№ 64
гр. С., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241800600901 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.318 и следващите от НПК.
С Присъда № 10/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 6/2022 г. по
описа на РС – Б., съдът е признал на осн. чл.304 от НПК подс. Д. С. М., ЕГН:
********** за невиновен в извършването на следните престъпления:
1. За това, че за времето от неустановена дата през 2014 г. до 26.11.2019
г. в гр.Б., обл. С., чрез жестоко отнасяне – прояви на физическо насилие,
посредством нанасяне на побои, както и чрез системно унизяване на
достойнството на съпругата му – Т. П. М.а от гр. Б. – изразяващо се в
отправяне на обиди, сред които думите „парцал“, „курва“, „боклук“,
отправяне на заплахи за разпространение на нейни снимки с интимно
съдържание в интернет и изпращане на такива на баща й, с оглед
дискредитиране на съпругата му – Т. П. М.а, намираща се в материална и
друга /брачна и емоционална/ зависимост от него, е довел Т. П. М.а до опит за
самоубийство, чрез поглъщане от нея на таблетки „Ксенакс“ от 0,5 мг, който
извършила на 26.11.2019 г., като е допускал това – престъпление по чл.127,
ал.3 от НК.
2. За това, че на 25.11.2019 г. в гр.Б., обл. С., на ул.“*********“, бл.**,
вх.**, ап.** не изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие,
издадена на 07.11.2019 г. по гр.д.№ 1586/2019 г. по описа на РС – Б., с която е
бил задължен да не се приближава на по-малко от 50 метра от Т. П. М.а и
съвместното им жилище, находящо се в гр.Б., ул.“*********“, бл.**, вх.**,
ап.**, като нахлул в апартамента на посочения адрес, докато Т. П. М.а се
намирала в него, доближил в непосредствена близост до нея и останал в
жилището, въпреки молбите й той да си тръгне – престъпление по чл.296, ал.1
от НК.
Срещу така постановената присъда РП – Б. е депозирала протест, с
1
който иска въззивният съдът да измени съдебния акт, с който подс. Д. С. М. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.296, ал.1 от НК и да го признае за виновен като постанови
решение, с което да го освободи от наказателна отговорност на осн. чл.78А от
НК и му наложи административно наказание глоба. Държавният обвинител
моли съдът да постанови разноските по делото, касаещи изцяло обвинението
по чл.127, ал.3 от НК, за което подсъдимият М. е признат за невиновен от РС –
Б., да останат за сметка на държавата, като твърди, че липсва произнасяне от
първоинстанционния съд в тази насока. С протеста се иска Окръжен съд -
София да потвърди присъдата в останалата й част.
След изготвяне на мотивите от съда, РП – Б. е депозирала допълнително
изложение към протеста си от 17.05.2024 г. В допълнението прокурорът сочи,
че намира, че правилно РС – Б. е достигнал до извода, че подс. М. е
осъществил от обективна страна престъплението по чл.296, ал.1 от НК, но
неправилни са изводите му, че не е реализирал престъплението от субективна
страна, и е намерил, че същото е несъставомерно. Държавният обвинител
сочи, че в случай, че се приеме аргумента на съда, изложен в мотивите, че
подсъдимият е бил поставен в безизходица от свидетелката Т. Б. /тогава М.а/ и
за това е нарушил издадената от съда заповед за защита, следва да се достигне
до извода, че е реализирана хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, а не както е приел
първоинстанционния съд, че подсъдимият не е осъществил деянието от
субективна страна.
По делото са постъпили отговор по отношение да депозирания въззивен
протест и отговор на допълнението към въззивния протест от а. П., защитник
на подс. Д. М., в които сочи, че намира първоинстанционната присъда за
справедлива, правилна и законосъобразна, поради което моли ОС – С. да
остави без уважение протеста на РП – Б. и да потвърди съдебния акт.
Защитникът заявява, че намира за правилни съжденията на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите към присъдата.
