Определение по адм. дело №649/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 176а от АПК.

Образувано е по молба с Вх. № СД-01-01-3650 от 03.12.2025 г., подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, чрез пълномощника му юрисконсулт И. И., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложено е, че: присъденият адвокатски хонорар в размер на 900 лева е прекомерен и не съответства на действително извършената правна работа, нито на принципите на пропорционалност, справедливост и ефективност; съдът следва да определи размера на разноските, като отчете вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, без да е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Моли решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение с определяне на разумен, справедлив и пропорционален такъв.

Молбата е съобщена на насрещната страна. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК е представено становище от Н. И. Б. чрез пълномощника му адвокат П. С. П., в което са изложени съображения за неоснователност на молбата и искане да бъде оставена без уважение.

Молбата е допустима. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 2229 от 28.11.2025 г., постановено по настоящото дело в производство по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е обявена нищожността на Отказ на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, обективиран в Отговор от „ВИВУС.БГ“ ЕООД чрез юрисконсулт Д. Д. с Изх. № 14223 от 03.10.2025 г., по заявление от Н. И. Б. с Вх. № 9457 от 09.09.2025 г., в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с размер и дати на погасени суми по установените облигационни правоотношения, и не е предоставена информация каква част от сумата е послужила за погасяване на задължение по главница, каква за лихва, такси, неустойки; изпратена е преписката на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за произнасяне по подаденото от Н. И. Б. заявление; и е осъдено „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на Н. И. Б. сумата от 910 лева, представляваща разноски по делото, от които 10 лева - внесена държавна такса, и 900 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Съдът счита, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В разглеждания случай е обявена нищожността на обжалвания отказ, поради което договореното и платено от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лева следва да бъде възстановено от ответника по жалбата.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, приета с решение на Висшия адвокатски съвет /Наредба № 1/2004 г./. Според чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, а съгласно чл. 2 от Наредбата, при липса на писмен договор възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

Твърдението на ответника по жалбата за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Фактическият състав, при който се поражда отговорността за разноските в съдебното производство, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските.

Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“.

Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени /на висшия орган на съсловната организация/ като критерий и коректив на уговореното и платено възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. В този смисъл Определение № 1670 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2024 г., I о.

При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и съдържанието на осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя правна защита, включително аргументирано писмено становище по съществото на спора с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводи по възраженията на ответника по жалбата, съдът счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съответства на характера на производството, на спецификата на конкретните фактически обстоятелства, на обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител на жалбоподателя, както и на критериите за справедливост и обоснованост. Поради изложеното, не са налице основания за изменение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 176а от АПК, Административен съд - Сливен

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с Вх. № СД-01-01-3650 от 03.12.2025 г., подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 16А, ет. 1, офис № 2, п. от у. З. С. Р., чрез пълномощника му юрисконсулт И. И., за изменение на Решение № 2229 от 28.11.2025 г., постановено по административно дело № 649 / 2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.