по банковата му сметка и преведена му от ответника сума от 4 942,65 лв. и единствено тя
подлежала на връщане. Действително само посочената сума му е била изплатена от
ответника на 14.06.2017 г., според представеното от ответника извлечение от банковата
му сметка и заключението на съдебно–счетоводната експертиза. Видно от
последното и от клаузите на договора, разликата до 5 600 лв., а именно сумата
от 657,35 лв., представлява 461,35 лв. за рефинансиране на старо задължение на
ответника към ищеца и 196 лв. такса ангажимент по настоящия договор. Според
чл.2 от договора, размерът на заема е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“, като с подписването на договора, ответникът е дал изричното
си съгласие, от тази сума ищецът директно да удържи сумата по негово старо
задължение, а именно – сумата от 461,35 лв., във връзка с договор PLUS-14175151,
с която ще погаси напълно задълженията. В този смисъл, посочената сума от 461,35
лв. е част от заетата и усвоена от ответника по процесния договор и същият е
задължен за връщането й. Така, общата усвоена по кредита сума възлиза в размер на
5 404 лв. /4 942,65 лв. + 461,35 лв./, представляваща чиста
стойност на кредита, към погасяването на която следва да се отнесат всички
извършени от ответника плащания. Що се отнася до уговорената еднократна такса
ангажимент в размер на 196 лв., удържана на ответника при отпускане на заемната
сума – то клаузата за нея съдът намира също за нищожна. Това е така, т.к.
законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а ал.2 от ЗПК, за
каквито именно действия е уговорена тази такса. Според чл.2 от договора,
кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т.5 от ЗПК, при
съдържащите се в него условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата за
нея от общия размер на кредита. Същевременно, с уговарянето на това
допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19
ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В този смисъл е и
установеното от съдебно – счетоводната експертиза, че
всъщност ГПР е по-висок от посочения в договора и възлиза на 45,1896%. На основание чл.21
ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето защо, съдът
приспадна така удържаната такса от общата дължима главница по кредита.
Извършените плащания от страна на ответника по договора представляват 13
броя плащания в периода 20.07.2017 г. – 17.06.2019 г.
всичко общо в размер на 5 204,04 лв. Като се приспадне
тази сума от общата дължима и обоснована по-горе чиста стойност от 5 404 лв.,
налице е дължим и неизплатен остатък от 199,96 лв. Неоснователно е ответното възражение, че към погасяването на процесното му
задължение се отнася и плащането по представените от него още две разписки, издадени
му от „Изипей“ АД, а именно:
- №
02000787948459/11.09.2018 г. за сумата от 240 лева, с получател „Юробанк” АД,
представляваща вноска по договор 496013 /л.64/; и
- №
02000792686659/23.09.2018 г. за сумата от 920 лева, с получател „БНП Париба CARD”, представляваща вноска по 14662748 /л.65/. Затова съдът не ги взема предвид. До посочения размер
от 199,96 лв. осъдителният иск за главницата се явява основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи до посочената сума. При изчисленията си, съдът не
взе предвид посочената в договора застрахователна премия от 1 128,96
лв., която сума съдът намира за недължима от ответника на ищеца. Това е така, тъй като не се доказа такава застраховка
да е била сключена, нито се доказа, че ищецът е заплатил тази премия на
застрахователя. По делото е представен писмен
документ озаглавен „Сертификат“, в който се твърди, че удостоверява, че посочени
застрахователи са се е съгласили да застраховат ответника по пакет „Стандарт“ и по пакет „Комбинирана защита“, както и още
един „Сертификат“ с идентично съдържание относно застраховка по пакет „Защита на плащанията по кредитни карти“. Тези сертификати обаче не представляват договори за
застраховка, и по делото няма представени такива договори. Същевременно, според чл.344 ал.1 от КЗ, застрахователният договор
се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.
Така писмената форма при застрахователните договори е форма
за действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото. На
следващо място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ, който
доказва само, че издателят му е направил определено изявление, но не и че това
изявление е истина. В случая издателите на сертификата са „удостоверили“, че
застраховател се е съгласил да застрахова кредитополучателите по посочени застраховки,
което не е равнозначно на това, че действително ги е застраховал в предвидената
в закона форма. А дори и изразеното съгласие не може да се приеме за
установено, тъй като издателите на „сертификата“ не могат да удостоверят този
факт с издаването му. На следващо място, и плащане по застрахователен договор
към застраховател също не се установи. Затова следва да се приеме, че разход за
застраховка, която да ползва ответника не е бил направен и сумата 1 128,96
лв., посочена като платена застрахователна премия не се дължи от него. Нещо
повече, дори и да е бил сключен такъв договор за застраховка, правата на ищеца,
като
трето правоимащо лице, са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. Най-сетне, не става ясно, как се формира посочената
застрахователна премия, при посочени в сертификатите 3 различни пакета
застраховки, като в Стандартния европейски формуляр не е
била предоставена необходимата информация за това. Извън изложените
съображения, както вече се посочи, сертификатите и ОУ към
тях са с размер на шрифта под 12, в нарушение на изискването по чл.10 ал.1 от ЗПК, представляващо самостоятелно
основание за недействителността им по чл.22 от ЗПК.