Представителят на ОП – С. поддържа подадения протест срещу
присъдата на РС – Б. в частта, с която подс. Д. М. е признат за невиновен по
предявеното му обвинение по чл.296, ал.1 от НК. Намира присъдата на
първоинстанционния съд в тази й част за неправилна и необоснована, поради
което моли въззивният съд да я отмени и да признае за виновен подс. М. в
извършването на престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Частният обвинител Т. Б. не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по делото.
а. П., защитник на подс. Д. М., намира постановената присъда от РС – Б.
за правилна и законосъобразна, поради което моли въззивният съд да я
потвърди, а депозираният протест да остави без уважение.
Подсъдимият Д. М. също иска съдът да потвърди първоинстанционната
присъда, с която е признат за невиновен в извършване на престъпленията по
чл.127, ал.1 от НК и чл.296, ал.1 от НК.
Съдът след като взе в предвид изложените възражения в депозирания
протест от представителя на РП – Б. и след като обсъди аргументите на
страните изложени пред Окръжен съд – С. и провери изцяло атакувания
съдебен акт въз основа на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Въззивият протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от
активно легитимирана страна да стори това, по предвидения в НПК реда и в
указания срок. Разгледан по същество, съдът намира същия за неоснователен.
Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен
акт, въз основа на събраните и проверени в хода на НОХД № 6/2022 г. по описа
на РС – Б. доказателства, като крайни изводи за невиновността на подс. П. М.
в извършване престъпления с правна квалификация чл.127, ал.3 от НК и
2
чл.296, ал.1 от НК. Фактическата обстановка по делото е изяснена и правилно,
подредено и детайлно изложена в мотивите към присъдата. Постановената
Присъда № 10/15.05.2024 г. следва да бъде изменена единствено в частта,
относно мотивите за оправдаването на подс. Д. М. за извършено престъпление
по чл.296, ал.1 от НК като въззивният съд намира, че той е реализирал
деянието от обективна и субективна страна, но поради неговата явна
незначителност престъплението не е обществено опасно и същият следва да
бъде оправдан.
Въззивният съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият Д. С. М., роден на ******** г. в гр. Б., българин, българско
гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан, трудово
ангажиран в „Н. с.“ ЕООД гр. П. - като пътен работник, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Б., обл. С., ул. „А. С.“ № **, вх. „Б“, ет. *, ап. *, с ЕГН: **********.
Свидетелката Т. П. Б. и подс. Д. С. М. имали сключен граждански брак
от **** г. В периода от **** г. до 2019 г. семейство М.и живеели заедно в
различни квартири на територията на гр. Б., обл. С.. През 2019 г. се пренесли в
апартамент, закупен от бабата по бащина линия на свид. Б., находящ се в гр.
Б., на ул. „*********“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *. По време на брака им се
родили три деца – свид. П. Д. С., родена през ***** г., С. Д. С.а, родена през
**** г. и Д. Д. С., родена през **** г. Първоначално отношенията между
съпрузите вървели добре, грижили се добре за децата си, били добре
обезпечени материално, тъй като и двамата съпрузи работели – подсъдимият
бил полицейски служител в РУ - Б., а свид. Б. работела във фирма „Г.“.
Неразбирателството между съпрузите започнало след като заживели
самостоятелно в апартамента, даден им за ползване от бабата на свид. Б.. И
преди този период имали караници и спречквания, но те били потушавани от
втория баща на подс. М., който дълги години живеел в едно домакинство с
тях. След като заживели самостоятелно, и след раждането на третото им дете
през **** година, проблемите между брачните партньори се задълбочили и
почти ежедневно се стигало до вербална и физическа агресия от страна на
подсъдимия към съпругата му, като понякога това се случвало и пред очите на
малолетните им деца. Често подс. Д. М. наричал съпруга си с обидни думи,
като „глупава“ и „смотана“, а също така упражнявал и физическо насилие над
нея, нанасяйки й удари с ръце и крака по лицето и тялото й. Тези физически
посегателства над свид. Т. Б. оставяли многобройни белези и синини по
лицето и тялото й, и били забелязвани от нейната майка Ц. Б., от брат й Б. Б.,
от съседките й А. К. и М. К., от свид. Д. П., съжителстваща на съпружески
начала с бащата на свид. Т. Б., от нейните колеги - свид. Е. Н., свид. М. Н. и
свид. Е. В..
Майката на свид. Б. – Ц. Б., въпреки че виждала, че спрямо дъщеря й
бива упражнявано насилие, не я подкрепяла и я съветвала да се примирява,
тъй като има три деца, които трябва да отгледа. Свид. К. и свид. Н. съветвали
свид. Б. да потърси помощ, но тя не се осмелявала да подаде сигнал в
полицията, тъй като се срамувала от случващото се, а и съпругът й бил
полицейски служител, като не искала да го компрометира и той да си загуби
работата. Също така тя се страхувала от подсъдимия и от това, което може да
направи, тъй като разполагал с много връзки и контакти в гр.Б.. На 14.09.2019
г., подс. М. и съпругата му свид. Б. били поканени на кръщенето на малкото
дете на бащата на свид. Б., което щяло да се състои в ресторант „Н.“ в гр. Б., на
което подс. М. отказал да присъства. През целия ден подс. М. се заяждал със
свид. Б., и й писал съобщения по телефона, че ще развали празненството. Към
21,00 часа подс. М. отишъл пред заведението и помолил свид. Б. да се качи в
колата му, след което потеглил с бърза скорост и започнал да пита съпругата
си дали иска да се блъснат в някое дърво и да умрат. Поради ремонт на пътя,
подсъдимият намалил скоростта и свид. Б. успяла да слезе от колата, след
3
което от телефон на позната се обадила на баща си. На място дошли баща й и
брат й, както и свид. В. Д., и прибрали свид. Б. в заведението, като двамата
съпрузи били посъветвани от свид. П. Б., да си оправят отношенията и да
разговарят нормално след като се успокоят. След празненството, свид. Б. се
прибрала вкъщи, през нощта на 15.09.2019 г. и последвал пореден скандал
между съпрузите, в хода на който подс. М. се заключил в апартамента заедно с
децата им и не допускал свид. Б. в жилището, след което извадил пистолет,
открехнал входната врата и го размахал пистолета срещу съпругата си,
натискайки последователно няколко пъти спусъка, пред очите на децата им и
съседите. До инцидент не се стигнало, тъй като в пистолета нямало патрони, а
се чуло само прещракване. Свид. Б. се уплашила много и взела категоричното
решение да се раздели със съпруга си. На място се отзовал дежурен
полицейски екип и започнало досъдебно производство. За така извършените
действия от страна на подс. П. М., същият бил признат за виновен и осъден по
НОХД № 260004/13.07.2023 г. по описа на РС – Б., видно от справката за
съдимост на подс. М.. След случилото се подс. М. напуснал семейното
жилище, а няколко дни по - късно свид. Т. Б. подала молба до Районен съд - Б.
за издаване на заповед за защита срещу съпруга й – подс. Д. С. М., поради
извършено спрямо нея домашно насилие. На 07.11.2019 г., в резултат на
депозирана молба от свидетелката Т. П. Б. по Закона за домашното насилие от
Районен съд - Б., ГО, IV-ти състав била издадена Заповед за незабавна защита,
с която подс. М. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо свидетелката Т. П. М.а /Б./, да не се приближава на по-малко
от 50 метра от св. Т. П. М.а /с нова фамилия Б./ и съвместното им жилище,
находящо се в гр. Б., обл. С., на ул. „*********“, бл. *, вх. „*“, ап. *,
местоработата й в с. Т., обл. С., както и местата й за социални контакти и
отдих. Издадената Заповед за незабавна защита била връчена на 18.11.2019 г.
на подс. М., чрез неговия упълномощен представител - а. Б. П., което
обстоятелство било надлежно удостоверено чрез подписа на а. П., положен в
разписка, която била издадена по гр. д. № 1586/2019 г. по описа на Районен
съд - Б., ГО, IV-ти състав и приложена след връчването по делото.