Върху уважения
размер на главницата по осъдителния иск, по общото правило на чл.86 от ЗЗД и по
клаузите на заемния договор, се дължи обезщетение за забава, считано от датата
на падежа на всяка просрочена погасителна вноска поотделно до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.12.2019 г. Ищецът го претендира
обаче за по-кратък период, а именно до 11.12.2019 г., който следва да бъде
съобразен и според извършеното от ответника частично плащане в периода 20.07.2017 г. – 17.06.2019 г., всичко общо в
размер на 5 204,04 лв. Предвид гореизложените съображения, това плащане следва
да се отнесе единствено към чистата сума по кредита, разпределена помесечно,
данни за което се съдържат в представеното по делото извлечение по кредит
PLUS-14949405 с погасителен план, таблица с получени плащания и таблица с
разнесени плащания, към дата 16.03.2020 г. /л.37-41/. Като се съпоставят датите
и размерите на извършените от ответника 13 броя плащания, спрямо съответно
дължимите на падежните дати части от главницата от общо 5404 лв.; се оказва, че
ответникът е платил изцяло всички 34 вноски по кредита и частично 35-тата. От
35-тата вноска с падеж на 20.05.2020 г. е останал неизплатен остатък от 149,73
лв., а от последната 36-та с падеж на 20.06.2020 г.– 50,23 лв., всичко общо
неизплатени 199,96 лв., съответстващи на посочения по-горе общ дължим размер на
главницата по осъдителния иск. Последната вноска за главница е посочена в
таблицата в размер на 246,23 лв., като разликата от 196 лв. /246,23 лв. - 50,23
лв./ представлява таксата – ангажимент, недължима предвид изложените по-горе
съображения на съда. Посочените два падежа не са настъпили към датата на
предявяване на осъдителния иск – 16.03.2020 г., но е настъпила предсрочната
изискуемост на вноските по тях – на 08.05.2020 г. с получаване от ответника на
преписи от исковата молба и приложенията й, предвид гореизложените съображения
на съда. Ето защо, върху уважената част от главницата следва да се присъди
законната лихва, считано от 13.05.2020 г. до окончателното й
изплащане, като се съобрази приложимата разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците (в редакция ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила
от 09.04.2020 г.).
Предвид изложените съображения, предявеният главен установителен иск следва
да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. С оглед на това, съдът
дължи произнавяне по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за
същите суми, доколкото се сбъдва въведеното от ищеца вътрешно процесуално
условие за разглеждането на същия – отхвърляне на установителния иск.
Осъдителят иск следва да се уважи, според гореизложеното – частично за главница
в размер на 199,96 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2020 г. до
окончателното й изплащане; като искът за главницата за разликата до пълния
предявен размер от 5 078,57 лв. със законната лихва от датата на
предявяването му 16.03.2020 г., както и изцяло иска за сумата от 250,70 лв. обезщетение за забава за периода
20.11.2017 г. - 11.12.2019 г., следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Според уважената част на осъдителния иск и на основание чл.78 ал.1 и 8, вр.
чл.80 от ГПК; ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни
разноски в общ размер на 15,13 лв. за настоящото исково производство. При изчисленията си съдът включи всички посочени в списъка на ищеца по
чл.80 от ГПК разноски /л.34/, в изключение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, предвид отхвърлянето на
установителния иск.
Според отхвърлената част от осъдителния иск и на основание чл.78 ал.3, вр.
чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в общ размер на 900,88 лв. При изчисленията си съдът включи всички посочени в списъка на ответника по
чл.80 от ГПК разноски /л.151/, като неоснователно е ищцовото възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено от ответника на адвоката му
възнаграждение в размер от 450 лв., според чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр.45 от 15.05.2020 г, според датата на договора за правна защита и
съдействие 01.06.2020 г. – л.58 от делото/.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София сгр.14, представляван от заместник управителя Д.Т.Д.; против А.Е.С. с ЕГН
********** ***; да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца по сключен
помежду им договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14949405,
оторизационен код а4636е24, от 13.06.2017 г. – сумите, както следва: главница от 5 078,57 лв. със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 23.12.2019 г. до
окончателното изплащане и обезщетение за забава върху нея от 250,70 лв. за периода 20.11.2017 г. - 11.12.2019 г.;
за които суми е била
издадена заповед № 22 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.01.2020
г. по ч.гр.дело № 3970/ 2019 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА А.Е.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., Париж - Франция, с рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********; по сключен
помежду им договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14949405,
оторизационен код а4636е24, от 13.06.2017 г. – СУМАТА от 199,96 лева за главница, ведно със законната лихва от 13.05.2020 г. до
окончателното й изплащане; както и направените по делото разноски в размер на 15,13 лева; като искът за главницата за
разликата до пълния предявен размер от 5 078,57 лв. със законната лихва от
датата на предявяването му 16.03.2020 г. до окончателното изплащане; както и изцяло
иска за сумата от 250,70 лв. обезщетение за забава
за периода 20.11.2017 г. - 11.12.2019 г.,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.,
Париж - Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България” КЧТ, с ЕИК *********; ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.С. с ЕГН ********** СУМАТА от 900,88 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на електронните адреси от л.54 и л.161,
като се изиска незабавно потвърждаване на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.