Впоследствие, заповедта за незабавна защита, била изменена от ОС-С. в
частта относно определения срок на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, като
същия бил намален от 18 месеца на 3 месеца, считано от 17.11.2019 г., била
отменена и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН относно определяне на
временното местоживеене на децата при майката. Вечерта на 25.11.2019 г.
свид. Т. Б. била в дома си на адрес в гр. Б., обл. С., на ул. „*********“, бл. *,
вх. „*“, ап. *. Тъй като не се чувствала в добро емоционално и психическо
състояние, изпратила на вайбър номера на подс. М. статия за самоубийство на
млада жена, твърдейки, че смята да стори същото и че той ще трябва да се
грижи за децата им. Подс. М. се уплашил и тъй като знаел, че има
ограничителна заповед и не трябва да приближава свид. Б. и жилището й. той
се притеснил за децата си, за това се обадил на баща й – свид. П. Б., а също и
на жената, с която той живеел на семейни начала свид. Д. П., да потърси
помощ и съвет от тях. Свид. П. Б. посъветвал подс. М. да не ходи в жилището
на дъщеря му, предвид издадената му ограничителна заповед, освен това, не
повярвал, че дъщеря му може да извърши опит за самоубийство в
присъствието на децата си и споделил това свое предположение с подс. М..
Свид. П. също изразила съмнение, че свид. Б. би могла да извърши опит за
самоубийство в присъствието на децата си. В този момент, свид. П. не била в
добри отношения със свид. Б., за която знаела, че има интимна връзка със
служител от фирмата на П. Б. – свид. В. Д.. На свид. П. й било известно, че
свид. Д. и свид. Б. се били скарали и разделили, като причината за това била,
че свид. Б. към него момент поддържала контакти и с друг мъж от гр. П., за
който свид. Д. разбрал, и това било причината да се разделят. Свид. Б. поради
тази причина била изпаднала в депресия. Въпреки предупрежденията, подс.
М., който много се притеснил както за свид. Б., така и за трите си дъщери, да
4
не бъдат травмирани от действията на тяхната майка, отишъл до жилището на
свидетелката и въпреки нейното несъгласие, останал да пренощува там. Това
сторил, за да предотврати евентуални действия на свид. Б. по
самонараняването й, както и да не уплаши някое от децата с действията си и
да му остане травма за цял живот.
На сутринта на 26.11.2019 г., свид. Т. Б. се събудила около 06,30 часа и
заварила подс. М. в кухнята, като отново го помолила да си тръгне, но той
отказал, взел мобилния й телефон и започнал да преглежда снимковото
съдържание, като видял снимки на свид. Б., облечена по бански, заедно със
свид. Д., и ги изпратил на баща й П. Б., и на други неустановени в хода на
делото лица. След което позвънил по телефона на свид. П. Б. и му казал, че му
е изпратил голи снимки на дъщеря му, за да видел какъв „парцал, боклук и
курва“ била тя. Свидетелката Т. Б. станала свидетел на този телефонен
разговор, като също чула, че подс. М. казал, че освен на него (на св. П. Б.) бил
изпратил снимките с интимно съдържание и на други хора. В този момент,
свид. Т. Б. се отчаяла от случващото се, притеснила се, че щяла да изгуби
доверието на семейството си, да загуби работата си (ако снимките достигнели
до нейния работодател и работен колектив), както и да претърпи имиджови
вреди в очите на своите познати и приятели. Почувствала се безпомощна,
засрамена и неспособна да реши продължителния семеен конфликт, поради
което решила, че единствения начин да сложи окончателен край на
непрестанния тормоз от страна на съпруга си, бил като сложи край на живота
си. В изпълнение решението си, св. Т. М. взела тринадесет хапчета „Ксанакс“
от 0,5 мг., които се намирали в дома й, затворила се в банята и ги изпила
наведнъж, за да сложи край на живота си. Скоро след това свид. Т. Б. изгубила
съзнание и припаднала в коридора на апартамента. Като видял съпругата си в
това състояние, подс. М. се уплашил и започнал да звъни на съседката им -
свид. А. П., която отговорила на третото позвъняване. Подсъдимият бил силно
разстроен и плачейки, помолил свид. П. да се обади за помощ, защото
съпругата му била много зле и умирала. свид. П. не го изслушала докрай,
затворила телефона и незабавно подала сигнал на ЕЕНСП 112, като съобщила
за случващото се. На място пристигнал и полицейски екип в състав –
свидетелите М. П. и Л. Л. – двамата полицейски служители в РУ Ботевград и
екип на Спешна помощ Б., с доктор В. Т.. Свид. Т. Б. била откарана по
спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ - гр. С., където още същия ден (26.11.2019
г.) била приета по спешност и хоспитализирана, за оказване на специализирана
спешна медицинска помощ.
От заключението на изготвената в хода на разследването и изслушана от
първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза се установява, че
след употреба на около 13 таблетки от 0,5 мг. „Ксанакс“ свид. Т. Б. е получила
лека към тежка форма на отравяне с бензодиазепини. Било установено, че
токсичната доза при отравяния с бензодиазеоини е над 1,0 грам, а леталната
доза над 10 грама. Според вещото лице, отравянето с посочените медикаменти
се квалифицирало като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. От изготвената в хода на разследването и изслушана в съдебно
заседание, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и
последваща комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
пострадалата Т. Б., се установява, че в резултат на преживения травматичен
стрес на 26.11.2019 г., вследствие на използването на снимките от подс. М.
като метод на дискредитация, заплаха за отнемането на децата и загуба на
подкрепа, свид. Т. Б. изпаднала в шоково състояние (остра стресова реакция).
Същата преживяла протрахирана реакция на тежък субективен стрес и
адапционна криза, което довело до криза на личността и суицидно поведение.
Според експертите, свид. Б. страдала от адапционно разстройство, в резултат
на прояви на физическо и психическо насилие над нея, като същата била с
типичните характеристики на жертва на домашно насилие. Според
експертизата, генерирането на страх и тревожност у свид. Т. Б., като ефекти от
5
засилено дългогодишно упражнявано домашно насилие над нея, чрез заплахи,
емоционална и физическа злоупотреба, породили у пострадалата
безпомощност. Експертите сочат, че свид. Б. развила защитна подсъзнателна
травматична връзка, която възниквала по време на взаимоотношение между
жертвата и насилника и която била свързана с насилие или заплаха от насилие.
Според заключението, причината за посегателството и отключващият фактор
били заплахата от дискредитиране, след показване на снимковия материал,
което довело до изживяване на травматичен стрес, усещане на невъзможност
за справяне със ситуацията и бъдещето, безперспективност, безнадеждност и
нежелание за продължаване на физическото съществуване.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на
свидетелските показания на свидетелите: Т. Б., А. К., Ц. Б., Б. Б., П. Б., А. П.,
М. П., Л. Л., М. К., М. Н., Е. В., В. Т., Д. П., Е. Н., П. П., В. Д., П. С.,
обясненията на подс. Д. М. и събраните писмени доказателства в хода на
досъдебното производство и първоинстанционното и въззивно съдебно
производство, изготвените и приобщени по делото комплексни съдебно-
психологични и психиатрични експертизи по отношение на Т. Б. и П. С..
Първоинстанционният съд правилно е интерпретирал събрания по
делото доказателствен материал, като единствено следва да бъде отбелязано,
че съдът не кредитира показанията на свид. Т. Б., касаещи повода подс. Д. М.
да се доближи до нея и жилището й в гр.Б. и по този начин да наруши
издадената заповед за защита от домашно насилие по гр. д. № 1586/2019 г. по
описа на Районен съд - Б., ГО, IV-ти състав. Същата единствено твърди, че
подс. М. на 25.11.2019 г. дошъл да вземе трите им дъщери, тъй като им бил
обещал да спят при него. Свидетелката спестява фактите и обстоятелствата
свързани с действителното й психично състояние, в което се е намирала, а
именно в депресия, поради скарването й с новия й приятел свид. Д.. Същата
не е разказала и за съобщенията, които изпращала на подсъдимия и от които
той направил заключението, че бившата му съпруга иска да се самоубие.
Свидетелката не излага такива обстоятелства, тъй като те биха увредили
облика й на примерна майка и вярна съпруга и биха променили доброто
мнение, което е създала в своите близки и познати за себе си. С оглед на
гореизложеното въззивният съд намира, че следва да цени обясненията на
подс. М., описващи хронологията на развилите се събития на 25.11.2019 г., тъй
като те се подкрепят от показанията на свидетелите П. Б. и Д. П., на които
подсъдимият се е обадил, за да им съобщи, че свид. Т. Б. има намерението да
се самоубие и ги помолил за помощ.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че от събраните в хода
на съдебното следствие, гласни доказателствени средства, обвинението по чл.
127, ал. 3 НК, не се доказва по несъмнен и категоричен начин. Съдът е
изложил подробни мотиви в тази насока, които въззивният съдебен състав
намира за правилни и съобразени със закона. Изложените мотиви за
невиновност на подс.П. М. в извършването на престъпление по чл.127, ал.3 от
НК, не се оспорват от представителите на прокуратурата, поради което и ОС
– С. намира, че не следва да ги преповтаря. Действително от събрания
изобилен доказателствен материал по делото се установява, че свид. Б. не се е
намирала в материална зависимост от подс. М.. Тя не е била и в емоционална
зависимост от него, тъй като към момента на суицидния опит, тя е била
емоционално обвързана със свид. Д. и вече е било в ход дело за прекратяване
на брака й с подс. М.. Същата не се е намирала и в "другата зависимост" с
подс. М.. Правилни са изводите за несъставомерност на деянието, като от
обективна, така и от субективна страна поради което и на осн. чл.304 от НПК,
РС – Б. е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 127, ал. 3
НК.
По отношение на второто престъпление, за което е повдигнато
обвинение на подс. М., правилно първоинстанционният съд е посочил, че
6
престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е формално и за реализирането му не се
изисква настъпването на престъпен резултат. Изпълнителното деяние
съставлява система от действия по нарушаване законодателството в страната,
с което изпълнителното деяние е довършено. От обективна страна състава на
престъплението по чл. 296, ал.1, пр.2 от НК изисква на първо място наличието
на действаща заповед за защита от домашно насилие и на следващо място
неизпълнение на заповедта от нейния адресат. От субективна страна състава
на престъплението изисква наличието на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК - деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е
предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици и да е
искал тяхното настъпване. подс. П. М. е реализирал деянието по чл.296, ал.1
от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна
по делото е установено, че към датата на деянието 25.11.2019 г. в правния мир
е имало издадена Заповед за незабавна защита от домашно насилие от
07.11.2019 г. по гр.д. № 1586/2019 г. по описа на РС – Б.. Същата е била
изменена от ОС С., по в.гр.д. № 57/10.02.2020 г. в частта отн.осно срока на
наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН подс. М. да не приближава Т. М.,
съвместното им жилище в гр. Б., на ул. „*********“ № **, вх. *, ет. *, ап. *,
както и местоработата й в с. Т. и местата й за социални контакти и отдих, на
разстояние по-малко от 50,00 метра, за срок от 18 месеца на 3 месеца, считано
от 07.11.2019 г. С това решение, ОС С. е отменил решението на РС Б. по гр.д.
№ 1586/2019 г., в частта, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, временно
е било определено местоживеенето на децата при тяхната майка. Към момента
на привличане на подс. М. в качеството му на обвиняем, на 05.07.2021 г.,
Заповедта за незабавна защита е била изменена от ОС - С. по в.гр.д. №
57/10.02.2020 г., но това не е било посочено в Постановлението за привличане
на обвиняем, както и в обвинителния акт. Правилно първоинстанционния съд
е приел, че това обстоятелство не представлява допуснато от органите на
разследването съществено процесуално нарушение, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по см. на чл. 248, ал. 1, т.
3 НПК, тъй като към момента на деянието, заповедта за незабавна защита,
издадена от РС Б. е проявявала своето правно действие. Подс. М. я е нарушил
именно в определения от ОС – С. тримесечен срок, считано от 17.11.2019 г. -
на 25.11.2019 г. От показанията на свидетелите П. Б. и Д. П., както и от
обясненията на подс. М., че подсъдимият е нарушил заповедта за домашно
насилие като е приближил Т. М. и съвместното им жилище в гр. Б., на ул.
„*********“ № **, вх. *, ет. *, ап. * , дори на 25.11.2019 г. е пренощувал там.
Неправилно обаче първоинстанционният съд е преценил, че от субективна
страна, деянието не е реализирано от подс. М., поради което и е намерил, че
деянието е несъставомерно. Подсъдимият е имал знанието за издадената
заповед за защита от домашно насилие, както и че в случай, че влезе в
жилището, където се намира свид. Б. ще я наруши, като въпреки това и
въпреки предупрежденията на свид. П. Б. и на свид. Д. П. е доближил свид. Т.
Б. и дори е останала да пренощува в нейното жилище в гр.Б..
Обществената опасност на деянието е основен признак на всяко
престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност
обуславят и отсъствието на съответното престъпление. Дали деянието е с явна
незначителна степен на обществена опасност се решава при цялостна
преценка на всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента
на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за
личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците
от деянието и пр. /в този смисъл Решение № 18 от 9.02.2022 г. на ВКС по н. д.
№ 1108/2021 г., I н. о., НК/
В разглеждания казус, съгласно събраните по делото доказателства
подс. Д. М. е нарушил заповедта за защита от домашно насилие, тъй като е
бил поставен в такава житейска ситуация от свид.Т. Б., че се е почувствал в
7
безизходица. Подсъдимият е извършил действията по нарушаване на
издадената заповед за защита от домашно насилие и извършил тези действия с
цел да предпази бившата си съпруга свид. Т. Б. от извършването на действия
по самонараняване и трите си малолетни деца от причиняването на
психически травми за цял живот, вследствие на обстоятелството, че ще станат
евентуални свидетели на действията на тяхната майка по самонараняването й.
Преди да наруши заповедта, той се е обадил по телефона и е информирал
бащата на свид. Т. Б., свид. П. Б., за нейните намерения като го е помолил да
отиде на място, но свидетелят се е усъмнил, че Б. ще посегне на живота си и
за това е отказал да отиде на адреса. Явно незначителната обществена
опасност на извършеното от подс. М. следва да се аргументира и въз основа на
преценката на значително по-широк кръг обстоятелства, касаещи и личността
на подсъдимия - чисто му съдебно минало към момента на извършване на
деянието, трудова му ангажираност и добри характеристични данни. Така
изследвайки обществена опасност на конкретно извършеното деяние,
въззивният съд установи, че то макар и да представлява престъпление и
формално да осъществява признаците на предвидена в закона съставомерност
на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, неразкривайки изискуемата се от
закона обществена опасност, води до извод за малозначителност на деянието
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
При тези изводи за малозначителност на деянието подсъдимият следва
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 296, ал. 1 НК на осн.
чл.304 от НПК във вр. с чл.9, ал.2 от НПК, а не поради несъставомерност на
деянието от субективна страна, както е преценил първоинстанционния съд.
По отношение на искането на РП – Б. въззивният съд със съдебния си
акт да постанови разноските по делото, касаещи изцяло обвинението по
чл.127, ал.3 от НК, за което подсъдимият М. е признат за невиновен от РС – Б.,
да останат за сметка на държавата намира, че следва да остави същото без
уважение. Компетентен по този въпрос да се произнесе е РС – Б., който е
пропуснал да стори това с присъдата си. В случай, че въззивният съд се
произнесе по този въпрос би лишил страните от една инстанция и
възможността при желание да обжалват решението в тази му част.
С оглед на гореизложеното и на чл.337, ал.3 от НПК във вр. с чл.334, т.3
от НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 10/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 6/2022 г.
по описа на РС – Б. в частта относно мотивите за оправдаването на подс. Д. С.
М. за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като същият на осн.
чл.304 от НПК следва да бъде признат за невиновен поради малозначителност
на извършеното деяние по чл.296, ал.1 от НК по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9